Решение № 138 от 13.3.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 883/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е въззивна жалба от „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез адвокат Х. М.- САК, срещу Решение № 209 от 10.06.2024г. по гр.д. № 349/2024г. по описа на РС Петрич. С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се с въззивната жалба, във връзка с оплакването за необоснованост, че първоинстанционният съд е постановил решението си без по делото да е представен Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. Съставът на РС Петрич е уважил исковата молба като е прогласил за нищожна клаузата уговаряща неустойка от Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023 г., без договора да е представен по делото. Наведени са доводи от жалбоподателя, че съдът е разместил доказателствената тежест, като под заплахата от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК, е вменено на ответната страна да ангажира доказателства за факти, за които не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея. Изложени са доводи с въззивната жалба, че способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е предвиден, за да бъде улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи документи, с които ищцовата страна също разполага. Възразява се от въззивната страна, че на основание чл. 190 от ГПК, първоинстанционният съд е задължил ответника да представи процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., но ищеца не e доказал договорът да е изгубен или унищожен не по негова вина. Поддържа се, че за да бъде уважено искане по чл. 190 ГПК, ищецът трябва да докаже, че искания от насрещната страна документ, не се намира в негово притежание поради причина, за която не може да му се вмени във вина. Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, сочи се с въззивната жалба, че въпреки оспорването на ответното дружество, първоинстанционният съд неправомерно е задължил ответника на основание чл. 190 да представи договора за заем и неправилно е приложил последиците на чл. 161 от ГПК. Сочи се от въззиваемата страна, че в отговор на указанията по чл. 190 ГПК ответника е възразил, че представянето на договора е процесуално действие по доказването, възложено в законоустановената доказателствената тежест на ищеца. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в цитирания договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи съответния договор. Наведено е с въззивната жалба оплакване за необоснованост, което се основава на доводи че в настоящия случай клаузата, уговаряща неустойка е обявена за нищожна, без съдът реално да се е запознал със същата, тъй като процесния договор не е бил представен по делото, като по този начин не е ясно как е преценено, че клаузата противоречи на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Изложени са съображения с въззивната жалба, че съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожност претендира, поради което искът е недоказан и е следвало да бъде отхвърлен. Вместо това съдът е разместил доказателствената тежест и е приложил последиците на чл. 161 от ГПК. Според чл. 127, ал. 2 от ГПК ищецът има задължение в исковата си молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Не може по реда на чл. 190 ГПК ищецът да иска друг да представи договор, който сам по себе си е поводът за образуване на първоинстанционното производство като цяло и с който самият ищец разполага от момента на сключването му. Застъпва се становище, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 161 ГПК по отношение съдържанието на тази клауза, доколкото същата не е индивидуализирана текстово от ищеца и съдът не може произволно да обяви за недействителна някаква „неустоечна клауза“ от договора, без тя да е точно идивидуализирана. С оглед на изложеното, поддържа се от въззивната страна, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Иска се от въззивния съд да отмени като неправилно обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави предявения иск от А. В. А., ЕГН ••••••••••, без уважение, като неоснователен. Претендират се разноски от въззиваемото дружество пред настоящата съдебна инстанция. В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. В. А., чрез пълномощника адв. Д. М., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение. Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Изразява се становище че РС Петрич правилно е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и е възприел за доказан факта на сключване на процесния договор и уговорената в него неустойка. Поддържа се от въззивната страна, че съдът правилно е приел, че от посочените данни, касаещи параметрите и размерите на заема, се потвърждават и от приетото като писмено доказателство „извлечение за извършените и предстоящи плащания“ по процесниян договор, което е депозирано от ищеца с ИМ и не е оспорено от ответника. Оспорват се доводите на дружеството въззивник, чрез неговия пълномощник, че преди едната страна да бъде задължена по този ред да ангажира намиращ се у нея документ, е нужно другата страна да проведе доказване, че не разполага с документа, като се възразява че тези доводи са необосновани. Подобно изискване не се съдържа в анализирания институт по приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Същевременно излагат се доводи, че визираното схващане очевидно не държи сметка, че едно такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския процес поначало на доказване подлежат положителните факти, от които страната черпи благоприятни последици /по аргумент от чл. 154 ГПК/. Като несъстоятелно се определя от въззиваемата страна и виждането на въззивника, че дружеството ответник не следвало да представя екземпляр от договора, въпреки че разполага с него, защото това не било в негов интерес. Процесуално поведение от такъв порядък сериозно се отклонява от два от водещите принципи в исковото гражданско съдопроизводство- за добросъвестност при упражняването на процесуалните права и представлява явна злоупотреба с право /чл. 3 ГПК/ и за издирването на обективната истина /чл. 10 ГПК/. Отделно излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че ответната страна е проявила пълна незаинтересованост от делото пред първата съдебна инстанция, не е депозиралата отговор на исковата молба, в който срок се изчерпват и възможностите за възражения. В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна не е оспорила предоставеното от ищеца извлечение по процесния договор и не е направила доказателствени искания, но след като е пропуснала този срок, тези възражения и искания са били преклудирани. Сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че с молбата по даване на ход на делото пред първата съдебна инстанция, ответната страна не е оспорила сключването на процесния договор, напротив, потвърждава, че между страните има сключен договор за кредит, но заявява, че екземпляр от същия няма да предостави. Още с исковата молба ищцата е направила искане по чл. 190 от ГПК, тъй като екземпляр от процесния договор на длъжника не е предоставян до сега, а само извлечение, което е приложено с ИМ. Повторно се прави пред въззивния съд искане, да задължи ответната страна на основание чл. 190 от ГПК, да предостави намиращия се у нея Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., тъй като екземпляр от същия на ищцата никога не е предоставян. Отделно от това, поддържа се пред въззивния съд искането, направено с молбата по хода на делото- за назначаване на ССЧЕ, което не е уважено от първоинстанционния съд. Направено е искане въззивният съд да задължи БНБ-централен регистър, да предостави подробна информация относно сключения Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. със „Сити Кеш“ ООД, тъй като така информация задължително се подава от всяка една кредитна институция и следва да се съхранява в БНБ-централен регистър. Въз основа на гореизложеното, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. С писмено становище пълномощникът на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869- адв. Х. М.- САК, поддържат се оплакванията наведени с въззивната жалба. Излагат се доводи, че правните последици на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, следва да са за ищцовата страна, в чиято процесуална тежест е било задължението за докаже нищожност на клаузите на процесния договор, какъвто не е бил представен по делото. Тъй като ищцовата страна не представя договора, на който основава исковата си претенция, то останал е недоказано твърдението за валидно сключен договор за кредит между страните с посоченото в ИМ съдържание, поради което исковата претенция е неосноватлена и следва да бъде отхвърлена от съда. Съобразно чл. 154 от ГПК всяка страна следва да проведе пълно и главно доказване на правнорелевантните факти на които основава правните си додови, като последицата от недоказването на тези факти, е за съда е осъществено само това фактическо твърдение на страната, което може да се приеме за безспорно доказано въз основа на представените по делото доказателства. Претендират се разноски от дружеството жалбоподател за пред двете съдебни инстанции, съобразно списък представен по реда на чл. 80 от ГПК. С писмено становище по делото, адв. Д. М., като пълномощник на въззиваемата А. В. А., оспорва въззивната жалба, като моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Петрич като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт на въззивната страна. Съставът на въззивният съд, при самостоятелен анализ на събраните доказателства пред първостепенния съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от А. В. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с искане прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за паричен заем № 904796/31.07.2023г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 118, 58лв., като претендира се нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД- поради противоречие на добрите нрави и поради това че е сключена при неспазване на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В исковата молба са изложени фактически твърдения за това, че между А. В. А. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 904796/31.07.2023г., по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е предоставил на кредитополучателя А. В. А., кредит в размер на 400лв., а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 420, 42лв. Поддържа се с ИМ, че в чл. 6 от сключения дговор е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по договора, то ще дължи неустойка в размер на 118, 58лв. Твърди се с исковата молба, че „Сити Кеш“ ООД е начислило неустойка в размер на 118, 58лв., която е разпределена на 11 вноски и е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, в резултат на което всяка месечна погасителна вноска е нарастнала на 49 лв. С исковата молба е представено пред РС Петрич, Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. Направено е от ищцовата страна искане съдът да задължи ответника „Сити Кеш“ ООД да представи по реда на чл. 190 ГПК препис от сключения между страните договор, с цел изясняване на правния спор и поради това страните да не бъдат натоварвани с разноски. В допълнителна молба по делото пред първоинстанционния съд, ищцата сочи, че неустойката е уговорена в чл. 6 от договора. Първоинстанционният съд е връчил препис от исковата молба на ответника „Сити Кеш“, който не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. С проекто доклада си по делото, по реда на чл. 140 от ГПК, с определение от закрито съдебно заседание, съставът на РС Петрич е задължил ответника- „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, да представи копие на процесния договор за заем най-късно в откритото съдебно заседание, насрочено за 05.06.2024г., като му е указал последиците от неизпълнение на така наложеното му задължение- при непредствяване на посочения писмен документ, без уважителна причина и в указания от съда срок, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК. Преди датата на насроченото открито съдебно заседание от РС Петрич, постъпила е писмена молба от ишцата А. В. А., чрез пълномощника и адв. Д. М., с която се поддържа искането дружеството ответник да бъде задължено да представи по делото на осн. чл. 190 от ГПК- заверен препис от сключения между страните Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., като в случай че такъв не бъде представен в насроченото открит съдебно заседание, то съдът да приложи рапоредбата на чл. 161 от ГПК, като приеме твърдените факти от ищеца за доказани и да приеме че между страните А. В. А. и „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, е сключен договор за заем, при параметрите описани в ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС Петрич. Писмено становище пред първоинстанционния съд е постъпило и от ответната страна, чрез пълномощника адв. Х. М., с която се оспорват предявените искове като неоснователни. Възразява се срещу наложеното задължение на дружеството ответник- „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, на осн. чл. 190 от ГПК- да представи по делото заверен препис от сключения между страните Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., като се твърди че атакуваната от ищеца клауза не съответства на номерацията и съдържанието на процесния договор и ответника няма да изпълни задължението си да представи копие на сключения с ищеца договор за заем. Излагат се доводи от ответната страна, че задължението за представяне на заверен препис от договора за заем, на който се основава исковата претенция, е процесуално действие по доказването, попадащо в законноустановената доказателствена тежест на ищеца. Поддържа се, че за да се позове на разпоредбата на чл. 190 от ГПК, ищцата следва да докаже в „процес относно процеса“, че исканият от насрещната страна документ, не се намира в нейно притежание, поради причина, която не може да и се вмени във вина. Излагат се доводи, че ищецът дори не сочи поради каква причина договора не се намира в негово държане и не е изпълнил задължението си да представия на осн. чл. 127 ал.2 от ГПК писмения Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., на който се позовава. Каквато и да е причината поради която ищецът не може да представи писмен документ, относим към делото, за нея ищцата е длъжна да проведе по делото нарочно доказване, а не просто да твърди че не разполага с препис от сключения между страните договор. Сочи се, че такова доказване пред РС Петрич не е направено. Изложени са правни съображения от пълномощникът на „Сити Кеш“ООД, пред първоинстанционния съд, че способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190 ал.1 от ГПК, не е предоставен от закона, за да бъде улеснена едната страна по делото, да поиска другата страна да бъде задължена да представи документ, от който и двете страни следва да имат препис. Същевременно поддържа се, че по този начин се подменя разпределената от съда тежест на доказване по делото, като под угрозата от приложението на санкцията по чл. 161 от ГПК, се вменява на другата страна да ангажира по делото доказателства за факти, за които не само не носи доказателствена тежест, а и доказването на които е неизгодно за нея в процеса по делото. Ответникът е посочил в писмената молба пред РС Петрич, че от установяване на нищожността на посочената в исковата молба клауза, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи съответния договор. Поддържа се от ответната страна становище пред първоинстационния съд, че не е в интерес на защита за ответника „Сити Кеш“ ООД, да представи договор, въз основа на който ищецът е предприел съдебните действия по образуваното дело. Производството пред Районен съд Петрич е приключило в едно съдебно заседание, без да е представен от никой от страните процесният договор за заем. С обжалваното пред Окръжен съд Благоевград Решение № 209 от 10.06.2024г. по гр.д. № 349/2024г. по описа на РС Петрич, съставът на първоинстанционния съд, на основание чл. 161 ГПК е приел за доказани твърдените в исковата обстоятелства, относно параметрите на сключения между страните Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. а именно че: -между ищцата А. В. А. (като заемополучател) и ответника „Сити Кеш“ ООД (като заемодател) е бил сключен процесният договор за заем; -заемополучателят е бил длъжен да заплати на заемодателя неустойка от 118, 58лв., разсрочена на погасителни вноски, ако в 3-дневен срок от подписването на сделката, не му предостави обезпечение, отговарящо на определените условия; -главницата по заема е била 400лв., а договорната лихва– 20, 42 лв.; -крайният срок за издължаването на заемния дълг е уговорен между страните до 16.10.2023г., а погасяването ме чрез плащане е следвало да стане посредством 11 седмични вноски, разписани в нарочен погасителен план. Въз основа на така приетото при приложението на чл. 161 от ГПК, поради неизпълнение на задължението на ответника- „Сити Кеш“ООД, да представи препис от сключения между страните договор за кредит, първоинстанционният съд е уважил исковете за нищожност, предявени от А. В. А., като е прогласил, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, клаузата за неустойка, съдържаща се в Договор за потребителски заем с № 904796 от 31.07.2023г., сключен между А. В. А. и „Сити Кеш“ ООД, която клауза предвижда заплащане от заемополучателя в полза на заемодателя на неустойка от 118, 58лв., заради неизпълнение на поетото с договора задължение, за предоставяне на обезпечение в полза на заемодателя. За да се аргументира за приетото решение, съставът на РС Петрич, видно от мотивите към обжалваното съдебно решение е приел, че в коментирания аспект е напълно уместно и приложението на чл. 161 ГПК, след като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 от ГПК да ангажира копие от договора, предмет на делото. Излагат се доводи от съда, че цитираните разпоредби на процесуалния закон са ясни както по отношение на задължението, което въвеждат за страните по едно гражданско дело, така и относно последиците при неговото неизпълнение без уважителни причини. Първоинстанционният съд е намерил за необосновани доводите на ответното дружество, че преди едната страна да бъде задължена по реда на чл. 190 от ГПК да ангажира намиращ се у нея документ, е нужно другата страна да проведе доказване, че не разполага с документа. Подобно изискване не се съдържа в анализирания процесуален институт. Същевременно изложени са доводи, че поддържането от ответната страна схващане очевидно не държи сметка, че едно такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския процес поначало на доказване подлежат положителните факти, от които страната черпи благоприятни последици (по аргумент от чл. 154 ГПК). В мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за несъстоятелно и становището на ответника, че той не следвало да представя екземпляр от договора, въпреки че разполага с него, защото това не било в негов интерес. Съдът е посочил че процесуално поведение от такъв порядък сериозно се отклонява от два от водещите принципи в исковото гражданско съдопроизводство- за добросъвестност при упражняването на процесуалните права (чл. 3 ГПК) и за издирването на обективната истина (чл. 10 ГПК). Ето защо и не е била споделена от състава на РС Петрич, цитираната от ответника незадължителна съдебна практика (Решение № 98/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 599/23 г. на Окръжен съд - гр. Враца), която дава различно тълкуване на правилата на чл. 161 и на чл. 190 ГПК. Въззивният съд, съобразно правомощията си и направеното искане с въззивната жалба е задължил въззивното дружество „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да представи за насроченото пред ОС Благоевград открито съдебно заседание- заверен препис или оригинал на Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., доколкото не се оспорва от дружеството въззивник че такъв договор е бил сключен между страните по делото в писмена форма. Съдът е указал на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че при непредставяне на изискания документ от задължената страна, без уважителни причини, същата ще понесе санкцията на чл. 161 от ГПК, като съдът ще приеме за доказани по делото фактите, относно които страната е създала пречки за тяхното събиране- в настоящия случай ще приеме че между страните е сключен процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., че в него е уговорена клауза за неустойка, със соченото от ищеца съдържание, както и останалите факти, изгодни за ищцовата страна при обосноваване на доводите за нищожност на неустоечната клауза. Преди откритото съдебно заседание по делото е постъпила молба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез адв. Х. М., с която е изразено становище, че исковата претенция е недоказана и неосновална. Развити се съображение и относно последиците по чл. 161 от ГПК, като задължението за представяне на Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023 г. не е изпълнено. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на обжалваното решение, а за допустимостта му само в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от оплакванията наведени с въззивната жалба. При извършената проверка от състава на ОС Благоевград, въззивният съд намери обжалваното съдебно решение на РС Благоевград за валидно постановено. Същото е произнесено от законен съдебен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и в пределите на неговата компетентност. Обжалваното решение е постановено въз основа на допустим иск и при правилно определена от съда правна квалификация на заявеното за защита от ищеца основание. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В действителност тежестта да докаже сключването на договора, с твърдяното в исковата молба съдържание, е на ищеца. Първоинстанционният съд с доклада по делото правилно е разпределил доказателствената тежест – ищцата да докаже обстоятелствата, обосноваващи нищожността на оспорената клауза за неустойка, а ответникът да докаже, че същата е сключена валидно. Въззивният състав на ОС Благоевград въз основа на становищата на страните пред първата и пред настоящата съдебна инстация, намира за безспорно че А. В. А. и „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, са обвързани от поетите задължения с процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., въпреки че писмения договор не е представен пред съда в заверен препис или в оригинал. Не се оспорва от никоя от страните, че договор за потребителски заем е бил сключен и че същият отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, като писмената форма на договора е съобразена с изискванията на закона. Възражения в този смисъл по делото не са наведени. Изискването прието с нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е за форма за действителност на договора, която не е оспорена за процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. от страните по настоящото дело. Съобразно общите правила на закона, страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си. Ако кредитополучателят е усвоил дадената му в заем сума, то той явно е приел изпълнението на заемодателят и не е възразил срещу действителността на изявленията на страните. От поведението на заемателят в настоящия казус може да се направи извод, че той е приел изпълнението на заемодателя и явно се счита обвързан от договора за заем. Ответникът „Сити Кеш“ООД, не оспорва че е предоставил заемната сума на заемателя и в този смисъл очаква насрещна престация за връщане на заемната сума при уговорените условия. Не се оспорва от страните по делото че са настъпили правните последици уговорени с Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. В този смисъл съдебният състав на ОС Благоевград приема, че договорът за заем отговоря на изискванията на закона за форма и съдържание, и страните са обвързани от поетите с него задължения досежно основните клаузи на договора- дадената в заем сума, дължимите лихви и срокове за погасяване на заема. С ИМ пред РС Петрич оспорена е от ищцата като нищожна само клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6 от Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., с която заемателят е бил задължен да заплати на заемодателят неустойка в размер на 118.58лв., разсрочена на 11 погасителни вноски, ако в 3 дневен срок от подписването на сделката не му предостави обезпечение, отговарящо на определени с договора условия. Ответникът е оспорил така предявения иск като неоснователен. В разпоредбата на чл. 191 от ГПК изрично са посочени основанията на които задължената страна може да откаже да представи намиращ се у нея документ, който е относим и съществен за решаването на делото. Сред тези обстоятелства не са посочени основанията на които ответната страна по настоящото дело се позовава, за да откаже представянето на искания документ, а именно че ищцовата страна следва да докаже че такъв документ не се намира у нея, тъй като го е изгубила или е бил унищожен, както и че страната може да откаже да представи документ поради това че макар същият да е относим към спора по делото, съдържа факти и обстоятлества които са неизгодни за страната, които същата не е задължена да доказва, с оглед на разпределената пред съда доказателствена тежест. Разпоредбата на чл. 161 от ГПК не е обвързана от разпределената от съда доказателствена тежест по делото, нито е обусловена от това дали ищецът е доказал по делото, че изискания документ е бил изгубен или унищожен и поради това не разполага с него. В Решение № 190 от 25.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4079/2019г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК са дадени отговори на редица въпроси свързани с настоящия казус. Приема се че документът е изгубен тогава, когато не се намира в държането на страната, в която би трябвало да бъде. Невъзможността да се представи документа не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от възможността да установи факта, за които се изисква документът, със свидетелски показания. В настоящия случай видно е от изявлението на ищцата пред РС Петрич, че процесния договор не се намира в нейно държане, като с отговора на въззивната жалба изрично се заявява, че препис от сключения между страните договор за заем никога не е предоставян на заемателя- А. В. А.. Очевидно е че ако на заемателя не е бил предоставен препис от сключения договор към момента на неговото подписване, страната която е предявила иск за частично нищожност, не може да разполага дори с препис от сключения договор, въпреки че би следвало същата да разполага дори с оригинал на този договор. Според въззивният състав на ОС Благоевград, в този случай достатъчно е че препис от договора не се намира в държане на една от страните които са го подписали, за да се приеме че това положение следва да се приравни на случая при който същият е изгубен. Въззивният съд намира, че в този случай ищцата А. В. А. не би могла да докаже и факта че не разполага с препис от сключения договор, тъй като се касае за твърдян от нея отрицателен факт, който не може да бъде доказван със свидетелски показания. Прието е още в цитираното по-горе Решение № 190 от 25.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4079/2019г., IV г. о., ГК, че страната може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи, като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 от ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно, когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят. Когато те оспорват съществуването на документа с твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, страната, която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна вина. Това става по реда на чл. 165, ал. 1 от ГПК, който намира приложение и в случаите, когато страната не може да представи оригинала на документа по реда на чл. 183 от ГПК, поради това че този оригинал се е намирал в трето лице и е бил изгубен или унищожен. Следва да бъде напълно споделено становището на първоинстационния съд, застъпено в мотивите към обжалвавното съдебно решение на РС Петрич, че насрещната страна по договора- „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, може да бъде задължена по реда на чл. 190 от ГПК да представи по делото препис от намиращ се в нея оригинал на документ, тогава когато същият има значение за разрешаване на спора между страните по делото. Нещо повече- непредставянето на такъв документ без уважителни причини, може да бъде санкционирано по реда на чл. 161 от ГПК, доколкото страната която иска представянето на документа, но не разполага с него, се домогва да докаже правнорелевантните факти във връзка със защитната си позиция по делото. Страната която е задължена да представи относимия към делото писмен документ не може да откаже да го представи, позовавайки се на факта, че същият съдържа неизгодни за нея факти с оглед на спора по делото, тъй като такова основание не е посочено в разпоредбата на чл. 191 от ГПК, като основание за такъв отказ. Поради изложените от настоящия състав на ОС Благоевград правни доводи, налага се извода че страната може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи, като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 от ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 ГПК е винаги възможно, когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят. Такъв е и настоящия случай. Въззивната страна не оспорва, че между А. В. А. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. и че същият съдържа неустоечна клауза, но същият не е представен по делото. След като на страната изрично са били указани неблагоприятните последици от приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, след като не е представен препис от процесния договор от ответната страна, без да са посочени уважителни причини за това, то първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като е приел за установени и доказани по делото, твърденията наведени с ИМ касаещи основните клаузи на сключения Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., както и клаузата за неустойка, за която се иска прогласяване на нищожността, на осн. чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Предвид това, че с исковата молба ищцата е представила Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., което не е било оспорено от ответната страна, от съдържанието на същото е видно, че между страните е бил сключен Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. и е изготвен погасителен план, съгласно който кредитът е следвало да се погаси на 11 равни месечни вноски, формирани от главница, лихва и неустойка, то ищцата се е справила с възложената й доказателствена тежест. Общата сума на главницата по кредита е 400лв., лихвата за периода от датата на сключване на договора– 31.07.2023г. до датата на падежа на последната вноска– 16.10.2023г., е в размер на 20, 42лв., а неустойката е в размер на 118, 58 лв. Макар договорът за заем да не е представен както пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата въззивна съдебна инстация, то представеното с исковата молба Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. е безспорно доказателство за това, че сключения между страните договор е съдържал клауза за неустойка, при посоченото в ИМ съдържание- дължима неустойка в размер на 118.58лв., в случай че заемателят не представи в 3 дневен срок от сключването на договора за заем, допълнително обезпечение в полза на заемодателя, при уговорените в договора условия. Не е спорно и установява се по делото и обстоятелството, че така предвидената в договора неустойка в размер на 118.58лв., предварително е била разпределена на 11 равни месечни вноски и добавена към дължимата месечна анюитетна погасителна вноска, която в резултат на това е нараснала на 49лв. Въззивният състав на ОС Благоевград в този смисъл намира за неоснователни доводите на въззивното дружество, че клаузата, уговаряща неустойката е обявена за нищожна, без съдът реално да се е запознал със същата, тъй като процесния договор не е бил представен по делото, като по този начин не е ясно как е преценено, че клаузата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. В действителност разпоредбата на чл. 161 ГПК не задължава съда във всички случаи при непредставяне на документа да приеме за доказани определени факти, а само възможност да стори това, като прецени и другите данни по делото. В случая по делото са налице други данни– Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., от които може да се направи извод, че страните са били обвързани с Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. и че същият е съдържал клауза за неустойка. Така въз основа на чл. 161 от ГПК и представените по делото писмени доказателства от ищцата, следва да се приеме че в нарушение на закона в чл. 6 от договора е въведено задължение за заемателя в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33 ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 118, 58лв. Така уговорената неустойка касае неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща единствено постигането на неоснователно обогатяване, което я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави съобразно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ВКС. Видно от приложения погасителен план, същата е включена в месечната вноска. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. От друга страна нарушен е принципа на добросъвестност и справедливост, при спазване на основния принцип в правото за недопускане неоснователно обогатяване на която и да е страна по договора, за сметка на другата. В настоящия случай видно е че уговорената неустойка в полза на заемодателя, в случай че заемателя не му предостави допълнително обезпечение за вземането, възлиза на 30% от сумата по отпуснатия кредит, с което значително се надвишава дължимата сума от длъжника за погасяване на взетия заем. Въззивният съд намира че е налице накърняване на принципа на добрите нрави, по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, тъй като с уговорената неустойка се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по сключения договор за заем, както и до влошаване на положението на заемателя с цел извличане на по- голяма изгода за заемодателя, т.е. до неоснователно облагодетелствуване на едната страна по договора за сметка на другата. Неустойка, чийто размер превишава почти шест пъти размера на лихвата и представлява трикратния размер на отпуснатия кредит противоречи на добрите нрави. Заплащането на неустоечно задължение в размера, посочен в представеното Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., съставлява скрито допълнително възнаграждение за заемодателя, прибавено към всяка от вноските по кредита. Действителната цел на клаузата за неустойка е да породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителната лихва. Въззивният съд намира, че това допълнително задължение, под формата на неустойка, представлява скрита печалба за кредитора и увеличава цената на заема. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което разходите по Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., сключен между страните по делото, се увеличават чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Ищцата е предявила иск с който иска прогласяване на нищожността на уговорената неустойка в процесния договор за непредоставяне на обезпечение в срок на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона, като поддържа че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В посочената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК се определя, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на законната лихва се изчислява, като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че ГПР в процесния договор за кредит надвишава максимално определения петкратен размер. Като съдържание ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които на свой ред в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК законодателят е дефинирал като "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... ". Във връзка с горепосочените разпоредби съдът следва да съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на прилагането на Директива 2008/48 (отменила Директива 87/102) относно договорите за потребителски кредити. Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя. Това е така, защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на информираност. Това го принуждава да приеме условия, установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в този смисъл решения по дела С377/14, С-32/14, С-34/13 и С-226/12). Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които гласят следното: "