РЕШЕНИЕ

№ 1036

гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100902293 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на делото са предявените З. В. К., ЕГН •••••••••• срещу „Рогозен Енержи Солюшънс“ ООД, ЕИК 207151170, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл.137, ал.5 и ал.6 ТЗ за прогласяване нищожността на всички решения взети на заседание на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 07.11.2024г., и при условията на евентуалност с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяната им, като незаконосъобразни, а именно на решенията по т. 2 от дневния ред:

• „1.тъй като беше установено, че задължението на съдружника З. К.И. за внасяне в дружеството па вноската по споразумението за финансиране на дружеството от 01.08.2022г. ("задължението по договора за финансиране") не е изпълнено нито в първоначалния срок, нито в допълнително дадения й срок, както и към настоящата дата, на основание чл. 126, ал. 3 във връзка с чл. 124 от Търговския закон, изключва З. В. К. с ЕГН ••••••••• като съдружник в „Рогозен Енержи Солюшънс" ООД, поради неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълнение на решенията на общото събрание и действия против интересите на дружеството и невнасяне на допълнителна парична вноска (заем- кредит).“;

• „2.дяловете на прекратилия участието си съдружник се поемат изцяло от съдружника търговско дружество „Груп Стюрно" АД.

• „3.Съдружниците „Груп Стюрно“ АД чрез законния си представител Ж.-Ф.Г. и неговия пълномощник, както и Д.А. приемат нов дружествен договор съгласно приложението и го удостоверяват с подписите си.“.

Ищцата основава исковете си с твърденията, че решенията взети от общото събрание на ответното дружество на 07.11.2024г. са нищожни, защото протоколът от това събрание не е изготвен в съответствие с изискванията на чл.137, ал.4 във вр. с чл.137, ал.1, т.2 ТЗ при липсата на предвидена дерогация на тези правила в дружествения договор. Поради това сочи, че на основание чл.137, ал.5 ТЗ тези решения са нищожни. Тя твърди, че решенията на общото събрание на съдружниците са нищожни, в частност невзети, и поради това, че законният представител на съдружника „Груп Стюрно“ АД е участвал лично в заседанието и наред с това е бил представляван от пълномощник-другият съдружник Д.А., като пълномощното от 25.10.2024г. е без заверка от консулската служба на Република България във Франция, без апостил и без изрично посочен дневен ред на общото събрание за съдружниците, проведено на 07.11.2024г.

Ищцата счита, че в извлечението от протокола от общото събрание неправилно е посочено, че решението за изключването й като съдружник е било взето единодушно, защото употребеният в чл.137, ал.3 ТЗ термин „приспада” означава, че делът на изключвания съдружник не се брои при определяне на мнозинството, а не, че решението се взема с мнозинство от 100% дяловете. Тя сочи, че на събранието управителят на ответното дружество се е самоназначил за протоколчик без единодушно решение на съдружниците в този смисъл. Счита, че тези пороци водят до нищожност на атакуваните решения.

На следващо място ищцата заявява, че не са били налице основания за изключването й по чл. 126, ал.3 ТЗ, а освен това, за да е законосъобразно взетото от общото събрание решение за изключване на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, преди това следва да е отправено писмено предупреждение за изключване, съдържащо основанието за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и съответната му конкретизация, а именно в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие, кое решение/решения на Общото събрание не е изпълнено, естеството на действията против интересите на дружеството, като на съдружника следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, да бъде предупреден, че ще бъде изключен като съдружник. Счита, че в случая не е спазена процедурата за изключване, уредена в чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и редовността на свикването и провеждането на общото събрание, на което е взето решението за изключването на съдружника, защото предупреждението за изключване не е изпратено след надлежно взето решение от общото събрание на съдружниците на "РОГОЗЕН ЕНЕРЖИ СОЛЮШЪНС" ООД. В тази връзка ищцата твърди, че в нотариалната покана, връчена й на 12.09.2024г. тя е поканена само да внесе но сметка на дружеството равностойността на сумата от 45 000 EUR, но в нея не е отразено, да има взето решение от общото събрание на съдружниците, съгласно което при невнасянето на тази сума, тя ще бъде изключена.

На следващо място ищцата сочи, че в представеното пред ТРРЮЛНЦ извлечение от протокола от общото събрание провело се на 07.11.2024г. се наблюдава недопустимо смесване на различни фактически състави по смисъла на закона, относно основанието за изключването й като съдружник. От една страна там е записано, че тя не е изпълнила задължението си за финансиране по Споразумение за финансиране от 01.08.2023г., а пък по- надолу, че се изключва като съдружник поради невнасяне на допълнителна парична вноска. Ищцата сочи, че не е вземано решение от общото събрание за внасянето на допълнителна парична вноска, нито за подписване на споразумението от 01.08.2023г. за предоставяне на инвестиционни кредити на дружеството от съдружниците.

Ищцата уточнява, че очевидно не се прави разлика между допълнителна парична вноска и предоставяне на кредити под формата на заеми от съдружниците, при все че с подписаното споразумение от 01.08.2023г. съдружниците не са се задължили, а са декларирали желанието си да предоставят кредити. Следва да се има предвид, че преследваните с увеличаването на капитала цели могат да бъдат различни, като сред тях попадат капитализиране на натрупана и неразпределена печалба за предходни години, преобразуване на предоставени от съдружниците заеми или допълнителни парични вноски в капитал, нужда от средства за инвестиции и разширяване на дейността на дружеството. В хипотезите когато дружеството трябва да покрие загуби натрупани вследствие на дейността си, или пък изпитва временна необходимост от парични средства, законодателят е установил института на допълнителната парична вноска, която по решение на общото събрание всеки съдружник да бъде задължен да направи за определен срок, но за това се изисква изрично решение на общото събрание съгласно чл.134 ТЗ, каквото в случая липсва. От друга страна тя сочи, че трябва да се има предвид и това, че като увреждащи по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ следва да се третират само онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушават общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца - ООД или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално. В случая на проведеното на 07.11.2024г. общо събрание ищцата изрично е посочила защо и поради каква причина е отказала да предостави кредита съгласно споразумението, като се е аргументирала с липсата на отчетност от страна на управителя, изложила е твърдения, че управителят не е предоставил доказателства за начина на изразходване на внесените по-рано кредити от съдружниците, както и че управителят чрез своята фирма е увредил интересите на дружеството задължавайки „Рогозен Енержи Солюшънс“ ООД към „Аркадия Инженеринг“ ЕООД със сумата в размер на 779 199, 15 лв. с ДДС. Поради това непредоставянето на кредита в случая не може да съставлява нарушение на изискването за лоялност, нито това бездействие рефлектира негативно върху доброто име и престижа на дружеството, още по-малко засяга имущественото състояние на търговеца.

