Решение № 4299 от 12.11.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 561/2024 г.

Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба от И. П. С., понастоящем в Затвора Пазарджик против ГД “Изпълнение на наказанията„ София, с която се претендира ответникът да му заплати сумата от 300000 лв. претърпени неимуществени вреди за периода 06.05.2024-24.05.2024 г., причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Пазарджик, а именно незаконосъобразно проведен обиск, извършен в килията му на 06.05.2024 г. без прокурорско разрешение и без да му е връчен препис от протокола за обиск. Ищецът в съдебно заседание моли да се уважи иска в цялост. Поддържа становището, че на 06.05.2024 г. му е извършен незаконосъобразен обиск. Служителите постоянно извършват обиски и тараши, за което не дават всеки път протокол. Твърди, че трябва да е постоянно нащрек, тъкмо си оправи багажа, влязат и го разхвърлят. Посоченото представлявало тормоз, ищецът бил под постоянен стрес, чувство за безпомощност, напрежение. Ответникът ГД “Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск. Русчев, счита исковете за неоснователни и недоказани. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Счита се, че не са налице претърпени вреди и причинна връзка. Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се отхвърли. Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна: На 06.05.24 г. около 14, 30 ч. служители на Затвора Пазарджик извършили обиск и претърсване в 4 отделение, килии № 407 и № 409. При отваряне на килия № 406, служителя Д. не успял да заключи бравата и влязъл в килията за да види какво пречи на плътното затваряне на вратата. В килията установил св. В. Г. и ищеца. Служителят попитал св. Г. дали отговорника на отделението не е вътре и след като се убедил лично в това, премахнал картона, който пречел плътно да се затваря вратата и излязъл. По делото в качеството на свидетели са разпитани св. В. Г. и св. П. Г.. От показанията им не се установява на 06.04.24 г. да е имало извършено претърсване и обиск в килията на ищеца, а свидетеля Г. е бил заедно с последния в една и съща килия. Св. Г. свидетелства за влязъл старшина, който е вдигнал само кошчето и е излязъл, а св. Г. изобщо няма спомен за ситуацията. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като последователни, логични и взаимодопълващи се. Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и по- конкретно докладната записка на мл. инсп. Д., както и въз основа на показанията на св. В. Г. и св. П. Г.. След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното: Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр.Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3.