Решение № 592 от 4.12.2009 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 654/2009 г.

Производството е по реда на чл. 233 от Закона за МВР, във връзка с чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на И.М.П. •••, подадена чрез адв. П.Т. САК против Заповед № 3-2235 от 11.09.2009 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение с МВР на държавния служител. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като се сочат доводи за отмяната й на основанията, уредени в чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Изложено е, че в производството по издаване на акта са допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи най-вече събирането и оценката на доказателствата по преписката. Счита, че са допуснати противоречия с материалния закон, които се изразяват в материалноправната квалификация, която административния орган е приел за приложима и доказана. Иска се отмяната на атакуваната заповед. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по жалбата - Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., който оспорва подадената жалба, като моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със з аповед № 3-2235 от 11.09.2009 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик /стр. 18/, на И.М.П. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. От мотивите на заповедта е видно, че наказанието е наложено заради използване на служебното положение за лична облага, на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се изразява в това, че на 19.06.2008 г. без знанието на ръководството на РУ на МВР гр. Септември и ОД на МВР гр. Пазарджик, използвайки служебното си положение държавния служител младши полицейски инспектор И.П., устно уговорил с управителя на “РАЯН ГАЗ” ЕООД гр. Септември по 10/десет/ литра бензин, като спонсорство, за ползван от него служебен мотоциклет марка ETZ 250 с рег. № РА 0991 В. В резултат на това за периода 19.06.2008 г. до 01.02.2009 г., включително главен полицай И.П. е заредил от бензиностанция “Рачев” в гр. Септември общо 220 /двеста и двадесет/ литра бензин на обща стойност 462, 19 лева. От горепосоченото гориво единствено 10 литра служителят е заредил в служебния си мотоциклет, а останалото е зареждал с личния си автомобил в туби по 30 литра. Наказанието е наложено и за още едно нарушение, а именно, че на 17.08.2009 г., като държавен служител в МВР по време на болнични, главен полицай И.П. е сключил договор с фирма “Интерфорум Полша” /стр. 71/, който поражда трудови правоотношения между служителя и фирмата. Считано от 17.08.2009 г. до 04.09.2009 г. за обстоятелството, че работи по трудово правоотношение с полската фирма жалбоподателя не е уведомил ръководството на РУ на МВР гр. Септември и ОД на МВР гр. Пазарджик, както и не е подал декларация в седем дневен срок съгласно изискванията на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Заповед № 3-2235 от 11.09.2009 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е връчена лично на жалбоподателя на 14.09.2009 г., когато не е бил в законоустановен отпуск, видно от положения от него подпис под копието на заповедта. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за тежко дисциплинарно нарушение - т. е преди издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, следва да са събрани данни от административния орган за извършено дисциплинарно нарушение от полицейския служител. От приложените към административното производство писмени доказателства се установява, че на основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3, 7 и 8 от ЗМВР със заповед № З-303 от 13.02.2009 г. /стр. 368/ е образувано дисциплинарно производство и е открито дисциплинарно дело срещу главен полицай И.М.П., младши полицейски инспектор в РУ на МВР гр. Септември. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗМВР жалбоподателят лично срещу подпис на 13.02.2009 г. е запознат със заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 230, ал. 1 ЗМВР и е уведомен за правото си да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си. Със заповед рег. № З-393 от 25.02.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик /стр. 220/ е удължен със 7 /седем/ работни дни срока за приключване на дисциплинарното производство, образувано със заповед № З-303 от 13.02.2009 г. Заповедта е връчена лично на държавния служител на 27.02.2009 г. срещу подпис, като саморъчно е отбелязано, че същия не се намира в никакъв вид законоустановен отпуск. От приложените обяснение рег. № 7315 от 13.02.2009 г. /стр. 363/ и допълнително обяснение с рег. № 9833 от 27.02.2009 г. от И.М.П. /стр. 202/ се установява, че жалбоподателят не отрича извършеното нарушение, а именно да е зареждал гориво от бензиностанция “Рачев” в гр. Септември по описания по-горе начин в туби по 30 литра, за което не е уведомил ръководството. Същият твърди, че е приемал даденото като спонсорство в интерес на работата и не е предполагал, че е извършил нарушение. От приложената обобщена справка рег. № 10685 от 09.03.2009 г. на дисциплинарно разследващия орган /стр. 33/, относно резултати от извършеното дисциплинарно разследване срещу И.М.П. в изпълнение на заповед № З-303 от 13.02.2009 г. се установява, че жалбоподателят се е запознал със справката срещу подпис на 04.09.2009 г., като същият е отбелязал, че му е разяснено правото, че в срок от 24 часа може да представи обяснение или възражение относно отразените в справката резултати от дисциплинарното разследване. На основание чл. 244, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство с изготвено становище до директора на ОД на МВР гр. Пазарджик рег. № 11761 от 09.09.2009 г. /стр. 24/, относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу И.М.П.. При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът приема, че административният орган при постановяване на обжалваната заповед е изпълнил изцяло административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се поддържа в жалбата. Съдът намира, обжалваната заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 2, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, с изложени в достатъчна степен фактически и правни основания за издаването й. Събраните по делото доказателства потвърждават наличието на посочените в заповедта фактически основания за злоупотреба със служебно положение за лична облага. Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза е изцяло върху административния орган, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Използването на служебното положение за лична облага е установено чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. Представените доказателства в тази насока от страна на дисциплинарно наказващия орган, в хода на административното производство и ангажирани пред съда ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения и категоричен извод, че е извършено именно това нарушение. При това положение, съдът намира, че нарушението по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, което се изразява в използване на служебно положение за облага за доказано, поради което единствената възможност за дисциплинарно наказващия орган е да наложи наказание уволнение. По отношение на посоченото второ дисциплинарно нарушение, преценявайки събраните в административното производство писмени доказателства, съдът приема, за безспорно установено, че полицейският служител И.П. е нарушил служебната дисциплина, като за посочения период от време е извършвал дейност, несъвместима със службата в МВР - работа по трудово правоотношение, за която дейност не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗВМР - за възникнали обстоятелства по чл. 177, ал. 4 от ЗМВР - т. е. не е изпълнил императивна разпоредба на закона. Това е дисциплинарно нарушение, за което задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Поради изложените съображения, следва да се приеме, че оспорваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и материалноправни разпоредби и следва да бъде оставена в сила, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК