Решение № 1692 от 28.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 3890/2023 г.
Районен съд - Варна28.11.2023 г.докладчик Сияна Генадиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 720414 - F718176/22.08.2023 г на Директора на Дирекция " Обслужване " при ТД – НАП-гр. В., с което на Н. М. Л. в качеството му на управител на "Паркети-Л." ЕООД, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500.00 лева на основание чл.264, ал.1, вр. чл.261 ал.1, вр. чл.92 ал.1 от ЗКПО. Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-В. по реда на АПК. След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка. Съдия при Районен съд – В.: _______________________
Мотиви
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. М. Л., в качеството му на управител на "Паркети-Л." ЕООД, против Наказателно Постановление № 720414 -F718176/22.08.2023 г. на Директора на Дирекция " Обслужване " при ТД – НАП- гр. В., с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева за нарушение по чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО. В жалбата се навеждат доводи, че постановлението е издадено при множество нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения за маловажност на деянието. Поради това и се иска отмяна на постановлението, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въЗз. Л., редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави и искане да се присъди юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална прекомерност на поискано адвокатско възнаграждение. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: "Паркети-Л." ЕООД, чиито управител бил въЗз. Л., било данъчно задължено лице, тъй като се облагало с корпоративен данък за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. За това и следвало в ТД-НАП-В. да бъде подадена дължима данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за отчетната 2022г. до 30.06.2023 г. Това обаче не било сторено в законовия срок. На 20.07.2023г. при служебно извършена справка в информационния масив на НАП, служителят Е.М. констатирала, че дружеството „Паркети Л." ЕООД, не е представило в законоустановения срок до 30.06.2023 г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО. При тази констатация, до търговеца „Паркети Л." ЕООД било изпратено съобщение за явяване в ТП НАП В. за съставяне на АУАН за неподадена годишна декларация по чл.92 ЗКПО. На 28.07.2023 г., в присъствието на въззивника, в качеството на представляващ „Паркети Л." ЕООД, бил съставен и връчен АУАН в който било посочено, че при проверка от 20.07.2023 г. установила, че същият, в качеството на представляващ дружеството като данъчно задължено лице, облагано с корпоративен данък, не е изпълнила задължението да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за 2022 г. в ТД НАП В. в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен съгласно §25, ал.1 ЗМДВИППП до 30.06.2023 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО. Декларацията била подадена на 13.07.2023г. преди съставяне на АУАН и извършване на проверката. На 22.08.2023 г. спрямо въззивника било издадено процесното НП, в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лв. Издаденото НП било връчено лично на въззивника. Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП, АУАН Покана, справка подадени декларации и др. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на Дирекция „Обслужване" при ТД НАП В., в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на иД на НАП. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Въпреки това, в конкретния случай, при цялостна проверка на НП, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито възражения въззивникът не е отправил. Видно от АУАН и НП, отговорността на въззивника е ангажирана в качеството му на представляващ дружеството, за това, че дружеството не е подало ГДД в законоустановения срок, както и че е осъществен състава на чл.264, ал.1 ЗКПО, вр. чл.261, вр. чл. 92, ал.1 ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗКПО Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Следователно, задължението за подаване на ГДД е за данъчно задължените лица, като в случая данъчно задълженото лице, съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО, е търговецът "Паркети Л." ЕООД. Безспорно по делото е установено, че не е спазен срока за подаване на декларация по чл.92, ал.2 ЗКПО, т. е допуснато е визираното нарушение. Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения - по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице - в случая това следва да е дружеството, а във втория случай, субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, чл.262 или чл.263. Тоест, разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, относими към състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. В конкретния случай в описателната част на наказателното постановление е описано установяване, че възз.Л., в качеството на представляващ "Паркети Л."ЕООД, е допуснал дружеството да не подаде годишна данъчна декларация в срок. Това описание съответства на разпоредбата на чл. 261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 261 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. В този ред и съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО, данъчно задълженото лице е дружеството "Паркети Л."ЕООД, а не неговия представляващ, както неправилно е приел административно-наказващият орган. Именно дружеството следва да понесе административнонаказателната отговорност и да бъде санкционирано. В случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т. е. на дружеството. Такава препратка е направена в АУАН и НП, доколкото е посочена привръзка с чл.261, ал.1 ЗКПО. В самия АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова във връзка с чл.92, ал.1 ЗКПО, субект на което може да е само данъчно-задълженото лице. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви факти, които да обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. Вярно е че нарушителят се защитава срещу фактите, но посочените такива в АУАН и НП недвусмислено сочат на нарушение по чл.92, ал.2 ЗКПО, а не по чл.264, ал.1 ЗКПО. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма по чл.264, ал. 1 ЗКПО, което нарушение е било преценено от състави на Административен съд - В. като съществено (в този смисъл Решения по КАНД №1350 от 20.07.2015 г., КАНД №541/2014 г., КАНД №522/2015 г., КАНД №3075/2015 г., КАНД №950/2016 г., КНАХД №1755/16 г., КНАХД №3359 /2017 г., КНАХД №1554/2018 г., КНАХД №890/2021 г., всички на Административен съд - В.). Недопустимо е да е налице несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като горното съществено ограничава правото на защита на нарушителя, което е видно и от жалбата срещу НП. Недопустимо е факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва в с. з., тъй като същите следва императивно да присъстват в НП. С разпоредбата на чл.264 ЗКПО се ангажира отговорността на представляващия дружеството, като физическо лице, което води до необходимост от доказване на субективния елемент на нарушението, а именно, че същото е С АУАН и НП се повдига и поддържа обвинението в административно- наказателното производство и в обстоятелствената и диспозитивната им част не трябва да остава съмнение за волята на наказващия орган досежно извършеното нарушение, кога е извършено, от кого и извършено ли е виновно то. Нито в АУАН, нито в НП, са посочени факти и обстоятелства, които да са относими и да обосновават състава на чл. 264, ал. 1 ЗКПО, а именно, че представляващият дружеството със свое действие или бездействие е допуснал неподаването на декларацията. Допуснатото несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация води до промяна на субекта на административнонаказателна отговорност, поради което се явява особено съществено нарушение и основание за отмяна на НП. Тук следва да се посочи, че съдебната практика относно тези идентични казуси, в случай като процесния е последователна, като в този смисъл са Решения по КНАХД №148/2023 г., КНАХД №2817/2022г., КНАХД №2797/2022г., КНАХД №2676/2022г. и КНАХД №2707/2022г., всички на Административен съд - В. и много други. По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
17- чл. 92, ал. 1 ЗКПО
- чл. 264, ал. 1 ЗКПО
- чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО
- чл. 261, ал. 1 ЗКПО
- чл. 261 ЗКПО
- чл. 92 ЗКПО
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 264 ЗКПО
- чл. 92, ал. 2 ЗКПО
- чл. 25
- чл. 261
- чл. 261, ал. 1
- чл. 262
- чл. 263
- чл. 264, ал. 1
- чл. 34, ал. 1