РЕШЕНИЕ

№ 5

Благоевград, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Благоевград - VII състав, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ДУМБАНОВ При секретар ЕЛЕНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ДУМБАНОВ административно дело № 20247030701452 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Л. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Банско, обл. Благоевград [улица], депозирана чрез процесуалните представители по пълномощие адв. Д. Г. и адв. К. С., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 против Решение № 1040-01-290/ 11.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – [област], с което е потвърдено Разпореждане № 014-01-314-3/ 18.09.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област].

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение като издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорват се изводите на административния оран по приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО (в ред. ДВ, 67/2024 год., в сила от 09.08.2024 год.) спрямо висящи правоотношения, при които правото на обезщетение за безработица е възникнало към момента на подаване на заявлението, а не към момента на издаване на разпореждането по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Твърди се, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е в пряко противоречие с нормата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., поради което счита, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е следвало да бъде определен изключително на база дохода на жалбоподателя от последния му завършен осигурителен период преди прекратяване на осигуряването, независимо от неговата продължителност. Твърди се, че производството пред административния орган се е развило в необосновано дълъг период от време, което е довело до засягане правата на заявителя в по-голяма степен, отколкото е необходимо и по този начин е нарушен принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 от АПК. Искането към съда е да отмени оспореното Решение № 1040-01-290/ 11.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – [област], с което е потвърдено Разпореждане № 014-01-314-3/ 18.09.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област] и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя в съдебно заседание, изразява становище, с което поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Ангажира допълнителни писмени доказателства, касаещи основателността на претенцията. Подробни съображения излага в писмени бележки, представени в определения от съда срок и в писмена молба от 11.12.2024 год., депозирана от адв. К. С.. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ - [област], действащ чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва основателността на жалбата. Намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по заявление от Г. К. за отпускане на парично обезщетение за безработица, чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Разлог до директора на ТП на НОИ - [област], с вх. № 810-01-359/09.10.2023 год. (рег. № 014-01-314/ 09.10.2023 год.), декларирайки упражняване на трудова дейност във Франция, за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. (л. 44 – л. 45 от делото).

На 11.10.2023 год. оспорващата е подала в ТП на НОИ - [област] заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС/ЕИП или Швейцария с вх. № 014-01-314-2 от същата дата, в което сочи осигурителен период във Франция за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. и прилага документи, издадени от Франция (л. 33 от делото). Изискана е и представена от лицето и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, за последната му заетост във Франция за времето от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. (л. 34 – л. 35 от делото).

С разпореждане № 014-01-314-1/ 11.10.2023 год. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица е спряно образуваното производство до издаване на съответните надлежни документи за осигурителния стаж и доход от компетентната институция (КИ) на Франция (л. 31 от делото).

Във връзка с подаденото заявление от К. за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от други държави-членки на ЕС, чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано издаване на структуриран електронен документ (СЕД) U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция за потвърждаване на осигурителните периоди и доходите на лицето.

На 11.09.2024 год., в ТП на НОИ - [област] са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от компетентната институция на Франция.

Видно от данните в получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, компетентната институция на Франция е удостоверила осигурителен период от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. (л. 27 – л. 28 от делото). Посочена е причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“. В СЕД U004 е потвърден брутен доход за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. в размер на 1209.60 евро (л. 29 – л. 30 от делото).

Констатирайки отпадане на основанията за спиране на административното производство с представянето на изисканите надлежни документи за осигурителния стаж и доход от компетентната институция на Франция, упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица е издало разпореждане № 014-01-314-2 от 11.09.2024 год., с което е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица (л. 26 от делото).

След преценка на наличните документи е установено, че лицето отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с разпореждане № 014-01-314-3 от 18.09.2024 год. е отпуснато ПОБ за периода от 06.10.2023 год. до 05.10.2024 год. в размер на 37.48 лв. дневно (л. 25 от делото).

При определяне на ПОБ, длъжностното лице в ТП на НОИ - [област] е взело предвид: 1. доходите, получавани от К. по време на последната й работа във Франция за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. и 2. всички доходи на лицето в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7 на чл. 54б, от КСО, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването за периода от 01.10.2021 год. до 13.09.2023 год.

На основание чл. 54б, ал. 1 във връзка с чл. 54б, ал. 8 от КСО, размерът на дневното парично обезщетение за безработица на К. е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход за периода от 01.10.2021 год. до 05.10.2023 год.

В случая, потвърденият доход на К. във Франция за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. е в размер на 1209.60 евро или 2365.80 лв.

Осигурителният доход на К. съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителите за периода от 01.10.2021 год. до 31.08.2023 год. вкл., в т. ч. и периодите, които лицето не е осигурено за безработица (чл. 54б, ал. 1, т. 1 от КСО), е в размер на 28 541.76 лв.

Осигурителният доход на К. за м. 09.2023 год. е определен, както следва: 1. за периода от 01.09.2023 год. до 12.09.2023 год. се вземат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от осигурителя, които са в размер на 342.58 лв.; 2. за периода от 13.09.2023 год. до 13.09.2023 год. се взема предвид пропорционалната част от минималната работна заплата съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, която е в размер на 41.05 лв. и 3. за периода от 14.09.2023 год. от 30.09.2023 год. се взема предвид пропорционалната част от осигурителния доход на лицето във Франция, който е 1734.92 лв.

Получената обща месечна сума за м. 09.2023 год. е в размер на 2118.55 лв.

За периода от 01.10.2023 год. до 05.10.2023 год. се взема предвид пропорционалната част от осигурителния доход на лицето във Франция, който е изчислен в размер на 630.88 лв.

Размерът на дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателката е определен по следния начин: към сумата от 28 541.76 лв. е прибавена сумата в размер на 2118.55 лв. и сумата от 630.88 лв., като е получен общ доход в размер на 31 291.19 лв., от който е определен размерът на ПОБ.

Общият доход от 31291.19 лв. е разделен на 501 раб. дни и е получена сумата от 62.46 лв. (среднодневен осигурителния доход), която е умножена по 60%, което е 37.48 лв. дневно.

Разпореждане № 014-01-314-3 от 18.09.2024 год. е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – [област], с довода, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в конкретния случай неправилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО вместо действащата към момента на възникване на правото на ПОБ нормативна уредба, което е довело до неправилно определяне на осигурителния доход и среднодневния осигурителен доход за периода, както и дневното обезщетение за безработица.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-01-290/ 11.10.2024 год. ръководителят на ТП на НОИ – [област] е потвърдил цитираното по-горе разпореждане.

С решението, решаващият орган е приел, че упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица е приложило правилно относимите правни норми и е издало законосъобразен акт, при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства.

В решението си Директорът на ТП на НОИ - [област] е приел, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. До приемането и влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 63, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се определя на база трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение, поради липса на правна норма от националното законодателство, която да урежда особеностите на съответните случаи. С приемането на чл. 54б, ал. 8 от КСО се създава правна рамка, която спрямо особеностите на българското законодателство, отчита разликата между чл. 62, параграф 1 и чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., от една страна и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Административният орган е приел, че нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 67/2024 год., в сила от 09.08.2024 год.) се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които правото на парично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става дума за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон. Органът е направил разграничение между „същинско“ и „несъщинско“ обратно действие, като е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага към заварени правоотношения за в бъдеще и последното представлява изключение от правилото за действие на закона по време, тъй като „същинско“ обратно действие има само тогава, когато правните последици от настъпил юридически факт се преуреждат за минал период, а не за в бъдеще.

В заключение, административният орган е приел, че правните последици от изчисляването на ПОБ не са се реализирали към момента на влизане в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО и в този смисъл не се преуреждат за минал период, поради което размерът на паричното обезщетение за безработица на К. е правилно определен.

Решението е връчено редовно на адресата на Г. К., чрез процесуалния й представител по пълномощие – адв. С., на 21.10.2024 год., видно от приложеното на л. 61 от делото известие за доставяне.

Срещу решението с оглед предоставената й възможност и в определеният срок, заявителката К. е подала жалба с вх. № 1012-01-1212/25.10.2024 год., чрез административния орган до Административен съд – [област] на 25.10.2024 год. (л. 2 – л. 11).

По делото са представени за сведение от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя Разпореждане № 012-00-40-6/20.08.2024 год. (л. 52), Разпореждане № 012-00-40-5/20.08.2024 год. (л. 53), Разпореждане № 012-00-40-3/17.07.2024 год. (л. 56) и Решение № 1040-01-227/14.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – [област] (л. 54 – л. 55).

Към доказателствения материал по делото са приобщени и представените от страна на процесуалния представител на ответника документи: Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2021 год. до 31.12.2023 год. при пенсиониране, информация от проверките в регистрите към дата 17.09.2024 год.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд - [област], като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [област] и потвърденото с него разпореждане на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област] са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [област] е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу определения размер на обезщетение за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – [област] да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Кодекса за социално осигуряване.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до правния въпрос, кой е приложимия материален закон по отношение определяне размера на обезщетението за безработица.

Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд.

Република България, като част от ЕС, е задължена да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

По отношение на приложимото национално законодателство е необходимо да се отбележи, че право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Размера на паричното обезщетение за безработица се определя при условията на чл.54б от КСО.

Няма спор по делото, че оспорващата като български гражданин е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 09.10.2023 год. и доколкото оспорващата декларира, че последната й трудова заетост е във Франция за периода от 14.09.2023 год. до 05.10.2023 год. за установяване основателността на претендираното от К. право, приложение намира именно така цитираният Регламент.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл. 11, § 3, буква “а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., като чл. 61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 год. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По-нататък чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. предвижда компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (параграф 1). Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка (параграф 2). И чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането (параграф 3).

Правилата по отношение паричните обезщетения за безработица в националната правна уредба на Република България са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО. Така според чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ бр. бр. 99 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год.) - Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Т.е. националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Според приложената от административния орган норма на чл.54б, ал.8 от КСО, „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Разпоредбата е нова от ДВ, бр. 67/09.08.2024 год. и е влязла в сила на 12.08.2024 год., т.е. действаща към датата на издаване на Разпореждане № 014-01-314-3/ 18.09.2024 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област], съответно на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - [област].

Спорно по делото е приложима ли е разпоредбата на ал. 8 по отношение разглежданото правоотношение, като се има предвид, че правото на парично обезщетение за безработица възниква към момента на прекратяване на осигуряването, в случая – 05.10.2023 год. (05.10.2023 год. – според СЕД).

Действително правопораждащата дата за отпускане на обезщетение за безработица е датата на прекратяване на осигуряването. Срокът на отпуснатите парични обезщетения за безработица в разглежданите случаи е определен, като е взета предвид именно датата на прекратяване на осигуряването, като начална дата на получаване на обезщетението – 06.10.2023 год. За упражняване правото на получаване на парично обезщетение за безработица националното законодателство предвижда издаването на нарочен административен акт, като според чл. 54ж, ал.1 от КСО - Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Т.е. в разглежданите случаи, към датата на законодателното изменение не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение.

Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след влизането му в сила. Обратното действие може да се даде само по изключение и с изрична правна норма. Приемането на нов закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени. Обратното действие не се отнася до т. нар. "заварени" правоотношения, а преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Чрез признаване на действие на новия закон спрямо възникнали и съществуващи правоотношения се проявява т.нар. несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Такова действие новия закон има, когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива такова правно значение при действието на новата/изменената разпоредба. В този смисъл е постановената съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в решение № 15620/16.12.2020 год., постановено по адм. д.№ 6847/2020 год., решение № 13833/09.11.2020 год. по адм. д. № 3783/2020 год., решение № 11187/18.07.2019 год. по адм. д. № 9406/2018 год., решение № 12773/15.10.2020 год. по адм. д. № 9628/2020 год., и решение № 358/10.01.2018 год. по административно дело № 7943/2017 год., всичките на VІ-то отделение на Върховният административен съд.

По отношение на приложимия материален закон и Конституционният съд на Република България, в свое Решение № 4/14.05.2020 год., постановено по к. д.№ 9/2019 год. е отбелязал: „Правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им. Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото, в който отношенията държавен орган – гражданин (организация) са уредени по вертикала – на власт и подчинение. Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент. Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията)“. Следователно при липса на преходни и заключителни разпоредби, уреждащи действието на правната норма на чл.54б, ал.8 от КСО, при произнасянето си по подаденото заявление, административният орган правилно се е съобразил с настъпилото законодателно изменение.

Прилагането на новоприетата, но действаща към датата на издаване на административния акт разпоредба не може да се възприеме за нарушаване принципа на защита на оправданите правни очаквания. В константната си практика Съда на Европейския съюз многократно е подчертавал, че новата правна уредба се прилага незабавно спрямо бъдещите последици от положение, възникнало при действието на старата правна норма, и че приложното поле на принципа за защита на оправданите правни очаквания не би могло да бъде разширено дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещи последици от положения, възникнали при действието на предходната. В този смисъл Решения от 14.01.2010 год. по дело С-226/2008 год., Решение от 29.01.2002 год. по дело С-162/2000 год. и др. По отношение приложението на чл. 62 от Регламент № 883/2004 год.:

Нееднократно при произнасяне по приложението на Регламента, Съда на европейския съюз е подчертавал, че Съображение 4 от Регламент № 883/2004 уточнява, че е необходимо да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалната осигуряване и да се изработи само система за координация. Всъщност Регламент № 883/2004 г. не установява обща схема за социална сигурност, а позволява да се запазят различните национални схеми. Държавите членки запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнище на Съюза всяка държава членка трябва да определи по-специално в законодателството си условията, при които се предоставя право на социални обезщетения (Решение на Съда (седми състав) от 12.10.2023 год. по дело C-45/2022 и др.).

Правилата по отношение паричните обезщетения за безработица в националната правна уредба на Република България са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО. Така според чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ бр. бр. 99 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год.) - Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Т.е. националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Не може да се възприеме противоречие на този национален подход с чл. 62, параграф 1 от Регламент № 883/2004 год., тъй като според този текст, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 54б, ал.1 от КСО (националната правна уредба) е възприела подход за определяне размера на обезщетението за безработица, чрез определяне на референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляване на обезщетението.

Новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал.1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Спорен стои въпроса за приложението на чл. 62 от Регламент № 883/2004 год. и конкретно приложената в разглежданите случаи ал. 3 на същия текст, вместо ал. 1 и ал. 2, прилагани до момента в смисъл, че базата за изчисление на обезщетението за безработица следва да е приоритетно и изключително размера на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

Както вече се посочи, възприетия от националната правна уредба на Република България подход за изчисляване размера на обезщетението за безработица е на база среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В свое Решение от 23 януари 2020 година по дело C-29/19 (ZP срещу Bundesagentur fьr Arbeit), Съда на Европейския съюз, казва че от член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 г. следва, от една страна, че когато законодателството на държава членка предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, трябва да се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство, и от друга страна, ако това законодателство предвижда и установява референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването, този референтен период трябва да включва периодите на заетост, завършени както съгласно посоченото законодателство, така и съгласно законодателството на други държави членки (т.32 от решението). Националното законодателство, както се посочи от една страна предвижда референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и от друга страна с ал. 8 на чл. 54б от КСО вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Т.е. националната правна норма, в съответствие с изискванията на чл.62 от Регламент № 883/2004 год. и тълкуването му от Съда на Европейския съюз в определения референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването на обезщетението за безработица, включва периодите на заетост, завършени както съгласно законодателството на Република България, така и съгласно законодателството на други държави членки. Да се възприеме, че нормите на чл.62, параграф 1 и 2 на Регламент № 883/2004 год. задължават държавите членки да определят размера на обезщетението за безработица единствено и само приоритетно на база трудово възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, независимо съгласно законодателството на коя от държавите членки е придобито, би означавало като цяло да се отрече компетентността на държавите членки да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност. Нещо повече, би могло да доведе до неравно третиране на осигурените лица, придобили осигурителен стаж по националното законодателство и тези, придобили дори минимален стаж по законодателството на друга държава членка, който е последен. Следователно, дори и да се възприеме, че в разглеждания случай, неправилно административният орган се е позовал на параграф 3 от чл.62 на Регламент № 883/2004 год., то размера на обезщетението правилно е определен, като 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход на К. за периода 01.10.2021 год. до 05.10.2023 год., в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО и нормите на чл. 62, параграф 1 и 2 на Регламент № 883/2004 год.

Изложеното показва, че административният акт е валиден, издаден в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, същото е основателно, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди сумата от 100. 00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът