Решение № 4050 от 7.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1189/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ООД срещу Наказателно постановление (НП) № 680234-F669939/12.12.2022 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 82, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 73, ал. 7, вр. ал. 6 ЗДДФЛ. В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на постановлението, като се изтъква, че в НП неправилно е посочена датата на установяване на нарушението, която предхожда твърдяната дата на извършването му. Жалбоподателят освен това сочи, че е подал възражение срещу АУАН, а в НП е вписан, че такова не е подавано. Затова моли за отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или упълномощен представител. Процесуалния представител на административно наказващият орган – заместник- директора на ТД на НАП София, юрисконсулт •••, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е доказано, поради което моли за потвърждаване на НП. Намира, че е допусната техническа грешка при изписването на годината на проверката, осъществена от служител на НАП, като това не представлява съществено процесуално нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 02.08.2022 г. била извършена проверка в програмните продукти на НАП относно справка за изплатени през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържани през 2021 г. данък и задължителни осигурителни вноски по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ от св. И. С. И. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис Младост. Св. И. установил, че дружеството-жалбоподател „•••“ ООД с ЕИК ••• е подало справката по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържани данък и задължителни осигурителни вноски за 2021 г. едва на 04.05.2022 г. с данни за едно лице – ••• С.. Свидетелят установил, че преди това, на 18.02.2022 г. от дружеството е подадена първа справка по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ, която била приета. Но поради необходимост от корекция и добавяне на данните за лицето С., била подадена и процесната справка от 04.05.2022 г., за коригиране на предходната. Тя била приета с № 22000223888995. Свидетелят приел, че спрямо новата справка следва да се прилага изискването за подаване в срок до 28.02 на следващата година, в случая до 28.02.2022г. При така достигнатите изводи, св. И. приел, че дружеството е подало декларацията по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ извън законовия срок до 28.02.2022 г., а именно на 04.05.2022 г. Затова, на 02.08.2022 г. от инспектор по приходите И. С. И. бил съставен АУАН № F 669939 за описаното нарушение на чл. 73, ал. 7, вр. ал. 6 от ЗДДФЛ в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, което се удостоверява с техните подписи. В акта било записано, че проверката в програмните продукти на НАП е извършена от свидетеля на 02.08.2021 г. Срещу АУАН не било подадено възражение от страна на дружеството. Въз основа на АУАН № F669939/02.08.2022 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление на 12.12.2022 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50.00 лева на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДФЛ за нарушение на чл. 73, ал. 7, вр. ал. 6 ЗДДФЛ, за това, че дружеството е подало справката по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ извън срока по ал. 7 на същия член, т.е. до 28.02.2022 г. Изрично в НП наказващият орган е приел, че нарушението е извършено за първи път, на 01.03.2022 г. в гр. София, където е седалището на компетентната ТД на НАП София, както и че срещу АУАН не е направено възражение. И в НП като дата на проверка на системата на НАП и установяване на нарушението е посочена 02.08.2021 г. вместо 2022 г. Наказателното постановление е връчено на управителя ••• на 15.01.2024 г. видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 22.01.2024 г. е изпратена по електронен път чрез ССЕВ и жалбата срещу него до ТД на НАП София. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. И., както и от събраните по делото писмени доказателства (справка от информационната система на НАП относно подаваните от жалбоподателя декларации и справки, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената проверка в информационната система на НАП относно подаваните справки от дружеството по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ. Свидетелят потвърждава, че е допуснал грешка при изписването на годината на проверката в АУАН. Той разяснява още, че дружеството е подало справка по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ на 18.02.2022 г., но в нея очевидно е пропуснато едно от наетите лица – В С., което е включено в подадената извън срока справка. В жалбата не са изложени твърдения, оспорващи подаването на справката извън законовия срок или свързани с отстраняването на порок на справката по реда на чл. 73, ал. 9 ЗДДФЛ. Дружеството не се е възползвало от правото си да ангажира доказателства, с които да подкрепи твърденията в жалбата, че е подало възражение срещу АУАН, което не е взето предвид от наказващия орган, като такива доказателства липсват и по преписката. Съдът се довери изцяло и на представените по делото писмени доказателства и преди всичко на справката от информационната система на НАП относно справките по чл. 73 ЗДДФЛ, които подкрепят изцяло показанията на свидетеля. От тази справка се установява първата подадена справка от дружеството на 18.02.2022 г., както и втората справка от 04.05.2022 г. А от заповедта на изпълнителния директор на НАП се установява и компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Всички събрани доказателства са еднопосочни и категорично установяват описаната по-горе фактическа обстановка. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Съгласно т. 1.2, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 82 ЗДДФЛ се съставят от заместник-директорите на ТД на НАП, а актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено и в чл. 85, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения и те съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като и двата акта са редовно връчени на дружеството. Актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Действително, при посочване на датата на извършената проверка в информационната система на НАП, т.е. датата на установяване на нарушението, е допусната неточност като е посочена 2021 г. вместо 2022 г. както в акта, така и в НП. Но съдът намира, че това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до затрудняване правото на защита на санкционираното лице, а се дължи на техническа грешка на актосъставителя. В акта и в НП ясно е посочено, че срокът за изпълнение на задължението е бил до 28.02.2022 г., а справката е подадена на 04.05.2022 г. Следователно не е възможно тези обстоятелства да са били установени на вписаната в АУАН и НП дата – 02.08.2021 г., която ги предхожда. Допълнително, съдът взе предвид, че актът е съставен на 02.08.2022 г., когато е и установено нарушението, поради което и за присъстващия при съставянето му управител на дружеството не е съществувало реално заблуждение кога точно е установено нарушението. Поради всичко изложено, съдът намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да води до необходимост от отмяна на НП. Както беше посочено и по-горе, съдът прие, че дружеството не е подало възражение срещу АУАН, за да се твърди, че игнорирането му от органа е нарушило правото на защита на наказаното лице. В чл. 82, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., за непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 и 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни, освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. Очевидно субект на отговорността е всяко физическо или юридическо лице, което има задължението да подава справките по чл. 73 от ЗДДФЛ. С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, която в актуалната си редакция към датата на деянието /с последно изменение с ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г./ гласи, че „Работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.“ А съгласно ал. 7 на чл. 73 ЗДДФЛ, справката по ал. 6 се предоставя в срока и по реда на ал. 2, 4 и 5., т.е. до 28 февруари на годината, следваща тази, за която се отнасят данните, съгласно ал. 4. Последващите изменения на разпоредбата касаят въведени изключения от задължението за предоставяне на данните спрямо определени лица, каквито не са установени в случая. Съответно не би могло да се приеме, че е налице последващ по- благоприятен закон и приложение следва да намери актуалната редакция на ЗДДФЛ към момента на деянието. В случая безспорно е установено, че в качеството си на работодател, жалбоподателят е бил длъжен в срок до 28.02.2022 г. да предостави справката по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ за всички лица, на които е работодател по основно трудово правоотношение към 31.12.2021 г. Видно от подадената от самия жалбоподател втора справка, такова лице е било и ••• С.. Следователно, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 73, ал. 9 ЗДДФЛ, касаеща коригиране на подадени данни за конкретно физическо лице, доколкото в първоначалната декларация е бил изцяло пропуснат В С.. В този смисъл и първоначално подадената справка на 18.02.2022 г. е ирелевантна, тъй като в нея не е посочено едно от наетите лица. Изводът за това се основава и на чл. 82, ал. 2 ЗДДФЛ, който предвижда, че при нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице. С подаването на справката за това лице, за което дружеството е било работодател по основното му трудово правоотношение към 31.12.2021 г., едва на 04.05.2022 г., дружеството е допуснало вмененото му нарушение на чл. 73, ал. 7, вр. ал. 6 ЗДДФЛ. Законовият срок е изтекъл на 28.02.2022 г., следователно нарушението е извършено на 01.03.2022 г. в гр. София, както правилно е отразено в НП. Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. В случая съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че на 01.03.2022 г. чрез бездействие дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 7, вр. ал. 6 ЗДДФЛ, като не е подало в законовия срок справката за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на ••• С., който е бил нает на основно трудово правоотношение от дружеството към 31.12.2021 г. Следователно и правилно на дружеството е наложено административно наказание по реда на чл. 82, ал. 1 ЗДДФЛ. Имуществената санкция е определена в размер на 50.00 лева, което е значително под предвидения максимум от 250.00 лева, като съдът не установи и основания дружеството да подлежи на по-тежко наказание. В случая санкцията е определена съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, към минимума, отчитайки, че това е първо нарушение на дружеството. Следователно, съдът не намира основания за намаляването на имуществената санкция в размер на 50.00 лева, наложена на дружеството. Настоящият състав не намира основания и за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като малозначително, доколкото нарушението е свързано с подаване на справката за доходите и осигуряването на едно от наетите лица със закъснение от два месеца, което затруднява отчетността. Съдът отчете още, че наказаното лице е търговец, който видно от наименованието си се занимава професионално именно със счетоводно обслужване на други лица и се очаква то да е запознато изцяло с изискванията на закона, включително и по чл. 73 от ЗДДФЛ. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че нарушението се явява типично и наложената имуществена санкция в минимален размер е справедлива и съответна на нарушението. Като професионалисти, търговците са длъжни така да организират работата си, че да спазват всички законови изисквания, включително и относно данъчните им задължения и отчетността, които да позволяват извършването на адекватен контрол върху търговската дейност и доходите на наетите от тях лица. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на наказващия орган – заместник-директор на ТД на НАП София, в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание относно обжалване на НП с наложена санкция минимален размер, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът