Решение № 146 от 13.8.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 382/2024 г.

Производство по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА. С решение № 255/30.07.2024 г. по ЧНД № 1119/2024 г. Пловдивският окръжен съд е ДОПУСНАЛ ПРЕДАВАНЕ на гражданина на Република • А. А. - роден на •••••••••• година в •, област • - Република •, с известен адрес - квартал •, улица „•” № 5, Вътрешна врата № 26 -•, с • паспорт •, издаден на 11.07.2017 г. и валиден до 11.07.2027 г., с • лична карта № •, •, • гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, от Република България в Република • за съденето му по наказателно дело № 2024/60 на Наказателен съд за тежки престъпления –•, 21 наказателен състав, образувано по обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на Главна прокуратура – •, за извършено престъпление - внасяне на наркотици или стимуланти, по смисъла на чл. 188/1, 188/4-а, 188/5 и 53/1 от • наказателен кодекс, при спазване принципа на особеността по чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция, като на основание чл. 19 т. 1 от ЕКЕ и чл. 18 ал. 1 от ЗЕЕЗА е ОТЛОЖИЛ ПРЕДАВАНЕТО на А. А. на компетентните съдебни власти на Република •, до приключване на воденото в Република България наказателно производство срещу исканото лице - НОХД № 3089/24г. по описа на Районен съд - Пловдив. Със същото решение съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. Недоволен от така посочения съдебен акт е останало исканото лице, което го е обжалвало, чрез своите защитници, с искане то да бъде отменено и се откаже предаването му на • власти. Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното: ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че предложението на Окръжна прокуратура - Пловдив е изготвено въз основа на постъпилата молба за екстрадиция по дело № 2024/60 на Наказателен съд за тежки престъпления •, 21 наказателен състав. С нея е отправено искане за връщане на обвиняемия А. А. в Република • за съдене по воденото срещу него в молещата държава наказателно производство на този съд по обвинителен акт № 2024/596 от 15.01.2024 г. на Главна прокуратура • - гр. •. С основание е преценено, че към молбата са приложени изискуемите в нормата на чл. 9 ал. 3 т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕЕЗА документи и посочената в чл. 12 ал. 2 от ЕКЕ информация. Внесен е в превод и обвинителен акт, изготвен от Главна републиканска прокуратура • под № 2024/596, с основен № 2024/2850 по разследване № 2023/140174. Посочени са съставите на престъплението, за които се води наказателното производство срещу исканото за предаване лице, с описание за самите тях. Наред с това са отразени и данни за исканото лице с ксерокопия от документите му, както и е приложена изготвената от ЦЕКИ към НИК - МВР експертна справка, даваща информация за идентичност. В молбата изрично е посочено, че при уважаване на направеното искане за екстрадиция, ще бъде спазен принципът на особеността, така както е предвиден в нормата на чл. 14 от ЕКЕ. В тази насока е обсъдено и направеното от исканото лице желание за ползване от този принцип. И настоящата инстанция намира, че искането за екстрадиция на А. А. е процесуално допустимо, отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от ЕКЕ. Същият е бил задържан под стража с постановление от 12.04.2024 г. на Върховна прокуратура на Република България, по повод на международното издирване с червен бюлетин №• г. на Интерпол •, с цел арест и последваща екстрадиция и Заповед за задържане на съда •, касаещо настоящото производство. В изпълнение нормите на чл. 13 ал. 7 и чл. 15 от ЗЕЕЗА са проведени съдебни производства по ЧНД № 863/24 г. и ЧНД № 1106/24 г. - и двете на Окръжен съд Пловдив, съответно, с протоколни определения от 15.04.2024 г. и от 22.05.2024 г., вследствие на които исканото лице е задържано под стража и до настоящия момент. Не може да бъде споделен доводът в жалбата пред настоящата инстанция за разминаване в отразената Заповед за задържане с цел арестуване, посочена в обвинителния акт от 28.11.2023 г. на 3-ти следствен съд • и представената по делото Заповед за задържане на Наказателния съд за тежки престъпления • от 29.04.2024 г. Очевидно е, че тази последваща заповед е актуална и тя следва да се преценя при обсъждане искането за екстрадиране на • гражданин. Това е така, понеже приложената Заповед за задържане е издадена именно от съда в • и то точно по дело № 2024/60. Този номер е посочен в искането за екстрадиция. Междувременно, по повод на подозрение за извършено от А. А. общественоопасно деяние, свързано с държане на наркотични вещества на територията на България, същият е бил задържан на 11.04.2024 г. от органите на реда към • РУ на МВР-•. Образувано е досъдебно производство № 229/24г. по описа на горепосоченото полицейско управление, за което по искане на Районна прокуратура Пловдив е била взета от Районен съд-Пловдив постоянна мярка „Задържане под стража“ на А., с протоколно определение от 14.04.2024 г. по ЧНД № 2111/2024 г., потвърдено с протоколно определение от 23.04.2024 г. по ВЧНД № 923/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив. В приложения към молбата за екстрадиция обвинителен акт № 2024/596, въз основа на който е образувано наказателно производство в Наказателен съд за тежки престъпления •, 21 наказателен състав, е описано по предвидения в чл. 9 ал. 3 т. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 12 т. 2 б. “b” от ЕКЕ ред престъплението, за което се води наказателно преследване в Република • спрямо исканото за предаване лице. Касае се за престъпление по чл.188/1, 188/4-а, 188/5, 53/1 от • наказателен кодекс, за внасяне на наркотици или стимуланти в страната. В молбата е посочено, че предвиденото наказание е „лишаване от свобода”, чийто размер съответства на изискванията на чл. 5 ал. 1 от ЗЕЕЗА, чл. 2 ал. 1 от ЕКЕ - от 20 до 30 години. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че в искането не са посочени конкретните действия и бездействия при осъществяване на престъплението. В молбата и в обвинителния акт се съдържа и подробно описание на мястото, времето и начина на извършване на престъплението - на 10.11.2023 г. на пристанище • в • е разтоварен контейнер от кораб, идващ от •, в който са открити наркотици от типа на кокаина - нето тегло 89, 587 килограма кокаин. Арестуваният • гражданин там М. Й. посочва като съучастници исканото лице А. А., както и друг • гражданин М. Н.. Предоставил е на разследващите органи в • и записите от разговорите в телефона си с А. А., а последният е имал и пътувания отпреди до • и •. Правилно, обсъждайки обстоятелствата, посочени в чл. 5 ЗЕЕЗА, е преценено, че е налице двойна наказуемост за престъплението, за което е образувано наказателното производство спрямо А. А. - както по НК на Република •, а така също и според нормите на НК на Република България. Отделен е въпросът, че действително описаното деяние касае внос на наркотични и стимулиращи вещества и по-скоро съответства на такова по чл. 242 ал.2 НК на България, а не на престъпление по чл. 354А ал. 2 от НК, както е посочено в мотивите на атакуваното решение. Това обаче не променя извода за наличието на двойна наказуемост. Поради това и доводът на защитата в тази насока не може да се приеме за основателен. Не може да бъде приет за основателен доводът на защитата, който е подробно развит във въззивната жалба, че е налице хипотезата, регламентирана в чл. 7 т. 5 ЗЕЕЗА, а именно налице е основание за отказ, понеже лицето, чиято екстрадиция се иска, ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, респ. не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство. В искането за екстрадиция изрично е декларирано, че при провеждане на наказателното преследване по отношение на А. А. ще бъдат гарантирани всички възможности за защита. Той има всички законови права, предвидени в международните конвенции и националното право, по които Република • е страна. Гарантирано е, че той ще може да подаде молба до Европейския съд по правата на човека срещу окончателните решения, които бъдат взети предвид съдебните или административни органи в •. С основание първостепенният съд е приел, че са налице и достатъчно данни за установяване самоличността на лицето, чието предаване се иска, включително и експертна справка по изследване на дактилоскопни отпечатъци и фотоалбум. Законосъобразно е преценено, че не са налице предвидените в разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА основания за отказ за предаване на гражданина на Република • А. А.. Давностният срок за преследване на деянието изтича на 10.11.2043 год., т. е. с оглед данните за момента на извършване на деянието, за което се води наказателното производство в Република • срещу исканото лице, не е изтекла давността за наказателно преследване, като то не е от политически или военен характер, а липсват каквито и да са данни за преследване по дискриминационни подбуди. За деянието не е предвидено налагане на смъртно наказание. Както беше посочено по-горе, липсват данни, че лицето ще бъде подложено на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение, като съдът, който е компетентен да го разгледа и да се произнесе по основателността му, не е извънреден. По делото няма данни при задържането на лицето да са иззети вещи и предмети, които подлежат на предаване по реда на чл. 17 ал. 8 от ЗЕЕЗА, като следва да бъде приспаднат периода на задържането му във връзка с настоящото производство, считано от 12.04.2024 г. до фактическото му предаване на молещата държавата. Напълно правилно първостепенният съд е констатирал наличието на основанията за изпълнение на ЕЗА под условие по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЕЕЗА и чл. 19 т. 1 от ЕКЕ. Установено е, че спрямо исканото лице А. А. се води в България наказателно производство за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА, което налага отлагане предаването на лицето на • власти. Спрямо него е предявено обвинение по досъдебно производство № 229/2024 г. по описа на • РУ на ОД на МВР-•, за извършено от него престъпление на територията на България по чл. 354А ал. 3 т. 1 от НК. По това досъдебно производство спрямо обвиняемия у нас - исканото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като лицето е било физически задържано от 11.04.2024 г. В Районен съд – Пловдив е внесен обвинителен акт на 06.06.2024 г., за което е образувано НОХД № 3089/2024 г. по описа на този съд по горепосоченото обвинение, като е предстояло разглеждане на 20.08.2024 г. И настоящата инстанция намира, че присъствието на обвиняемия А. А. е необходимо, с оглед извършване на процесуалните действия за приключване на наказателното дело. Поради това е правилна преценката, че при наличието на всички предпоставки за изпълнение на ЕЗА, предаването на исканото лице на • власти следва да стане едва след приключване на наказателното производство, водено в България. С основание не е възприета защитната теза, че липсват достатъчно доказателства за извършени от А. А. престъпления в •. Действително този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото производство, а същият е от компетентността на • съдебни органи. По повод нормата на чл. 14 от ЕКЕ исканото лице е изразило съгласие да се ползва от принципа на особеността. Предвид на гореизложеното е напълно законосъобразен изводът на първостепенният съд, че няма пречка да се допусне предаването на • гражданин А. А. на компетентните съдебни власти на Република •, с цел провеждане на наказателно преследване, но с отлагане на предаването, което да се извърши след приключване на наказателното производство по воденото в Република България НОХД № 3089/24г. на Районен съд-Пловдив. Пловдивският апелативен съд може единствено да констатира, че е в атакувания съдебен акт първостепенният съд е следвало да обсъди и хипотезата, регламентирана в чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, свързана с мярката за процесуална принуда на исканото лице, предвид обстоятелството, че настоящото производство е образувано само по жалба на защитата. Необходимостта от обсъждане на този въпрос е отбелязана и в определение №272/01.07.2024 г по ВЧНД №318/2024 г. от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В мотивите към решението обаче изрично е посочено, че спрямо А. А. и към настоящия момент е взета мярка за неотклонение задържане под стража и по настоящото производство, което е сторено с определение №795/22.05.2024 г. по ЧНД №1106/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Безспорно тази мярка ще следва да се прилага до фактическото предаване на лицето на компетентните власти в молещата държава. Ето защо, Пловдивският апелативен съд и