Решение № 141 от 11.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1025/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 287530 от 11.10.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, чрез адв. С. О. С. – САК, против решение № 260336 от 11.09.2023г., постановено по т.д.№109 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 11 състав, с което „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, е осъдено да заплати на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, на основание чл.79 ЗЗД, сумата от 33 550, 85 лв. по договор № 189 за достъп до пощенската мрежа на „Български пощи“ ЕАД, сключен на 01.09.2016година между „Български пощи“ ЕАД и „Стар пост“ ООД, за което са издадени: фактура №0000031360/23.01.2017г., фактура №0000031361/23.01.2017г., фактура №0000031635/17.02.2017г., фактура № 0000031636/17.02.2017г., фактура №0000031889/22.03.2017г., фактура: № 0000032160/20.04.2017г., фактура №0000032628/12.06.2017г., фактура № 0000032981/18.07.2017г., фактура №0000033269/17.08.2017г., фактура № 0000033480/13.09.2017г., а на основание чл.86 ЗЗД да заплати върху главницата законната лихва от предявяване на исковата молба - 18.01.2021г. до изплащане на сумата за главницата, както и за същите фактури да заплати и законната лихва в общ размер на 12 103, 59лв. изчислена от датата на изпадане в забава до датата на завеждане на исковата молба; както й на основание чл.86 ЗЗД да заплати законна лихва за забава изчислена от датата на изпадане в забава до датата на извършеното плащането - 15.09.2019г., включително в общ размер на 320, 90 лв., по всяка една от забавено платените фактури: №••••••••••/23.01.2017г., фактура №0000031637/17.02.2017г., фактура №••••••••••/22.03.2017г., фактура №0000032161/20.04.2017г., фактура №0000032162/20.04.2017г. фактура №0000032629/12.06.2017г., фактура №••••••••••/12.06.2017г., фактура №0000032982/18.07.2017г., фактура №000003327017.08.2017г., фактура №0000033481/13.09.2017г., като са отхвърлени претенциите за мораторни лихви за разликата до пълните предявени размери, и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството пред СГС в размер на 1 960, 00 лв.

Въззивникът поддържа, обжалва решението изцяло, като счита същото за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска да бъде обезсилено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от компетентния първоинстанционен съд, в това число и произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност или да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца обективно съединени искове, като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, чрез главен юрисконсулт Г. К., е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност и необоснованост на същата, съответно за правилност на решението, по подробно изложени съображения, и претендира всички направени разноски, в това число и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба срещу атакувания съдебен акт, намира следното:

С искова молба вх.№265837 от 18.01.2021г. по описа на Софийски градски съд „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, е предявило срещу „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК 175157550, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които претендира задължения по договор № 189/01.09.2016г. на ответника „Стар пост“ ООД към ищеца „Български пощи“ ЕАД, в общ размер на 45 975, 37 лв., от които 33 550, 85 лв. главница, 12 103, 60 лв. мораторна лихва за забава на плащането по неплатените фактури, и 320, 92 лв. лихва за забава по платените към дата 16.09.2019г. фактури, ведно със законната лихвата до окончателното изплащане от страна на ответника, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение на основание договор № 189/01.09.2016г. за достъп до пощенската мрежа на „Български пощи“ ЕАД.

За услугите изпълнени от „Български пощи“ ЕАД по договора през 2017 година са издадени фактури, на обща стойност 33 550, 85лв., подробно описани в исковата молба, като е посочен крайният срок за плащане по всяка една от фактурите.

Към момента на подаване на исковата молба ответникът „Стар пост“ ООД не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил извършените и фактурирани услуги.

Дължимата главница по описаните фактури е в общ размер на 33 550, 85 лв.

Дължимата лихва по описаните фактури, на основание чл.6.7, във връзка с чл.6.8 от договор №189/01.09.2016г. от изпадането в забава на длъжника до изготвяне на справката към дата 08.01.2021г. е в общ размер на 12 103, 60 лв.

След изпращане до „Стар пост“ ООД на покана за доброволно изпълнение наш № 95 - С-113/02.09.2019г., е постъпило частично плащане по договора от дата 16.09.2019г. в общ размер на 2 016, 89 лв. - сума дължима по фактури № 0000033481, ••••••••••, 0000031637, ••••••••••. 0000032162, 0000032161, ••••••••••, 0000032629, 0000032982, 0000033270. Дължимата лихва по описаните фактури, на основание чл. 6.7, във връзка с чл. 6.8 от договор № 189/01.09.2016г. от изпадането в забава на длъжника до постъпилото плащане на дата 16.09.2019г. е в общ размер на 320, 92 лв., като е посочено задължението по всяка една от фактурите.

По отношение на извършеното плащане на дата 16.09.2019г. по фактура №0000032162/20.04.2017г.; в размер на 37, 50 лв., след извършена проверка е установено, че длъжникът „Стар пост“ ООД е допуснал техническа грешка при изписването на номера на неплатената фактурата и наместо № 0000032162 погрешно е изписал № 0000031162. Фактура с № 0000031162/06.01.2017г. е издадена от „Български пощи“ ЕАД като доставчик на „Банка ДСК“ АД като получател. Ищецът приел, че длъжникът е желаел и целял да плати дължимата от него фактура с № 0000032162/20.04.2017г. в размер на 37, 50 лв., като дължимата лихва за фактурата е в размер на 9, 05 лв.

За предоставените от „Български пощи“ ЕАД услуги по сключени между двата пощенски оператора общо четири броя договора, един от които се явява договор №89/01.09.2016г., задължението на „Стар пост“ ООД само в частта за главница е в размер на 56 340, 53лв. Със свое писмо изх. № 504/12.06.2018г. „Стар пост“ ООД признава задълженията си по четирите договора, до размер 63 654, 15 лв., включващи главница и лихва за забава и предлага разсрочено погасяване на задължението си на пет транша през периода от 25.06.2018г. до 25.11.2018г.

Ищецът е правил многократни предложения за разсрочено плащане, последното от които с негов peг. № 95-С-36-1/25.06.2018г. в отговор на цитираното писмо на длъжника.

Предвид бездействието на длъжника кредиторът е предприел действия по изпращане на покана за доброволно изпълнение на 02.09.2019г., по която няма данни за изпълнение.

Поради продължаващото бездействие на длъжника за изплащане на дължимите суми по цитираните договори, „Български пощи“ ЕАД предприело действия за събиране на дължимите от „Стар пост“ ООД суми и по четирите договора чрез подаване на заявления по чл.410 ГПК. По заявление, свързано със задължение по договор №189/01.09.2016г. е образувано заповедно производство - гр. дело15868/2020г. на 88 състав. I Гражданско отделение, СРС, за суми по фактури, издадени до дата 22.12.2016г.

Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва сключения между страните договор от 01.09.2016 г., по силата на който „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, като оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга /задължен оператор/, осигурява на „СТАР ПОСТ“ ООД, като пощенски оператор, извършващ услуга, включена в обхвата на универсалната пощенска услуга, достъп до пощенската си мрежа при условия посочени в договора и при спазване на изискванията на чл. 23 ЗПУ.

В началото на септември 2019г. му е връчена от ответника покана за доброволно изпълнение с изх. № 95-С-113 от 02.09.2019г., с която претендираше изплащането на посочена в нея парична сума в размер на 69 943, 98 лв. За заявената с исковата молба парична претенция не е уведомяван. Не му било ясно, дали претендираната парична сума по процесните фактури е част от заявената от ищеца обща претенция в нотариалната покана или не.

В отговор на изпратената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 95-С-113 от 02.09.2019г., с писмо с вх.№95-С-117-2/16.10.2019г. отговорил, че действително имаме неиздължени парични суми към „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, но желае да ни бъде изпратена точна справка за това на какво основание се дължат претендираните парични суми и след като ги съгласуваме със счетоводните ни отбелязвания, да пристъпим към незабавно плащане.

Приложените като писмено доказателства към исковата молба справки и приемо - предавателни протоколи не носят подписа на ответника, същите не са му връчвани по никакъв повод и най-вероятно са изготвени за настоящия процес, поради което ги оспорва.

Не е изпращал на ищеца отговор с изх.№504/12.06.2018 г., съдържащ волеизявление за извършване на разсрочено плащане. Положеният под него подпис не принадлежи на управителя на дружеството - ответник, поради което оспорва автентичността на писмо- отговор с изх. № 504/12.06.2018г.

