РЕШЕНИЕ

№ 131

гр. С., 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря В.Н.Л. като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100002 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците К. К. И., В. В. И., Н. Б. И. и Г. Б. Х., чрез пълномощника адв. С. Т. от ВТАК твърдят, че по силата на Нотариален акт № ••/1971 г. на С.ски районен съдия техните родителите В.М.К, починала на 28.03.2022 г. и Б.И.К, починал на 12.12.1992 г. придобили следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 65766.36.140 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет), град С., община С., област Велико Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.03.2024 г., адрес на поземления имот: град С., местност Стъклен, с площ от 651 кв. м (шестстотин петдесет и един квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор: 65766.36.1 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, едно), с номер по предходен план: 036508 (нула, три, шест, пет, нула, осем) при съседи: 65766.36.10 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, десет), 65766.36.139 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто тридесет и девет), 65766.36.149 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и девет), 65766.36.141 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и едно), сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор 65766.36.140.1 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет, точка, едно), със застроена площ 17 кв. м (седемнадесет квадратни метра), брой етажи 2 (два), предназначение: вилна сграда – еднофамилна, а съгласно документа за собственост – Нотариален акт за покупко-проджба на недвижим имот № ••, том II, дело № ••/1971 г. на С.ски районен съдия: От нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1, 7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0, 3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С., м. „••“, днес м. „Стъклен“, реално нива от 0, 450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0.050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра. Твърди се, че от придобиването на имота до момента Верка Калчева и Б. Калчев, а след смъртта им и ищците са владели непрекъснато и необезпокоявано имота, като са се грижили за насажденията, използвали са и са поддържали и вилната сграда. Навеждат твърдение, че през месец август узнали, че за имота, описан в нотариалния акт и в исковата молба има съставен акт за частна общинска собственост на Община С. – АЧОС №••/02.06.2022 г. Посочват, че ответникът претендира да е придобил правото на собственост по реда на чл. 19, ал 1 от ЗСПЗЗ, т.е. по силата на закона, след провеждане на съответната административна процедура, но твърдят, че имотът не попада в приложното поле на чл. 10 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване, а от там и реституционната процедура по отношение на имота била неприложима, следователно и ответникът нямало как да придобие правото на собственост при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че не е налице и другата предпоставка, на която се позовава Общината, а именно придобиване по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.к. в случая ищците се легитимирали като собственици на имота с цитирания нотариален акт и имотът бил придобит чрез правна сделка от родителите им. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Претендират разноски. В хода на устните състезания процесуалният им представител адв. Х. Т. взема становище да бъде уважен предявения иск, като основателен и доказан. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на предявения иск – имотът не попадал в разпоредбите на чл.10 от ЗСПЗЗ, тъй като никога не бил включван в ТКЗС, отнеман или одържавяван в някоя от хипотезите на 10 от ЗСПЗЗ, не е бил отнеман на никакво основание и не бил предаван доброволно за коопериране, поради което не подлежал и на възстановяване. Счита, че реституционната процедура по отношения на процесния имот била неприложима, поради което не била приложима и разпоредбата и на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която била посочена като основание от ответната страна за придобиване на имота. Твърди, че не е налице и основанието за придобиване на имота от общината и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като на това основание общините придобивали само в случай, че имотите не са на граждани, ЮЛ или държавата. В настоящия случай ищците се лигитимирали като собственици на имота с Нотариален акт за покупко- продажба на НИ № ••, том II, дело № ••/1971 г. на С.ски районен съдия, придобит чрез правна сделка от техните родители. Със свидетелските показания се доказало, че от 1971г. до настоящия момент, наследодателите на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци са владели непрекъснато и необезпокоявано имота, като се грижили за лозовите и овощни насаждения, както и са използвали и поддържали вилната сграда. От техния разпит се установявало също къде се намира имота – местността, какво граничи с въпросния имот, насажденията и разположението на тези насаждения – лозе, овощни градини, празна площ и разположение на вила, разположение на огради и разположение на съседи. Твърди се, че имотът бил ограден, с което са показали на всички граждани, че този имот е тяхна собственост и се ползва от тях. Счита, че след като не се доказало по делото, че имотът подлежал на възстановяване, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което неправилно имотът е актуван като общинска собственост. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски.

Ответникът Община С. в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Вземат становище, че действително процесния имот е актуван с Акт за частна общинска собственост, на основание чл. 19 ал. 1 вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Считат изложените в исковата молба твърдения за собственост за необосновани и несъстоятелни. Твърдят, че процесните имоти представляват земеделски земя и като такава през 60-те и 70-те години на миналия век не е могла да се бъде придобивана като частна собственост от граждани, поради одържавяването на земеделските земи през социализма, до приемането на реституционните закони. На следващо място посочва, че процесният имот не бил възстановен на правоимащи, а общината е стопанисвала и управлявала същия. Същото така нито ищците, нито техния наслелодетел не са могли да придобият имота по давностно владение, поради действащия мораториум върху придобивната давност по отношение на частна държавна и общинска собственост. Твърди, че в процесния случай имотът не бил възстановен на правоимащи, поради и което бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобива от общината ••, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Ето защо следвало да се приеме, че общината е била собственик на имота на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №••/02.06.2022г. От направените справка в имотния регистър към Агенция по вписванията се установявало, че поземлен имот с идентификатор 65766.36.140 никога не е бил собственост на ищците и техните наследодатели. Единственият собственик на процесния имот бил Община С.. Считат, че наведеното от ищците твърдение, че са обработвалия имота през продължителен период от време не позволявало да се направи извод, че са налице условията ищците да се легитимират като собственик, както и че не било доказано в хода на производството. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че не се доказало точното местонахождение на имота, специфичната му форма и неговата площ, нито със свидетелските показания, които били уклончиви, нито с приложените скици, видно от които в тази местност имало десетки имоти. Считат иска за недоказан по основание и размер. От представеното извлечение от имотния регистър не се откривало вписване на процесния акт на ищците. Претендират разноски. Правят възражения за прекомерност на претендирания от ищците адвокатски хонорар. В писмена защита, представена по делото, излагат съображения за отхвърляне на иска. Поддържат, че в условията на главно доказване не била установена връзката и идентичността на имот с идентификатор 65766.36.140 описан в АЧОС № ••/02.06.2022г. и описания такъв в Нотариален акт № ••, том II, дело № ••/1971г. Сочат, че владеенето на имота от ищците не било доказано по безспорен начин със свидетелските показания, на лица в роднински връзки с ищците. Счита, че тъй като валидността и съдържанието на съставяния АЧОС не бил оспорен в производството от ищците, същият е официален свидетелстващ документ. Вземат становище предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

С приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № •• том II, дело № •• от 1971 година на С.ски районен съдия, се установява, че на 21.08.1971г. наследодателката на ищците В.М.К е придобила възмездно чрез покупко-продажба от нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1, 7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0, 3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С., м. „••“, днес м. „Стъклен“, реално нива от 0, 450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0, 050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра, при граници/съседи А.Р.Ц, Я.Г.С, път и кариера.

Актуалното местоположение на поземления имот с идентификатор 65766.36.140 се установява от представената скица на поземлен имот № 15- 316210-28.03.2024г. по КККР, одобрени със Заповед РД 18-10/12.02.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо поземления имот е от 28.03.2024г., на която е отразено, че адреса на поземления имот, местност „Стъклен“, с площ 651 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид трайно насаждение, категория на земята: 6, предишен идентификатор 65766.36.1, номер по предходен план 036508, при съседи: 65766.36.10, 65766.36.139, 65766.36.149, 65766.36.141., и разположена в имота сграда с идентификатор 65766.36.140.1, застроена площ 17 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда – еднофамилна. За собственик на имот в скицата е вписана В.М.К, на основание нотариален акт №••, том 2, дело •• от 21.08.11971 г., издаден от Районен съд – гр. С.. Съгласно удостоверение за данъчна оценка ••/27.06.2024г. на Местни данъци и такси при Община С., данъчната оценка на имот – земя от 651 кв.м. е 110, 10 лева, като за собственик е посочен В. В. И./ищца по делото/ и други съсобственици, с отразяване, че нямат непогасени задължения.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ••/18.04.2024г. на Община С., Б. Иванов Качев е починал 12.12.1992г. и е оставил за свои наследници съпругата си В.М.К, починала на 28.03.2022г. и децата си Н. Б. И. – дъщеря, Г. Б. Х. - дъщеря, В.Б.И – син. Видно от отразяването в същото удостоверение за наследници е, че след смъртта си В.М.К е оставила същите наследници, като наследниците на починалия Б.К. В удостоверението за наследници е отразено, че след смъртта си В.И е оставил за наследници съпругата си К. К. И. и дъщеря си В. В. И. – ищци по делото. Приложено по делото е удостоверение за наследници изх. № •• от 18.04.2024г. на Община С., видно от което В.М.К е очинала на 28.03.2022г. и е оставила за свои наследнииц дъщерите си Н. Б. И. и Г. Б. Х., сина си В.Б.И, починал на 13.07.20222г., който след смъртта си оставил за наследници съпругата си К. К. И. и дъщеря си В. В. И.. Приложен по делото е Акт № •• за частна общинска собственост от 02.06.2022г., утвърден от Кмета на Община С., с който на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 и чл. 3 ал. 3 от ЗОС, чл.59 от ЗОС, чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и Скица № ••- 21.04.2022г. на СГКК – В.Т. е актуван като частна общинска собственост имот – поземлен имот с идентификатор 65766.36.140, целият с площ 651 кв.м., в местността Стъклен, гр. С., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия 6, предишен идентификатор 65766.36.1, номер на предходен план 036508. Видно от отразяването в същия акт, предоставени права за управление – Кмет на Община С. – чл. 12 ал. 5 от ЗОС.

Приложена по делото справка чрез отдалечен достъп №••/17.02.2025г. по данни за имот 65766.36.140 за периода 01.01.2001г. до 17.02.2025г. видно от която за собственик е вписан Община С. въз основа на АЧОС №••/2022г., и справка чрез отдалечен достъп №236850/17.02.2025г. по данни за лицето К. К. И. за периода 01.01.1991г. до 17.02.2025г., в която процесният имот не фигурира, освен с отразяване на вписаната по настоящото дело искова молба.

Разпитани по делото бяха свидетелите К. Т. К. и Б.П.П, посочени от ищците.

Св. Бойко П. заяви, че познава ищците К., В., Н. и Г., тъй като техният имот е до неговия и ги дели една пътека, нямало и ограда. Заявява, че двата съседни имота първо били собственост и са обработвани от техните родители, а след това и от тях, вече 40 – 50 години. Същият посочи, че имота на ищците се намира в местността Стъклен. Зад имота на ищците и неговия, на юг, имало борова гора, път, на изток имало още няколко имота, на север имало път и срещу тях след пътя имало имот на друго лице – В., който го бил продал, а на запад неговия имот граничел с този на ищцата К.. Свидетеля П. заяви, че в имота на ищците в горната част има постройка, градинка, овощни дръвчета и лозе и под лозето също има свободно място за овощни дръвчета. Имотът бил ограден на юг и на север. Св. П. изнесе, че във времето единствено В. и Б. и впоследствие В. – синът им и неговата съпруга К., са стопанисвали този имот и са го владели. Сега, след като Васко починал останала К. и той не е виждал друг човек да идва да се грижи за имота, да го стопанисва, да събира продукцията. Св. П. заяви, че в този район нямало табела, на която да е посочено, че имотът е собственост на Община С.. Откакто той имал наблюдения над този имот, от 70-те години насам, не бил виждал някой служител на Общината да е идвал да предприема действия за стопанисване и гледане на този имот. Допълни, че не бил виждал в района да има поставени табели за собственост.

Св. К. К.- племенник на ищцата К., заяви, че е запознат, че ищците К., В., Н. и Г. имат лозе. Същото се намирало в местността Стъклен, до Паметниците. Знае, че това лозе е било на баба му и дядо му – Б. и В., които са починали. Когато починали ги наследили вуйчо му и вуйна му, и останалите – Н. и Г.. Св. К. заяви, че ходил на това лозе, в което имало и вила с лозе и овощна градина, има път от юг и от север. Свидетелят изнесе, че през годините за този имот са се грижили вуйчо му и вуйна му – В. и К.. Не знаел друг да е идвал да се грижи за този имот. Не знаел да има обозначителни знаци някъде сложени от Общината, че имотът е собственост на Община С. и той такива не бил виждал. Допълни, че никога не бил виждал служители от Общината на това място и не бил чувал да идват други хора, на които Общината да е дала да ползват този имот, нямал такива сведения. От коя година този имот е на вуйчо му и вуйна му, не можел да кажа, но обясни, че бил малък, когато са го водили там. Този свидетел заяви още, че три пъти в годината ходел, помагал за бране на гроздето от лозето, но не можел да прецени колко голямо било това лозе. Нямал наблюдения някой някога да е имал претенции за собствеността на това лозе, знаел, че баба му и дядо му – В. и Б. били собственици на лозето, след това останали вуйчо му и вуйна му, като посочи, че не знаел как баба му и дядо му придобили това лозе.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Съдът счита този иск допустим, поради наличие на правен интерес у ищците от воденето му – оспорване на правото им на собственост от страна на ответника.

Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че наследодателката на ищците В.М.К е придобила възмездно с покупко –продажба от нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1, 7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0, 3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С., м. „••“, днес м. „Стъклен“, реално нива от 0, 450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0, 050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра, при граници/съседи А.Р.Ц, Я.Г.С, път и кариера, видно от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № •• том II, дело № •• от 1971 година на С.ски районен съдия от 21.08.1971г.. Наведено е от ищците, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Верка Качева и Б.К, което не се оспорва от ответната страна. След смъртта на двамата наследодатели, същите са оставили за наследници ищците Н. Б. И. и Г. Б. Х.- техни дъщери и син В.Б.И, починал през 2022 г. и оставил за свои наследници другите две ищци по делото - К. К. И. и В. В. И., видно и от представените по делото удостоверения за наследници. Установи се по делото от показанията на свидетелите П. и К., че имотът е владян и обработван от наследодателите на ищците още 70 –те години на миналия век. А след тяхната смърт св. П. заяви, че ищцата К. и нейния съпруг са продължили да стопанисват имота и са съседи вече 40-50 години. Относно възражението на ответната страна, че не се установило да точното местонахождение на имота, и че не доказана връзката и идентичността на имот с идентификатор 65766.36.140 описан в АЧОС № ••/02.06.2022г. и описания такъв в Нотариален акт № ••, том II, дело № ••/1971г., съдът намира за неоснователно. Видно от Скица на ПИ № 15- 3161210-28.03.2024г. на АГКК за поземлен имот с идентификатор 65766.36.140 е вписан за собственик В.М.К и като основание за собственост е вписан цитираният нотариален акт - нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № •• том II, дело № •• от 1971 година на С.ски районен съдия от 21.08.1971г... Не се спори и се установи по делото, че за имота са заплащани данъчни задължения към Община С. и съответно в МДТ при Община С. имотът се води на името на една от ищците - В. В. И.. Представената от ищците скица на поземлен имот от 28.03.2024г., както и удостоверението за данъчна оценка не са оспорени от ответника. Следва да бъде посочено, че не се доказа от ответната община, че владението на наследодателите на ищците върху имота не е смущавано и прекъсвано от други лица.

Относно съставеният от Общината акт за частна общинска собственост, същият няма правопораждащ, а само констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като основание за съставянето му - чл. 2 ал. 1 т. 2 и чл. 3 ал. 3 от ЗОС, чл.59 от ЗОС, чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и Скица № ••-21.04.2022г. на СГКК – В.Т.. Наведени са твърдения от ответната община, че лозето е земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като не са представени доказателства.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. В АЧОС общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на нормата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т.е. земи, които не попадат в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ. Общината / чрез АЧОС/ не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на основание чл.19 във вр. чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ беше необходимо да се докаже, че имотът на първо място е земеделска земя, че е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Същевременно в Акта за частна общинска собственост няма отразяване въз основа на кое протоколно решение на комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно изискванията на чл. 19 ал. 3 от ЗСПЗЗ. Ответникът по никакъв начин не ангажира доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ за възстановяване от бивши собственици или техни наследници. Не се оспорва от общината, че този имот не е внасян в ТКЗС, не е одържавяван и че е ползван и обработван като лозе от наследодателите на ищците, а след това и от тях, без да е смущаван, обезпокоявани от никого и без някои да е оспорвал собствеността, за която притежава и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давност №151, том I, дело № 431/1971г. на С.ския народен съдия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да беше приложима процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то в случая тя не е изпълнена, като не се ангажираха доказателства да е имало назначена комисия, да е издадена заповед от Началника на Обл.СЗ, а и както се посочи, няма такова записване и в съставения акт за общинска собственост.

С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да квалифицира процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл.2 ал.1, т. 1 от ЗОС за актуването му като общински. Отразяването на правно основание в акта за общинска собственост не доказва право на собственост. При липса на доказателства имота да е придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, твърдението, че имотът е общински се явява недоказано и ответника не се легитимира като собственик с представения акт за частна общинска собственост. Съдът приема за безспорно доказано, че ищците се явяват собственици на процесния имот на посоченото основание, поради което и предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на Община С., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 65766.36.140 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет), град С., община С., област Велико Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.03.2024 г., адрес на поземления имот: град С., местност Стъклен, с площ от 651 кв. м (шестстотин петдесет и един квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор: 65766.36.1 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, едно), с номер по предходен план: 036508 (нула, три, шест, пет, нула, осем) при съседи: 65766.36.10 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, десет), 65766.36.139 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто тридесет и девет), 65766.36.149 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и девет), 65766.36.141 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и едно), сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор 65766.36.140.1 (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет, точка, едно), със застроена площ 17 кв. м (седемнадесет квадратни метра), брой етажи 2 (два), предназначение: вилна сграда – еднофамилна, а съгласно документа за собственост – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том II, дело № ••/1971 г. на С.ски районен съдия: От нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1, 7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0, 3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С., м. „••“, днес м. „Стъклен“, реално нива от 0, 450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0, 050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра, при граници/съседи А.Р.Ц, Я.Г.С, път и кариера.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски в размер на 850, 00 лева, от които 50, 00 лева – ДТ за образуване на делото и 800, 00 лева – адвокатско възнаграждение, съответно по 212, 50 лева за всеки от ищците.

Не следва да се присъждат на ищеца разходите, които същия е направил за вписване на исковата молба, тъй като тези разноски не са съдебни по смисъла на ГПК и не се дължат от ответната страна. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като възнаграждението е към минималния размер по чл. 7 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, броя на явявания в съдебно заседание.

Водим от горното, съдът