Решение № 47 от 28.6.2024 г. на Районен съд - Царево по дело № 72/2024 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Николов - Т. 2017" ЕООД, с ЕИК: 204514200, срещу наказателно постановление № Т-НП- 1 от 05.01.2023 г. на Министър на туризма, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на "Николов - Т. 2017" ЕООД, с ЕИК: 204514200, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000. 00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК. В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Сочи се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен представител- адв. П.. Пледира се за отмяна на атакуваното НП. АНО, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, счита неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното: Морски плаж "Царево Василико", находиш се в община Царево, област Бургас, е изключителна държавна собственост на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, съставляващ поземлен имот с идентификатор 48619.505.464 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Царево, Община Царево, Област Бургас. Установява се, че между държавата, представлявана от министъра на туризма в качеството си на наемодател и „ХОЛИДЕЙИНВЕСТ 2009“ ЕООД с ЕИК: 20054859, в качеството на наемател е сключен Договор № Т-РД-35- 6/28.03.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Царево-Василико“, разположен на територията на Община Царево, Област Бургас, със срок от 5 години – до 28.03.2022 г. На основание чл. 7, ал. 7 от Закона за устройството на ЧК, морски плаж "Царево Василико" е обявен за неохраняем със Заповед Т-РД- 16172/27.04.2022 г. на министър на културата. При извършена проверка на морски плаж "Царево – Василико", от длъжностни лица от областната администрация, е било установено, че на плажа са поставени преместваеми обекти: дървена паянтова постройка с площ 37 кв. м.; дървена паянтова постройка с площ 104 кв. м.; дървена маса; пейка; ограда. Комисията е обективирала установените при проверката факти в Констативен протокол, съставен на датата на извършване на проверката - 01.07.2022 г., като в същия е посочено, че нарушението е установено на 25.03.2022 г. Установява се, че е сключен договор за наем въз основа на търг с явно наддаване със страни Областен управител на Област Бургас, в качеството наемодател и „ХОЛИДЕЙИНВЕСТ 2009“ ЕООД с ЕИК: 200548590, в качеството на наемател, с предмет на договора отдаване под наем за срок от 10 години на част от имот – публична държавна собственост, представляваща144 кв. м. от ПИ с идентификатор 48619.505.464 по КККР на гр. Царево, кв. Василико, целият с площ 1950 кв. м., актуван с АПДС № 10298 от 16.02.2021 г. След като приел, че е налице нарушение, актосъставителя съставил против жалбоподателя АУАН № Т-УМП-12-АУАН-0010/09.09.2022 г. В същия дал подробно описание на приетото за нарушение и квалифицирал деянието като такова по чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК, като е посочено, че нарушението е извършено на 25.03.2022 г. Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните по АНП доказателства и писмените възражения на жалбоподателя, било издадено атакуваното НП, в който нарушението е описано по идентичен с АУАН начин и е възприета правна квалификация, идентично с тази в АУАН, но е посочено, че нарушението е извършено на 29.03.2022 г. В разпоредителната част на наказателното постановление е посочено, че министъра на туризма налага имуществена санкция на "Николов - Т. 2017" ЕООД с единен идентификационен код (ЕИК): 205325131. Този код не е на "Николов - Т. 2017" ЕООД, а принадлежи на друго дружество - "ВАЛ ГРУП ИНВЕСТМЪНТ" ООД. Този недостатък води до липса на коректна и пълна индивидуализация на нарушителя, доколкото в наказателното постановление е посочено наименованието на дружеството, а ЕИК е на друго дружество. Както физическите лица се индивидуализират, чрез своето ЕГН, което е уникално за всяко едно лице, независимо дали има съвпадение в имената, то юридическите лица притежават единен идентификационен код, който е уникален за всяко едно от тях. Некоректно посоченият ЕИК води до непълна индивидуализация на субекта на административното нарушение, което ограничава правото на защита на самия нарушител, а от друга страна възпрепятства съда да провери правосубектността на наказаното юридическо лице. На следващо място в издаденото НП неправилно е посочена дата на извършване на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че нарушение е извършено на 29.03.2022 г., докато в АУАН и Констативен протокол от 01.07.2022 г. е посочено, че нарушението е извършено на 25.03.2022 г. Предвид установените от АНО факти, липсва правна и житейска логика която и да е от датите да представлява дата на извършване на нарушението. 25.03.2022 г. не може да е датата на извършване на нарушението, тъй като АНО е приел, че по силата на чл. 13, ал. 7 от ЗУЧК, след прекратяване на договора за наем на морския плаж, чийто срок на действие е изтекъл на 28.03.2022 г., няма валидни разрешения за поставяне на преместваеми обекти, като поради тази причина в НП е прието, че датата на извършване на нарушението е 29.03.2022 г. - денят след прекратяване на действието на договора за наем. Следователно до изтичане на договора за наем - 28.03.2022 г., дружеството е притежавало посочените в чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК - валидно разрешение за поставяне на преместваеми обекти, издадено от гл. архитект на Община Царево и одобрена схема от Министерството на туризма. Невъзможно е към 25.03.2022 г. дружеството да е извършило състава на чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК, във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, ако към тази дата АНО е приел, че до 28.03.2022 г. дружеството е изпълнило изискванията на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК. 29.03.2022 г. същата не може да е дата на извършване на нарушение, тъй като в обяснителната част на НП е прието, че едва на 25.03.2022 г. са извършено геодезическото заснемане на територията, в резултат на което е установено, наличието на преместваеми обекти в границите на ПИ48619.505.464 по КК на гр. Царево. Ако действително е "НИКОЛОВ-Т. 2017" ЕООД е нарушило чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, независимо от наличието на договор за наем, датата на извършване на нарушението, следва да е датата на поставяне на преместваеми обекти, а това за първи път би могло да се установи с геофизическото заснемане, извършено на 25.03.2022 г., а не на 29.03.2022 г.. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че АУАН и НП са издадени при липсата на задължителни техни реквизити по смисъла на чл.42, т.З и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - датата на извършване на твърдяното нарушение. В същите са посочени различни дати на извършване па проверката, като от събраните доказателство не може безспорно да се установи коя е датата на извършване на нарушението. Не посочването на задължителен реквизит на АУАН и на НП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна накърнява правото на защита па нарушителя да узнае всички обективни елементи от състава на обвинението, а от друга страна препятства съда да провери по същество законосъобразността на съставения АУАН и на издаденото НП. Датата на извършване на деянието и точната индивидуализация на нарушителя са съществени елемента както на наказателното, така и на административнонаказателното обвинение. Липсата, на който и да е от посочените реквизити на обвинението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита па дееца. В този смисъл е и Тълкувателно Решение Ne 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г„ ОСНК на ВКС. Касае се за липса на основни реквизита на наказателното постановление (дата на нарушението и пълна индивидуализация на нарушителя), изрично посочени в цитираната по-горе разпоредба на ЗАНН. На следващо място настоящият съдебен състав, намира, че е нарушен и чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Производството но установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на адмипистративнонаказващия орган. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд: Началото на тримесечния срок, по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН, поставя открИ.ето на нарушителя. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че открИ.е има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице, съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му. Следователно релевантна за началото на срока тю чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН е първата дата, на която в актосьстакителите или АНО е била налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължите тост за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното административно нарушение, чрез съставянето на акт но чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Бездействието на длъжностните лица при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В процссния случай, видно от описаното в оспореното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, на 25.03.2022 г. е извършена проверка, чрез геодезически измервания, в резултат на които е установено твърдяното нарушение. В АУАН е посочена именно гази дата като дата на извършване на нарушението. Именно на тази дата при актосъставителите - длъжностни лица, определени от областния управител, е била налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението. В настоящия случай, ако се приеме твърдението на АНО, че ПИ с идентификатор 48619.505.464 по КК на гр. Царево представлява морски плаж, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по чл. 25, от ЗУЧК следва да се съставят от длъжностни лица, определени от областните управители, тъй като Министърът на туризма със заповед е предоставил правомощията си по чл. 7 ал. 5 от ЗУЧК на областния управител на област Бургас. Този извод се установява с приложения по делото Договор за наем въз основа на търг с явно наддаване № Д-03- 11/01.11.2021 г., сключен между областния управител на област Бургас и "Холидейинвест" 2009 ЕООД, относно същия поземлен имот с идентификатор 48619.505.464 по КК на гр. Царево, за срок от 10 години. Тъй като договорът за т.н. морски плаж е сключен на 01.11.2021 г. от областния управител и не е оспорен, прекратен или развален, следва да се приеме, че Министърът на туризма е предоставил своите правомощия по чл. 7 ал. 5 от ЗУЧК на областния управител на област Бургас. Ето защо, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗУЧК, актосьставители не са служителите па министерството на туризма, а длъжностни лица, определени от областния управител. Към 25.03.2022 г. именно тези длъжностни лица са разполагали с информация за всички съставомерни признаци на деянието и към тази дата, от когато е започнал да тече и тримесечния срок за съставяне на АуАН - изтекъл на 25.06.2022 г., в който срок АУАН не е бил съставен. Константна е и практиката по отношение на течението на срока на Административен съд – гр. Бургас - Решение № 495 от 31.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 286 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1388 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1667 / 2020 г. на ХШ състав на Административен съд - Бургас, Решение N e 1337 от 15.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1772 / 2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1029 от 03.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1069 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас и др. Изложеното води до извода, че в конкретния случай, при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неяснота относно датата на извършването на нарушението- която се разминава в АУАН и атакуваното НП, което възпрепятства както правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно- наказателната му отговорност, така и преценката на съда за материалната законосъобразност на постановлението. На следващо място, в случая жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение. Така, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК гласи, че който постави преместваем обект или съоръжение на територията на морския плаж в нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 2 или чл. 13, ал. 3, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Видно от приложените по делото картен материал и показания на актосъставителя, констатираните преместваеми обекти, не са били поставени на плажа, т. е. жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение. С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът