Решение № 8 от 7.1.2019 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 680/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл.717з ал.3 ТЗ. Образувано е по подадена жалба от „НСА“ ЕООД, ЕИК 205154221, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Александровска“ № 1, вх.3, ет.2, представлявано от управителя Н С А против Постановление за възлагане № 216/20.09.2018г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 44/2013г. в частта, с която върху “ Райфайзенбанк ( България ), ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. “Никола Вапцаров“ № 55 е възложено правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на „МОНТЕ КАСИНО" ЕООД /несъстоятелност/, ЕИК: 117674638, съставляващ – 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4834.1.85, предназначение - За склад, площ по документи - 28.680 кв. м, с адрес: гр. Русе, ул. „Александровска"№ 1-3, ет. -1, със съответните идеални части от УПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4834.1.4 и с предназначение - За офис, площ по документи - 193.440 кв. м., с адрес: гр. Русе, ул. „Александровска" № 1-3, ет. 0, със съответните идеални части oт УПИ; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4834.1.86, предназначение - За офис, площ по документи - 60.220 кв. м., с адрес: гр. Русе, ул. „Александровска" № 1-3, ет. 1, със съответните идеални части от УПИ; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4834.1.4 и с предназначение - За офис, площ по документи - 193.440 кв. м., с адрес: гр. Русе, ул. „Александровска" № 1-3, ет. 0, със съответните идеални части oт УПИ и 3.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4834.1.86, предназначение - За офис, площ по документи - 60.220 кв. м., с адрес: гр. Русе, ул. „Александровска" № 1-3, ет. 1, със съответните идеални части от УПИ. Жалбоподателят твърди, че в изготвеното и оповестено по реда на чл.717а ал.2 ТЗ обявление за продажбата изрично е записано, че задатъкът за участие по чл.717в ал.2 от ТЗ следва да бъде внесен от участниците по банковата сметка на несъстоятелността най-късно до 17, 00часа на 21.08.2018г. – срок, който самият жалбоподател безусловно е спазил. „Райфайзен банк /България/ ЕАД е внесла своя задатък за участие на 22.08.2018г., т.е. – след определения от синдика краен срок, поради което наддавателното й предложение не е следвало да бъде разглеждано. Въпреки това синдикът Д.Х. отразил наддавателното предложение на банката в протокола по чл.717в ал.4 от ТЗ и поради предложена най-висока цена от нея същата била призната за купувач на имота. Съдът по несъстоятелността издал обжалваното постановление за възлагане без да разгледа и се произнесе по подадения от жалбоподателя сигнал за допуснатото съществено процесуално нарушение при провеждане на публичната продажба. Освен това банковата сметка на несъстоятелността е открита именно в „Райфайзенбанк /България/ „ АД, което дава приоритет на банката да следи процеса на публичната продан, наблюдавайки постъпващите задатъци за участие в проданта, за разлика от другите участници. Не е спазен и срока за издаване на постановлението, посочен в чл.717 ал.1 ТЗ. С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното от него постановление за възлагане в обжалваната част относно недвижимия имот по пункт първи от него. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната недопустимост, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без разглеждане, евентуално – без уважение като неоснователна и недоказана. Съображенията за недопустимост се свеждат до отричане на активната процесуална легитимация на „НСА“ ЕООД да обжалва продажбата по съображения, че е лице, на което законът забранява да участва изобщо в наддаването по аргумент от чл.717г от ТЗ – на основание свързаност с длъжника и участието му в обявената продажба като подставено лице на длъжника. Като доказателство за твърдението си сочи следното: Заявлението за вписване на дружеството в ТР е подадено чрез пълномощник Л А П, който по-късно – през месец септември 2018г. заявява за вписване в ТР и промяната на седалището и адреса на управление на дружеството в гр.Русе. В жалбата си жалбоподателят сочи, че именно лицето Л Пкато негов пълномощник е получило съобщението от съда с постановлението за възлагане, което се обжалва с процесната жалба. От приложено по делото пълномощно на нотариус А Н, с рег. № 558 на НК и РД – РС – София е видно, че същото това лице е упълномощено да извършва и други фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството. Л Пе и кредитор на „Монте Касино“ ЕООД с прието вземане от 300лв по съдебно решение по гр.д. № 2825/13г. на РС – Русе за неизплатено трудово възнаграждение. Тя се явява и свързано лице с Филипо Антонио Фурнари, едноличен собственик и управител на несъстоятелния длъжник „Монте Касино“ ЕООД по смисъла на пар.1 от ДЗ на ТЗ, тъй като е била оправомощена да извършва вписвания в ТР по партидата на дружества, определени като „група Фурнари“, в които търговски дружества Филипо Фурнари е едноличен собственик или управител заедно със сина си Фабио Филипо Фурнари, а именно – „ФФФ-Рома“ ЕООД, „ФФФ – Пица“ ЕООД, „ФФФ – Груп“ ЕООД. Предвид посочените обстоятелства счита, че Л Пе в трайни професионални отношения с Филипо Фурнари, който й е делегирал широки представителни функции на притежаваните от него дружества пред държавата и ТД на НАП, вкл. и правомощието да назначава и освобождава служители, да се разпорежда с банкови сметки, да сключва договори и др.п. Като пълномощник на законния представител на „НСА“ ЕООД Петрова е заявила за вписване в ТР и на промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, идентичен с този на дружествата от групата Фурнари. Това обуславя извод за свързаност между несъстоятелното дружество – длъжник и жалбоподателя „НСА“ ЕООД чрез т.нар.“сламен човек“, предпоставяща постигането на забранен от закона резултат – придобиването на имущество от масата на несъстоятелния длъжник от подставено от него лице, а не от същински трети лица. Съображенията за неоснователност на жалбата се свеждат до следното: обявлението за продажба на процесното имущество е разгласено по законоустановения ред, като продажбата е по реда на чл.717в от ТЗ. За да е валидно наддавателното предложение, то трябва да съдържа данните за наддавача, офертното предложение с цифри и думи и квитанцията за внесения задатък. В процесния случай синдикът е извършил дължимата от него проверка за валидност на наддавателните предложения и е отразил надлежно това обстоятелство в протокола за извършената продажба. В обявлението синдикът е указал по –кратък срок за постъпване на задатъците – един ден преди законово определения срок за подаване на наддавателните предложения. Нито в ТЗ, нито в ГПК има норма, указваща срок за внасяне на задатъка за участие в търга. Ето защо счита, че съдът по несъстоятелността е извършил следващата се материалноправна и процесуалноправна проверка и е издал валиден и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Съдът, след преценка на доказателства по делото, намери следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Възражението за липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя „НСА“ ЕООД не се споделя, тъй като представените по делото писмени доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи за наличието на хипотеза на „свързани лица“ по смисъла на пар.1 от ДЗ на ТЗ не се доказва. Действително Л Пе упълномощена да извършва твърдените в отговора на жалбата фактически и правни действия от името на дружества от групата „Фурнари“. Същата е получила и препис от обжалваното постановление за възлагане от името на дружеството жалбоподател. Тези обстоятелства обаче, преценени в тяхната съвкупност, не покриват нито една от хипотезите на свързаност на лицата по смисъла на ДР на ТЗ. „НСА“ ЕООД не е сред лицата, за които законът установява забрана за участие в атакуваната публична продан по процесния случай. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване е акт на съда по несъстоятелност, постановен при условията на чл. 717з, ал. 1 ТЗ, след проведена продажба по реда на чл. 717а и сл. ТЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл.435 ал.З ГПК, намираща субсидиарно приложение и в производството по несъстоятелност, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Според т.8 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело № 2/1Зг. част от наддаването, респ. – предмет на проверка при обжалване на постановлението за възлагане, са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Следователно релевираното в жалбата основание за обжалване на възлагателното постановление на съда по несъстоятелността е в рамките на дължимата от съда проверка за законосъобразност на проведената публична продан. От фактическа страна е установено по делото, че в обявлението за провеждане на публичната продан на процесния имот, изготвено по реда на чл.717а от ТЗ, синдикът на „Монте Касино“ ЕООД / в н./ изрично е посочил, че задатъкът в размер на 10 % от първоначалната цена следва да е постъпил по сметката на масата на несъстоятелността до 17, 00часа на 21.08.18г. В доклада си до съда по несъстоятелността вх.№ 3504/04.09.18г. синдикът Д.В.Х. сочи, че депозита в размер на 74 126, 10лв за обособената част по т.1 е внесен от обявената за купувач „Райфайзенбанк /България/ АД с платежно нареждане от 22.08.2018г., т.е. – след определения за това срок. Този факт се потвърждава и от представеното извлечение по сметката на „Монте Касино“ ЕООД – л.2556. За да отговори на поставения пред него въпрос – невнасянето на депозита за участие в проданта в посочения в обявлението срок прави ли наддавателното предложение невалидно, съдът съобрази следното: В чл.717а ал.1 от ТЗ е посочено изискуемото от закона съдържание на обявлението за публичната продан. То трябва да съдържа данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина за продажба, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня и оценката на имуществото, което ще се продава. Съгласно чл.717в ал.3 от ТЗ всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в деня на продажбата до края на срока по чл.717а ал.1 от ТЗ при синдика, който ги отразява по реда на постъпването им във входящ регистър. Веднага след изтичането на определения в обявлението краен срок за приемане на предложенията синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи. За тази процедура се изготвя констативен протокол, в който задължително си вписват именната на наддавачите и наддавателните предложения – чл.717в ал.4 от ТЗ. Т.е. – нормативно установеното изискуемо съдържание на обявлението изисква посочване на крайния срок за приемане на наддавателните предложения. В случая този срок не е 17, 00ч на 21.08.2018г. Посоченият срок е за внасяне на задатъка и неспазването му не прави наддавателното предложение невалидно. От една страна законът не поставя изискването за срок за внасяне на задатъка, а от друга страна в чл.717в ал.5 ТЗ лимитативно са изброени хипотезите на недействителност на наддавателните предложения. Нито пропускането на срока по чл.717а ал.1, нито пропускането на срока за внасяне на задатъка е сред тях. Наддавателните предложения и на „НСА“ ЕООД, и на „Райфайзенбанк /България/ АД са внесени в законоустановения срок – 23.08.2018г. Ето защо съдът намира, че релевираното в жалбата основание – внесен задатък за участие след изтичане на определения срок за това, не опорочава издаденото постановление за възлагане. Твърдението, че откриването на банковата сметка на несъстоятелността в „Райфайзенбанк /България/ АД поставя банката в привилегировано положение да следи процеса на публичната продан, за разлика от другите участници в нея, е формулирано много общо. Не е посочено конкретно нарушение на закона, предвид на което съдът не може да се произнесе по него. Оплакването на нарушение на чл.717з ал.1 ТЗ срок е неоснователно, тъй като в случая дължимите суми до пълния размер на цената, при която кредиторът „Райфайзенбанк /България/“ АД е обявен за купувач са прихванати по реда на чл.717 д ал.2 от ТЗ с вземанията на същия кредитор, приети в производството по несъстоятелност като обезпечени с ипотека. За целта синдикът е изготвил и представил за обявяване в ТР частична сметка за разпределение № 1/28.08.2018г. Освен това видно от материалите по делото доклада на синдика относно резултатите от проведената на 23.08.18г. продажба е постъпил в съда на 28.08.18г.; на 05.09.18г. и на 07.09.18г. са постъпили молбите от синдика с приложени доказателства, установяващи разгласяването и извършването на продажбата, а на 19.09.18г. синдикът е представил платежните нареждания за платени държавни такси в полза на Община Русе и в полза на Окръжен съд Разград. По изложените съображения жалбата се оставя без уважение. Водим от горното, съдът