Решение № 837 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 145/2025 г.

Административен съд - Кюстендил20.05.2025 г.докладчик Десислава Табакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 34/13.02.2025 г., постановено по анд № 1114/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 005454/04.10.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Заложна къща Доверие” ЕООД, [населено място], са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 3 от НДЗК и „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 36, ал. 2 във връзка с чл.11, ал. 2 от НДЗК. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД, [населено място], чрез адв. А. Н., срещу решение № 34/13.02.2025 г., постановено по анд № 1114/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на процесното наказателно постановление. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 005454/04.10.2024 г. на председателя на КЗП, с което на „Заложна къща Доверие” ЕООД са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), както и „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 36, ал. 2 във връзка с чл.11, ал. 2 от НДЗК. За да постанови този правен резултат, районният съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на нарушенията от обективна страна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения: Производството пред въззивната инстанция е започнало по жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД, срещу наказателно постановление № 005454/04.10.2024 г., издадено от председателя на КЗП. От фактическа страна е прието, че при проверка на 29.03.2024 г. в заложна къща в [населено място], [улица], стопанисвана от дружеството жалбоподател, е предоставен регистър на извършените продажби, видно от който по заложен билет № 08200012339/20.01.2024 г. е извършена продажба на Е. М. на 20.02.2024 г. По посочения заложен билет заемател е Х. А. О., а заложената вещ е мобилен телефон, продаден на Е. М. на 20.02.2024 г. В нарушение на чл. 11, ал. 3 от НДЗК, заложната къща не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата не е уведомила притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител за извършената продажба. Нарушението е извършено на 22.02.2024 г. В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, след извършената продажба на вещта в регистъра на извършените продажби не е въведена незабавно информацията за ЕГН/ЛНЧ и адресната регистрация на купувача, номера и датата на протокола, когато вещта е продадена по реда на чл. 160 от ЗЗД, продажната цена, размера на обезпечението и размера на остатъка от цената след приспадане на обезпеченото задължение. Нарушението е извършено на 20.02.2024 г. Съставен е АУАН № 005454/08.04.2024 г., връчен на упълномощено лице. Въз основа на констатациите в него е издадено оспореното наказателно постановление. Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, констатира допуснато нарушение, свързано с процедурата по връчването на акта на нарушителя. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да предяви акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Освен личното подписване на акта, законът позволява АУАН да бъде оформен при отказ за подписването му от нарушителя или чрез подпис от пълномощник. В случая, АУАН е връчен на П. К. – упълномощено лице, което се установява от отбелязването в самия акт, както и от представеното пълномощно. Последното обективира представителни права пред държавни, административни, съдебни, митнически, данъчни, застрахователни органи и дружества, представителство пред изрично посочени държавни органи, включително с право да подава, получава и подписва от името на дружеството актове, молби, жалби, удостоверения, решения, постановления и всякакви други документи. Съдържанието на пълномощното не удостоверява изрични представителни права по отношение на издадени срещу дружеството АУАН от служители на КЗП. В този смисъл Административен съд - Кюстендил намира, че актът не е предявен и редовно връчен на нарушителя съгласно изискванията на закона, т.е. на лице с представителна власт за посочените процесуални действия. Законовите начини за връчване на АУАН са изчерпателно изброени, като водещ е този на личното връчване на нарушителя. Смисълът на личното връчване и подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и по този начин да е наясно за какво конкретно административно нарушение ще му се търси административнонаказателна отговорност. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставянето на акта, а съставянето на акта би следвало да приключи с подписването му от привлеченото към отговорност лице. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки наказателното постановление. Липсата на надлежно предявяване на АУАН, е съществен порок, който води до отмяна на наложените административни наказания. Налице е нарушение на чл. 43 от ЗАНН отнесено и към чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, което обуславя незаконосъобразност на развилото се административнонаказателно производство пред АНО, респ. до отмяна на издаденото наказателно постановление. По изложените съображения, решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Цитирани разпоредби

15