Във възражение по ч.гр.д.№15869/2020г., 143 състав, на СРС заявил, че не дължи претендираната от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД парична сума.

Твърди, че претендираното вземане по процесните фактури не е ликвидно и изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.6.5. Договора ищецът е длъжен до 10-то число на месеца да изпрати на ответника месечна справка и фактура за пощенските услуги по процесния Договор, предоставени през предходния месец. Такива месечни справки, които да съдържат описание на ползваните от „СТАР ПОСТ“ ООД пощенски услуги не е получавал, а приложените от ищеца като доказателство към предявената искова молба са изготвени за настоящия процес. Видно от приложените приемо - предавателни протоколи от м. януари, февруари, март, май, юни, юли и август 2017 г. са подписани само от ищеца, което е в пълно противоречие с наименованието на документа, поради което ги оспорваме изцяло. Това, което е получавал са приложените към исковата молба фактури, но изпращането само на фактура не е основание за възникване на вземане по договора, защото кумулативно се изисква да бъде изготвена и предадена на пощенския оператор (ответника) и месечна справка по Приложения №№ 6, 7 и 7а към Договора, а такива не са били изготвяни. В представените с исковата молба справки, освен че няма отбелязване, че са получени от ответника, няма данни за доставените пратки.

Процесните фактури са получени от ответника, но в тях липсва описание на предоставените услуги. Не е извършена индивидуализация на техния обем и вид от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД. Не е ясно как е формирана посочената във фактурата цена на месечната услуга.

В случай, че се приеме, че претендираното вземане е възникнало в полза на ищеца, то на основание чл.111, ал.1, б. в ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност. Видно от разпоредбата на чл.6.5, във връзка с чл.6.7 Договора дължимите по него плащания са периодични и месечни, като издължаването трябва да бъде извършено от пощенския оператор, ползвател на услугата, в 5 дневен срок от получаване на фактурата. Задължението за плащане възниква за всеки текущ месец, след като пощенският оператор, получи месечна справка и фактура, за ползваните през предходния месец услуги по Договора. Видно от изявеното от ищеца в исковата молба процесните фактури са с краен срок за плащане 23.09.2017г., което означава, ако се приеме, че задължението по тях е възникнало, то заплащането му е трябвало да бъде извършено, най - късно, на 23.09.2017г. За претендираните от ищеца вземания, по процесните фактури, тригодишната давност е изтекла на 23.09.2020г., поради което те са погасени по давност.

Оспорва изцяло по основание и размер предявената искова молба, евентуално иска да бъде уважено направеното възражение за изтекла погасителна давност.

В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договора № 189 за достъп до пощенската мрежа на „Български пощи“ ЕАД, сключен на 01.09.2016година, във връзка с който са издадени процесните фактури.

Фактурите са годно доказателство да отразят възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в който смисъл е трайна практика на ВКС.

Дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за „получател“ от купувача по договора за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит, както е и в конкретния случай. По делото са представени общо 20 фактури, които с осчетоводяването им ответното дружество е признало възникването й съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение. Доколкото като безспорно по делото обстоятелство е установено, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, следва да бъде прието, че действията по отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, като същевременно следва да се цени и като признание за извършване на описаните в нея услуги. С процесните фактури ищецът е доказал изпълнението по договора за достъп до пощенската мрежа на „Български пощи“ ЕАД чрез предоставяне на уговорената между страните услуга, която е приета без възражения от страна на ответника, поради което за последния е възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение.

В този смисъл за неоснователни се приети оплакванията на ответника относно липсата на доказателства относно пренасянето и доставянето на пратките, тъй като е налице недвусмислено признание за изпълнение на това задължение на ищцовата страна. Независимо от периода на изпълнение на това задължение, то с осчетоводяването на процесните фактури е налице признание за факта и обема на извършването на възложената услуга. Ответникът е имал възможност при констатиране неточно изпълнение на договорните задълженията на „Български пощи“ да пренася и доставя пощенските пратки да ги релевира към ищцовото дружество, да не осчетоводява фактурите, както и евентуално да извърши действия по сторниране на последните, но такива действия не са последвали, а напротив „Стар пост“ е осчетоводил всички фактури, за което е използвал и данъчен кредит.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване в съответствие с чл.154, ал. 1 ГПК, е установил изпълнение на задължението си да предоставяне на услугите, предмет на процесиите фактури, респ. дължимостта и размера на цената по предоставените услуги и ликвидност й изискуемост на претендираните от ответника суми. От което следва и правото на изпълнителя да получи възнаграждение, съобразно уговореното помежду им.

Ответника не конкретизира, кои от пратките, които е предал за връчване на ищеца не са връчени, не ангажира доказателства, че е направил рекламации към ищеца невръчени пратки, съответно, какви суми не са му били заплатени от негови възложители, за което той е претърпял вреди. Всички тези обстоятелства, във връзка с изложени твърдения, са в негова тежест да установи, което той не е сторил по делото. В следствие на това за него е за неГО' е възникнало задължение да заплати сумите, фактурирани с издадените от ищеца'и предмет на иска фактури. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си и е заплатил цената на услугите обективирана в процесните фактури, като такова доказване не е осъществено. Ето защо съдът е приел за доказано, че ответникът дължи общо главница в размер на 33 550, 85 лв.

По отношение претенцията по чл. 86 ЗЗД:

С оглед конкретния изход на спора в настоящото производство, съдът е приел, че претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде уважена, като по отношение присъдения й размер е съобразил заключението на експертизата. По смисъла на експертизата общия размер на изчислената законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД по всяка една от неплатените фактури, изчислена от датата на изпадане в забава /съгласно чл.6.7 и 6.8 от договора/ до датата на извършеното плащането - 15.09.2019г. включително, е в общ размер на 320, 90 лв. Размера на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху просрочените главници по фактури незаплатени изобщо и предмет на исковата претенция, изчислена от датата на изпадане в забава, до датата на завеждане на исковата молба в съда е общ размер на 12 103, 59 лв. За размера на лихвите съдът съобразява ССЕ. Или претенциите за мораторни лихви за разликата до пълните предявени размери следва да се отхвърлят като неоснователни. Върху главницата се следва и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

С молби от 04.07.2024г. и 19.08.2024г. ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил: кога е получена всяка една от процесните фактури от ответника „Стар Пост“ ЕООД, ЕИК 175157550; периода от време с начална и крайна дата и в какъв размер се претендира мораторната лихва за забава за всяка една от процесните фактури - платени и неплатени към датата на подаване на исковата молба на 18.01.2021г., съответно до 16.09.2019г., до претендираните с исковата молба размери; конкретизирането в петитума на исковата молба, като се сочи - задълженията по кои фактури, в какъв размер и за какъв период от време формират претенцията за главница в общ размер от 33 550, 85 лв., как се формира претенцията мораторни лихви в общ размер на 12 103, 60 лв., съответно се посочат претенциите за мораторната лихва по всяка една от процесиите фактури— по размер и период за забава до общия претендирай размер.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение относно подсъдността, поддържано с въззивната жалба, което според въззивника е довело до постановяване на недопустимо решение, предвид искането за обезсилване. При обективно съединяване на исковете за родовата подсъдност релевантна е цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове / решение № 214 от 08.03.2018г. по т.д. № 1069/2017г., Т. К., I т. о. на ВКС/.

В случая са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД – с цена 33 550, 85лв. и чл. 86 ЗЗД- с цена 12 424, 52лв. В трайноустановената си съдебна практика ВКС, ТК приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск /определение № 114 от 04.03.2014г. по т.д.№ 2401/2013г., Т.К., II т. о. на ВКС/.

При съобразяване на цената на отделните искове, трайноустановената съдебна практика и разпоредбата на чл.103 ГПК, чл.104, т.4 и т.6 ГПК, настоящият състав на съда приема, че предявените искове са подсъдни на окръжния съд, какъвто е и Софийски градски съд, предвид разпоредбата на чл. 88 ЗСВ, поради което постановеното решение не е недопустимо.

Отделно от това, дори и да се приеме за правилно твърдяното от въззивника по отношение на подсъдността, решението на градския съд не може да бъде обезсилено само поради това, че разгледаните искове са били подсъдни на районния съд, предвид императивната разпоредба на чл. 270, ал.4 ГПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:

• на 01.09.2019г. са сключили договор за достъп до пощенската мрежа на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ АД, по силата на който възмездно и за срока на договора „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ АД - задължен оператор, е предоставил достъп до пощенската си мрежа на „СТАР ПОСТ“ ООД – пощенски оператор, за представяне на пълен обхват на услугите, включени в универсална пощенска услуга чрез пощенската си мрежа на територията на Република България, при условията по договора. Представени са Приложения № 6, № 7, № 7а, № 8, към Договор № 189/01.09.2016г. - заверени копия.

• в изпълнение задълженията си под договора ищецът е издал процесните фактури на обща стойност 33 550, 85 лв. /л.29 - л.38/, както следва:

2 603, 05 лв. по фактура № 0000031360/23.01.2017г.;

854, 56 лв. по фактура № 0000031361/23.01.2017г.;

5 596, 52 лв. по фактура № 0000031635/17.02.2017г.;

1 696, 75 лв. по фактура№ 0000031636/17.02.2017г.;

1 106, 84 лв. по фактура № 0000031889/22.03.2017г.;

866, 14 лв. по фактура № 0000032160/20.04.2017г.;

677, 76 лв. по фактура № 0000032628/12.06.2017г.;

966, 29 лв. по фактура № 0000032981/18.07.2017г.;

16 681, 81 лв. по фактура № 0000033269/17.08.2017г.;

2 501, 13 лв. по фактура № 0000033481/13.09.2017г.

Представени по делото са: актуална справка за задълженията на „Стар пост“ ООД по Договор № 189/01.09.2016г. към дата 08.01.2021г.; фактура № 0000031162/06.01.2017г. с получател „Банка ДСК“ АД; писмо от „Стар пост“ ООД до „Български пощи“ ЕАД с изх. №504/12.06.2018г./л.51/, с което ответникът е предложил разсрочено плащане на задължения в размер на 63 654, 15лв. по три договора, сред които и процесния; писмо от „Български пощи“ ЕАД peг. № 95-С-36- 1/25.06.2018г., във връзка с предложеното разсрочено плащане; покана за доброволно изпълнение от 02.09.2019г., с която „Български пощи“ ЕАД са поканили „Стар пост“ ООД да заплати задълженията си по три договора, сред които и процесния, в общ размер на 69 943, 98лв., в 5 дневен срок от получаване на поканата; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК; заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15868/2020г. на СРС, 88 състав; сведения за трафика и сумите за получени, обработени и екпедирани кореспондентски пратки от страна на „Стар пост“ по договор №189/01.09.2016г.; справки, сведения и протоколи за дължими суми за получени, обработени и експедирани международни писмови пратки, кореспондентски пратки за страната, разменени по договор №189/01.09.2016г.

С писмо с вх. № 95-С-117-2/16.10.2019г. на „Български пощи“ ЕАД/л.171/, във връзка с покана за доброволно изпълнение от 02.09.2019г., „Стар пост“ ООД заявява, че възнамерява да изпълни задълженията си в 60 дневен срок.

На 15.03.2022г. е представена по делото съдебно – счетоводна експертиза, според заключението на която: общият размер на неплатените главници по процесните 10 бр.фактури е 33 550, 85 лв.; общият размер на лихвата за забава по процесните фактури до 07.01.2021г. включително е в размер на 12 103, 59 лв.; общият размер на лихвата за забава на платени към 16.09.2019г. фактури е в размер на 320, 90лв.; длъжникът „СТАР ПОСТ“ ООД е допуснал техническа грешка при изписването на номера на неплатената фактура и вместо №0000032162/20.04.2017г. погрешно е изписал № 0000031162/20.04.2017г. при извършване на плащане по фактури на дата 16.09.2019г., като е желаел и целял да плати дължимата от него сума по фактура с № 0000032162/20.04.2017г. в размер на 37, 50 лв.; всички процесни фактури - 20 бр. - платени и неплатени: фактура № 0000031360/23.01.2017г., фактура № 0000031361/23.01.2017г., фактура №0000031635/17.02.2017г., фактура №0000031636/17.02.2017г., фактура № 0000033270/17.08.2017г., фактура №0000033481/13.09.2017г. са отразени в счетоводните регистри и на двете дружества.

При „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД са включени в Дневниците на продажбите за съответния месец на издаването на всяка фактура, а при „СТАР ПОСТ“ ООД - в Дневниците за покупките за съответния месец. Издадените фактури са отразени хронологично по сметка 411 - Клиенти - за контрагент „СТАР ПОСТ“ ООД - при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и по сметка 4011 - Доставчици - за доставчик „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - при ответника „СТАР ПОСТ“ ООД. Издадените от ищеца фактури са включени са в Справките-декларации по ДДС, подадени и от двете дружества, декларациите по ДДС са приети в НАП, ответника е ползвал данъчен кредит по фактурите.

На 29.11.2022г. по делото е представено допълнително заключение на съдебно -счетоводна експертиза, според което:

• всички процесни фактури - 20 бр. - платени и неплатени: фактура №0000031360/23.01.2017г., фактура № 0000031361/23.01.2017г., фактура №0000031635/17.02.2017г., фактура №0000031636/17.02.2017г., фактура №0000031889/22.03.2017г., фактура№0000032160/20.04.2017г., фактура №0000032628/12.06.2017г., фактура№0000032981/18.07.2017г., фактура №0000033269/17.08.2017г., фактура № 0000033480/13.09.2017г., фактура №0000033270/17.08.2017г., фактура № 0000033481/13.09.2017г., са отразени в счетоводните регистри и на двете дружества. При „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД са включени в Дневниците на продажбите за съответния месец на издаването на всяка фактура, а при „СТАР ПОСТ“ ООД - в Дневниците за покупките за съответния месец. Издадените фактури са отразени хронологично по сметка 411 - Клиенти - за контрагент „СТАР ПОСТ“ ООД - при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и по сметка 4011 (362) - Доставчици - за доставчик „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - при ответника „СТАР ПОСТ“ ООД. Издадените от ищеца фактури са включени в ежемесечните Справки-декларации по ДДС, подадени и от двете дружества, декларациите по ДДС са приети в НАП, съгласно Уведомления за приемането им в НАП, ответника е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите.

• в Приложение № 1, неразделна част от заключението, са посочени предоставените за разнос пратки по Договор № 189/01.09.2016г. за достъп до пощенската мрежа на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за периода от м. януари до м. септември 2017г.: непрепоръчани без предимство и препоръчани без предимство с ИД /Известие за доставка/ - за страната - колони № 2 и № 4 и препоръчани с предимство с ИД - колона 10 - за чужбина.

• предаването на пратките е извършвано с приемно-предавателни протоколи, подробно описани.

• „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД не съхранява информация за тези пратки и известия за доставяне, съгласно Всемирната пощенска конвенция проследяването им е 47 препоръчително, но не задължително. Известията за доставяне /ИД/ на препоръчаните пратки се връщат по реда на непрепоръчаните пощенски пратки - без плик с открита експедиция. Т.е. - те се доставят до пощенските кутии на подателите. Ако не може да бъде доставена в пощенската кутия на подателя се изпраща писмено известие за получаване в пощенската станция, като срока за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в съответната пощенска служба. Ако пратката не бъде потърсена в 10 дневен срок се изпраща второ писмено известие. Ако получателят на ИД или на върнатата пратка не ги получи има право на рекламация в 6-месечен срок от датата на приемане на пратката/ИД в пощенската станция. След този 6-месечен срок справка и проследяване на пратката/ИД не може да бъде направена в системата на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и ищцовото дружество не съхранява пратките.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя крайния извод на първоинстанционният съд за основателност на предявените искове в уважените размери, и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са обвързани от валидно сключен на 01.09.2019г. договор за достъп до пощенската мрежа на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ АД. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът – „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, задължен оператор по договора, е издал процесните фактури с получател ответникът „СТАР ПОСТ“ ООД, пощенски оператор по договора, видно от същите, справка за задълженията на ответника към 08.01.2021г. /л.28/ и приетите заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, които съдът кредитира като обосновани и правилни.

Страните спорят относно изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца; ликвидността и изискуемостта на исковата претенция - процесните фактури са получени от ответника, но в тях липсва описание на предоставените услуги и цената на месечната услуга; основателно ли е възражението за изтекла погасителна давност на основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

Според заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи - всички процесни фактури са включени от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД в Дневниците на продажбите за съответния месец на издаването на всяка фактура, а при „СТАР ПОСТ“ ООД - в Дневниците за покупките за съответния месец; издадените фактури са отразени хронологично по сметка 411 - Клиенти - за контрагент „СТАР ПОСТ“ ООД - при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и по сметка 4011 (362) - Доставчици - за доставчик „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД - при ответника „СТАР ПОСТ“ ООД; декларациите по ДДС са приети в НАП, съгласно Уведомления за приемането им в НАП, ответника е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите; направени са изчисления за размера на задълженията по фактурите и лихвите за забава.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява недвусмислено признание за задължението и доказват неговото съществуване /в този смисъл решение №172 от 13.01.2016г. по т.д.№2535/2013г., Т.К. на ВКС; решение №198от 13.05.2016г. по т.д.№2741/2014г., Т.К. на ВКС; решение №168 от 21.10.2024г. по т.д.№125/2024г., Т.К., на ВКС и мн. др./.

При съобразяване на горното, настоящият състав на съда приема, че исковете са доказани по основание и размер, съответно, че възраженията на ответника за липса на ликвидност и изискуемост са неоснователни.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД, направено от ответника с отговора на исковата молба.

С покана за доброволно изпълнение от 02.09.2019г., „Български пощи“ ЕАД е поканило „Стар пост“ ООД да заплати задълженията си по три договора, сред които и процесния, в общ размер на 69 943, 98лв., в 5 дневен срок от получаване на поканата. С писмо с вх. № 95-С-117-2/16.10.2019г. на „Български пощи“ ЕАД /л.171/, във връзка с покана за доброволно изпълнение от 02.09.2019г., „Стар пост“ ООД заявява, че възнамерява да изпълни задълженията си в 60 дневен срок. Предвид изложеното и при съобразяване на обстоятелствата, че съгласно заключенията на съдебно-счетоводните експертиза процесните фактури са осчетоводени от ответника в дневниците за покупките за съответния месец, като същият е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, а част от задълженията по посочени в исковата молба фактури са заплатени, настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките на чл.116, б.„а“ ЗЗД и давността е прекъсната.

Исковата молба е подадена на 18.01.2021г. и при съобразяване на разпоредбата на чл.117 ЗЗД следва да се приеме, че не са погасени вземания на основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неразглеждане на направено в режим на евентуалност позоваване на изтекла погасителна давност, което е свързано с правилността, а не с допустимостта на постановеното решение, поради което въззивният съд дължи произнасяне по този въпрос.

По основателността на направеното възражение за изтекла погасителна давност настоящият състав на съда се е произнесъл при преценка основателността на предявените искове, като предвид изложените мотиви възражението се явява неоснователно.

Неоснователни са възраженията, основани на твърдения за недоказаност на изпълнението по договора, липса на ликвидно и изискуемо вземане по процесните фактури, и неправилност на изводите на съда относно осчетоводяването на същите, основани на обсъждане на приети по делото писмени доказателства, съответно твърдения за несъставянето на приемо - предавателни протоколи, подробно описани във въззивната жалба. При преценка основателността на предявените искове настоящият състав е съобразил установеното от заключенията на приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи, основани на представените по делото доказателства и проверка на счетоводствата на страните, и като е съобразил трайно установената практика на ВКС е приел, че осчетоводяването на процесните фактури от ответника и ползването на данъчен кредит, съставлява недвусмислено признание за задължението и доказва неговото съществуване, предвид на което аргументите на въззивника не могат да бъдат споделени и не обосновават твърдяната неправилност на обжалваното решение. Отделно от това следва да се има в предвид, че във връзка с покана за доброволно изпълнение от 02.09.2019г. с писмо с вх. № 95-С-117-2/16.10.2019г. на „Български пощи“ ЕАД /л.171/ „Стар пост“ ООД е заявил, че възнамерява да изпълни задълженията си в 60 дневен срок, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за съществуване на процесните задължения, съответно за изпълнение на договора от страна на ищеца.

Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла погасителна давност на основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД, направено с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, по изложените мотиви при преценка основателността на предявените искове. По отношение размера, в който са уважени предявените искове не са изложени конкретни възражения за неправилност във въззивната жалба.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд за основателността на предявените искове в уважените размери, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 360лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд