Решение № 221 от 2.5.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 828/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е предявил пред ВТРС претенция, по която на 02.05.2023г. е образувано гр.д. № 1281 по неговия опис, което е приключило с постановяването на решение №191/04.09.2024г. по в.гр.д. № 258/24г. по описа на ВТАпС, неподлежащо на обжалване, предвид цената на иска. Смята, че участвалите в състава на въззивния съд съдии не са отговаряли на изискванията на чл.47 ХОПЕС за независим и безпристрастен съд, съгласно критериите за такъв съд, установени в трайната практика на СЕС, а именно да не бъдат лично заинтересовани от изхода на производството, да не бъдат предубедени или преднамерени. В тази връзка твърди, че председателят на състава е административен ръководител на ответния съд и негов законен представител като ответник по предявен от ищеца иск по ЗОДОВ, предмет на гр.д. № 714/2024г. на ВТОС. Допълва, че съдията докладчик е командирован съдия от ВТОС против който съд ищецът също е предявил искове по ЗОДОВ, а другият член на състава е съдия от ОС – Габрово, също командирован в ответния съд. Позовавайки се на практика на СЕС ищецът твърди, че при конституирането на този съдебен състав не са спазени критериите за независим и безпристрастност на съда по чл. 47 ХОПЕС, поради което е нарушено правото му на справедлив процес по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. Ищецът сочи, че в резултат на нарушенията на ПЕС е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания, житейски дискомфорт и загуба на доверие в правосъдната система от погазване на основните му права и свободи. По изложените съображения отправя искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за така претърпените морални вреди в размер на 26 000лв. от нарушаване на ПЕС при разглеждане и решаване на спора, първоначално образуван като гр.д. № 1281/2023г. на ВТРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на иска, като оспорва ищцовите твърдения, че съдебния състав разгледал и решил гр.д. № 258/2024г. по неговия опис не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд и че в тази връзка е налице нарушаване на правото на ЕС. Проследявайки фактите по спора, ответният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 2в ЗОДОВ за уважаване на предявения иск. Смята, че участието на командировани съдии в състава на въззивния съд не води до нарушаването на принципите за безпристрастност и независимост по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. В тази връзка изтъква, че тяхното командироване е извършено при условията и реда уреден в ЗСВ и че след командироването им те започват да изпълняват длъжността съдия в Апелативния съд, а гаранция за тяхната обективност и непредубеденост е предвидения в ГПК ред за тяхното отвеждане от делото, при наличието на визираните в нормата на чл. 22 ал. 1 ГПК обстоятелства. На следващо място ответникът оспорва ищецът да е търпял каквито и да е било неимуществени вреди, които да се намират в пряка причинна връзка с поведението на съдебния състав. В условията на евентуалност възразяват срещу размер на търсеното обезщетение като прекомерен и несъответен на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С тези доводи се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, а ответникът поддържа отговора на исковата молба чрез упълномощен представител по чл. 32 т. 3 ГПК. Представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на исковата претенция. Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: На 02.05.2023г. ищецът е подал в РС – В. Търново /ВТРС/ искова молба против сезирания съд, с която е предявил иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждането му да заплати сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумната продължителност по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС на разглеждането и решаването на ч.гр.д. № 552/2021 г. и гр.д. № 3281/2022 г. на ВТРС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В сезираният съд било образувано гр.д. № 1281/2023г. по неговия опис, което с определение от 03.05.2023г. е прекратено, поради родова неподсъдност на спора и делото е изпратено по компетентност на ВТОС, с оглед цената на иска. Пред окръженият съд е образувано гр.д. № 378/2023г. по неговия опис, в което проведена процедура по размяна на съдебни книжа по чл. 131 ГПК, но с нарочна молба ищецът е намалил размер на исковата си претенция на 3000 лв. С определение от 08.08.2023г. ВТОС е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на родовокомпетентния районен съд. Във ВТРС е образувано гр.д. № 2532/23г., което на основание чл. 118 ал. 2 ГПК вр. чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ, доколкото ответник по иска е сезирания съд, е изпратено на ГОРС. В този съд по исковата молба е образувано гр.д. № 2000/2023г., по което след нарочно искане от ищеца, с определение от 25.10.2023г., е увеличена цената на иска му от 3000 лв. на 39 000 лв. и делото отново е изпратено на родовокомпетентния окръжен съд. В него делото е заведено под № 873/2023г. и по искане на ищеца с определение от 05.03.2024г. е намален размера на иска на 2 лв., като разглеждането на спора е продължило пред ВТОС. С решение № 151/18.03.2024г. съдът е отхвърлил претенцията на ищеца срещу ВТРС с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ в размер на 2 лв. Последният е обжалвал пред ответния съд този съдебен акт, където на 23.05.2024г. било образувано в.гр.д. № 258/2024г. Чрез системата за случайно разпределение, в ЕИСС, делото е разпределено на съдия – докладчик Д. Гайнова, която заседава в съдебен състав с председател Я. Янев и член – съдия Г. Косева. Съставът е насрочил делото за разглеждане за 25.06.2024г., в което заседание е обявил същото за решаване и се е произнесъл с окончателен акт на 04.09.2024г., който не е подлежал на касационно обжалване, предвид цената на иска. Настоящият ищец не се е явил пред ответния съд при разглеждане на делото в открито заседание, нито писмено е заявил оплаквания относно безпристрастността и обективността на съдебния състав на ответния съд. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ПЕС/. Отговорността за обезщетяване на вредите е на Държавата, като пасивно легитимирана е националната юрисдикция действала като последна инстанция, за която се твърди да е допуснал нарушението на ПЕС или не е поправил това нарушение допуснато от долустоящите съдебни органи. Според трайната практика на ВКС и СЕС фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ включва следните елементи – нарушена съюзна норма, която предоставя права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да е налице причинна – връзка между нарушението и понесената от претендиращия обезщетението вреда. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право. За да се квалифицира нарушението на нормата на ПЕС като достатъчно съществено следва да се съобрази степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът и свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на нарушението, както и дали вредата е причинена умишлено или не. Относно последното следва да се подчертае, че извършването на нарушението умишлено или при неполагане на дължимата грижа е достатъчно само по себе си да го квалифицира като достатъчно съществено, без това от това да следва, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата, доколкото тя е безвиновна. При преценка дължимостта на претендираното обезщетение съдът следва да прецени дали нарушението е явно, а то е такова, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС или явно не е съобразена установена съдебна практика на СЕС. В случаят ищецът претендира при разглеждане на спора му пред ответния съд по в.гр.д. № 258/2024г. да е нарушен правото му на справедлив процес по чл. 47 ХОПЕС, доколкото съдебният състав не е покривал критериите за обективност и непредубеденост, тъй като председателят му е административен ръководител на този съд и негов законен представител като ответник по предявен от ищеца иск по ЗОДОВ, предмет на гр.д. № 714/2024г. на ВТОС, а останалите му членове са командировани съдии, като съдията – докладчик е част от състава на окръжен съд срещу когото ищецът отново е предявил искови претенции по ЗОДОВ. В чл. 47 ХОПЕС е регламентирано правото на частноправните субекти да разполагат с ефективни правни средства за защита, както и на справедлив съдебен процес. Последното право е свързано с изискването съдът разглеждащ делото да е предварително създаден със закон и да е независим и безпристрастен. Изложените от ищеца твърдения сочат същият да счита, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес по см. на посочената разпоредба еквивалент на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ, тъй като претенцията му, предмет на в.гр.д. № 258/2024г. по описа на АС – В. Търново, е разгледана и решена от съдебен състав, който не е безпристрастен и който е формиран в нарушение на закона. Фактите, от които ищецът извежда съображенията си за предубеденост и заинтересованост на съдебния състав на ответния съд са безспорно установени и не са спорни по делото, но те не обуславят извод за пристрастност и необективност на съда, разгледал и решил в.гр.д. № 258/2024г. на АС – В. Търново, за да е налице нарушение на изискването за справедлив съдебен процес по чл. 47 ХОПЕС. Безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие и нейното наличие се преценява въз основа на изведените от практиката на СЕС обективен и субективен критерий. Обективният е основан на доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в това общество, като съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на съда е действал с лично пристрастие спрямо ищеца, като според практиката на СЕС е налице презумпция за безпристрастност на съда, докато не се представи доказателство сочещо на обратното т.е. от фактите по делото да се налага логично и разумно извод за лична пристрастност към конкретно лице. Въпроса за безпристрастността се повдига, когато едно и също лице осъществява различни функции в рамките на съдебния процес или е в йерархична или друга връзка с друг участник в производството или когато съдия, разгледал делото има личен интерес по него или професионални или лични връзки със страна или адвокат по делото. Председателят на съдебният състав като административен ръководител на ответния съд го представлява като юридическо лице и орган на съдебната власт по силата на устройствения закон – чл. 106 ал. 1 т. 1 ЗСВ. Той участва в съдебните състави разглеждащи постъпилите в съда дела, при спазване на принципа за случайното им разпределение – арг. чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗСВ. Обстоятелството, че спрямо ответният съд ищецът е образувал друг съдебен процес нито е абсолютно основание за отвод на административния му ръководител /арг. чл. 22 ал. 1 т. 1 – т. 5 ГПК/, когато той участва в съдебен състав, разглеждащ различен спор между ищеца и друг правен субект, нито отнапред сочи на съществуването на негов личен интерес при участието му в този съдебен процес респ. на задължително съществуваща професионална или лична връзка със страна в него. Същото важи и за съдията – докладчик по делото относно факта, че е част от състав на ВТОС, срещу който съдебен орган ищецът отново има заведени редица дела по ЗОДОВ.За да се установи предубеденост, необективност или нарушение на безпристрастността в тази хипотеза, следва да се установяват такива нарушения на правата на страната при разглеждане на делото, че те ясно и безсъмнение да обосновават предположение, че допускането им се дължи на личния интерес на членовете на съдебния състав или професионалните/личните връзки между тях и насрещната страна. В случая не се установява при разглеждане и решаване на в.гр.д. № 258/2024г. на АС – В. Търново съдебният състав да е нарушил правата на ищеца, предоставени му от процесуалния закон във връзка със защита на неговите законни интереси. След като същият е упражнил правото си да обжалва съдебния акт на първата инстанция, въззивният съд в съответствие с уредена в ГПК процедура е приел въззивната му жалба за разглеждане, насрочил е и е провел открито съдебно заседание по делото и се е произнесъл с окончателен акт. Въпреки че ищецът не се е явил пред втората инстанция и не е взел допълнително становище по спора, правото му на справедлив процес е бил гарантирано, а обстоятелството, че не е доволен от крайния изход на делото не води до извод, че съдът който го е решил е бил предубеден и необективен. Изискванията за безпристрастност на съдебния състав на въззивния съд, както и на предварителното му формирането в съответствие със закона не са нарушени, поради участието в него на командировани съдии. Устройственият закон /ЗСВ/ допуска командироването на съдии от окръжен съд на незаета длъжност в апелативен съд /арг. чл. 107 ал. 1 вр. чл. 227 ЗСВ/ за осигуряване на кадрова обезпеченост в този орган на съдебната власт за разглеждане на дела. Същото се извършва при строго разписани правила както в самия закон, така и приети от кадровия орган. В тази връзка сам по себе си факта, че членове от състава на ответния съд, разгледал и решил в.гр.д. № 258/2024г. не са титуляри в този орган на съдебната власт, а са командировани по съответния ред, не може да обоснове нито основание за техния отвод, нито води до незаконен състав на съда, тъй като по арг. от чл. 105 ЗСВ при формирането му не се поставя изискване в обратната насока. При съобразяване на изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че липсва един от задължителните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав на отговорността на Държава, а именно не е налице твърдяното нарушение на правната норма на ПЕС – чл. 47 ХОПЕС, което да достатъчно явно, съществено и сериозно. Липсата на един от кумулативните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ има за последица неоснователност на предявената искова претенция на това правно основание, поради което съдът не дължи излагане в мотивите си на съображения относно наличието или липсата на останалите елементи от този състав – вреди и причинна връзка между тях и нарушението. Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че следва да отхвърли предявения иск по чл. 2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 26000 лв. поради съществено нарушение на правото на Европейския съюз – чл. 47 ХОПЕС, при разглеждане и решаване на спора, първоначално образуван като гр.д. № 1281/2023г. на ВТРС, а впоследствие като в.гр.д. № 258/2024г. на АС – В. Търново, като неоснователен и недоказан. При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява неоснователна. Ответната страна има право на разноски по арг. от чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ от вида възнаграждение на юрисконсулт /друг служител по чл. 32 т. 3 ГПК с юридическо образование/. Обстоятелството, че този съд е представляван от лице, което не е заема длъжността „юрисконсулт“, но е лице с юридическо образование, не го лишава от право на възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ. В този смисъл е трайната практика на ВКС – определение № 50005/07.02.2023г. по гр.д. № 2517/2022г. на IV г.о. Размера на това възнаграждение, съгласно чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ се определя по реда на чл. 37 ЗПрП, която разпоредба препраща към НЗПрП. Според чл. 25 ал. 1 от нея в полза на ВТАС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд