Решение № 182 от 22.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1099/2022 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК. С присъда № 7 от 18.07.2022 г. Специализираният наказателен съд, І състав е признал подсъдимия Т. М. Д. - роден на •••••••• година в гр. •••, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, живущ в гр. •••, ж.к „•••“, бл. •••, вх. •••, ет.•••, ап.•••, с настоящ адрес с. •••, ул. „•••“ № •••, за ВИНОВЕН за това, че на 21.03.2021г., в гр.Пловдив е поискал и на 02.09.2021г. в гр.София е приел от И. Т. Г. сумата от 5000 (пет хиляди) лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица при държавен фонд „Земеделие“ във връзка със службата им при извършване на проверка на място, възложена със заповед №429910/29.03.2021г. на началник сектор „Контролни проверки“ и относно наличието на основание за плащане и оторизиране на съответните субсидии по заявление с УИН-. 16/260520/07021 от 023.06.2020г. на „Вивагро“ЕООД с УРН480363 по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци/пипер/- СЗ-П, поради което и на основание чл. 304б, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание“лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. С присъдата подсъдимият Т. Д. е оправдан по обвинение в това, че на 27.02.2021.„ в гр.Пловдив да е поискал и на 14.03.2021г„ в с.Цалапица, обл.Пловдив да е приел от И. Т. Г. сумата 5000 (пет хиляди) лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане н решение, от длъжностни лица при Държавен фонд „Земеделие, във връзка със службата им, относно наличието на основание за плащане и оторизиране на съответните субсидии по заявление с УИН: 16/260520/07021 от 03.06.2020г. на „Вивагро“ЕООД, с УРН 480363 по Схема за обвързано подпомагане/основна група/- СП/основна/, по обвинение за това да е осъществил деянието и в периода от 27.02.2021г. до 01.09.2021г., както и по обвинението за това, инкриминираното деяние да е извършено в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание на Т. Д. за изпитателен срок от три години. На основание чл.198, ал.З НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 2 852 лева, а с оглед оправдаването му по пункт от обвинението е постановено, на основание чл.190, ал.1 НПК останалите направени разноски по делото в размер на 2 852 да останат за сметка на държавата. Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от европейски делегиран прокурор, в който се поддържа, че първоинстанционната присъда е неправилна в частта, с която подсъдимият е оправдан. Заявява се, че предвид наличната по делото доказателствена съвкупност може да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Д. е извършил и първото от деянието му в продължената престъпна дейност, за което е бил оправдан. Действително в първия си разпит в хода на досъдебно производство, проведен на 05.08 2021 г. Свид. И. Г. не споменавал за предадена от него сума в размер на 5000 лв. на подсъдимия на 14.03.2021 г., като изтъквал съображения за това. Същевременно и предвид обстоятелството, че свидетелят е заявил в разпитите си от 20.08.2021., 02.09.2021 г. в разпита си пред съдия, проведен на 03.09.2021 г., както и в показанията си, дадени в съдебно производство по НОХД № 4117/2021 г., че от негова страна е предадена, респективно е била приета от подсъдимия сума от 5000 лв. то според прокурора категорично следва да се кредират показанията му в този смисъл. На следващо място в протеста се заявява несъгласие срещу присъдата в частта относно наложеното на подс.Д. наказание, което с оглед естеството на деянието, за което е повдигнато обвинение, неговата обществена опасност, която обуславя и обществената опасност на дееца, се явява ниско, поради което следва да бъде увеличено. Формулирано е искане присъда в атакуваната част да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение., както и да бъде изменена присъдата в частта относно наказанието, като същото да бъде увеличено. Срещу присъдата на СпНС/закрит/ е внесена и въззивна жалба от адвокат Н. – защитник на подсъдимия Т. Д., в която се поддържа, че присъдата в осъдителната и част е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. В жалбата не се изтъкват конкретни оплаквания, относими към твърденията за неправилност на съдебния акт, но в допълнително писмено изложение към въззивната жалба адв.Н. развива подробни съображения. Доводите в писменото допълнение преповтарят защитната теза относно фактите- че подсъдимият е приел да получи инкриминираната парична сума за уреждане на други правоотношения, несвързани с упражняване на влияние на длъжностни лица, а за ангажиране в аванс на трето лице – адвокат, в полза и в защита на свидетеля И. Г., предал сумата. Твърди се че свидетелят, чрез подаване на сигнал срещу подс.Д. е целял да осуети /да си спести/ плащането за адвокатско възнаграждение. Защитникът поддържа, че съдът в първата инстанция не е кредитирал пълноценно показанията на свидетеля С., дадени в посочения смисъл. В протеста и жалбата не са формулирания искания за събиране на доказателства пред въззивния съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява подсъдимият Т. Д. и неговият защитник адвокат А. Н.. Европейският делегиран прокурор поддържа подадения протест, като твърди, че присъдата на СпНС е неправилна в оправдателната и част. Според представителя на обвинението от събраните в хода на наказателното производство доказателства може да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Д. е осъществил и първото от деянията от продължената престъпна дейност, за което е бил частично оправдан. В тази връзка пледира за отмяна на присъдата в частта, в която подсъдимият е бил признат за невиновен и за постановяване на нова, осъдителна такава. На следващо място, прокурорът счита, че присъдата се явява неправилна и по отношение на наложеното по отношение на подсъдимия наказание, което, с оглед характера и тежестта на повдигнатото обвинение се явява прекомерно ниско и в тази връзка пледира за изменение на присъдата в осъдителната част с увеличаване на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия адвокат Н. поддържа въззивната жалба и оспорва протеста. Излага оплакване, че съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, които след даване на обяснения от подсъдимия са били разпитани пред първостепенния съд, относно предназначението на приетата сума за конкретен адвокат. В недостатъчна степен съдът е развил мотиви защо отказва да кредитира тези показания, съответно не ги кредитира и приема, че са недостоверни, а кредитира в по-голяма степен свидетелските показания на И. Г.. Подчертава се, че свидетелските показания на свид. Г. имат особено положение в настоящия съдебен процес, тъй като той има сериозен личен интерес да избегне наказателно преследване срещу себе си. По отношение протеста от представителя на Европейската прокуратура, защитникът моли въззивния съд да да бъде оставен без уважение. При разпита на досъдебното производство, свидетелят Г. изрично заявил, че на нито една от срещите с подсъдимия Д., до момента не е давал пари. В сезиращата молба до директора на ГДБОП от дата 28.07.2021 г., свидетелят отново не изложил такива твърдения. Едва на трети разпит този свидетел споделил тази теза, като адв.Н. предполага, че спрямо свидетеля е бил оказан натиск. Недостоверни са показанията на свидетеля Г., дадени в хода на проведеното съдебно следствие, в които сочи, че при подаване на сигнала до ГДБОП, на първа среща, е бил заявил, че е дал преди това на подсъдимия сумата от 5 000.00 лева, тъй като заявеното не кореспондира с приложените писмени доказателства. Предвид всичко гореизложено, защитникът пледира да бъде уважена въззивната жалба, съответно да бъде оставен без уважение подадения протест от представителя на Европейската прокуратура. В лична защита, подсъдимият Т. Д. заявява пред въззивния съд, че поддържа казаното от защитника и няма какво да добави. В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невиновен по делото. Софийският апелативен съд обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК. По внесеното обвинение против Т. Д. и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство пред първата инстанция, както и на приобщените от съда доказателства събрани в досъдебното производство, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, с което, на свой ред, въззивният съд изцяло се солидаризира по фактите: Т. М. Д. е роден на •••••••• година в гр. •••, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, живущ в гр. •••. Подсъдимият е бил назначен на длъжност ••• в Отдел „ Сертификация на разходите по оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", след което със Заповед №38/31.07.2012г. на гл.секретар на ДФ „ Земеделие" е бил последващо назначен на длъжност „•••" в Отдел „Сертификация на разходите по оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство". И към дата на инкриминирано деяние подсъдимия е работил в ДФЗ, до момента на неговото фактическо задържане. Св.Г. бил регистриран земеделски производител, като осъществявал дейността чрез фирма „Вивагро" ЕООД. За стопанската 2020г. той кандидатствал пред ДФ "Земеделие" по общо девет схеми и мерките по линия на директните плащания и плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите/ мярка 12/. Условията за това кандидатстване се определят съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подпомагане на заявления по схеми и мерки за директни плащания. На 30.06.2020 година служител при Регионален технически инспекторат Пловдив извършил физическа проверка за допустимост на декларирани площи на място и чрез методи на дистанционно наблюдение, използващо спътникови изображения на бенефициента, която установила несъответствие в декларирана и установена площ в хектари по програма Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци. За констатираните несъответствия „ Вивагро " ЕООД било уведомено с писмо от дата 16.12.2020 г. на Н-к отдел Регионален технически отдел. В края на 2020г. св.Г. следвало да получи субсидия по основна схема за подпомагане. След няколко проведени телефонни разговори със служители на ДФ"Земеделие", св.Г. не успял да разбере причините за неизплащане на субсидиите, което го мотивирало да търси контакт във Фонда. В началото на м.февруари св.Д. Б. се свързал по телефона със св.Г., като повод за това бил фактът, че фирма за препарати и торове, пред която св.Б. гарантирал плащанията от страна на св. Г. проявили интерес дали наистина последният не е получил субсидиите си от M3, поради факта, че закъснявал с плащанията към тях. В този телефонен разговор св.Б. споделил, че познава човек от министерството, на когото св.Г. може да се обади, за да разбере дали може да му помогне с нещо, като педоставил телефон за връзка. Човекът за когото говорел свидетелят Б. бил подсъдимият Д., с когото се познавал чрез техен общ приятел. Св. Г. осъществил телефонен разговор с подсъдимия и на 20.02.2020 година се провела среща между двамата на бензиностанция Лукойл, в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе, при която подс. Д. заявил, че по принцип може да помогне. След няколко дни св.Г. изпратил на подсъдимия чрез SMS данни на „ Вивагро " ЕООД, по които подсъдимият следвало да провери. При последваща среща между двете лица в края на месец февруари 2021г., проведена на същото място, подсъдимият заявил, че би могъл да съдейства на св.Г. относно възможността да получи субсидията по СП-основна /за всички схеми за обвързано подпомагане/. На дата 02.03.2021г. от ДФ „Земеделие" на св.Г. били преведена сумата от 240000 лева, субсидия. При следваща среща между двете лица, подсъдимият заявил, че е установил проблема, свързан с неизплащане на субсидия по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци, а именно констатираната разлика между декларирана площ и установена такава, като е поискал сумата от 5000 лева за извършената дейност и отстраняване на пречки за изплащане в пълен обем на субсидия за землища обработвани от св.Г.. На 24.03.2021г. подсъдимият Д. изпратил по електронна поща на св.Г. молба до зам. изп.директор на ДФ "Земеделие"-разплащателна агенция, в която се моли да се извърши повторна проверка на място. На 25.03.2021г. св. Г. внесъл жалба в ДФ "Земеделие". На 29.03.2021г. Н-к отдел Контролни проверки - св.Й. В. издал Заповед № 429910 с която на св.С. Т. било наредено да извърши проверка на място относно твърдените в жалбата на св.Г. обстоятелства. На 30.03.2021г. св.Т. извършил възложената му проверка на място, на която присъствал и св.Г., като установените от него констатации намерили отражение в контролен лист/ подписан и от св.Г./. Във връзка с извършената проверка на бенефициента св.Т. изготвил и Докладна записка, в която посочил, че на част от парцелите било установено засети декларирани култури и втори култури. Контролната проверка не установила несъответствие между декларирани и установени/обработвани/ площи от страна на бенефициента Вивагро " ЕООД. След като Св.Г. получил три превода по своя сметка, като последното плащане било от дата 10.06.2021 г., а общият размер на изплатената субсидия бил в размер на 210 196, 82 лева, последвали телефонни обаждания от страна на Д. до св.Г., касаещи изплащане на сумата от 5000 лева, както и създадени между тях отношения свързи с покупка на селскостопанска продукция. Документирана такава среща е от дата 14.08.2021 г. в 16: 15 часа /т.18/между подсъД. лице и св.Г., състояла се на бензиностанция Лукойл находяща се на бул. Пещерско шосе -гр.Пловдив, чрез използване на оперативен способ при прилагане на СРС: наблюдение, проследяване и подслушване, за което е изготвено БДС от прилагането на специално разузнавателно средство. Между подсъД.то лице и св.Г. възникнали и бизнес отношения свързани с доставка от страна на последния на фураж за селскотоспански животни, отглеждани във ферма стопанисвана от съпругата на Д. лице. Св. Г. подал жалба в ГДБОП на дата 28.07.2021г., в която изложил твърдения за упражняван натиск от страна подсъдимия за заплащане на сума от 5000 лева. С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив на 05.08.2021г. било образувано ДП за престъпление по чл.304б, ал.1 НК. С протокол за доброволно предаване от 02.09.2021г. /т.5, л.5 ДП/ служител на ГДБОП-София предал на разследващ полицай белязани банкноти /обработени със специално химическо вещество/, съгласно разрешение за прилагане на СРС, чрез използване на оперативен способ по чл.9 от ЗСРС, а именно: 43 банкноти с номинал от 100 лева и 14 банкноти с номинал от 50 лева. С последващ протокол разследващ полицай от същата дата предал на св.Г. белязаните банкноти -сумата от 5000 лева. На 02.09.2021г. св.Г. и подс.Д. имали уговорена среща на територията на гр.София, Околовръстен път на паркинга на бензиностанция ШЕЛ, като последният проведен между тях разговор уточняващ срещата бил в 21, 26часа. За срещата между двете лица бил изготвен ВДС, свързан с оперативен способ за прилагане на СРС: Наблюдение и проследяване. Срещата се състояла в помещението за посетители в бензиностанция ШЕЛ, като двете лица седнали на маса и св. Г. предал на подсъД.то лице сумата от 5000 лева/ обработени със специално химическо вещество/, която последният приел и поставил в десния джоб на панталона си. Непосредствено след това, на излизане от бензиностанцията, в близост до л.а. Фолксваген Голф с рег.№ ••• Д. бил задържан от служители на ГДБОП и бил извършен обиск и изземване, при което действие, в преден десен джоб на горнище на анцуг била намерена сумата от 5000 лева в купюри: 43 банкноти с номинал от 100 лева и 14 банкноти с номинал от 50 лева. Това действие било извършено в случай на неотложност. Ръцете на подсъдимия били осветени с лампа за УВ осветление в тъмно помещение, като в областта на пръстите и дланите се наблюдавали флуресценции със светлозелен цвят. Изготвен бил протокол за освидетелстване на лице от дата 03.09.2021г, като са били иззети и обтривки от дясна и лява ръка на задържаното лице. С Разпореждане на съдия при ОС Пловдив това действие по разследване било одобрено. Софийският апелативен съд намира, че съдебният състав на Специализиран наказателен съд /закрит/, при постановяване на присъдата законосъобразно и пълноценно е установил описаната фактическа обстановка. Относимите към предмета на делото факти се разкриват от доказателствата и доказателствените средства, приобщени във фазата на досъдебното производство, както и след непосредственото им възпроизвеждане и възприемане в съдебната фаза на процеса. Първоинстанционният съд е осъществил пълноценно правомощията си, изпълнил е процесуалното задължение да приеме за установени относимите към предмета на обвинението обстоятелства, въз основа на последователен анализ на всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност. Въззивната инстанция не намира да са допуснати съществени нарушения при извършване доказателствената дейност на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е разкрита след цялостен и подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Всички те са били пълноценно съобразени и преценени от първостепенния съд, за да се изгради вътрешното му убеждение. Първоинстанционният съдебен състав старателно е отграничил кои гласни доказателствени средства допринасят за изясняване на фактическата обстановка, съответно- кои от тях не разкриват факти от съществено значение в обхвата на предмета на доказване. Въззивният съдебен състав напълно се съгласява с тези констатации на първия съд. Правилно, специализираният е преценил, че обвинението по пункт втори на обвинителния акт се доказва по несъмнен начин въз основа на преки и косвени доказателства, преценени в тяхната взаимна кореспонденция: показания на разпитани свидетели, протоколи за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване, за обиск, за освидетелстване, за доброволно предаване, заключения на назначени експертизи, приложените писмени доказателства, както и изготвените ВДС в резултат от прилагани СРС. Като пряк доказателствен източник са ценени показанията на свидетеля И. Г., които несъмнено заемат централно и значимо място в процеса на доказване. Съставът на СпНС /закрит/ е съобразил и в пълна степен подробно и аргументирано е обсъдил свидетелските показания на това лице, възприело лично и непосредствено поведението на подсъдимия. Съдът с основание е приел в мотивите си, че показанията на св. Г., дадени както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса са като цяло в едната им част /относно поискване на 21.03.21 г. и приемане на 02.09.2021 г.на сумата 5000 лева/ са непротиворечиви и еднопосочни по отношение на най-важните и относими към предмета на обвинението факти /по посочения пункт в ОА/. След като въззивният съд се запозна обстойно с всички приобщени по делото показания на св. Г., намира, че съдът в първата инстанция не се е предоверил безкритично на този свидетел, напротив – неговите твърдения са подложени на критичен анализ и съпоставка с останалите доказателствени източници. В мотивите на проверяваната присъда е отделено значително място за обсъждане добросъвестността и достоверността на заявеното от св.Г.. Много убедително е аргументирано е становището на първия съд, че показанията в частта им относно първото вменено престъпно деяние - поискване от подс.Д. на 27.02.2021 г. и предаване на 14.03.2021 г. на сума от 5000 лева, са изолирани и не кореспондират с останалите доказателствени източници и не следва да се кредитират. САС се присъединява към този извод. Напълно основателно, предизвиква съмнение обстоятелството, че в своя сигнал до ГД“БОП“ Г. не е посочил това отделно плащане, която едва по-късно пред съда твърди, че е било извършено с негови лични средства. Настоящият въззивен състав се съгласява с довода на защитата, възприет и от първия съд, че такова обстоятелство, свързано с обедняване на лицето не би било подминато в изложението му, сезиращо компетентните органи. Съществено е и това, че във ВД изготвени въз основа на приложените СРС по отношение на Д. не се откриват данни за провеждан разговор в тази насока - както не се обективират в изявленията на подсъдимия, така и не са изречени от самия св.Г.. Последният не е споменал това и при първите си разпити в това му процесуално качество, при които е логично спомените му да са били най-ясни. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата убедително и защитил своите изводи за недоказаност на обвинението по този пункт, само въз основа на показанията на Г., които в тази част с основание не са възприети. В останалата им част, свидетелските показания на И. Г. се отличават с последователност и изчерпателност. Свидетелят в хронологична свързаност и с детайли описва повода, по който се е свързал с подсъдимия Д., начина, по който е осъществил контакт с него /чрез св.Б./, съдържанието на проведените помежду им разговори, отношенията, които са ги свързали – не само относно негативните резултати от извършената на дружеството му проверка, но и в полза на подсъдимия, чиято съпруга е извършвала стопанска дейност и е било необходимо снабдяване с фуражи, с което св.Г. се е ангажирал. Г. описва своите действия по информиране на ГД „БОП“ за исканата му сума, както и последващите дейности, осъществени със съдействието на компетентната служба. Показанията му изцяло съответстват на тези, дадени от св. Б. Т. – отговорен служител за конкретната оперативна разработка, както и частично относно предаването на сумата – с показанията на св. Г. /поемно лице/. Съдържанието на разговорите му с подсъдимия, което Г. възпроизвежда, напълно кореспондира с обективираните във ВДС към СРС, снети чрез способа по чл.чл. 5, 6 и 7 от ЗСРС -наблюдение, подслушване и проследяване. Поради всичко изложено, САС на свой ред намира за неоснователни възраженията на защитата относно доказателствената годност на показанията на свидетеля И. Г. в обсъжданата им част- относно поискването и последващото приемане на 02.09.2021 г.от страна на подс.Д. на сумата от 5000 лева, с цел последният да упражни влияние на длъжностни лица от ДФ“Земеделие“ в полза на дружеството- собственост на свидетеля. Съдът в първата инстанция е съобразил особеното положение на този свидетел и възможната негова самозащитна позиция при даване на показания, но чрез изследване на неговите твърдения при проведените в ДП и в съдебна фаза разпити и съпоставката им с останалите доказателствени източници, е достигнал до мотивиран извод за достоверност на тези показания. Съответно, именно поради извършената критична и непредубедена преценка, първостепенният съд с основание е приел, че твърденията на същия свидетел, за поискване на 27.02.2021 г. и приемане на 14.03.2021 г. на сума от 5000 лева от страна на подс-Д. не следва да се кредитират, поради което обвинението в частта му относно тези инкриминирани деяния остава недоказано. С оглед възприемането на свидетелските показания на св.Г., първостепенният съд е обсъдил насрещната защитна теза на подсъдимия в неговите обяснения и мотивирано е отхвърлил като недостоверни защитните му твърдения, че предадената му на 02.09.2021 г. парична сума е била приета от него, за да я предаде на хипотетичен адвокат като хонорар за услуги в полза и в интерес на свидетеля Г.. Аналогично, както и при проверка истинността на твърденията на свидетеля, съдът е съобразил, че обясненията на подсъдимия не кореспондират с останалите доказателства по делото. В записаните и обективирани във ВДС разговори между Д. и Г. не се обсъжда ангажиране на адвокат по никакъв повод. Напротив, от заключението на назначената и приета съдебно-техническа експертиза на в.л. А., с предмет на изследване – съдържанието на преносима флаш памет, иззета от жилището на подсъдимия, се установява, че същият е разполагал с цялата налична в ДФ“Земеделие“ информация относно „ВивАгро“ ЕООД и лично се е заел с подпомагането на Г. по изготвяне и внасяне на жалба. Това експертно заключение съответства на показанията на св.Г. относно посочените по-горе обстоятелства. В тази насока, голословно и изцяло насочени към изграждане на алтернативна, защитна версия се явяват обясненията на подс.Д., което съдът в първата инстанция правилно е възприел. Показанията на свидетелите Т. /служител в ГД БОП/, Д., Ц., Г. и Ч. мотивирано са кредитирани в присъдата и САС, като намира, че не е необходимо да ги възпроизвежда отново в решението си, споделя становището на първия съд относно тяхната добросъвестност и достоверност, както и взаимната им кореспонденция относно идентични обстоятелства. Тези показания съответстват и на фактите и находките, обективирани в съответните протоколи за личен обиск и за претърсване и изземване, по които поемните лица са били ангажирани в това им качество. Отделна група, с оглед съдържането на техните показания, формират свидетелите Н., В. и Т.- служители на различни позиции в ДФ“Земеделие“. Всеки от тях излага собствени възприятия, свързани с дейността им по проверка на информацията, подадена от св.Г. като представляващ „ВивАгро“ЕООД за получаване финансиране /субсидия/, извършените първоначална /св.Н./ и последваща /св.Т./ проверки относно верността на декларираните от Г. обработваеми площи. Хронологията на изложените от тези свидетели факти изцяло съответства на писмените доказателства по делото – заповеди за извършените проверки и резултатите от тях. Въззивната инстанция намира, че показанията на тези свидетели се отличават с последователност и достоверност и правилно са били кредитирани от първия съд. Не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен състав и относно доказателствената стойност на заключенията по назначените съдебни експертизи. Значимо за предмета на доказване е заключението на химическата експертиза, изготвено от в.л. Н. и Р., от което се установява, че веществото от взетите от дланите на подсъдимия обтривки е същото, с което са били белязани банкнотите, носени и предадени на Д. от св. Г.. Заключението на съдебно-техническата експертиза с обект на изследване съдържанието на паметта на два мобилни телефона м.Айфон и м.Нокиа също възпроизвежда информация, от която се установяват провежданата активна кореспонденция между подсъдимия и същия свидетел. Цитираното по-горе заключение на СТЕ, изготвено от в.л. А. на свой ред установява ангажирането на подс.Д. с интересите на дружеството на св.Г.. В мотивите на присъдата е извършено пълноценно обсъждане и на веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на разрешените и приложени специални разузнавателни средства по отношение на подс.Д.. Доказателствата, събрани чрез тези средства и способи в никакъв случай не се явяват изолирани и обвинението в никакъв случай не се изгражда предимствено върху тях. Първоинстанционният съд е извършил пространен и подробен анализ на тези доказателствени източници и много внимателно е съобразил тяхното съдържание, съответно и относимостта им към останалата доказателствена наличност. В тази им част, мотивите на присъдата се отличават като подробни и правно логични и САС не намира никакво основание за корекция или допълване. Обсъдени са доказателствата относно подготовката /обработката с маркиращо вещество на паричната сума от 5000 лева, предаването и от св.Г., и съответно за приемането и в държане на подс.Д., у когото същата сума е намерена. Въззивният съд счита, че всички тези обективирани в заключенията на СТЕ находки, съпоставени с показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия в частта им относно създадените взаимоотношения с Г., възпроизведените във ВДС от СРС разговори, писмените доказателства за извършените проверки от ДФ“Земеделие“, създават една цялостна картина и служат за годна и пълноценна доказателствена основа за установяване на фактическата обстановка, възприета от първата инстанция в проверяваната присъда. В обобщение, въззивният съд не установи допуснати процесуални нарушения от СпНС /закрит/ при приемане на доказателства и последващия доказателствен анализ. В оценъчната част от доказателствената си дейност окръжният съд е обсъдил с необходимата прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и доказателствени източници към включените в предмета на доказване обстоятелства, така и съответния принос на всяка една група от доказателствените източници за установяването на конкретните, релевантни на обвинението, факти и обстоятелства. Т.е., първият съд изрично е посочил въз основа на кои доказателствени източници е приел за установени съответните релевантни факти, като тази негова дейност не страда от пороци. Въззивната инстанция в настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни и аргументирани изводи от правна страна. Въз основа на така изложените по-горе и възприети и от САС като установени фактически положения, се налага правният извод, че подсъдимият Т. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304б, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд. Съставът на т.нар.”търговия с влияние” по чл.304б НК в двете му алинеи предвижда специални състави на пасивния ( чл.304б, ал.1 НК) и активния ( чл.304б, ал.2 НК) подкуп, като същите са обособени като отделни престъпления с оглед на това, че съгласуваността на волите на двете страни в отношението по подкупа не касае действия по служба на длъжностното лице, а конкретно негово поведение (упражняване на влияние) по отношение на друго длъжностно лице, за да вземе то определено решение в кръга на службата си. Търговията с влияние може да става и опосредено, като деецът иска или получава сума, за да въздейства върху длъжностни лица чрез трето лице. За обективната съставомерност на "търговията с влияние" не е необходимо деецът да извърши действия по реализиране на влиянието. Налице са всички признаци от състава на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК- деецът е поискал, респективно е получил определена парична сума, която не му се следва, за да упражни влияние по отношение на длъжностно лице във връзка със службата му, като е съзнавал, че тази сума не му се следва, и че такова вмешателство е недопустимо. Ирелевантно е обстоятелство дали подсъдимият е възнамерявал да предаде на друго лице част от получената сума, или е смятал да задържи цялата сума. Ирелевантно е и това дали подсъдимият действително е смятал да упражни влияние по отношение на друго лице с решаващи функции относно интересите на собственото на св.Г. търговско дружество „ВивАгро“ЕООД. За съставомерността на деянието е достатъчно това, че той е поискал, респективно, е получил сума, която не му се следва, за да упражни влияние, независимо от това дали е изпълнил обещанието си и дали е възнамерявал да го изпълни. Съставомерност на деянието е налице и във връзка с наличието на обективна възможност деецът да упражни такова влияние, доколкото се установи, че от една страна подс.Д. като служител в ДФ“Земеделие“ е имал достъп до общата база данни на заявителите за субсидиране, а също така е познавал свидетеля Й. В. – Началник отдел „Контролни проверки“, както и неговия подчинен свидетеля Т., оправомощен и извърил повторната проверка, довела до корекция/, като се е срещал с двамата и извънслужебно, неформално, тъй като и тримата са играели често футбол заедно в свободното си време. Първоинстанционният съд се е мотивирал законосъобразно, че паричната сума представлява неследващ се на подсъдимия дар, доколкото за получаването й не е съществувало никакво законно основание, а предназначението й е било единствено да мотивира подсъдимия да окаже влияние върху свои колеги за уреждане на плащане по Схема за обвързано подпомагане. От обективна страна подсъдимият Д. е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние- както поискването, така и приемането на облагата. Софийски апелативен съд намира за правилен и законосъобразен решаващия извод на СпНС, че обвинението, в хода на наказателното производство не е доказало всички елементи от обективната страна на състава на твърдяното престъпление по чл. 304б, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Недоказано по несъмнен начин остава обвинителното твърдение за поискване на 27.02.2021г., в гр.Пловдив и приемане на 14.03.2021г„ в с.Цалапица, обл.Пловдив на друга парична сума от още 5000 лева по пункт първи на обвинението. Съответно се явява недоказано и обвинението по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като с оглед оправдаването по едното от обвиненията следва несъмнено, че не е налице усложнена престъпна дейност, а само едно престъпно деяние. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с възприетото в атакуваната присъда, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на престъплението визирано по пункт първи от повдигнатото обвинение, съответно обуславящо приложението на чл, 26, ал.1 НК. Съдът може да признае подсъД.то лице за виновно само и единствено, когато обвинението е безспорно доказано, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК. Доколкото това обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, законосъобразно подсъдимият Д. е оправдан по това обвинение. Софийски апелативен съд извърши проверка за правилността на присъдата по отношение индивидуализацията на наказанието, определено по вид и размер – лишаване от свобода за срок от шест месеца. За престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен с първоинстанционната присъда, се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до шест години, или алтернативно- глоба в размер до пет хиляди лева. Въпреки пълното съвпадане на решаващите изводи относно крайния резултат, следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя напълно мотивите на първостепенния съдебен състав, относно наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито според СпНС са служебното му положение в ДФ"Земеделие" към момента на извършване на деянието, както и даденото обещание пред свидетел Г. да въздейства върху взимането на решение от длъжно лице във връзка със службата му. Служебното положение на подсъдимия в конкретния случай се явява предпоставка за осъществяване на деянието и въпреки, че в законовата хипотеза на чл.304б НК се предвижда субект на престъплението да бъде всяко наказателноотговорно лице, настоящият състав намира, че длъжностното качество на дееца в случая е предпоставило активното му търсене от страна на свидетеля Г. с настояване от последния към дееца за съдействие, като не следва да се отчита като значимо отегчаващо отговорността обстоятелство. Що се отнася до „даденото обещание“ от страна на подсъдимия да въздейства върху взимането на решение, то очевидно това се включва в състава на престъплението, доколкото именно с тази цел е поискана и приета облагата, поради което не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно, правилно първостепенният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства осъществяването на двете форми на изпълнителното деяние, продължителната подготовка за извършване на престъплението и немалката стойност на поисканата, респ. получената облага. Решаващият съдебен състав на СпНС правилно и мотивирано е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на Д. и липсата на противообществени прояви, младата му възраст, изградените трудови навици и положителната му лична и служебна характеристика. Към това следва да се прибави и установеното от въззивния съд добросъвестно процесуално поведение на подс.Д., като се налага извод за инцидентен, еднократен характер на неговата престъ пна проява. Налице е превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В тази насока присъдата на първостепенният съд в частта относно наказанието е съобразена с утвърдената съдебна практика. Всичко изложено обосновава определяне на наказанието към законоустановения минимум за наказание „лишаване от свобода, при условията на чл. 54 от НК. Ето защо, САС счита, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца не може да се приеме за необосновано снизходително по отношение на Т. Д. и по убеждение на въззивния съдебен състав в този размер може да постигне успешно целите на генералната и специалната превенция. Следва да се сподели и решаващото становище на първия съд, че алтернативно предвиденото наказание „глоба“ не е адекватно за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели, поради което законосъобразно и аргументирано е определен вида на наказанието спрямо подс.Д.. По отношение на наличието на предпоставките за прилагане института на условното осъждане /отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок/ Софийският апелативен съд следва отново да се съгласи с решаващото мнение на първия съд. Въззивният съд счита, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият Д. да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение, напротив – следва да му се даде възможност да упражнява общественополезен труд, като се въздържа от противоправни деяния в определен от съда изпитателен срок. Установените от специализирания съд добри характеристични данни на подсъдимия са аргумент, който обуславя извода, че противно на закономерните очаквания за ефективност на наказанието ефективното изтърпяване на наказанието би могло да въздейства негативно на процеса по формиране на правно съзнание, както и би прекъснала връзката му със семейството и като цяло с обществото, която връзка на самостоятелно основание създава предпоставки за поправяне и постигане на трайно правомерно поведение. Подсъдимият Д. е лице с добро образование и квалификация, което предполага наличие у него на добри ресурси за социална реализация и способности да дадесвоя принос в обществото след осъждането му. В обобщение, Софийски апелативен съд счита, че не е налице правно основание за определяне на друго по вид наказание или за завишаване на неговия размер, както и не е налице основание да не бъде приложено спрямо подсъдимия Т. Д. отлагане изтърпяването на наложеното му наказание. Присъдата на СНС е пълноценно мотивирана и в тази и част. По възраженията на страните: Изложените във въззивния протест доводи за доказаност на обвинението по пункт първи от обвинителния акт, по който подс.Д. е оправдан с присъдата, намират пълноценен отговор в мотивите на проверявания акт, както и по-горе в настоящото решение. САС намира, че не може да се приеме за доказано поискването и приемането на инкриминираната парична сума от 500 лева и то именно с дата на поискване 27.02.2021 г. и приемане на дата 14.03.2021 г. доказателства за това, освен изолираните показания на свидетеля Г. не са налице по делото. Налице са убедителни мотиви за основанията, поради което възниква съмнение в достоверността на тези показания. По отношение твърдяната от прокурора явна несправедливост на наказанието САС намира, че това въззивно основание също не е налице, по изложените по-горе съображения. Оплакванията на защитата, изнесени във въззивната жалба по същество съставляват упрек към съда, че не е възприел за доказана защитната версия на подсъдимия, че е поискал и приел процесната сума от 5000 лева не за престъпната цел по чл. 304б от НК, а за нещо различно и облагата е била предназначена за другиго. Както бе изложено по-горе, това защитно твърдение на подсъдимия в обясненията му не се подкрепя от доказателствата по делото, а с оглед обстоятелството, че чрез експлоатация на СРС са били визирани необезпокоявани разговори между подсъдимия и св.Г., такава тема не се доказва да е била обсъждана изобщо межсду двамата. Ето защо, правилно първата инстанция не е кредитирала тази версия по фактите, поради което и САС намира възражението на защитата за неоснователно. С оглед установяване виновността на подсъдимия по пункт втори от обвинителния акт и осъждането му по повдигнатото по този пункт обвинени, и същевременно оправдаването му по пункт първи от обвинението, законосъобразно е произнасянето на СНС в частта, с която подс. Д. е осъден да заплати половината от разноските по наказателното производство. В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда в настоящата инстанция се налага извод на въззивния съд, че н е с е установява, при разглеждането на делото пред първата инстанция и при постановяване на присъдата да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, съставляващи основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Ето защо, подадените въззивна жалба и въззивен протест се явяват неоснователни, съответно присъдата на Специализиран наказателен съд /закрит/ следва да бъде изцяло потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд