Решение № 12321 от 9.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11212/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано по касационна жалба ТД на НАП срещу РЕШЕНИЕ №4417 от 08.10.2024г. постановено по нахд №8887/2024г. на СРС, с което е потвърдено наказателно постановление НП-№771369-F757972 от 27.05.2024г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-София в ГД "Фискален контрол" към НАП, с което на „ЛИДЛ [държава]“ ЕООД ЕНД КО КД е наложена имуществена санкция от 35 411, 47лв. на основание чл.278б, ал.3 ДОПК за извършено административно нарушение по чл.127и, ал.1 ДОПК. По изложените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се моли същото да бъде отменено като вместо него се постановил друго, с което да бъде потвърдено НП. Касаторът не споделя извода на СРС, че съставомерните факти не са описани. Изтъква се, че изричното непосочване на това, че се касае за стока с висок фискален риск – не е съществено процесуално нарушения, доколкото нормите касаят подобни стоки, както и същата е дефинирана като такава в протокола. В касационната жалба не се споделят и останалите основания за отмяна на НП, изразяващи се в това, че е прието, че не е посочена датата и място на извършване на деянието, както и от къде пристига стоката. Подчертава се, че не е спорно посоченото, че деянието е извършено в [населено място]. Датата на деянието е обусловена от задължението за деклариране на влизане на транспортното средство на територията на РБ, което е обвързано с датата на установяване на деянието. С оглед изложеното се моли да се уважи жалбата вкл. съответно при непотвърждаване на НП, делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът не се представлява, но по писмено становище от юрк.П. поддържа жалбата. Излага същите съображения и оспорва евентуално разноските на другата страна като при основателност на жалбата претендира юрк.възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -чрез адв.Т. и адв.Т. вкл. по изложени писмени бележки -оспорват касационната жалба и молят като неоснователна да се отхвърли. Претендират се разноски. Представителят на СГП –прокурор С. дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да не се уважава. След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, Административен съд София – град, ХІХ касационен състав, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на касационната жалба: Административен съд София – град намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. По съществото на касационната жалба: Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна. След анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал, от въззивната инстанция е прието за установено от фактическа страна, че на 15.02.2023 на пункт за фискален контрол на ГКПП-Видин Дунав мост 2 била извършена проверка на товарен автомобил [Марка], при която било установено, че същият превозва от [държава] стока с висок фискален риск, а именно картофи пресни или охладени, с получател "ЛИДЛ [държава] ЕООД ЕНД КО" КД. Стоката не била предварително декларирана от получателя й "ЛИДЛ [държава] ЕООД ЕНД КО" КД преди влизане на транспортното средство на територията на [държава]. На 16.02.2023г. в 11.25ч. била извършена проверка и на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск в централен склад - база на "ЛИДЛ [държава]", находящ се в [населено място] поле, [улица]. При проверката било констатирано, че превозваната стока с висок фискален риск представлява картофи с код по [рег. номер] 90 в количество 18 528кг. и за същата липсват данни за предварително деклариране до влизане на транспортното средство на територията на страната, като "ЛИДЛ [държава] ЕООД ЕНД КО" КД не притежавало и не представило уникален номер на превозвача (УНП), издаден от НАП чрез електронната услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР. Във връзка с недекларирането на стоката с висок фискален риск преди влизане на МПС на територията на страната на 28.02.2024г. срещу "ЛИДЛ [държава] ЕООД ЕНД КО" КД бил съставен АУАН за извършено от дружеството административно нарушение по чл.127и, ал.1 ДОПК, въз основа на който било издадено процесното НП. СРС е формирал изводи за процесуална незаконосъобразност на НП. Установено е, че не е спазена нормата на чл.42, ал.1 т.3 и 4 от ЗАНН, както и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото не са посочени датата и място на извършване на деянието. Констатирано е, че е посочена само датата на извършената проверка и установяване на деянието. На второ място е прието, че не е посочено, че се касае за стоки с висок фискален риск. Към датата на деянието тези стоки са посочени в приложение към т.1 от Заповед № ЗМФ-1295 от 28.12.2023г. на министъра на финансите, както и не е посочено кода на тази стока. Прието е, че не е отразено в коя държава членка започва превоза, което обстоятелство е от значение, тъй като материално-правна норма на чл.127и от ДОПК предвижда различни задължения за деклариране в зависимост от това дали се касае за стока с висок фискален риск, когато превоза започва от страна членка или от трета страна. Прието е, че в НП е посочена неотносима санкционна разпоредба –чл.278а, ал.3 от ДОПК, която не кореспондира с нарушената норма на чл.127и, ал.1 от ДОПК. Относимата норма е чл.278б, ал.3 от ДОПК. СРС е маркирал, че издателят на НП има двойствен режим при упражняване на правомощията си по чл.52 от ЗАНН, доколкото по делото са представени 3бр.резолюции за прекратяване на административно-наказателното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения –липса на описание на стоката като такава с висок фискален риск и кода й. Конкретно липсва подобен подход, като са налице основанията за това. На последно място е посочено, че не се споделя извода на въззивния жалбоподател, че разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК не може да бъде нарушена, доколкото нормата предвиждала възможност при липса на деклариране да се потвърди до следващия ден на пристигането на стоката. В тази връзка СРС е подчертал, че няма алтернативност и лицето има задължение до вноса да направи декларирането, което не е извършено. На основание констатираните пороци –СРС е отменил НП. Съдът споделя изводите на СРС. Решението е обосновано и мотивирано, поради което на основание чл.221, ал.2 пр.2-ро от АПК съставът препраща към тези констатации за съществени процесуални нарушения. Конкретно не е спорно извършеното нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК, който разписва задължение при превоз на стока с висок фискален риск от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, за деклариране на конкретни данни най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване. От доказателствата по делото е установено, че процесната стока представлява такава с висок фискален риск. Установено е също, че стоката не е декларирана предварително в съответствие с посоченото по-горе изискване. В АУАН и НП стоката е индивидуализирана -картофи, както и количеството й от 18 528кг., но не е посочено, че се касае стока с висок фискален риск, както не е посочен кода, под който следва да бъде подведена. Практиката на АССГ е в насока, че неизписването на обстоятелството, че се касае за стока с висок фискален риск не е съществено процесуално нарушение /с едно изключение -кнахд №11675/24г.//. В този смисъл са решенията по кнахд № 6905/24, №10019/24г. №7235/24г., №7721/24г., №9942/24г.. Конкретно обаче правилно е установено, че в АУАН и НП във връзка с описание на деянието има и други непълноти. Не е посочено от къде идва стоката, а именно от друга страна членка -[държава]. Не е достатъчно изписването на това, че се касае за ВОД и за цитиране на разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК. Трябва да се посочат конкретните обстоятелства. Същите не могат и не следва да се извличат от останалите доказателствени материали по преписката, каквото представлява протокола от проверката преди образуване на административно-наказателното производство. /в този смисъл е решение на АССГ по кнахд №11675/24г./. В заключение - от самото НП следва да е ясно описанието на деянието чрез съставомерните му факти вкл. и защото, за да може да се прецени, кога деянието е в условията на повторност. Правилно СРС е маркирал, че касаторът има подход в определени случай сам при констатираните непълноти касателно описанието - да прекратява производството с резолюции. В конкретния случай - не само липсата на констатацията, че картофите са стока с висок фискален риск, но и липсата на дата на нарушението, липсата на данни от коя страна се внася стоката, както и неправилното посочване на нормата на чл.278а, ал. 3 от ДОПК вместо на относимата чл.278б, ал.3 от ДОПК при определяне на санкцията, води до процесуална незаконосъобразност на НП, която е съществена. Следователно решението СРС следва да се остави в сила, ведно с последиците- присъждането за ответника по касацията на разноски в размер от 1000лв. от направените от 2010лв. по конкретното кнахд №11212/24г., преценени по възражението като прекомерни и на основание решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело 438/22. Водим от горното, Административен съд София-град, ХIX-ти касационен състав,