Решение № 94 от 11.5.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 125/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Я. И., с ЕГН ••••••••••, чрез адв.Т. В. Б. от САК, със съдебен адрес: •••, длъжник по изпълнително дело № 2023•••0400180 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № ••• КЧСИ против протокол за опис на движима вещ от 17.02.2023 г., с което е иззет и предаден на взискателя за отговорно пазене лек автомобил марка „Форд“, модел „СМАКС“, рама № WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222 и ДКН № ВР••• СВИДЕТЕЛ в частта за определянето на пазач на вещта. В жалбата се поддържа, че жалбоподателката била направила искане за отмяна на наложени принудително изпълнение и е направила искане процесното МПС да бъде оставено на отговорно пазене при нея, но независимо от изрично заявеното желание съдебният изпълнител иззел и предал на отговорно пазене на взискателя лекия автомобил за което съставил протокола за опис, който обжалва. Излага, че е собственик на ½ ид. част от правото на собственост върху автомобила, за която ½ ид. част яма оспорване на правото на собственост, а твърденията че била фиктивен собственик били напълно безпочвени. Моли протокола за опис да бъде отменен в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Взискателят "•••-53" ЕООД, ЕИК •••, е депозирал становище, с което моли жалбата да се остави без уважение. Излага, че жалбата била подадена само от единия съпруг, въпреки, че двамата били задължителни другари, жалбата била неоснователна доколкото ЧСИ спазили изискванията на чл. 470 от ГПК и чл, 486, ал. 2 от ГПК. Излага че автомобилът първоначално е бил предмет на изпълнително дело № 378/2021 по описа на ЧСИ И. Ц. в длъжник Н. Я. П. (сестра на настоящия длъжник). Принудителното изпълнение били неуспешно доколкото длъжника Н. Я. П. се разпоредила с имуществото си преди образуване на изпълнителното дело. Твърди, че Н. Я. П. се развела привидно с В. П. при което автомобилът останал в лична собственост само на бившия съпруг. След развода незаконосъобразно запорът на автомобила бил вдигнат, което позволило на бившия съпруг да продаде автомобила на Ц. Я. И.. Независимо от изложеното бившите съпрузи продължили да живеят заедно а автомобилът бил описан и иззет пред дома им, постоянния адрес на двамата бивши съпрузи, където се е намирал. Освен това подалата жалбата адв.Т. В. Б. от САК била процесуален представители на двете сестри. Поддържа, че определянето на пазач е от компетентността на съдебният изпълнител, това действие не подлежало на съдебен контрол в настоящата хипотеза при която били пазени изискванията ма чл. 470 от ГПК, а овен това правата на длъжника били допълнително защитени, тъй като при евентуално прекратяване на изпълнителното дело същият разполага с иск с пр. осн чл. 403, ал. и от ГПК срещу определяния за пазач взискател. Предвид на изложеното моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако се разгледа по същество да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. На основание чл.436, ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е приложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата. Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Производството по изп. д. № 2023•••0400180 по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано по молба на адв. И. Ч. от АК-Враца - пълномощник на "•••-53" ЕООД, ЕИК •••, срещу длъжника В. П. П., с ЕГН ••••••••••, Ц. Я. И., ЕГН •••••••••• и И. Ц. И., с ЕГН ••••••••••, въз основа на Обезпечителна заповед № 2, издадена на 26.01.2023 г. от Районен съд-Враца на основание Определение № 173/23.01.2023 г. по гр. д. № 156/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е допусната обезпечителна мярка запор на лек автомобил марка „Форд“, модел „СМАКС“, рама № WF0SXXGBWSBY42222, двигател № BY42222 и ДКН № ВР••• СВ. На 27.01.2023г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до ОДП- Враца, ПП, сектор КАТ за налагане на осн. чл. 397, ал.1, т.2, вр чл. 450, ал.2 от ГПК на запор върху автомобила, което е връчено на същата дата. На 27.01.2023 г. са изпратени съобщения до конституираните като длъжници по изпълнителното дело лица за налагането на запора и насрочването за 17.02.2023 г. на опис на автомобила. Съобщението до жалбоподателката е връчено лично на 01.02.2023 г. С молба вх. № 07660/13.02.2023 г по описа на ЧСИ И.Ц. жалбоподателката е подала молба с която е изявила желание лекият автомобил да бъде оставен при нея на отговорно пазене, тъй като предмет на изп. дело е ½ ид. част от правото на собственост върху автомобила, а за останалата ½ ид. част не е имало спор. С молба вх. № 08147/15.02.2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. взискателят се е противопоставил на искането на жалбоподателката за предоставянето на автомобила за ползване, направил е възражение, че жабоподателката е фиктивен собственик, че автомобилът се ползва от съсобствениците му – бившите съпрузи Н. Я. и П.а и В. П. и взискателят е заявил желание автомобилът да бъде оставен на отговорно пазене на трето лице, независимо дали това ще бъде свързано с допълнителни разходи С молба вх. № 08394/16.02.2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. жалбоподателката поддържа искането си и излага, че ползвала автомобила за ежедневно придвижване до работното си място от с. ••• до гр. Враца и е представила копие от Решение 171/25.03.2022 по гр. д. № 2076/2021 по описа на РС Враца и от Решение 240/28.10.2022 по в. гр. д. № 262/2022 по описа на ОС Враца На 17.02.2023 г. по изпълнителното дело е извършен опис на вещта, изземването и предоставянето й за отговорно пазена на взискателя и е назначен пазач на вещта (л.34 и 35 от изпълнителното дело). В последствие на 24.02.2023 г. е извършена оценка на вещта, за която страните са уведомени чрез предявяването й на 28.02.20232 г. за която дата страните са били уведомени с протокола за опис. Видно от Решение 240/28.10.2022 по в. гр. д. № 262/2022 по описа на ОС Враца същото е постановено по дело при което Районен съд – Враца е сезиран с искова молба, подадена от „••• - 53“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Враца против Н. Я. П. и В. ••• П.. С исковата молба е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 и 2 ЗЗД, с искане да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца сделката по разпореждане с 1/2 ид.част от л.а. марка Форд, модел: С МАКС, рама WF0SXXGBWSBY42222, двигател: ВУ42222, рег.№ ВР ••• СВ, извършено от първия ответник Н. Я. П. в полза на втория ответник В. ••• П., чрез споразумение за прекратяване на гражданския брак между тях, утвърдено с решение от 12.06.2020 г. по гр.д. №157/2020 г. на Районен съд Пирдоп, с което е прекратен с развод брака между ответниците. С решението е приета фактическа обстановка, че с изпълнителен лист №260064 от 08.12.2020 г. по гр.дело №201/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца, Н. П.а е осъдена да заплати на "••• 53" ЕООД, сумата от 679 855.13 лв., представляваща главница по предявените против нея искове с правно основание чл.203, ал.2 предл. 1 КТ вр чл.45 ЗЗД, сумата от 13597.11 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати сумата от 19130.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп е прекратен на осн. чл.50 СК брака сключен на 26.06.1999 г. между Н. Я. П. и В. ••• П. и съда е утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите като е посочено, че по време на брака съпрузите са придобили лек автомобил, марка ФОРД, модел С МАКС, с регистрационен №•••СВ, рама WF0SXXGBWSB442222 и двигател № BY4222 на името на съпругата Н. П.а като след прекратяване на брака страните са уговорили лекия автомобил да остане в дял и изключителна собственост на В. П., като съпругата Н. П.а няма претенции за заплащане на суми за уравняване на дяловете спрямо съпруга поради това, че отношенията им по този повод са уредени преди подписване на споразумението. С Решение 240/28.10.2022 по в. гр. д. № 262/2022 по описа на ОС Враца е потвърдено изцяло от Решение 171/25.03.2022 по гр. д. № 2076/2021 по описа на РС Враца, в което е обявена относителна недействителност по отношение на „••• – 53“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление ••• на сделка на разпореждане с ½ ид.част от л.а. марка Форд, модел: С МАКС, рама WF0SXXGBWSBY42222, двигател: ВY42222, рег.№ ВР ••• СВ, извършена от Н. Я. П. с ЕГН •••••••••• в полза на В. ••• П. с ЕГН •••••••••• и обективирана във влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр.д. №157/2020 г. на Районен съд Пирдоп, с което е одобрено бракоразводно споразумение, сключено между ответниците. Решение 240/28.10.2022 по в. гр. д. № 262/2022 по описа на ОС Враца е влязло в сила като необжалвано. От приетото като доказателство по делото уведомление за наложен запор изх. № 20388/09.06.2021 г. по изп. д. 2021•••0401090 се установява, че е бил наложен запор върху автомобила в изпълнение на Определение 130/03.06.2021 по гр. д. № 2076/2021 по описа на РС Враца (л. 38 от делото), потвърдено с Определение 55/03.02.2022 по в. ч. гр. д. № 442/2021 по описа на ОС Враца. От приетото като доказателство по делото писмо рег. № 967000-7773/29.06.2021, изходяшо от ОДМВР-Враца, сектор ПП (л.39 по делото) се установява, че по изп. д. № 2021•••0401090 по описа на ЧСИ И.Ц. първоначално е наложен запор върху автомобила, е снет въз основа на бракоразводното решение. По настоящето дело е прието като доказателство и копие от решение от 12.06.2020 г. по гр.д. №157/2020 г. на Районен съд Пирдоп, с което е одобрено бракоразводно споразумение, сключено между Н. Я. П. с ЕГН •••••••••• в полза на В. ••• П. с ЕГН ••••••••••., което споразумение е обявено за недействително спрямо взискателя с влязло в сила съдебно решение. Представен е и е приет като доказателство по делото договор рег. № 1187 от 04.03.2022 г. по описа на нот. И. Л. с рег. № ••• и район на действие РС-Враца за покупко- продажба на автомобила, сключен между В. П. и жалбодателката. Автомобилът е бил продаден след налагането на запор с Определение 130/03.06.2021 по гр.д. № 2076/2021 по описа на РС Враца, за който лицата чието имущество е запорирано са знаели тъй като видно от Определение 55/03.02.2022 по в. ч. гр. д. № 442/2021 по описа на ОС Враца неуспешно са го обжалвали и в периода между обявяване на делото за решава и постановяване на Решение 171/25.03.2022 по делото с което бил уважен обезпечения със запор Павлов иск срещу продавача и сестрата на жалбоподателката. При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от лице с правен интерес - длъжник по изпълнителното дело. Същата касае преценка на ЧСИ да възложи вещ за отговорно пазене на взискател. Това решение на съдебния изпълнител съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.5 ГПК подлежи на обжалване от длъжника, поради което жалбата се явява процесуално допустима. При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна. Предпоставка за уважаване на жалбата срещу определянето на трето лице за пазач е доказването от страна на жалбоподателя, че не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК ако обект на изпълнение е недвижим имот; Съгласно чл. 470, ал. 1 от ГПК ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. В ал. 3 е предвидено, че пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява, а в ал. 4 е предвидено, че вещта се предава за пазене срещу подпис. По делото се установи, че взискателят е направил искане за определянето на пазач на вещта, включително и срещу възнаграждение. С протокола за опис на вещта в изпълнителното производство за пазач от ЧСИ е определен взискателя, а протоколът е подписан и от физическо лице – пазач на вещта. Видно от текста на протокола движимата вещ не е открита на адреса на жалбоподателката, която претендира да е собственик на вещта и да я ползва всеки ден, а е открита и описана на постоянния адрес на продавача длъжник В. ••• П., който се е разпоредил с нея в полза на жалбоподателката, след като е знаел че е имало определение на съд за налагане на запор върху вещта, поради което и настоящия съдебен състав намира, че правилно съдебният изпълнител е преценил, че вещта не следва да се пази от длъжника. Взискателят има интерес да пази вещта за да може да се удовлетвори от цената й, поради което и правилно е определен за пазач, спазено е и изискването на чл. 470, ал. 4 от ГПК за предаване на вещта за пазена срещу подпис, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата срещу определянето на взискателя за пазач на вещта за неоснователна. По разноските: Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател не се следват разноски незвисимо от направеното искане. В оглед изхода на делото частната жалбоподателка следва да понесе отговорност за разноските, направени от взискателя в производството по облажване пред съд на потвърдения акт на съдебния изпълнител. Взискателят е направил разноски за процесуално представителство по делото размер на 480 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които с оглед направеното искане за присъждане на разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателката. Водим от горното, Врачанският окръжен съд