Ищцата намира във връзка със следващото оспорено решение, че възможността даден съдружник да поеме овакантени дружествени дялове от изключен/доброволно напуснал друг съдружник се открива при осъществяване на определени материални предпоставки, като в случая сред тези предпоставки е законосъобразно решение за изключване на съдружника, чиито дялове се овакантяват, съответно ако в развил се процес по реда на чл. 74 ТЗ решението за изключване на съдружника бъде отменено, поради установена негова незаконосъобразност, то тогава отпада и материалното основание, което е послужило за вземане на решението за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник и именно тази обусловеност прави и така взетото решение незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Освен това тя счита, че това решение е незаконосъобразно и поради това, че се изискват доказателства за внасяне на номиналната стойност на дела на изключения съдружник от поемащия ги, защото уреждането на имуществените последици по реда, предвиден в чл.125, ал.3 от ТЗ, в случая води до намаляване на дружествения капитал, поради което такова решение за внасяне на номиналната стойност на дела на изключения е следвало да се вземе, а липсата му води до материална и процесуална незаконосъобразност и на решението за поемане на дела на изключения съдружник. Отделно от изложеното, това решение е незаконосъобразно и предвид това, че вноската на поемащия дяловете не е била направена реално към момента на вземане на оспореното решение.

На последно място ищцата сочи, че незаконосъобразно е и решението, с което е приет актуален дружествен договор, доколкото такъв не е бил представен на общото събрание и не е бил обсъждан на него.

От страна на ответното дружество в срок постъпи писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага становището си, че представеното допълнение на исковата молба от 21.11.2024г. е подадено след срока по чл.74, ал.2 ТЗ, поради което изложените в него възражения и оспорвания не следва да бъдат вземани предвид.

По същество ответникът заявява, че „Рогозен Енержи Солюшънс" ООД е било вписано в търговския регистър на 08.11.2022 г., като съдружници в него са били ищцата, Д.А. и „ Груп Стюрно" АД, Франция, а целта за създаването му е реализиране на проект ФЕЦ „Рогозен". На 14.11.2022 г. е било проведено общо събрание на съдружниците, на което единодушно е одобрено сключване на споразумение за финансиране му, по силата на което: „Груп Стюрно" АД предоставяло в заем сума в размер на 410 000 евро, с която сума е платена цената за покупка на недвижимите имоти, върху които се предвижда изграждането на ФЕЦ, съдружникът З. К. е декларирала, че лично и чрез своите фирми през първата година ще предостави услуги в натура за развитие на дружеството в размер на 45 000 евро, а съдружникът Д.А. е декларирал, че лично и чрез своите фирми през първата година ще предостави услуги в натура за развитие на дружеството в размер на 45 000 евро.

На 01.08.2023 г. било подписано Споразумение за финансиране № 2 между дружеството и съдружниците, с което последните са се задължили да предоставят на дружеството заеми както следва: „Груп Стюрно" АД - заем в размер на 240 000 евро, З. К. - заем в размер на 100 000 евро и Д.А. - заем в размер на 100 000 евро. Съдружниците „Груп Стюрно" АД и Д.А. са изпълнили своите задължения по споразумението и са превели на „Рогозен Енержи Солюшънс" ООД сумите, уговорени в него. Ищцата изпълнява само частично това си задължение, като със заемни средства от дружеството „Аква аркадия" ЕООД тя е превела на ответното дружество част от задължението й по споразумението.

С две нотариални покани от 21.08.2024 г. и от 05.09.2024 г. (и двете получени от ищцата на 12.09.2024 г.) управителят на „Рогозен Енержи Солюшънс" ООД е уведомил съдружника З. К., че другите двама съдружници са предоставили средствата съгласно Споразумение № 2 за финансиране, като я кани в срок до 30 дни да преведе паричните средства, а в противен случай неизпълнението на това й задължение ще представлява неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против неговите интереси с оглед необходимостта от средства за продължаване на дейността му по проекта. Доколкото поканите са получени от ищцата на 12.09.2024 г., този срок е изтекъл на 12.10.2024г. След 25.09.2023 г. съдружникът З. К. не е извършвала вноски в изпълнение на споразумението за финансиране № 2/01.08.2023 г. На 26.09.2024 г. било проведено редовно общо събрание на съдружниците, на което присъствали всички те. На това общо събрание бил приет с единодушие докладът за дейността на дружеството през 2023г. и годишният финансов отчет за 2023 г., но не е прието решението за освобождаване на управителя от отговорност, тъй като ищцата гласувала против, въпреки дадените й подробни разяснения, относно изпълнението на бюджета за проектиране на ФЕЦ, а според дружествения договор всички решения се вземат с единодушие. След приключване на общото събрание З. К. и съпругьт й А.И., помолили да бъде удължен срокът за довнасяне на останалата част от сумата по споразумението за финансиране от 01.08.2024 г. Поради това, на 11.10.2024 г. е подписан от всички съдружници протокол за приети неприсъствени решения на общото събрание на съдружниците, с което изрично се взема решение да се удължи срокът за довнасяне на останалата сума по споразумението за финансиране по отношение на съдружника З. К. до 31.10.2024 г. С решението по същата точка общото събрание на съдружниците е отправило предупреждение до съдружника З. К., че невнасянето на сумата в този допълнителен срок е основание за изключването й. Съдружникът З. К. се е съгласила и е приела предупреждението (включително и квалифицирането на евентуално нейно бездействие като основание за изключването й като съдружник, което следва да бъде ценено като извънсъдебно признание) с подписването на протокола.

Ответникът сочи, че на общото събрание, проведено на 11.10.2024 г., е взето и решение за свикване на извънредно общо събрание на 07.11.2024г. със съответния дневен ред и проекти на решения. Изрично е посочено, че това решение съставлява и покана за свиканото общо събрание, която се смята за връчена на всеки един съдружник с подписване на протокола. Ищцата се е съгласила с това, което се удостоверява с подписа й върху протокола.

Ответното дружество твърди, че З. К. е изпратила до управителя му нотариална покана (получена на 04.11.2024г. чрез ЧСИ С.П. per. №921) с искане за предоставяне на информация по повод получената от нея покана за внасяне на сумата от 45 000 евро. На 31.10.2024 г. ищцата е отправила искане за допълване на дневния ред на свиканото за 07.11.2024 г. извънредно общо събрание. На 05.11.2024 г. (1 ден след получаване на нотариалната покана от ищцата чрез ЧСИ С.П. per. №921) управителят Д.А. й е изпратил подробна информация по повдигнатите от нея въпроси и я поканил да й предаде копие от исканите документи. На извънредното общо събрание от 07.11.2024 г. (на което са присъствали всички съдружници) е констатирано, че съдружникът З. К. не е изпълнила както в първоначалния, така и в дадения й допълнителен срок своето задължение и е взето процесното решение за нейното изключване, поемане на дела й от „Груп Стюрно" АД, приет е дружествен договор, отразяващ последиците от изключването на ищцата. На проведеното извънредно общо събрание на 07.11.2024 г. управителят Д.А. е предал на З. К. исканата от нея документация по опис (390 стр.). На 18.11.2024г. „Груп Стюрно" АД превежда по сметка на дружеството 703.03 евро (евровата равностойност на 1375 лева), представляващи номиналната стойност на поетите от „ Груп Стюрно" АД дялове на изключения съдружник.

Ответното дружество възразява, че управителят му не се е самопровъзгласил за протоколчик на общото събрание проведено на 07.11.2024г., а съгласно чл. 21.3. от Дружествения договор, заседанията на общото събрание се ръководят от управителя, поради което именно на това основание той е подписал протокола. Секретар и протоколчик на общото събрание предвид необходимото единодушие предвидено в учредителния договор и противопоставянето на ищцата не са били избрани. Ответникът освен това твърди, че обстоятелството, че френският съдружник е участвал в телеконферентна връзка през цялото време на провеждане на общото събрание, не отменя правото му да упълномощи друг съдружник, който за целите на спазване на изискванията на чл.137, ал. 4 ТЗ да подпише протокола. В съответствие с чл. 19, ал. 3 от Дружествения договор пълномощното е с нотариална заверка на подписите, като в него изрично е указан начина на гласуване - същият, по който е гласувано и на събранието. Пълномощното е дадено, не за да ограничи съдружника да не участва конферентно в заседанието на общото събрание и да гласува вербално, а за да улесни „съставянето“ на решенията от дневния ред в необходимата форма с нотариална заверка на подпис и съдържание. Пълномощното е било издадено преди събранието, защото ако ищцата била изпълнила задължението си към дружеството в дадения й срок на предизвестие, нямало да се взема решение за изключването й, при което не би било необходимо пълномощно в нотариално заверена форма, нито оформяне на решенията съгласно изискванията на чл. 137, ал.4 ТЗ. Нито в чл. 137, ал. 6 ТЗ, нито в дружествения договор (чл. 19.3) има изискване за посочване на дневния ред за заседанието на общото събрание, за което съдружникът упълномощава друго лице, както и липсва посочване, че пълномощно може да се издава, само ако съдружникът не може да участва.

Ответникът възразява, че съгласно чл. 23 от Договора за взаимна правна помощ по граждански дела между правителството на Народна Република България и правителството на Френската Република от 1989 г., не е необходима нито заверка на консулска служба на Република България, нито апостил за нотариално завереното пълномощно, представено на събранието. Освен това счита, че ищцата няма правен интерес да навежда доводи, свързани с нaдлeжнoтo участие и представителство в събранието на другия съдружник, който не оспорва точното документиране в протокола на своето участие в събранието, нито изразеното съгласие с взетите решения.

Ответното дружество сочи, че твърденията на ищцата за нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ са несъстоятелни, защото на 11.10.2024 г. е проведено неприсъствено заседание на общото събрание на съдружниците на (протоколът с взетите решения е подписан и от ищцата), на което заседание общото събрание е констатирало изтичането на дадения на ищцата срок, взето е решение за удължаването му до 31.10.2024 г., като тя в предупредена, че невнасянето на сумата в този окончателен срок е основание за изключването й като съдружник (т.1 от протокола). Очевидно според ответника е, че подобно решение (подписано и от ищцата) представлява едновременно вземане на решение за отправяне на писмено предупреждение за изключване и отправяне на предупреждение. Тъй като решенията от 11.10.2024 г. са неприсъствени, то същите са взети по реда на чл. 139, ал. 2 ТЗ, който е алтернативен на нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ и не предполага изпращането на покани за вземане на неприсъствени решения от съдружниците. Решенията на съдружниците по протокола от 11.10.2024 г. не са обжалвани и същите са влезли в сила и ги обвързват.

Ответникът счита, че Споразумение за финансиране № 2 от 01.08.2023 г. по съществото си представлява решение на общото събрание на съдружниците, тъй като то е подписано от всички тях и представлява споразумение между тях като съдружници в дружеството да финансират дейността му. Изрично в това споразумение е посочена и целта на ползване на финансовите средства, за които всеки от съдружниците е декларирал, че ще направи съответна вноска, посочен е срокът за връщането на сумите, посочено е дружеството, което ще изпълнява проектирането, както и е одобрена финансовата му оферта и техническите спецификации. В тази връзка и всякакви твърдения на ищцата, че управителят бил вмъкнал допълнително името на дружеството, което ще извършва проектирането, че липсвала отчетност, че били увредени интересите на дружеството са изцяло несъстоятелни и произволни. Ответникът изтъква, че съгласно съдебната практика, по отношение на ООД не се прилага разпоредбата на чл. 232 ТЗ, и че протоколът от общото събрание на ООД няма задължителни реквизити (Решение № 311 от 21.06.2007 г. ВКС по тщ. № 1096/2006 г.; Определение № 112 от 18.05.2005 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 275/2005 г., ГК). Затова за валидността на протокола от общото събрание на дружество с ограничена отговорност няма специални изисквания в ТЗ, каквито са налице досежно протокола относно едно акционерно дружество (чл. 232, ал. 1 от ТЗ). В случая чрез подписване на споразумението са спазени единствените изисквания по отношение на протокола, а именно - да е в писмена форма и да е подписан от всички съдружници. Затова сочи, че не е вярно твърдението на ищцата, че тя е била изключена поради невнасяне на допълнителна парична вноска. Изключването й е поради неизпълнение на задължението й за внасяне на вноската по споразумението за финансиране от 01.08.2023г., което представлява неизпълнение на решенията на общото събрание и на задълженията на този съдружник за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. В член 124 ТЗ не се предвижда задължение на съдружника да направи допълнителна парична вноска, а да оказва съдействие за дейността на дружеството и да изпълнява решенията на общото събрание и именно на това основание ищцата е изключена.

Ответникът заявява, че заплащането на стойността на поетите от съдружника „Груп Стюрно" АД дружествени дялове не е елемент от фактическия състав на изключването, а негова последица. В тази връзка „Груп Стюрно" АД е превело по сметка на дружеството на 18.11.2024 г. сумата от 703, 03 евро, представляващи евровата равностойност на 1375 лева, колкото е номиналната стойност на дяловете на изключения съдружник, поради което доводите на ищцата в обратния смисъл счита за неправилни.

По отношение оспорването на решението за приемане на нов дружествен договор, ответникът сочи, че по т. 2 от дневния ред на общото събрание като проект на решение изрично е посочено, че след вземане на решение за изключването й, то трябва да се вземе и решение за уреждане на последиците от това съгласно Търговския закон и дружествения договор. Предвид обстоятелството, че изключването на съдружник води до промяна в членствения състав на дружеството, една от последиците от това е, че промяната следва да се отрази в дружествения договор, защото съгласно чл. 115, т. 3 и т.5 ТЗ, дружественият договор следва да съдържа името (фирмата и ЕИК) на съдружниците и размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала. Видно от приетия нов дружествен договор той отразява единствено и само последиците от изключването на ищцата като съдружник. След като е взето решение за изключването й, във вътрешните отношения тя престава да бъде съдружник и изцяло от усмотрението на останалите съдружници зависи какви решения ще вземат.

По отношение на твърдяната нищожност на решенията поради неспазване на изискуемата форма за изготвяне на протокола, ответното дружество сочи, че на 07.11.2024 г., когато е проведено заседанието на общото събрание на съдружниците, за целите на документирането е изготвено извлечение от протоколираните решения, което е подписано от съдружника „Груп Стюрно" АД и от съдружника Д.А.. Извлечението от протокола отразява всички присъстващи лица, дневния ред, направените възражения и предложения, начина на гласуване и взетите решения. При провеждането на заседанието е изготвен и присъствен лист, който е подписан от всички съдружници, както и от присъствалите на заседанието упълномощени адвокати. На 13.11.2024 г. помощник-нотариус М.Г., при нотариус П.П., per. № 157 съгласно регистъра на Нотариалната камара е удостоверила подписите на Д.А. в лично качество и като пълномощник на „ Груп Стюрно" АД, както и съдържанието на представеното й извлечение от протокола. Търговският закон допуска (не забранява) да се завери само подписът на председателстващия събранието (или само на съдружниците, които са гласували за вземането на решението) и той/ те да представи/ ят за нотариално удостоверяване на съдържанието на протокола пред нотариус, както и тези удостоверявания да се извършат впоследствие, без това да води до нищожност на взетите решения от общото сьбрание на съдружниците по смисъла на чл. 137, ал. 5 ТЗ. С Решение № 427 от 08.07.2021 г. по т. д. № 461/2021 г. на Апелативен Съд – София (недопуснато до касация с Определение № 50662 по т.д. №82/2022 г. по описа на ВКС), се приема, „че в Търговския закон не е предвидено, че едновременното удостоверяване на подписи и съдържание 6и следвало да се направи към момента на провеждане на общото събрание. Няма пречка същото да се състави в един малко по-късен момент и да се занесе при нотариус за извършване на действията по удостоверяване на подпис и съдържание. Това според ответника обосновава извод, че с разпоредбата на чл. 589 и 590 от ГПК се сочи, че в този по - късен момент следва да се явят съдружниците изразили воля за вземане на съответното решение и да потвърдят подписите си по вече изготвения документ или да подпишат същия пред нотариуса. Това се потвърждавало и от Решение № 113 от 18.12.2020г., по т.д. № 2217/2019 Г., Т. К, , I Т. О. на ВКС, в което е посочено, че прогласеното от законодателя за нищожно решение на общото събрание може да бъде санирано, само ако след изготвяне на протокола от заседанието се извърши едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието му, от който момент решението ще прояви действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството. Нещо повече - съдебната практика допуска протоколът да е подписан от председателя на събранието и от протоколчик (ако такъв е избран) и ако е налице нотариално удостоверяване на подписа, извършено едновременно с нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола, е достатъчно, за да се приеме за спазена изискуемата от чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма. Не е необходимо протоколът да бъде подписван от всички присъствали съдружници. С оглед на това представеният протокол от проведено общо събрание на съдружниците на 27.01.2017 г. с нотариално удостоверяване но подписите и съдържанието, извършени едновременно, именуван извлечение от Протокол за взети решения от проведено извънредно общо събрание на „Рогозен Енерджи Солюшънс“ ООД не е нищожен на основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ.

В представената допълнителна искова молба ищцата сочи, преди всичко множество неотносими към предмета на спора възражения на изложени също така неотносими твърдения на ответното дружество в отговора на исковата молба. Относимите изявления на ищцата, изложени в допълнителната искова молба касаят единствено правната стойност на сключеното на 01.08.2023г. споразумение между съдружниците, в частност, че то не представлява решение на общото събрание за внасяне на допълнителна парична вноска, нито, че е сключено в изпълнение на такова решение, а в представения протокол от общото събрание е посочено, че именно поради невнасянето на допълнителна вноска тя е била изключена от дружеството. Заплащането на освободените дялове вследствие на изключването й не било осъществено от съдружника „Груп Стюрно“ АД в изпълнение на решение на общото събрание, а поради това, че длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ е дало подобно указание във връзка с вписването оспорените решения, което е било отказано.

С представения отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество сочи, че въпросът дали съдружникът поел дела на изключение съдружник е заплатил стойността му няма никакво отношение към въпросът за законността на изключването на съдружника, а е от значение само за регистърното производство по вписване на решението за поемането на дела.

В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя беше представлявана от пълномощника й адв.М., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от пълномощника му адв.Б., който оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли, предвид това, че общото събрание е свикано и проведено законосъобразно, протоколът от него е съставен в предвидената форма и са били налице основанията за изключването на ищцата като съдружник. От името на представляваното от него дружество претендира за разноски по делото.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че общо събрание на съдружниците на ответното дружество, на което са били взети оспорените решения е било проведено на 07.11.2024г., че на него са присъствали лично ищцата, съдружникът А., а представителят на „Груп Стюрно“ АД е участвал чрез видеоконферентна връзка, гласувал е, и наред с това е представил и нотариално заверено пълномощно в полза на съдружника А. да го представлява, без заверка от консулската служба и без апостил и посочен дневен ред, както и че преди 07.11.2024г. не е било вземано решение от нарочно общото събрание на дружеството, за внасяне от страна на съдружниците на допълнителни парични вноски, и за сключване на Споразумение за финансиране от 01.08.2023г., че последното е било сключено между ответното дружество и участващите в него съдружници –З. К., Д.А. и „Груп Стюрно“ АД, както и че ищцата не е заплатила до 07.11.2024г. предвиденият в това споразумение заем в полза на ответното дружество.

Съгласно чл.21.3 и 22.1 и 22.2 от дружествения договор, Общото събрание се ръководи от управителя, като той го свиква с писмена покана, получена от всеки един от съдружниците не по-малко от седем дни преди датата на заседанието, като в нея се посочват деня, часа, мястото на заседанието и дневния ред. В чл.24.1 е посочено, че по въпроси, които не търпят отлагане, Общото събрание може да приеме решение неприсъствено чрез протокол, подписан от всички съдружници. В чл.20.4 е посочено, че решенията се вземат с единодушие от присъстващите съдружници. В дружествения договор не е предвидено за решенията на Общото събрание по чл.137, ал.1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 ТЗ да се съставя протокол само в обикновена писмена форма.

Видно от Споразумение за финансиране №2 от 01.08.2023г., сключено между съдружниците в „Рогозен Енержи Солюшънс“ ООД, последните, в това число и ищцата, са декларирали готовността си да предоставят на дружеството заемни средства за финансирането на проектирането на Фотоволтаична електрическа централа. С него ищцата И. е декларирала, че за целта ще предостави на дружеството кредит в размер на 100 000 евро, а останалите двама съдружници са посочили, че ще предоставят общо 340 000 евро.

С Нотариална покана връчена на ищцата на 12.09.2024г. ответното дружество, чрез управителя му Д.А. е поканило съдружника И. да изпълни в 30- дневен срок задължението си по Споразумение за финансиране от 01.08.2023г. и внесе по сметка на дружеството сумата от 45 000 евро. В поканата е посочено, че останалите съдружници вече са внесли в пълен размер заетите от тях суми съгласно същото споразумение, както и че неизпълнението на това задължени от страна на съдружника И. ще представлява нарушение на споразумението за финансиране и на съществено задължение към дружеството, съответно основание за изключването й на основание чл.126, ал.3 ТЗ поради неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството с оглед необходимостта от средства за продължаване на дейността му по започнатите инвестиционни проекти.

От протокол за приети неприсъствени решения на Общото събрание на съдружниците от 11.10.2024г. се установява, че единодушно в съответствие с чл.24.1 от дружествения договор, са взети решения за определяне на срок на съдружника И. до 31.10.2024г. да внесе останалата невнесена част от кредита за дружеството съгласно Споразумение за финансиране от 01.08.2023г. в размер на 45 000 лв., за предупреждаването й, че при невнасяне на тази заемна сума в посочения срок, ще доведе до изключването й като съдружник съгласно чл.126, ал.3 ТЗ, за свикване на извънредно Общо събрание на 07.11.2024г. от 16: 00 часа, при дневен ред включващ доклад на управителя и проверка за изпълнение на решението на общото събрание за спазване на срока за изпълнение на задължението на съдружника И. за внасяне в дружеството на вноската по Споразумението от 01.08.2023г. и проект на решение за изключването й като съдружник в случай на неизпълнение в предоставения срок на задължението, на основание чл.126, ал.3 ТЗ, поради неизпълнение на задължения към дружеството и уреждане на последиците от изключването съобразно изискванията на ТЗ и дружествения договор. В този протокол е посочено, че взетото решение съставлява и покана за общо събрание, която се счита за връчена на всеки един съдружник с подписването на този протокол. Протоколът е подписан от всички съдружици посредством електронни подписи на 11.10.2024г.

Съгласно протокол за взети решения от проведено извънредно общо събрание на „Рогозен Енержи Солюшънс“ ООД от 07.11.2024г. нотариална заверка на подписите и съдържанието, погрешно именуван като „Извлечение“, на проведеното събрание са взети оспорените решения. В него е посочено, че тъй като било установено, че задължението на съдружника З. К.И. за внасяне в дружеството на вноската по споразумението за финансиране на дружеството от 01.08.2022г. ("задължението по договора за финансиране") не е изпълнено нито в първоначалния срок, нито в допълнително дадения й срок, както и към настоящата дата, на основание чл. 126, ал 3 във връзка с чл. 124 от Търговския закон, изключва З. В. К. с ЕГН ••••••••• като съдружник в „Рогозен Енержи Солюшънс" ООД, поради неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълнение на решенията на общото събрание и действия против интересите на дружеството и невнасяне на допълнителна парична вноска (заем- кредит). Това решение е взето без участието на изключения съдружник, като в протокола е посочено, че е прието единодушно от всички съдружници, имащи право на глас по тази точка от дневния ред при условията на чл.137, ал.3, изр.II ТЗ, а именно-„Груп Стюрно“ АД, чрез законния си представител Ж.Г. и неговия пълномощник Д.А., както и от последния в качеството му на съдружник.

Като последица от първото решение останалите двама съдружници единодушно са приели решенията: „дяловете на прекратилия участието си съдружник се поемат изцяло от съдружника търговско дружество „Груп Стюрно" АД; Съдружниците „Груп Стюрно“ АД чрез законния си представител Ж.-Ф.Г. и неговия пълномощник, както и Д.А. приемат нов дружествен договор съгласно приложението и го удостоверяват с подписите си.“.

На това заседание съдружникът „Груп Стюрно“ АД е било представлявано съгласно изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа от съдружника Д.А., като законния представител на дружеството е участвал в събранието и неприсъствено чрез видеоконферентна връзка като лично е възприемал случващото се на събранието и е съгласувал действията на упълномощения представител.

Останалите писмени доказателства представляват разменени нотариални и обикновени писмени покани и електронна кореспонденция, от които се установяват ирелевантни за предмета на спора факти, поради което не следва да бъдат обсъждани подробно. Следва да се посочи само, че от електронната кореспонденция водена между съдружниците се установява, че ищцата е изразила желанието си пред съдружника „Груп Стюрно“ АД да продаде дела си в ответното дружество, но между тя тях не е постигнато съгласие за цената му, като предложената от акционерното дружество цена е била отхвърлена от ищцата като прекалено ниска, както и че ищцата е претендирала за заплащане на извършени услуги в полза на дружеството от А.И., която претенция не е била приета. Установява се и, че ищцата на Общо събрание на дружеството, проведено на 26.09.2024г., т.е. 14 дни след като е получила нотариалната покана за внасяне на заемната сума, е гласувала против освобождаването от отговорност на управителя Д.А., защото е счела, че липсва достатъчно подробна отчетност как се разходват средствата за проектиране на ФЕЦ предоставени на „Аркадия Инженеринг“ ЕООД от ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.137, ал.1, т.2 и ал.4 ТЗ общото събрание на дружеството с ограничена отговорност приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, като за тези решения се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. В ал.5 на същата норма е посочено, че решенията на общото събрание приети в нарушение на ал.4 са нищожни.

Настоящият съд намира, че за спазването на формата предвидена в чл.137, ал.4 ТЗ за валидност на протокола от общото събрание е достатъчно той да е заверен нотариално по отношение на подписите на присъствалите на събранието и относно съдържанието му, като за целта не е необходимо на самото общо събрание да присъства нотариус и всички решения да бъдат вземани в негово присъствие. В тази връзка следва да се отбележи, че всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да се удостовери неговото съдържание (чл. 590, ал. 1 от ГПК). Заедно с документа молителят трябва да представи и препис от него (чл. 590, ал. 2 от ГПК). Удостоверяването на съдържанието става, като върху документа с надпис нотариусът удостоверява, че в деня на удостоверяването документът има такова съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа, който, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга (чл. 590, ал. 2 от ГПК). Нотариалното удостоверяване на съдържанието цели да се предпази частния документ от подправка на съдържанието, като доказва какво е било съдържанието му в деня на удостоверяването. След удостоверяването на съдържанието документът се връща на лицето, което го е представило.

Протоколът за взети решения от проведено извънредно общо събрание на „Рогозен Енержи Солюшънс“ ООД от 07.11.2024г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието представлява протокол от заседанието на общото събрание, в който са отразени точно взетите на него решения от съдружниците и той е изготвен в съответствие с изискуемата съгласно разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ форма.

Според чл.23 от Договор за взаимна правна помощ по ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА между правителството на Народна република България и правителството на Френската република /в сила от 1.10.1989 г., ратифициран с Указ № 269/18.01.1989 г., ДВ, бр. 18/1989 г., обн. - ДВ бр. 92/28.11.1989 г., регистрация в ООН под № 27088/29.01.1990 г./, официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или всякакви други аналогични формалности, когато трябва да бъдат представени на територията на другата страна. Считат се за официални документи по смисъла на този договор: документи, издадени от съд, прокуратура, от съдия-изпълнител и от секретар на съда; документите, издадени от административни органи; нотариалните актове; официалните удостоверявания, като отбелязвания в регистри, заверка на определени дати и заверка на подписи върху частни документи. Предвид тази уредба, се налага извода, че за упълномощаването на съдружника А. да представлява на Общото събрание съдружника „Груп Стюно“ АД не е било необходимо нотариално завереното във Франция пълномощно да е с апостил или заверка от консулската служба на Република България.

В случая съдружникът „Груп Стюно“ АД е бил представляван на общото събрание от пълномощника Д.А., който е бил надлежно упълномощен за това от законния представител на дружеството Ж.-Ф.Г.. Не е било необходимо в пълномощното да бъде посочен дневният ред на заседанието, за да бъде то редовно. Пълномощното е изрично и отговаря на изискванията на закона за осъществяване на представителство на съдружник от друг съдружник в общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Обстоятелството, че Ж.-Ф.Г. е наблюдавал събранието и е потвърждавал действия на пълномощника А. чрез видеоконферентна връзка не опорочава валидността на взетите на това събрание решения. Липсата на реално физическо присъствие на събранието на Ж.-Ф.Г. обуславя необходимостта от участие на представляваното от него дружество чрез пълномощник, който е бил надлежно упълномощен за това и като такъв е гласувал и е подписал протокола пред нотариуса от името на „Груп Стюно“ АД. Ж.-Ф.Г. не е присъствал на събранието, а само чрез видеоконферентна връзка е наблюдавал и слушал случващото се на него, изказвал е мнението си и е напътствал пълномощника по отношение на начина на гласуването му.

Общото събрание от 07.11.2024г. е било свикано редовно с приет дневен ред, съгласно единодушно решение на съдружниците взето с протокол за приети неприсъствени решения на Общото събрание от 11.10.2024г.

Не представлява порок на формиране и отразяване на волята на съдружниците, които са имали правото да гласуват за взетите решения, обстоятелството, че в протокола от общото събрание е посочено, че решението за изключването на ищцата като съдружник е било взето единодушно, защото употребеният в чл.137, ал.3 ТЗ термин „приспада” означавал, че делът на изключвания съдружник не се брои при определяне на мнозинството, а не, че решението се взема с мнозинство от 100% от дяловете, нито се установи, че управителят на ответното дружество се е самоназначил за протоколчик без единодушно решение на съдружниците в този смисъл. В протокола от събранието коректно е посочено, че това решение е прието единодушно от всички съдружници, имащи право на глас по тази точка от дневния ред при условията на чл.137, ал.3, изр.I I ТЗ, т.е. имащите право на глас са били единодушни, като съгласно дяловете им те представляват 72, 50 % от гласовете, а не всички участващи в събранието. Според чл.137, ал.3 ТЗ решението за изключване на съдружник се взема с мнозинство повече от три четвърти от капитала, като изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

Управителят Д.А. съгласно чл.21.3 от дружествения договор следва да ръководи общите събрания на съдружниците, а съгласно чл.27.1.2 той води и осигурява изискваните от закона документи на дружеството, държи печатите му и оформя неговата документация. Предвид това, след като на събранието не е било взето решение за това кой да бъде протоколчик в съответствие с правилата на дружествения договор тази функция евентуално е била поета от управителя.

С оглед на изложеното до тук се налага извода, че решенията взети на заседание на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 07.11.2024г. не са нищожни съгласно чл.137, ал.5 и ал.6 ТЗ, поради което предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.137, ал.5 и ал.6 ТЗ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Поради неоснователността на предявените главни искове, следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяната на решенията на същото Общо събрание, като незаконосъобразни.

Конститутивният иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба. Съгласно задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.

Ищцата сочи като основания за незаконосъобразност на оспорените решения това, че не са били налице основания за изключването й по чл. 126, ал.3 ТЗ, че не й е било отправено надлежно писмено предупреждение за изключване, съдържащо основанието за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и съответната му конкретизация, а именно в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие, кое решение/решения на Общото събрание не е изпълнено, естеството на действията против интересите на дружеството, като не й е даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството, че събранието не е било свикано редовно, защото предупреждението за изключване не й е било изпратено след надлежно взето решение от общото събрание на съдружниците на "РОГОЗЕН ЕНЕРЖИ СОЛЮШЪНС" ООД, че във взетото решение за изключването й се наблюдава недопустимо смесване на различни фактически състави по смисъла на закона, относно основанието за изключването й като съдружник, защото е записано, че тя не е изпълнила задължението си за финансиране по Споразумение за финансиране от 01.08.2023г., а след това, че се изключва като съдружник поради невнасяне на допълнителна парична вноска, по отношение на каквато не е вземано решение от общото събрание, а освен това не е вземано такова и за подписване на споразумението от 01.08.2023г. за предоставяне на инвестиционни кредити на дружеството от съдружниците, че непредоставянето на кредит в случая не може да съставлява нарушение на изискването за лоялност спрямо дружеството, тъй като ищцата на събранието изрично е посочила, че отказва да предостави кредита, защото липсва отчетност от страна на управителя.Относно следващите решения на общото събрание, тя сочи, че са незаконосъобразни, защото възможността даден съдружник да поеме овакантени дружествени дялове от изключен/доброволно напуснал друг съдружник се открива след наличието на законосъобразно решение за изключване на съдружника, чиито дялове се овакантяват, незаконосъобразността на решението за поемане на дяловете на изключения съдружник се състои в това, че не е взето преди него решение за внасяне на номиналната стойност на дела на изключения и представени доказателства за внасяне на сумата, а относно последното решение, че то е незаконосъобразно, защото на общото събрание не е бил представен и обсъждан изменен дружествен договор.

Изключването на съдружник е уредено в разпоредбите на чл. 126 от ТЗ, като нормите на ал. 1 и ал. 3 уреждат две хипотези на изключване. Основание за изключване на съдружник при първата хипотеза по чл. 126, ал. 1 от ТЗ е същият да не е изплатил или внесъл дела си в капитала, като фактическият състав включва изискване на общо събрание на съдружниците да е взето решение, с което да се определи допълнителен срок, не по-малък от един месец, в който да се даде възможност на съдружника да изплати дела си в капитала. При втората хипотеза – по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, каквато е и процесната, основанията за изключване на съдружник са сведени до неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; неизпълнение решенията на общото събрание; действия против интересите на дружеството и при невнасяне на допълнителна парична вноска. В тези случаи за законосъобразността на процедурата по изключване законът въвежда изискване за отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за изключването му – чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

Изключването на съдружник в ООД е най-тежката санкция, поради което като гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на всеки съдружник, законът урежда изрично процедурата за това в чл. 126 и чл. 137, ал. 3 от ТЗ. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за изключването му.

Начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за изключването му, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Освен предоставянето на подходящ срок, предупреждението следва да съдържа и правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия. В зависимост от естеството и тежестта на нарушението, не винаги е задължително да бъде даден срок на съдружника за преустановяване на квалифицираните като нарушения деяния. Предупреждението за изключване следва да бъде отправено писмено, като съгласно установената съдебна практика предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. (Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС).

В настоящия случай предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ е отправено от дружеството до И. в качеството й на съдружник с протокол за приети неприсъствени решения на Общото събрание на съдружниците от 11.10.2024г., който представлява и покана за свикване на Общо събрание на 07.11.2024г. В него е посочено правното основание за евентуалното изключване на съдружника-чл.126, ал.3 ТЗ, както и конкретното нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължението й за внасяне оставащата неизплатена сума съгласно Споразумение за финансиране на дружеството от 01.08.2023г. в размер на 45 000 евро, като е определен срок за изпълнение на това задължение до 31.10.2024г. (20 дни) и ищцата е предупредена, че при неизпълнение на това й задължение към дружеството тя ще бъде изключена като съдружник.

Предпоставките за изключване на съдружник най-общо могат да се определят като действие или бездействие на съдружника спрямо дружеството, като не е задължително от това действие/бездействие да са настъпили вреди за дружеството. Основанията за изключване са уредени в чл. 126, ал. 3 от ТЗ – ако съдружникът не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, ако той не изпълнява решенията на общото събрание, ако действа против интересите на дружеството, както и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 от ТЗ. Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия на съдружника, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската дейност и др. подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. Във всички случаи нарушението на изключвания съдружник следва да не бъде отстранено към датата на вземане на решение за изключването на съдружника.

В настоящата хипотеза, нарушението на ищцата във връзка с което е изключена като съдружник в ответното дружество представлява последващото, след отправеното й предупреждение, бездействие във връзка с оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Настоящият съд намира, че поведението на ищцата анализирано във връзка с декларираната от нея готовност да предостави заемни средства в полза на дружеството за осъществяване на финансиране на проектирането на Фотоволтаична електрическа централа отразена в сключеното с останалите съдружници Споразумение за финансиране №2 от 01.08.2023г., получаването на покана от ответното дружество на 12.09.2024г. за предоставяне на средствата в едномесечен срок, изразеното желание за продажба на дела й в дружеството, и непредоставянето на заемните средства след взетото решение от Общото събрание на 11.10.2024г. за определяне на срок за това до 31.10.2024г., може да бъде квалифицирано като нарушение по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ-неизпълнение на задължение за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Следва да се посочи, че в случая е без значение установяването на обстоятелството, че ищцата е изразила съмненията си по отношение редовността на отчетността при разходването на средствата за осъществяването на проекта, който се опитва да реализира ответното дружество, защото тези факти не обуславят отпадането на задължението на ищцата да съдейства за осъществяването на дейността на дружеството, каквото задължение тя има съгласно чл.13.1.2 от дружествения договор, и каквато възможност за съдействие тя е декларирала пред останалите съдружници в Споразумение от 01.08.2023г.

За законосъобразността на изключването на съдружника е достатъчно установяване наличието на дори само едно от посочените няколко основания по чл.126, ал.3 ТЗ. Следва да се отбележи, че действително в производството по делото не се установи, ищцата да е извършила нарушение, което да представлява неизпълнение на решение на Общото събрание, действие против интересите на дружеството или невнасяне на допълнителна парична вноска. По отношение на последното нарушение действително е налице погрешно отразяване на това основание за изключване в оспореното решение, защото няма взето решение на общото събрание за внасяне на допълнителни парични вноски. Споразумението за финансиране от 01.08.2023г. не представлява решение на Общото събрание на съдружниците, защото е извън компетентността на същото да приеме подобни решения за задължаване на съдружниците да предоставят кредити на дружеството, нито е такова за внасяне на допълнителни парични вноски по чл.137, ал.1, т.9 ТЗ. С това споразумение, съдружниците са декларирали един спрямо друг готовността си да предоставят заемни средства на дружеството за постигане на неговите цели и осъществяването на конкретен проект.

Неустановяването на всички посочени основания за изключването на ищцата като съдружник не води до незаконосъобразност на взетото решение, защото в производството по делото се установи наличието на основанието по чл.126, ал.1, т.1 ТЗ. Това основание е описано достатъчно точно и конкретно в предупреждението за изключване, в дневния ред за събранието и в самото решение, което е отразено в протокола от събранието.

Поради наличието на законосъобразно взето решение за изключване на съдружника И. като последица от него законосъобразно са били взети от останалите решения за поемане на дяловете на изключения съдружник от съдружника „Стюрно Груп“ АД, както и за приемането на нов дружествен договор, отразяващ настъпилите изменения. В случая не е било необходимо вноската за дяловете на изключения съдружник да е била внесена към датата на вземане на решението, като се установи, че това е станало по-късно. Не се установи и, че проект на новият дружествен договор не е бил представен и одобрен на събранието. Възможно е, поради обстоятелството, че след изключването й от дружеството ищцата И. да не е присъставала на събранието и съответно да не е разбрала, дали проект на нов дружествен договор е бил представен. От представените и приети доказателства по делото, не се установи, че такъв проект не е бил представен. Напротив, от протокола от общото събрание се доказва, че такъв проект под формата на приложение е бил представен и одобрен.

В заключение съдът намира, че решенията на общото събрание за изключване на съдружника, поемане на дяловете му от друг съдружник и приемането на нов дружествен договор в съответствие с тези нови обстоятелства са взети от компетентен орган на дружеството, в предвидената от закона форма, след спазване на законоустановената процедура и при наличието на основанието по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, поради което са законосъобразни.

Предвид изложеното по-горе съдът намира за неоснователни и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.74 ТЗ.

Поради неоснователността на предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които възлизат на 9000 лв. и представляват заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител. Във връзка с релевираното от страна на пълномощника на ищцата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че последното е основателно като възнаграждението следва да бъде редуцирано от 9 000 лв. с ДДС до 6 000 лв. с ДДС. Делото се отличава със сравнително висока фактическа сложност, но не е налице голяма правна сложност на спора, а освен това за преценката дали възнаграждението е прекомерно съдът взе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът