Решение № 768 от 3.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП – 70/ 05.11.2024 г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Щайгер БГ“ ЕООД на основание чл. 55, ал 2 ЗТИП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 95, ал. 1 НБЕТНПС. С жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП, като се поддържат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна не ангажира становище по съществото на спора. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните: В АУАН и НП, са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение: На 03.06.2024 г., около 11: 45 ч., съвместно с инж. И. Н. - старши инспектор в РО ИДТН ЮЦБ е извършена внезапна проверка на строителен обект в гр. Кърджали, УПИ Ш-5597, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на кв. „Възрожденци“, ул. „Захари Зограф“ № 33, по повод злополука с мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с регистрационен № СПС7144, след самосезиране от медийна публикация, като е установено следното: На 31.05.2024 г., в 10: 20 ч. е настъпила злополука с повдигателно съоръжение - мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с регистрационен № СПС7144 на територията на описания по-горе строителен обект, с ползвател на описаното съоръжение - „ЩАЙГЕР БГ“ ЕООД. Снети са обяснения от г-н П. П. - управител на „Балканстрой инвест“ ООД - изпълнител на сградите на строителния обект, г-н И. Н. - кранист, назначен на трудов договор в „ЩАЙГЕР БР‘ ЕООД и г-н И. Р. - управител на „ЩАЙГЕР БР‘ ЕООД. Обстоятелствата по възникването на злополуката са описани в протокол за обследване на злополука със съоръжение с повишена опасност с вх. № 83-01 - 9/ 11.06.2024 г. Видно от описаното става ясно, че повдигателно съоръжение с регистрационен № СПС7144 се е експлоатирало при настъпване на злополуката, като е било позиционирано върху шахта. Описаното повдигателно съоръжение представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и попада в обхвата на НБЕТНПС, приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП. Извършена е и справка в деловодната система на ДАМТН - „Акстьр Офис“, като е установено, че лицето „ЩАЙГЕР БГ“ ЕООД, ЕИК: 175263692 не е подало уведомление до Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) на адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 2 или до РО ИДТН ЮЦБ, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67 за настъпилата злополука със съоръжение с повишена опасност (СПО). Съгласно чл. 95, ал. 1 от НБЕТНПС, за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на повдигателно съоръжение, неговият ползвател е длъжен да уведоми незабавно регионалния отдел на ГД ИДТН, като до пристигането на негови служители взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване по-нататъшното развитие на аварията. Като на 31.05.2024 г., около 10: 20 ч., в гр. Кърджали, УПИ Ш-5597, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на кв. „Възрожденци“, ул. „Захари Зограф“ № 33, лицето „ЩАЙГЕР БГ“ ЕООД, ЕИК: 175263692, в качеството си на ползвател на съоръжение с повишена опасност, не е уведомило териториално компетентния регионален отдел на ГД ИДТН, а именно РО ИДТН ЮЦБ, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, за възникването на злополука със съоръжение с повишена опасност- повдигателно съоръжение - мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с регистрационен № СПС7144, е нарушило изискванията на чл. 95, an. 1 от НБЕТНПС. Нарушението е извършено в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1 / 1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието). В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация. В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект. Точно такъв е и процесния случай. Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП в тях противоречиво са изложени фактически констатации за мястото на извършване на твърдяното деяние, като именно от това е произлязло и първоначалното сезиране на РС – Кърджали за разглеждане на настоящата въззивна жалба. Така посочено е, че на 31.05.2024 г., около 10: 20 ч., в гр. Кърджали, УПИ Ш-5597, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на кв. „Възрожденци“, ул. „Захари Зограф“ № 33, дружеството жалбоподател не е уведомило териториално компетентния регионален отдел на ГД ИДТН, за възникването на злополука със съоръжение с повишена опасност- повдигателно съоръжение - мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с регистрационен № СПС7144. Тоест излагат се фактически констатации времето и мястото на извършване на деянието /което по съществото си представлява бездействие – липса на извършване на конкретно действие/ да е мястото на процесната злополука в гр. Кърджали, където няма как да се е дължало извършване на конкретното действие по уведомяване, доколкото не това е адреса на съответния РО ИДТН. След това е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67 – седалището на териториално компетентния РО на ГД ИДТН. Предвид това, настоящият съд е приел делото за разглеждане след изпращането му по подсъдност от РС – Кърджали. Очевидно е обаче, че при така изложеното описание на фактическата рамка на обвинението е налице противоречие, водещо до неяснота относно мястото на извършване на твърдяното административно нарушение, която неяснота обуславя извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере по ясен и недвусмислен начин срещу какво следва да се брани. Видно е, че в предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на защита. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП. По разноските: При този изход на спора право на разноски би имал жалбоподателят, доколкото такива обаче не се претендират нито с въззивната жалба, нито такова искане беше направено от жалбоподателя и/или неговия пълномощник в съдебно заседание, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът