Решение № 1128 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.53, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по жалба на „ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК 833093660, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. С. Т., против мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Жалбоподателят обосновава, че при наличието на надлежно подадено на 05.12.2024г. от легитимирано лице и в изискуемата се писмена форма искане за прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад, непроизнасянето на компетентния административен орган в срока по чл. 57 от АПК формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Поддържа, че в хипотезата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗАДС, на която разпоредба се основава подаденото от лицензирания складодържател искане, Директорът на Агенция „Митници“ е длъжен да се произнесе с решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза, като при произнасянето си органът действа в условията на обвързана компетентност, без възможност да извършва каквато и да била преценка, включително по целесъобразност. По подробно изложени в жалбата съображения, включително за противоречието на формирания мълчалив отказ по направеното от дружеството искане с целта на закона и с основни принципи на административния процес, е направено искане за прогласяване нищожността на оспорения отказ и в условията на алтернативност - за отмяната му като незаконосъобразен с всички произтичащи от това законови последици. В представеното от пълномощника на жалбоподателя допълнително писмено становище се оспорват възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради липсата на формиран мълчалив отказ и на правен интерес от оспорването. Поддържа се, че с подаденото на 05.12.2024г. от лицензирания складодържател редовно от формална страна искане за прекратяване на лиценза за управление на данъчния склад, се поставя началото на административното производство и за компетентния административен орган е започнал да тече срока по чл.57, ал.1 от АПК за произнасяне с издаването на решение по чл.53, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАДС. В рамките на този срок органът не е оставил искането без движение за отстраняване на констатирани нередовности, нито са предприети процесуални действия, сочещи на хипотезите по чл.57, ал.5 от АПК за удължаване на срока за произнасяне. Поради което срокът по чл.57, ал.1 от АПК следва да се счита изтекъл на 19.12.2024г. и съотв. непроизнасянето на органа в посочения срок релевира формиран мълчалив отказ по см. на чл.58 от АПК. Жалбоподателят счита, че подадената на 17.12.2024г. молба, с която дружеството е заявило, че поддържа искането си от 05.12.2024г, не може да се счита за действие по отстраняване на някаква негова нередовност, защото с тази молба е заявено само, че се поддържа желанието за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Ответникът по жалбата - Директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и представените писмени становища оспорва жалбата като недопустима и в условията на евентуалност – като неоснователна. Поддържа, че на първо място не е налице формиран мълчалив отказ на решаващия орган по направеното от „ЗАРА-Е“ ООД искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, тъй като към момента на подаване на жалбата не е бил изтекъл срокът за поизнасяне по това искане. В тази връзка счита, че срокът за издаване на решение по чл.53 ал.3 вр. с чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза, е едномесечен – идентичен със срока за издаване на лиценз за управление на данъчен склад и на решение за вписване на промени относно обстоятелствата, при които е издаден. Отделно от това поддържа, че едва с подаденото на 17.12.2024г. уточнение ясно е заявен предметът на искането, с което е сезиран административният орган, поради което тази дата следва да се счита за началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на компетентния орган с постановяване на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС. Този срок, вкл. и срокът по чл.57, ал.1 от АПК, не е бил изтекъл към датата на подаване на жалбата в съда - 30.12.2024г., съответно не е бил формиран мълчалив отказ по см. на чл.58 от АПК, с оглед на което оспорването било процесуално недопустимо поради липса на предмет. Твърди се, че с постановяването на Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. за отнемане на лиценза и за прекратяване на неговото действие, е отпаднал правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита, тъй като е постигнат целеният с оспорването правен резултат. По същество ответникът поддържа неоснователност на жалбата, по съображения, основани на разпоредбата на чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС (по силата на която с прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад настъпва освобождаване за потребление на всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз), поради което на основание чл.20, ал.1 от ЗАДС възниква и задължение за плащане на акциз и на нормата на чл.78 от ЗАДС, установяваща задължение за лицензирания складодържател да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, като размерът на обезпечението трябва във всеки един момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне. Сочи се в писменото становище на ответника, че към датата на висящност на производството по искането на „ЗАРА-Е“ ООД за прекратяване на лиценза, била установена висящност на други производства - досъдебно производство № 8076/ 2024г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, водено срещу управителя на дружеството – Ж. С. Т., както и ревизионно производство, образувано по възложена от Директора на ТД Митница Пловдив ревизия на „ЗАРА-Е“ ООД, които производства имали отношение към размера на възникналите/ подлежащи на възникване данъчни задължения на лицензирания складодържател. Твърди се, че в рамките на тези производства подлежали на разглеждане и решаване въпроси относно възникнали по силата на закона задължения на дружеството за акциз, свързани с функционирането на данъчни склад, а именно правилното функциониране на правилата относно движението под режим отложено плащане на акциз, като бъдат изпълнени задълженията на лицензирания складодържател, които са от съществено значение за издаване на решение за прекратяване на лиценза. По съображения, основани на Директива ЕС 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019г. за определяне на общия режим на облагане с акциз и на нормите на ЗАДС, се поддържа, че в случая не може да се приеме, че жалбоподателят „ЗАРА-Е“ ООД е доказал наличието на материалноправните предпоставки за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза, тъй като с уведомлението за преустановяване на дейността на данъчния склад същият не е представил доказателства, че е осигурил правилното функциониране на правилата относно движението под режим отложено плащане на акциз като е платил задълженията за акциз за стоките, находящи се в данъчния склад, за да могат да бъдат държани извън данъчния склад или е осигурил тяхното прехвърляне в друг данъчен склад, както и че е обезпечил задълженията за акциз, които са възникнали във връзка с функционирането на данъчния склад. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и да бъде прекратено образуваното съдебно производство и в условията на евентуалност – за отхвърляне на жалбата, като недоказана и неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателят в настоящото производство – „ЗАРА-Е“ ООД, на 14.11.2024г. с придружително писмо за промяна на обстоятелствата за Лиценз № 214 с №ЗАДС/203/06, постъпило в Агенция „Митници“ с вх. рег. № 32-1078643 от 14.11.2024г., е направил искане с правно основание чл.78, ал.4 и чл.52, ал.1, т.1 от ЗАДС, за издаване на решение за промяна размера и формата на обезпечението, поради промяна на обстоятелствата, от които зависи – от 600 000 лева под формата на банкова гаранция, на 100 000 лева под формата на паричен депозит (л.72 по делото). От датата на подаване на искането - 14.11.2024г. и към 05.12.2024г., не е издадено решение за изменение на размера и формата на обезпечението за данъчен склад BGNCA00145001 и предвид задължението за предоставяне на ново обезпечение в действащия към момент размер – 600 000 лева, не по-късно от 17.12.2024г. – 14 дни преди на 31.12.2024г да изтече срока на предходното обезпечение, от „ЗАРА-Е“ ООД е подадено искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. до Директора на Агенция „Митници“, за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, считано от 09.12.2024г., но не по-късно от 14 дни от получаване на искането (л. 64 по делото). На 17.12.2024г. от страна на дружеството е извършена деловодна справка по движението на искането, подадено на 05.12.2024г, при която е установено, че е необходимо да заяви изрично, че не желае издаване на решение с правно основание чл.81 от ЗАДС и поддържа само последното си искане от 05.12.2024г. От „ЗАРА-Е“ ООД е подадена молба-уточнение изх. № 335/ 17.12.2024г., с която е заявено, че лицензираният складодържател се отказва от искането си вх. рег. № 32-1078643 от 14.11.2024г., касаещо промяна в обезпечението на данъчния склад, като поддържа искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад с ИНДС BGNCA00145001 (л.65-л.66 по делото). С Решение № Р-496/ 32-1128629/ 30.12.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, на основание чл.54, ал.1, т.3 и т.5 от АПК, е постановено спиране на производството по искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г., допълнено с молба – уточнение рег. № 32-1120151/17.12.2024г. за прекратяване действието на Лиценз №214 на „ЗАРА-Е“ ООД за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 (л. 36). По повод подадена от „ЗАРА-Е“ ООД жалба срещу решението за спиране на производството по издаване на решение с правно основание чл. 53, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАДС, Директорът на Агенция „Митници“ е упражнил правомощие по чл.91, ал.1 от АПК за оттегляне на обжалвания акт с Решение № Р-59/ 32-23877/ 23.01.2025г. за оттегляне на решението за спиране на производството по искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. (л.54). На същата дата - 23.01.2025г., Директорът на Агенция „Митници“ постановява и Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 и ал.2, т.4 от ЗАДС (обезпечението е престанало да бъде валидно), е отнет Лиценз № 214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД за данъчен склад BGNCA00145001 и е прекратено действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 (л.51 и сл.). Посоченото решение е обжалвано от „ЗАРА-Е“ ООД пред Административен съд – Стара Загора, като по оспорването е образувано адм. дело № 122/ 2025г., производството по което дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и има правомощие да издаде съответния административен акт. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая от жалбоподателя в настоящото производство – лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД, е подадено искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. до Директора на Агенция „Митници“, за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, считано от 09.12.2024г., но не по-късно от 14 дни от получаване на искането. По аргумент от чл.53, ал.3 от ЗАДС, органът, който е компетентен да се произнесе по това искане, е органът, който в случая е бил сезиран – Директорът на Агенция „Митници“. Безспорно е и че решението по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад, е индивидуален административен акт, поради което и отказът за издаването на решението (вкл. в хипотезата на мълчалив отказ), по своята правна същност представлява индивидуален административен акт. В закона за акцизите и данъчните складове не е предвиден срок, в който компетентният административен орган е длъжен да се произнесе по подадено искане за прекратяване действието на лиценз за управление на данъчен склад. Доколкото производството е административно по своя характер, следва да намерят приложение общите разпоредби на АПК относно сроковете за издаване на индивидуални административни актове. Тъй като нито специалният закон обвързва произнасянето по направено от лицензирания складодържател искане за прекратяване действието на лиценза, с извършването на процесуални действия, обуславящи продължаването на срока за произнасяне при прилагане на някоя от хипотезите по чл.57, ал.3, ал.5 или ал.7 от АПК, нито такива действия в случая са били предприети/извършени от водещия производството орган, срокът за произнасяне на Директора на Агенция „Митници“ по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, е този по чл. 57, ал.1 от АПК – 14 дневен срок от датата на започване на административното производство. Ако и в ЗАДС да е предвиден специален ред за производството по издаване на лиценз за управление на данъчен склад, който по силата на чл.22, т.1 от АПК изключва приложението на общия ред за издаване на индивидуални административни актове, липсва каквото и да е било нормативно основание за поддържаното от ответника, че производството по прекратяване действието на издаден лиценз за управление на данъчен склад, образувано по писменото искане на лицензирания складодържател, се подчинява на реда по ЗАДС за издаване на лиценза, поради което и срокът за постановяване на решението по чл.53 ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза, е идентичен със законово установения срок за издаването на лиценза – т. е едномесечен. Предвидените в специалния закон изключения, по силата на които се дерогира прилагането на регламентираните в АПК ред и процесуални изисквания за издаване на административни актове (в т.ч на сроковете за издаване на административните актове), следва да се прилагат стриктно, като доколкото по аргумент от чл.2, ал.1 от АПК само със закон може да бъде изключено прилагането на АПК, очевидно липсва основание за прилагането по аналогия на срока за издаване на лиценза и по отношение на издаването на решението за прекратяване действието на лиценза. След като разпоредбата на чл.53 от ЗАДС регламентира единствено материалноправните основания за прекратяване действието на лиценза, вида на акта, с който се постановява прекратяването на лиценза и органът, компетентен да издаде решението за прекратяване действието на лиценза, без да урежда реда и сроковете за издаването на това решение, то приложение следва да намерят нормите на глава пета, раздел първи от АПК, включително съответната хипотеза по чл. 57 от АПК – в случая чл.57, ал.1 от АПК. Сроковете по чл. 57 от АПК за издаване на индивидуални административни актове, са обвързани с датата на започване на административното производство - датата на постъпване на искането в компетентния административен орган (чл.25, ал.1 от АПК). В случая на 05.12.2024г. от „ЗАРА-Е“ ООД е подадено сезиращото Директора на Агенция „Митници“ искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г., за постановяване на решение за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Искането е подадено от легитимирано лице - лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД, в писмена форма, като ясно и еднозначно е заявен и предметът на искането – издаване на решение за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Не води до друг извод обстоятелството, че искането се сочи подадено на основание чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС (прекратяване действието на лиценза при отнемане на лиценза). Задължение на водещия производството орган е да квалифицира, като определи конкретното материалноправно основание за издаването на акта съобразно заявеното искане, а в случая подаденото искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г., без съмнение представлява обективирано в писмено искане от лицензирания складодържател волеизявление за прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС. Противно на поддържаното от ответника, никаква неяснота за естеството и съдържанието на административния акт, чието издаване е поискано, не е възникнала и не може да възникне поради обстоятелството, че към датата на постъпване в Агенция „Митници“ на сезиращото искане с вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за издаване на решение за прекратяването действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, е налице висящо производство, образувано на 14.11.2024г. по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане за постановяване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС за промяна на вида и размера на обезпечението за този данъчен склад. Неяснота относно волята на заявителя и предмета на административния акт, чието издаване е поискано на 05.12.2024г., не следва и от посочената причина, поради която лицензираният складодържател желае прекратяване действието на лиценза. Доколкото от една страна мотивите, поради които се иска прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, не са регламентирани като задължителен елемент от съдържанието на писменото искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС и съотв. не са обуславящи за произнасянето на решаващия административен орган по чл.53, ал. 3 от ЗАДС, а от друга страна подаденото от „ЗАРА-Е“ искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за издаване на решение за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, не е формулирано под условие от произнасянето на органа по подаденото на 14.11.2024г. от „ЗАРА-Е“ ООД искане и в зависимост от постановяването на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС за промяна на вида и размера на обезпечението, следва извода, че не налице възприетата от решаващия орган неяснота относно действителната воля на лицензирания складодържател по подаденото от него искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. Съответно с подадената на 17.12.2024г. от „ЗАРА-Е“ ООД молба-уточнение, дружеството не отстранява нередовности по искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за издаване на решение за прекратяването действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, а е направило отказ от искането си с вх. рег. № 32-1078643 от 14.11.2024г. за издаване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС за промяна на размера и формата на обезпечението за данъчния склад, при изрично изявление на лицензирания складодържател, че поддържа искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Отделно от това висящото към 05.12.2024г. производство по искането на „ЗАРА-Е“ ООД за изменение на вида и размера на обезпечението за данъчния склад, не може да обуслови нито нередовност, нито недопустимост на сезиращото искане с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, защото във всеки един момент лицензираният складодържател има право да се откаже от режима отложено плащане на акциз. Единственото регламентирано в специалния закон условие за редовност на искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, е изискването за писмена форма на сезиращото компетентния орган искане, което изискване в случая без съмнение се явява изпълнено. По отношение на заявеното от „ЗАРА-Е" ООД искане са налице предпоставките за допустимост по чл.27, ал.2 от АПК, като с подаването му до компетентния орган се образува административното производство и започва да тече срокът по чл.57 ал.1 от АПК за произнасянето на органа. Единствено при отправени от водещия производството орган писмени указания за отстраняване на нередовности на искането в определен от органа или от закона срок, срокът за произнасяне тече от датата на поправяне. В случая, по изложените по-горе съображения, подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. е редовно и по отношение на това искане не е налице неяснота на съдържанието на обективираното волеизявление от гл.т на естеството на отправеното до Директора на Агенция „Митници“ искане и респ. не е налице нередовност на искането от гл.т на изискването за неговото съдържание по чл.29, ал.2, т.2 от АПК. Ако с подаването на 05.12.2024г. на искането за прекратяване на лиценза, е възникнала някаква неяснота, то тя е относно висящото към този момент производство по заявлението на „ЗАРА-Е“ ООД с искане за промяна вида и размера на обезпечението за данъчния склад, от което искане е направен изричен отказ на 17.12.2024г. Следователно със заявения на 17.12.2024г. отказ на лицензирания складодържател от направеното на 14.11.2024г. искане за издаване на решение по чл.81, ал.1 от ЗАДС, не е изправена нередовност по чл. 29, ал.2, т.2 от АПК на подаденото от дружеството искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза, за да се приеме тезата на ответника, че срокът за произнасяне по искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС започва да тече от 17.12.2024г. - 14-дневният срок по чл.57 ал.1 от АПК за издаване на административен акт по искането за прекратяване действието на лиценза, е започнал да тече на 05.12.2024г. и съотв. до 19.12.2024г. компетентният орган е следвало да се произнесе с постановяването на акт по чл.53, ал.3 от ЗАДС. При надлежно направеното сезиране, липсата на изрично произнасяне в срока по чл.57, ал.1 от АПК на компетентния административен орган, по аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК, формира и релевира наличието на мълчалив отказ за издаване на решение по чл.53, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценз за управление на данъчен склад по искане на лицензирания складодържател, който отказ подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Неоснователно е възражението на ответника, че в хода на съдебното производство са настъпили факти, които отричат правния интерес на „ЗАРА-Е“ ООД за обжалване на мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. Това възражение се основава на постановеното от Директора на Агенция „Митници“ Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 и ал.2, т.4 от ЗАДС (обезпечението е престанало да бъде валидно), е отнет Лиценз № 214 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД за данъчен склад BGNCA00145001 и е прекратено действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 (л.51 и сл.). Очевидно постановяването на посоченото решение не представлява произнасяне на компетентния орган по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател. Решението, с което се постановява отнемане на лиценза при наличието на някое от материалноправните основания по чл.53, ал.2 от ЗАДС, има значението на наказателноправна санкция за неизпълнение на правилата на режима отложено плащане на акциз. В този смисъл ако и законът да предвижда с отнемането на лиценза да се прекратява неговото действие (чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС), не може да се приеме, че с постановяването на Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. на Директора на Агенция „Митници“ за отнемането на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита с оспорването на мълчаливия отказ на Директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г., тъй като бил постигнат целеният с оспорването правен резултат да бъде прекратено действието на лиценза – очевидно за лицензирания складодържател не е без значение дали прекратяване действието на лиценза е постановено по направеното от него искане от 05.12.2024г. или настъпва като законово регламентиран резултат от отнемането на лиценза и като санкция за неспазване на правилата по режима. По делото липсват каквито и да е било данни, към момента на постъпване на сезиращото искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001, съотв. преди изтичане на срока по чл.57, ал.1 от АПК за произнасяне по това искане, от компетентния орган да е започнало по см. на чл.25, ал.3 от АПК административно производство по чл.53, ал.2 от ЗАДС, приключило с издаденото Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. Нещо повече – към момента на подаване на искането за прекратяване действието на лиценза и съотв. към момента на изтичането на срока за произнасяне по това искане, юридическите факти, с които решаващият орган свързва наличието на основанието по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС за по-късно постановеното с Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. отнемане на лиценза, нито са били възникнали, нито съществуващи. Поради което по съображения, основани на това решение за отнемането на лиценза, не може да бъде отречено нито правото на „ЗАРА-Е“ ООД към 05.12.2024г. да иска прекратяване действието на лиценза на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, нито правния му интерес за оспорването на формирания след изтичането на срока за произнасяне мълчалив отказ по това искане. Освен това постановеното с Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. отнемане на лиценза има действие и поражда правни последици занапред (вкл. от гл.т на правните последици по чл.53, ал.1, т.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза), поради което лицензираният складодържател има правен интерес от оспорването на формирания преди издаването на акта мълчалив отказ за прекратяване действието на лиценза на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, с оглед установяване незаконосъобразността на този отказ. А и независимо от предвиденото в чл. 53, ал.3 от ЗАДС предварително изпълнение на решението за прекратяване на лиценза, Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, на което се основава възражението на ответника за отпаднал правен интерес за жалбоподателя от оспорването, не е влязло в сила, тъй като е обжалвано по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. дело № 122/ 2025г. по описа на АС – Стара Загора, производството по което дело не е приключило. С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок по чл.149, ал.2 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема, че разгледана по същество жалбата е основателна. В Закона за акцизите и данъчните складове не са регламентирани материалноправни условия (предпоставки) и/или процесуалноправни изисквания, обуславящи постановяването на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценз за управление на данъчен склад по подадено от лицензирания складодържател писмено искане в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС. Както беше посочено, единственото предвидено в закона изискване, е за писмена форма на подаденото до компетентния административен орган искане. В този смисъл ако органът е сезиран с редовно от формална гледна точка писмено искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, в условията на обвързана компетентност е длъжен да постанови решение за прекратяване действието на лиценза. За да обоснове липсата на основание за постановяване на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане, в представеното по делото писмено становище ответният орган се позовава на разпоредбата чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС (по силата на която с прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад настъпва освобождаване за потребление на всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз), поради което на основание чл.20, ал.1 от ЗАДС възниквало и задължение за плащане на акциз и на нормата на чл.78 от ЗАДС, установяваща задължение за лицензирания складодържател да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, като размерът на обезпечението трябва във всеки един момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне. На първо място следва да се отбележи, че правните последици по чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС настъпват независимо от основанието за прекратяване действието на лиценза, като лишено от правна логика е настъпващите по силата на закона правни последици по чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, да бъдат разглеждани като обстоятелства, изключващи постановяването на решение по чл. 53, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАДС за прекратяването на лиценза. Възникващото на основание чл.20, ал.1 от ЗАДС задължение за заплащане на акциз също е последица от прекратяване на лиценза, независимо от основанието, на което отпада прилагането на режима отложено плащане на акциз. Следователно това възражение на ответника, освен че не се основава на предвидена в закона като материалноправна пречка за удовлетворяване на искането на правоимащото лице по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, е и правно несъстоятелно - освобождаването за потребление на всички стоки, които към момента на прекратяването на лиценза са под режим отложено плащане на акциз и възникването на задължение за заплащане на акциз върху тези стоки, са последици, които настъпват за всеки лицензиран складодържател от момента на прекратяване действието на лиценза, независимо от основанието за това прекратяване. Неоснователно е и възражението на ответника, обосновано с разпоредбата на чл.78 от ЗАДС, че преди да се прекрати действието на лиценза е необходимо лицензираният складодържател да предостави обезпечение в размер на акциза, който ще възникне на основание чл.20, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС. Нормата на чл.78 от ЗАДС е правило от режима отложено плащане на акциз и условие за ползване на правата по този режим. Обезпечението се предоставя, за да се получи лиценз за управление на данъчен склад и да продължава неговото действие, като съгласно чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС при липса на валидно обезпечение лиценза се отнема. Следователно законът предвижда обратно правно положение спрямо поддържаното от ответника твърдение, че докато не се предостави обезпечение не може да се удовлетвори искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС. Действително правно недопустимо е да се удовлетвори искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС (прекратяване действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател), когато съществува основание по чл.53, ал.2 от ЗАДС за отнемане на лиценза, вкл. при наличието на основанието по чл. 53, ал.2, т.4 от ЗАДС – обезпечението е престанало да бъде валидно. Както вече беше посочено обаче, към датата на подаване на искането по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС (05.12.2024г.), не е било налице образувано и висящо производството, приключило с Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 и ал.2, т.4 от ЗАДС е отнет Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 и е прекратено действието на лиценза. От доказателствата по делото без съмнение се установява и че към датата на подаване на искането с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, е липсвало условието по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС, защото обезпечението по лиценза е било валидно до 31.12.2024г. Нещо повече – ако административният орган се беше произнесъл по подаденото на 05.12.2024г. искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС в рамките на срока по чл.57, ал.1 от АПК с постановяване на решение за прекратяване действието на лиценза, възникващите на основание чл.20, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС задължения за акциз биха били обезпечени с валидната до 31.12.2024г. банкова гаранция в размер на 600 000 лева. Всъщност от представената административна преписка може да се направи извод, че процедираното по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. и всички действия на водещия производството административен орган, включително и по издаване на впоследствие оттегленото Решение № Р-496/ 32-1128629/ 30.12.2024г. за спиране на образуваното на 05.12.2024г. производство с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС (при това след като то е приключило с формиране на мълчаливия отказ), е било насочено не да се постигнат целите на закона, а да изтече срокът на обезпечението и да се сбъдне някое от условията на чл.53, ал.2 от ЗАДС за отнемане на лиценза, в частност условието по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС, послужило като основание за постановеното с Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. отнемане на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 и произтичащото от това отнемане прекратяване действието на лиценза. В този смисъл оспореният мълчалив отказ е формиран не само в нарушение на материалния закон, но и в несъответствие с целта на закона. Доводите на ответника, основани на образувано досъдебно производство № 8076/ 2024г. по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив срещу управителя на дружеството – Ж. Т., както и на ревизионно производство, образувано по възложена от Директора на ТД Митница Пловдив ревизия на лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД, които производства ако и да имат отношение към размера на възникналите/ подлежащи на възникване данъчни задължения на лицензирания складодържател, очевидно не се свързват с наличието на законово регламентирана материалноправна и/или процесуалноправна пречка за произнасянето на решаващия административен орган по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС с постановяване на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад. Обезпечаването на окачваните публични задължения, които са предмет на висящото ревизионно производство, се постига с други правни средства, а не с отказ да се постанови решение на основание чл.53, ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗАДС. Бланкетно е заявеното от ответника в писменото становище по делото, че лицензираният складодържател „не е доказал наличието на материалноправните предпоставки за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза“ – не са посочени кои са според органа нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на решение за прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС и наличието на които е следвало да бъдат доказани от „ЗАРА-Е“ ООД. С обосноваването на необходимостта от правилното функциониране на правилата относно движението под режим отложено плащане на акциз и изпълнението на задълженията на лицензирания складодържател в тази връзка, очевидно по никакъв начин не се мотивира наличието на предвидено в закона основание да бъде отказано на лицензирания складодържател прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС. Съответно соченото от ответника в писменото становище обстоятелството, че лицензираният складодържател „не е представил доказателства, че е осигурил правилното функциониране на правилата относно движението под режим отложено плащане на акциз като е платил задълженията за акциз за стоките, находящи се в данъчния склад, за да могат да бъдат държани извън данъчния склад или е осигурил тяхното прехвърляне в друг данъчен склад, както и че е обезпечил задълженията за акциз, които са възникнали във връзка с функционирането на данъчния склад“, също се явява ирелевантно за произнасянето на решаващия орган по подаденото от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. – както беше посочено, законът не регламентира като материалноправно условие за постановяване на решение за прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, нито предварителното плащане на задълженията за акциз за стоките, находящи се в данъчния склад, нито обезпечаване на задълженията за акциз, които са възникнали във връзка с функционирането на данъчния склад. С оглед на гореизложеното, предвид безспорно установеното по делото, че Директорът на Агенция „Митници“ е бил надлежно сезиран на 05.12.2024г. от лицензирания складодържател „ЗАРА-Е“ ООД с подаденото писмено искане вх. рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС и при липсата на материалноправни и/или процесуалноправни пречки за постановяване от сезирания орган на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване действието на лиценза, формираният мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“, се явява незаконосъобразен - действащият в условията на обвързана компетентност административен орган е бил длъжен да се произнесе в срока по чл.57, ал.1 от АПК с решение по чл.53, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАДС за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г., следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. При условията на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на Директора на Агенция „Митници“, за по-нататъшно процедиране и произнасяне по подаденото от жалбоподателя „ЗАРА-Е“ ООД искане с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС с издаване на изричен административен акт. Спазени са процесуалните изисквания за образуване на административното производство от гл.т надлежното сезиране на компетентния административен орган с писмено искане на легитимирано лице за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, обективиращо еднозначно волята на лицензирания складодържател да прекрати ползването на правата по режима отложено плащане на акциз. Липсата на друго висящо производство със същия предмет към датата на заявеното искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС и към момента на формирания мълчалив отказ по това искане, при валидно действащ към този момент лиценз, изискват издаване от компетентния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, на решение по чл.53, ал.3 от ЗАДС за прекратяване на лиценза по изричното искане на правоимащото лице. С връщане на преписката за ново произнасяне се възстановява висящността на производството пред административния орган за удовлетворяване на правото, което е съществувало към датата на подаване на искането - 05.12.2024г., съотв. и към датата на формиране на мълчаливия отказ – 19.12.2024г. По отношение на това право не са настъпили правопогасяващи юридически факти, вкл. от гл.т на постановеното на основание чл. 53, ал.1, т.3 и ал.2, т.4 от ЗАДС Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. на Директора на Агенция „Митници“ за отнемане на Лиценз № 214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 и произтичащото от това отнемане прекратяване действието на лиценза, поради настъпила след 31.12.2024г невалидност на банковата гаранция. Изтичането на срока на валидност на банковата гаранция е факт, настъпил след формиране на мълчаливия отказ и по причина на незаконосъобразния мълчалив отказ, поради което нито този факт, нито Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. за отнемането на лиценза, погасяват с обратно действие правото на лицензирания складодържател по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС. След като лицензираният складодържател е поискал писмено прекратяване на лиценза преди да настъпи което и да е обстоятелство за неговото отнемане, а мълчаливият отказ е формиран също преди да се сбъдне което и да е условие за налагане на тази санкция, то няма основание да се приеме, че правото е погасено с обратна сила с оглед произтичащото от закона предварително изпълнение на Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г. за отнемането на лиценза и съотв. за прекратяване на неговото действие. А и както вече беше посочено, предварителното изпълнение няма значението на влизане в сила на решението за отнемане на лиценза, поради което и предвид наличието на висящо съдебно производство по оспорването на Решение № Р-57/32-23765/ 23.01.2025г., няма настъпил нов юридически факт по чл.142, ал.2 от АПК, който да е пречка да се постанови решение за прекратяване на лиценза на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС по подадено от „ЗАРА-Е“ ООД искане рег. № 32-1104860/ 05.12.2024г. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на „ЗАРА-Е“ ООД, [населено място] сумата от 1 050 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, предмета и обема на осъществената от адвоката правна защита и процесуално представителство. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд