Решение № 7068 от 20.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7655/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 6660 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 51080/2023 г. на Софийски районен съд „Дженерали застраховане” АД е осъдено да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, на основание чл. 411, ал.1 изр. 2 от КЗ, сумата 2678, 88 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 30.01.2023 г. в с. Мирково, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане. Ответникът „Дженерали застраховане” АД е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” разноски в размер на 1083, 95 лв. Решението е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане” АД като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът излата оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил направеното от него своевременно възражение за ограничаване отговорността на деликвента Д.Н., а оттук и функционално обусловената и еднаква по обем с отговорността на последния договорна отговорност на дружеството по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, до размера на месечното трудово възнаграждение на посоченото лице. Въззивникът поддържа довода си, че доколкото деликвентът – водач на товарния автомобил, с който е причинено увреждането, е бил служител на увреденото лице по трудов договор и вредите са причинени от него при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, то отговорността му съгласно чл. 206 от КТ към увреденото лице /работодател/, респективно към неговия застраховател по имуществената застраховка, е ограничена до размера на уговореното му месечно трудово възнаграждение. В тази връзка изтъква, че тъй като отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и еднаква по обем и обхват с отговорността на застрахованото лице – деликвент, за ответника евентуално би възникнала отговорност за изплащане на обезщетение до размера на месечното трудово възнаграждение на водача на застрахования при него автомобил. Въззивникът излага оплакване, че като не е допуснал поисканите от него доказателства за установяване ограничената му отговорност до размера на трудовото възнаграждение на деликвента, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело по неправилност на постановеното решение. С писмения си отговор въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва възивната жалба. Поддържа, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск, поради което решението е правилно и следва да се потвърди. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е предявило иск за осъждане на „Дженарали застраховане” АД да му заплати сумата 2678, 88 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 470422232305802, по имуществена застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 31.01.2023 г. в с. Марково е реализирано пътно- транспортно произшествие между МПС марка „Мерцедес” с рег. № ••••, управлявано от Д.Н., и паркиран товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ••••. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на „Мерцедес” с рег. № •••• - Д.Н., който предприел маневра за движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което ударил паркирания т.а. „Мерцедес” с рег. № ••••. В резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско Стандарт” /с полица № 5С107164/001-146/ автомобил „Мерцедес” с рег. № •••• били нанесени щети, описани в съставения двустранен констативен протокол от 30.01.2023 г. и в изготвените опис на претенция и доклад по образуваната при ищеца щета № 470422232305802. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на ищеца и стойността му възлизала на сумата 2648, 88 лв., която сума била заплатена от застрахователя на 09.05.2023 г. Твърди се, че към датата на настъпване на описаното събитие за управлявания от виновния за ПТП водач на МПС „Мерцедес” с рег. № •••• е имало сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Ищецът отправил до ответника регресна покана за заплащане на сумата 2678, 88 лв., включваща заплатеното застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски за обработка на щетата, но ответникът отказал да заплати сумата. С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството в претендирания в исковата молба размер. Сочи, че представените с исковата молба доказателства не установяват противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил – представеният двустранен констативен протокол за ПТП представлявал частен свидетелстващ документ, който не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно възникването на право на вземане на извъндоговорно основание на собственика на увредения автомобил, респ. на неговия застраховател, срещу причинителя на вредата. На следващо място, в случай, че се приеме за доказано възникването на отговорност на застрахования при ответника водач за реализиране на процеснито ПТП, се навежда довод, че тази отговорност е в ограничен размер. Това произтичало от обстоятелството, че водачът на товарния автомобил бил служител на увреденото лице по трудов договор и вредите били причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения. С оглед на това ответникът счита, че отговорността на този водач съгласно чл. 206 от КТ към увреденото лице /работодателя/, респ. към неговия застраховател по имуществената застраховка, е ограничен до размера на уговореното му месечно трудово възнаграждение. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и еднаква по обем с отговорността на застрахованото лице-деликвент, ответникът поддържа, че за него евентуално би възникнала отговорност за заплащане на обезщетение до размера на месечното трудово възнаграждение на водача на застрахования при него товарен автомобил. При условията на евентуалност ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по увредения автомобил и механизма на ПТП, както и размера на претендираното застрахователно обезщетение като завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”, за платеното обезщетение на увреденото лице /с включени ликвидационни разноски/, ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Не е било спорно между страните, че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; наличието на валидна застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на ПТП и покрит риск по тази застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на увреденото МПС в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС, водачът на което се твърди да е причинил ПТП. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на първоинстанционния съд. Реализирането на ПТП по описания в исковата молба механизъм – чрез предприемане на маневра движение на заден ход от водача на застрахованото при ответника по застраховка „Каско” МПС, в резултат на което същият е ударил паркирания автомобил, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”, както и вината за настъпване на това ПТП на водача на застрахования при ответника автомобил, се установява от съдържанието на представения двустранен констативен констативен протокол за ПТП, подписан от този водач. Удостовереното в протокола се подкрепя от показанията на св. Д. Нинов – водач на МПС „Мерцедес” с рег. № ••••. Във въззивната жалба не са изложени възражения досежно механизма на настъпване на ПТП и виновното му причиняване от водача на застрахования при ответника автомобил, поради което установяването на тези обстоятелства не подлежи на преценка от въззивния съд. В чл. 477, ал. 1 от КЗ е определен предметният обхват на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – това е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко друго лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. В чл. 477, ал. 3 от КЗ изрично е предвидено, че за трети лица по смисъла на ал. 1 се смятат всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно, всяко лице, извън деликвента, се явява пострадало лице /т.е. трето лице/ по смисъла на посочената разпоредба – в този смисъл са разясненията в т. 8 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.205 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Следователно, в хипотеза като настоящата, при която са причинени щети на собственика на МПС в резултат на управлението на автомобил, който също е собственост на собственика на увредения автомобил /и двата участвали в процесното ПТП автомобила са собственост на „Геострой” АД/, сключената застраховка „Гражданска отговорност за автомобила, водачът на който е причинил ПТП, покрива риска от тези вреди и причинилият ги водач е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. В тази хипотеза платилият застрахователно обезщетение по имуществената застраховка застраховател има право на регресна претенция срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, чийто водач е причинил щетата, за платеното обезщетение на увреденото лице. Видът на настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди се установява от представените писмени доказателства – протокол за ПТП и документите, съдържащи се в преписката по образуваната по заявление на собственика на увреденото МПС щета № 47042223205802. Причинната връзка между тези щети и настъпилото ПТП, както и пазарната стойност на ремонта, необходим за възстановяване на щетите, са установени от приетото заключение на авто-техническата експертиза, което заключение не е било оспорено от страните. Следва да се посочи, че възражения относно наличието на причинна връзка между настъпилите щети по застрахования при ищеца автомобил и процесното ПТП, както и относно размера им, не са направени във въззивната жалба. Неоснователно е въведено във въззивната жалба възражение, че доколкото виновният водач на МПС, причинил произшествието, е бил служител по трудов договор на “Геострой” АД /правоимащо по застраховката лице/ и вредите са причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, то регресната му отговорност към застрахователя на работодателя по имуществена застраховка „Каско“, регресната му отговорност е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, съгласно чл. 206 КТ, поради което и застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да отговаря към застрахователя по застраховка „Каско“ ограничено, до този размер. Отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност" е функционално свързана и обусловена от отговорността на делинквента. Предназначението на имуществената застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Ето защо застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно застрахованият водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаря към третото увреденото лице за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност възниква, когато настъпят всички правно релевантни факти, предвидени като основание за възникването й – противоправно деяние, вреди, причинна връзка, вина. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от КТ урежда предпоставките и определя максималния размер на ограничената имуществена отговорност на работник за причинените по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения вреди на работодателя. Тези правила са приложими в отношенията между страните по трудовото правоотношение, но същите не могат да се прилагат и при реализиране на регресното вземане на застрахователя, който се е суброгирал в правата на увредения застрахован срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като това би противоречало пряко на принципа на чл. 51 от ЗЗД, според който на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от деликт. Да се приеме противното би означавало да се разшири предмета на спора по чл. 411 от КЗ и законоустановените предпоставки за предвидената суброгация, като в същите се включи и установяване формата на вината на работника и дали поведението му следва да се квалифицира от гледна точка на трудовото правоотношение като такова, обосноваващо неговата пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ или ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от КТ. Този правен извод следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 1 КЗ, която урежда по императивен начин изключенията от застрахователното покритие и в този смисъл не може да се тълкува разширително. С оглед на горното предявеният осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата 2678, 88 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, е основателен. Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и направеното от въззиваемата страна искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 681, 45 лв. Воден от горното, Софийски градски съд