РЕШЕНИЕ

№ 39247

София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 9 състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА При секретар АНЖЕЛА САВОВА като разгледа докладваното от съдия КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА административно дело № 20257010703354 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото административно производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр.С чл.89 и сл. от ЗДСл.

Образувано е по жалба на К. В. Б. от [населено място] срещу Заповед № ДН-00-5/25.02.2025 година на Главен секретар на Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“- [населено място], с която последният наложил на К. В. Б. на длъжност – Старши инспектор в Отдел“ Координация и мониторинг“ при Главна дирекция““ Автомобилна инспекция в ИА“АА“.

Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че органът по назначаването надлежно е оправомощил издателя на заповедта да налага дисциплинирани наказания. Посочва се още, че при издаване на заповедта не са спазени преклузивните срокове по чл.94 от ЗДСЛ, като наказанието е наложено по- късно от два месеца от откриване на нарушението, като липсват обективни елементи от деянието, като липсват и мотиви и доказателства за извършеното нарушение. Твърди се още, че е изпълнил всички свои служебни задължения, а нарушението не е доказано. Иска се отмяна на заповедта и се претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващият-К. В. Б. редовно уведомен при условията на чл.138, ал.2 от АПК не се явява. Жалбата му на заявените основания се поддържа от адвокат Г., редовно упълномощен, който заявява претенция за присъждане на разноски. Съображения относно незаконосъобразността на заповедта развива и в представените по делото писмени бележки.

Ответникът по оспорването- Главен секретар на Изпълнителна агенция“ „Автомобилна администрация“ редовно уведомен при условията на чл.138, ал.2 АПК се представлява от юрисконсулт И. редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено. Доводи относно неоснователността на жалбата развива и в представената по делото писмена защита.

Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

Със Заповед № 932/11.07.2019 година на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“ [населено място] В. Б. е назначен за държавен служител на длъжността- Инспектор в Областен отдел“ Автомобилна администрация“ – София по заместване на К. С. К. считано от 15.07.20149 година.

Със Заповед № РД-01-50/31.01.2023 година на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“ е наредено на служителите, извършващи дейности в Национален координационен център за безопасно движение по пътищата и в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари в рамките на своята компетентност при спазване на действащото законодателство се задължават преди приключване на работната смяна да изготвят Доклад до Началник Отдел“ Координация и мониторинг при Дирекция„ Автомобилна инспекция“ с подробно посочена в заповедта информация, посочено е, че заповедта влиза в сила от 01.02.2023 година, посочен е за отговорник на дейностите в Национален координационен център за безопасно движение по пътищата и в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари на служителите на Изпълнителна агенция„ Автомобилна администрация“ определил Т. Р. М. на длъжност- Началник на Отдел“ Координация и мониторинг“ към Дирекция“ Автомобилна инспекция“, който да изготвя очететите на реално отработеното време за всеки месец.

Със Заповед № РД-01-80/05.03.2024 година на Изпълнителен директор на ИА“АА“ е възложено на Главния секретар на ИА“АА“ да налага на държавните служители, назначени по реда на ЗДСЛ дисциплинарни наказания по чл.90, ал.1, т.1-3 от ЗДСЛ- „Забележка“, „Порицание“ и „Отлагане повишението в по- горен ранг с една година“ при спазване на изискванията на Г. П., Раздел Втори“ Дисциплинарна отговорност“ от ЗДСЛ.

Със Заповед № РД-08-12/06.03.2024 година на Изпълнителен директор на ИА“АА“ утвърдил Правилник за вътрешния трудов ред.

Със Заповед № 1113/12.07.2024 година на Изпълнителен директор на ИА“АА“ оспорващият К. Б. е преназначен на длъжността- Старши инспектор в Отдел“ Координация и мониторинг“ към Главна дирекция“ Автомобилна инспекция“ считано от 12.07.2024 година.

На 24.10.2024 година до Началник ОО“АА“- Плевен от А. А. и О. К. -инспектори в ОО“АА“- Плевен е депозиран Доклад, в който е посочено на дата 24.10.2024 година около 18, 31 часа при извършена проверка на път- [населено място] изход за [населено място] в посока [населено място] водачът В. Г. Б., извършващ обществен превоз на товари на територията на РБ/ пакетирана сол/ с МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] се установило, че въпросното МПС с посочения регистрационен номер не е вписано в Списъка на автомобили към Лиценз на Общността и е съставен АУАН от 24.10.2024 година на водоча.

На 25.10.2024 година до Т. М.- Началник отдел“ Координация и мониторинг“ при Главна дирекция „ Автомобилна инспекция“ в ИА“АА“ чрез Деловодната система „ Архимед“ е изготвен Доклад от оспорващия- К. Б. относно хронологията на събитията при протичане на роботната смяна в Национален координационен център за безопасно движение по пътищата към Главна дирекция“ Национална полиция“, в който посочил подробно какво се е случило и какво е извършено от него по време на работната му смяна, която е започнала в 08, 00 часа и е завършил в 20: 00 часа на 24.10.2024 година / лист 22 и 23 от делото.

На 28.10.2024 година до Директор на ИА“АА“ е депозирана жалба от М. М. И. – пълномощник на Фирма „ Слайд транс“ ЕООД във връзка с неправомерно написан акт, както и за предприемането на всички административни мерки спрямо служители на ДАИ, в което подробно е описано какво се е случило на дата 24.10.2024 година.

На 25.11.2024 година до Изпълнителен директор на ИА“АА е депозирана Докладна записка от Директор на Дирекция„ Автомобилни превози“ във връзка с постъпила жалба с рег. № 50-00-710/28.10.2024 година по описа на ИА“АА“, в която е посочено, че на посочената дата 24.10.2024 година моторно превозно средство с посочен идентификационен номер е фигурирало в Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № 13467, макар и с рег. № [рег. номер] и не е имало основание за санкциониране на превозвача за извършване на обществен превоз на товари на територията на РБ с МПС, което не е вписано в Регистър на Лиценза.

На 28.11.2024 година до Главен директор на Главна дирекция „ Автомобилна инспекция“ е депозиран Доклад относно съставения на дата 24.10.2024 година АУАН № 01220, като е посочено, че в 18, 57 часа са се обадили в Координационен център на посочен телефонен номер за справка, като изрично са помолили за Справка по VIN номер дали този автомобил е вписан в Лиценз за превоз на товари, в 19, 01 часа се се обадили отново от Центъра и са му казали, че по направената справка от Координационен център този автомобил не е вписан в Лиценз и това е показвало на таблета, при извършване на Справка по временна проверка и затова са съставили АУАН на водача.

На 28.11.2024 година оспорващият депозирал Доклад до Главен директор на Главна Дирекция“ Автомобилна инспекция“, в която е посочено, че на дата 24.10.2024 година смяната му е започнала в 08: 00 часа и е завършила в 20: 00 часа, като в края на работната му смяна е поискано съдействие от екип на ОО“АА“ Плевен да се извърши проверка в ЕИС на ИА“АА“ Регистър „Лицензии“ дали товарен автомобил е вписан в лиценз при извършената проверка не са били намерени данни, че превозното средство вписано в Лиценз, за което е уведомил екипа на ОО“АА“- Плевен поради приключване на работната му смяна не е получил обратна връзка от екипа за извършените от него последващи действия и затова него е отразил в доклада за деня.

На 08.01.2025 година до Изпълнителния директор на ИА „АА“ е депозиран Доклад от За Главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в която посочено, че по повод подадената жалба срещу съставения АУАН от 24.10.2024 година, в която е посочено, че К. Б. не е отразил извършената от него проверка в ежедневния отчет на смяната поради приключване на работното му време и не е получил информация от екипа на ОО“АА“-Плевен за последващите им действия, като Справката, извършена в АИС“ Лицензии“ е направена по идентификационен номер на МПС и няма данни за проверката по номер на рама на товарния автомобил, случаят с вписването на Лиценза на МПС не е изследван в пълен обем, независимо от предоставената информация от собственика на транспортното предприятие, не се потвърждават в от сведението на К. Б. факти и обстоятелства за установяване на обективната истина при направената Справка на МПС, а напротив същите противоречат с информацията, представени от „ Инфо Системс Интернешънъл“ ЕАД, установени са пропуски в изпълнението на служебната дейност от К. Б.– Старши инспектор в Отдел „ КМ“ при ГДАИ в качеството му на длъжностно лице в Н. К. център за безопасно движение по пътищата и е предложено да се проведе в подходяща учебна форма занятие със служителите, осъществяващи дейност в двата Междуведомствени координационни центрове с акцент извършване на проверки и предоставяне на пълна информация с цел подпомагане на екипите на ОО“АА“ при реализиране на административно- наказателната им дейност, в края на всяка работна смяна да се изготвя подробен доклад за дейността на служители в двата Междуведомствени координационни центрове, като се посочват възникналите казуси и проблеми с оглед своевременна реакция на ръководството на ИА“АА“ и на компетентния дисциплинарно- наказващия орган да потърси дисциплинарна отговорност на К. Б. съгласно чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСЛ.

На 11.02.20025 година до Главен секретар на ИА“АА е депозиран Доклад от Главен директор на ГД“АИ“ относно проверка по сигнал от 28.10.2024 година и във връзка с изложеното в Доклад с рег. №50-00-710/08.01.2025 година по образувано административно- наказателно производство срещу„ Слайд Транс“ ЕООД, и след извършена проверка на всички обстоятелства по сигнала е установен пропуск в изпълнението на служебната дейност от К. В. Б.- старши инспектор в отдел“ Координация и мониторинг“ при ГД „АИ“ в качеството му на длъжностно лице, изпълняващо функционалните му задължения в „ Национален координационен център за безопасно движение по пътищата при ГДНП и на основание гореизложеното е предложено срещу служителя да бъде образувано дисциплинарно производство и да бъде наложено дисциплинарно наказание „ Забележка“.

На 12.02.2025 година до оспорващия Главен секретар на ИА „АА изпратил Писмо с рег. № 50-00-710, с което същият е уведомен, че срещу него е образувано дисциплинарно производство във връзка с Доклад с рег. № 50-00-710/5//08.01.2025 година по образувано административно- наказателно производство срещу „Слайд Транс“ ЕООД и на основание чл.93, ал.1 от ЗДСЛ в срок до 12: 00 часа на 18.02.2025 година да депозира писмените си обяснения относно обстоятелствата, визирани в Доклада, като в указания срок може да посочи нови доказателства, а писмените си обяснения следва да депозира в Деловодството на Изпълнителна агенция“АА“ и на основание чл.93, ал.1 от ЗДСЛ му е отправена Покана да се яви в 10, 00 часа на 19.02.2025 година в сградата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за де бъде изслушан във връзка с горепосочения Доклад и му е указана възможността да се запознае с цялата дисциплинарна преписка в работно време от 9, 00 часа до 16, 30 часа срещу Приемо- предавателен протокол.

Писмото е връчено на оспорващия на дата 13.02.2025 година в 9, 37 часа.

На 18.02.2025 година оспорващият депозирал Писмено обяснение до Главен секретар на ИА“АА“, в което посочил, че във връзка с изложеното в Писмо от 12.02.2025 година на 20.12.2024 година е изготвил подробно сведение до Главен директор на ГД“АИ“ и подробно е описал последователността на на протичането на работата на работната му смяна в Национален координационен център за безопасно движение по пътищата от 08, 00 часа до 20, 00 часа на 24.10.2024 година и предвид дългия срок на протичане на роботната му смяна не си спомня други подробности и доказателства освен посочените сведението до В. К.. На 19.02.2025 година в 10, 00 часа е съставен Протокол за изслушване на оспорващия от страна на Главен секретар в ИА“АА“, видно от който е, че на оспорващия са задавани конкретни въпроси и е посочил, че Докладите се изготвят на база правила, с които е запознат и ги спазва стриктно и посочил, че в края на работната смяна трябва да се изготви доклад.

На 25.02.2025 година ответникът по оспорването издал оспорената Заповед № ДН-00-5, с която на основание чл.90, ал.1, т.1, чл.97, ал.1, във връзка с чл.21, ал.1, чл.24, ал.1 и чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСЛ, и чл.2, т.3, чл.6, ал.1 и чл.23 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация във връзка с т.11 от Заповед № РД-01-80/05.03.2024 година на Изпълнителен директор на ИА“АА“ наложил дисциплинарно наказание на К. В. Б. на длъжност- Старши инспектор в Отдел“ Координация и мониторинг“ при Главна дирекция“ Автомобилна инспекция“ в ИА“АА“ – „Забележка“.

Заповедта е връчена на оспорващия на дата 28.02.2025 година в 9, 50 часа.

По делото са приложени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства и събрани в хода на съдебното.

От показанията на свидетеля Т. М. се установява какъв е механизмът на работа в Национален координационен център, кой и кога съставя докладите, как Заповедта от 31.01.2023 година е била съобщена на всички служители, механизмът за запознаване на служителите с тази заповед и как е невъзможно служителят без да се е запознал със заповедта да изготви Доклад за работата си, като изрично в тази Заповед е посочен редът и начинът за съставяне на доклади.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд-София град намира предявената жалба срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.149 от АПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената Заповед №ДН-00-5/25.02.2025 година, с която Главен секретар на ИА“АА“ наложил на оспорващия К. В. Б. дисциплинарно наказание-„Забележка” е индивидуален административен акт по смисъла на чл. чл.21, ал.1 АПК, вр. с чл.154, ал.2, т.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от орган по назначаването в предвидената от закона форма, съдържа ли реквизитите по чл.97, ал.1 ЗДСЛ, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби.

Доказателствата по делото сочат, че оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание“Забележка“на оспорващия е издадена от Главен скеретар на ИА“АА“, на когото по силата на Заповед № РД-01-80/05.03.2024 година Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“е възложил на Главния секретар на ИА“АА“ да налага на държавните служители, назначени по реда на ЗДСЛ дисциплинарни наказания по чл.90, ал.1, т.1-3 от ЗДСЛ- „Забележка“, „Порицание“ и „Отлагане повишението в по- горен ранг с една година“ при спазване на изискванията на Г. П., Раздел Втори“ Дисциплинарна отговорност“ от ЗДСЛ. От своя страна Изпълнението на държавна служба е уредено в чл. 6, ал.1 от ЗДСЛ, по силата на който държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. В чл.6, ал.2 от ЗДСЛ е визирано, че органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. Правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5, могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР - и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Оспорната Заповед е издадена при делегиране на правомощия, които законът е предвидил за възможност за такова делегиране, чрез използване на израза- може да възложи. Тук е мястото да се направи разграничение между делегиране на правомощия и заместване. които законът е предвидил за възможност за такова делегиране, чрез използване на израза- или оправомощени от тях длъжностни лица. Тук е мястото да се направи съпоставка между делегиране и заместване. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. При делегиране на правомощия, актът се издава от името на органа, на когото са делегирани правомощията.

За разлика от делегирането, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

В тази насока неоснователен е доводът на оспорващия и на неговия процесуален представител, че заповедта е издадена при липса на компетентност от страна на Главен секретар на ИА“АА“, защото по делото се съдържат писмени доказателства сочещи на делегирани правомощия за налагане на дисциплинарни наказания и то по отношение на дисциплинарно наказание – Забележка.

Наред с това, между страните няма спор, че лицето Ц. И.- Й. към датата на издаване на Заповедта е заемала длъжността- Главен секретар на ИА“АА“.

Заповдета е е издадена в писмена форма, и е с предвиденото в чл.97, ал.1 от ЗДСл съдържание - трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, дата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, видът и размерът на наказанието.

Неоснователни са твърденията на оспорващия и на неговия процесуален представител, че в заповедта не е посочено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, защото заповедта е със съдържанието, посочено в чл.97 от ЗДСЛ и съдържа както описание на нарушението, така и доказателствата, които го потвърждават.

При издаването на заповедта, органът по назначаването е спазил процесуалноправните разпоредби на ЗДСЛ и материално- правните.

Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДСЛ постановява, че за виновно неизпълнение на служебните задължения, държавният служител се наказва с предвидените в този закон наказания, като в алинея втора на същия текст са изчерпателно посочени видовете дисциплинарни нарушения.

Държавен служител е конституционно понятие. Чл.116, ал.1 от Конституцията на РБ определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията.

Легално определение на понятието„държавен служител“ е дадено в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДСЛ, според която държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон предоставя статут на държавен служител. Съгласно чл.6 от ЗДСЛ, държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Легална дефиниця на понятието „длъжност в администрацията“ е дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, според която „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава], на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От своя страна, ЗДСЛ не дава определение на понятието „държавна служба“. Такова определение няма и в действащото българско законодателство и то се извежда от теорията. Държавната служба е трайно изградена институция, осигуряваща постоянното и непрекъснато функциониране на държавния апарат за реализиране на държавни цели и задачи. Държавна служба съществува не само при държавните административни органи, но при другите органи, осъществяващи държавни функции. Държавната служба не е непосредствено свързана с производството на материални ценности, тя не е материално-производствена дейност, но тя може да бъде дейност по подготвяне на условията за осъществяване на материално производство. Държавната служба е институция на държавата и има за основно предназначение да реализира държавната политика, държавните интереси, както и обществения интерес, представен в държавната политика.Функционирането на държавната служба е свързано с упражняването на държавна власт и при осъществяването..й винаги се действа от името на държавата, и затова държавната служба е израз на държавно-властнически правомощия, и нейното нормално функциониране се гарантира от държавната власт, като при нужда за целите на изпълнение на задачите на държавната служба може да се прибегне и до държавна принуда.Държавната служба се осъществява на основата на правото-тя е правно регламентирана и представлява система от правни норми, общи и специални, които уреждат принципите и правилата на осъществяване на държавната служба, правата и задълженията на държавните служители, отговорността и зависимостта между функционирането на държавната служба в различните държавни органи и звена. Като обобщение може да се каже, че държавната служба е изградена с цел да се организира постоянното осъществяване на функциите на държавата. Държавната служба е правно регламентирана, свързана с упражняването на държавната власт, дейност за осигуряване на трайното и непрекъсваемо функциониране на държавния апарат. Тя е административно-правен институт. Понятието“ държавна служба“ е дефинирано и в Решение № 5/1993 на КС на РБ, който сочи “че н ай-общо държавната служба е дейност по осъществяване на функциите на държавата. Тази дейност се извършва от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи. За нея се предвижда и обикновено се получава възнаграждение. Това не е дейност, непосредствено свързана с производството на материални ценности. Този най-общ смисъл на понятието "държавна служба" обаче не изключва и особеностите, с които то се употребява в Конституцията и които то придобива в зависимост от конкретното си систематично място и от съответния правен институт, с който е пряко свързано.“ Доказателствата по делото сочат, а и страните не спорят, че оспорващият е заемал длъжността- Старши инспектор в Отдел „ Координация и мониторинг“ при Главна дирекция „Координация и мониторинг“ при Главна дирекция „ Автомобилна инспекция“ считано от 12.07.2024 година.

Следва да бъде посочено, че в хипотезата на налагане на дисциплинарно наказание“ Забележка“ не е задължително свикването на Дисциплинарен съвет, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДСЛ преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 /понижение в по- долен ранг за срок от 6 месеца до една година и уволнение/, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган./ като в случаите на налагане на другите видове наказания извън посочените по- горе, свикването на дисциплинарен съвет не е задължително от страна на дисциплинарно- наказващия орган/ в това число и по отношение на наказанието „ Забележка“.

След като е бил сезиран с Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия по повод подадената жалба на 24.10.2024 година от страна на пълномощник на Фирма „ Слайд Транс“ ЕООД по повод съставянето на АУАН за извършване на автомобилен превоз на товари в РБ без лиценз и в резултат на извършената проверка и събраните в хода на тази проверка писмени доказателства и депозирането на Доклад от 11.02.2025 година до Главен секретар на ИА“АА“ на 12.02.2025 година с Писмо от същата дата Дисциплинарно- наказващият орган уведомил оспорващия, че срещу него е образувано дисциплинарно производство, даден му е срок да депозира писмените си обяснения и да представи доказателства, поканен е да бъде изслушан, оспорващият от своя страна е депозирал своите писмени обяснения на дата 18.02.2025 година / лист 57 от делото/, но е и изслушан на дата 19.02.2025 година за което е съставен Протокол за изслушване като по този начин Дисциплинарно- наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл.93 от ЗДСЛ. Съгласно сочената разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗДСЛ, дисциплинарно- наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. За да има нарушение на нормата на чл.93, ал.1 от ЗДСл, то дисциплинарно- наказващият орган трябва да не е изслушал държавният служител или да не е приел писмените му обяснения/ като изслушването и приемането на писмените обяснения са поставени алтернативно- или едното или друго, но не и в кумулация и преценка на дисциплинарно- наказващия орган, като двата способа да избере/ като законодателят е използва съюзът“ или“, което означава алтернатива, а не „ и“, което означава кумулация.

В конкретния случай, Дисциплинарно- наказващият орган не само е приел писмените обяснения на оспорващия, но и го е изслушал, за което е съставен Протокол.

Дисциплинарно- наказващият орган обосновано е приел, че оспорващият е извършил визираните в заповедта дисциплинарни нарушения.

Неоснователен е доводът на оспорващия и на неговия процесуален представител, че в заповедта не е посочено в какво се изразява нарушението и че същото не е извършено, / вече и в съдебно заседание, наведено от страна на адвокат Г. твърдение, че оспорващият не се запознал със Заповедта на Изпълнителен директор на ИА“АА от 31.01.2023 година. На първо място, вярно е, че по делото липсват доказателства кога, на коя дата оспорващият се е запознал със Заповедта на Изпълнителния директор, но също така е вярно, че още през 2023 година оспорващият вследствие на запознаване със Заповедта е депозирал Доклад до Т. М. от 20, 00 часа на 10.05.2023 година до 08.00, часа на 11.05.2025 година, в който подробно е описано, че във връзка с изпълнението на Заповед № РД-01-50/31.01.2023 година на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и начина на протичането на работната му смяна подробно е посочил какво е направил по време на смяната му с посочени точки по Заповедта, при което буди недоумение как процесуалният представител твърди, че оспорващият изобщо не е бил запознат с тази заповед, а я е цитирал в Доклада и същият е изготвен съобразно изискванията на Заповедта- очевидно е, че това е само и единствено с цел защитната теза на адвокат Г.. Нещо повече дори- от показанията на свидетеля Т. М.- пряк ръководител на оспорващия се установява, че два- три дни след издаването на заповедта, той е свикал целия състав и го е запознал със Заповедта и с изискванията при изготвянето на Докладите. Обстоятелството, че липсват доказателства кога оспорващият се е запознал със Заповедта лично срещу подпис, не води до извод първо, че заповедта е трябвало да бъде връчена на всеки един служител срещу подпис и, че оспорващият изобщо не е е знаел за тази заповед, защото няма как ако изобщо не се е запознал със заповедта да я цитира в изготвения Доклад за работната му смяна още на 10.05.2023 година и да изготви Доклада съобразно изискванията на тази заповед.

Наред с това, от доказателствата по делото е безспорно установено, че на дата 24.10.2024 година оспорващият е бил на работа като смяната му е била от 08, 00 часа до 20, 00 часа, като служители от ОО“АА“ Плевен са поискали от оспорващия да извърши Справка по Уникалния идентификационен номер на МПС, като в 18, 57 часа същите са поискали да бъде извършена Справка по регистрационен номер и VIN на МПС с оглед потвърждението за вписването му към Лиценз на Общността, а в 19, 11, 43 часа оспорващият е извършил Справка в ЕИС, Регистър“Лиценцзии“ за посоченото МПС, след което в телефонен разговор, проведен в 19, 16 часа е уведомил инспекторите от ОО“АА“ Плевен, които извършвали крайпътната проверка, че по направената от него справка този автомобил не фигурира в Лиценза, като от направената на дата 25.10.2024 година Справка в ЕИС- Регистър „ Лицензии“ е установено, че от управителя на „ Слайд Транс“ ЕООД е подадено Заявление с рег. № 30-11-23-3218/10.05.2019 година по описа на ИА“АА“ за промяна в обстоятелствата, като е заявена промяна по отношение на регистрацията на автомобил с рег. № [рег. номер] на РВ-2076 ТХ, която промяна не е била отразена в Регистър „ Лицензи“ и на 25.10.2025 година промяната е отразена в регистъра. Доказано е, че в изготвения Доклад за работна му смяна на дата 24.10.2024 година оспорващият е депозирал Доклада си в 19, 22 часа, но Докладът е регистриран на дата 25.10.2025 година и в т.3 от Доклада си оспорващият е посочил, че по време на работната му смяна на 24.10.2025 година от 08, 00 часа до 20, 00 часа не са проверявани товарни автомобили от категориите N3 и автобуси за наличието на валиден лиценз/ за международен/ обществен превоз на пътници или товари и по този начин не е изпълнил Заповедта на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и е нарушил нормата на чл.21, ал.1 и чл.24, ал.1 от ЗДСЛ-Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители, което от своя страна се явява и нарушение на чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – сочещ, че служителите в държавната администрация са длъжни да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители в администрацията, а с не отразяването в Доклада на извършената от него проверка в АИС- Регистър „ Лицензи“ на извършената от него проверка на МПС с посочен регистрационен номер и VIN, оспорващият е нарушил и нормата на чл.2, т.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вменяваща им в задължение да осъществяват служебните си задължения добросъвестно, грижливо старателно и отговорно. Нарушението е доказано по несъмнен начин, при което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия и му наложено дисциплинарно наказание – „Забележка“.

Неоснователен е доводът на оспорващия и на неговия процесуален представител, че заповедта е издадена извън двумесечния срок от откриване на нарушението и същата следва да бъде отменена на това основание На първо място, съгласно нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСЛ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за най- ранна дата на откриване на нарушението може да се говори, когато органът, компетентен да наложи наказанието е събрал доказателства за нарушението и нарушителя, а това в конкретния случай е станало на дата 11.02.2025 година, когато до Дисциплинарно- наказващия орган е депозиран Доклад за ангажиране на отговорността на оспорващия и са приложени всички събрани доказателства, като двумесечният срок е започнал да тече от тази дата и съответно на това изтичащ на дата 11.03.2025 година, а Заповедта е издадена на 25.02.2025 година. Едногодишният срок от извършване на нарушението-24-10.2024 година също не е изтекъл.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия с налагане на дисциплинарно наказание“Забележка“ по реда на чл.89, ал.1, т-.1и т.5 от ЗДСЛ- държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания, а дисциплинарни нарушения са неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които в случая са подробно описани и доказани като извършени от страна на оспорващия.

В контекста на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на условията за редовно действие на административните актове и предпоставя отхвърляне предявената срещу нея жалба.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по оспорването не е заявил претенция за разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл.122 от ЗДСл, вр.с чл.173 АПК, Административен съд София град