Решение № 14 от 22.6.2023 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 31/2023 г.

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателят Г. М. А. – Гл. архитект при Община Ив. обжалва Наказателно постановление (НП) № Х••••• г., издадено от инж. П.В.С. – Н – к на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково, като счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материално – правните и административно производствените правила и моли същото да бъде отменено. Доводите му са в насока, че в съставения Акт № •••• г. по повод констатираното нарушение липсва описанието на нарушението, с което не е изпълнено изискването за форма, съгласно чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Счита също, че не е налице умишлено деяние по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, за което следва да бъде санкциониран, като изтъква аргументи в насока, че законовия срок за издаване разрешение за строеж по чл. 148, ал.4, предл. последно от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не е изтекъл на 18.11.2022 г., а следвало да се счита за изтекъл на 10.12.2022 г. и в този смисъл към датата на констатираното нарушение - 08.12.2022 г., производството по издаване на исканото разрешение за строеж не е било приключило. Счита също, че е налице извършено нарушение от страна на административнонаказващия орган (АНО) при издаване на процесното НП, като не били спазени изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, при определяне тежестта на наказанието, тъй като към момента на подаване на жалбата била налице издадено разрешение за строеж. В съдебно заседание жалбоподателят Г. М. А. се представлява от юрисконсулт на Община Ив. Д. И. Н. – с пълномощно по делото от 11.05.2023 г. да го представлява в качеството му на Главен архитект при Община Ив.. АНО - Н–к на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково, се представлява от гл. експерт Д. Ж. У., упълномощен с Пълномощно изх. № ДК-17-23-00-266/15.06.2022 г. на вр.и.д. Началник на РДНСК – Хасково. Факти от съдебното дирене. С Констативен протокол № •••••• е установено, че при извършена проверка от работна група на служители на РДНСК - Хасково, в присъствието на служител на Община Ив., във връзка със Заповед № •••• г. на Началник РДНСК – Хасково, по повод постъпило писмо с вх. № •••••••. от ДНСК /изх. № СТ-2267-05-521/29.11.2022 г./, с приложено копие от подадена жалба от И.П.И. – управител на „••••••“ ЕООД – София по заявление с вх. № ••••• за издаване на разрешение за строеж „ФЕЦ с мощност до 92 kW и външно ел. захранване етапно“ в УПИ ••••, кв. 83 по плана на гр. Ив., подадено от „••••••“ ЕООД – София, към момента на проверката няма произнасяне от Главния архитект по подаденото заявление в 7 – дневния срок, съгл. чл. 148, ал.4, изр. 5 от ЗУТ. В същия Констативен протокол е отразено, че към момента на проверката няма произнасяне от Главния архитект и по други заявления, подадени от „••••••“ ЕООД – София. Проверката е била извършена в отсъствието на жалбоподателя – Гл. архитект Г. М. А.. Към констативния протокол са приложени и копия от заявления за издаване разрешение за строеж с вх. № ••••• и за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж с вх. № •••• г., както и разпечатки от деловодната програма на Община Ив. за движението на документите и първите страници от различните части на инвестиционния проект (фаза „Технически проект“), с поставен печат за одобрение на всяка едно от тях. Въз основа на констативния протокол е бил съставен Акт № •••• г. в който е отразено извършеното нарушение. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя арх. Г. А., който е получил препис от Акта. Същият е подал възражение изх. № 24-00-54/26.01.2023 г., Въз основа на горецитираните Констативен протокол и Акт, АНО е издал процесното НП № Х••••• г., като е обсъдил и доводите по възражението на нарушителя и е посочил аргументи поради които не уважава възражението. В обжалваното НП е посочено, че архитект Г. М. А. с ЕГН ••••••••••, във функциите си на Главен архитект на Община Ив. не е издал разрешение за строеж, по заявление, заведено в Община Ив., с вх. № •••••, подадено от „••••••“ ЕООД, ЕИК •••••, за издаване на разрешение за строеж за „ФЕЦ с мощност до 92 kW и външно ел. захранване етапно“ в УПИ ••••, кв. 83 по плана на гр. Ив.. За строеж „ФЕЦ с мощност до 92 kW и външно ел. захранване етапно“ в УПИ ••••, кв. 83 по плана на гр. Ив. на 15.08.2022 г. е одобрен инвестиционен проект, постъпил в Община Ив. със заявление за съгласуване и одобряване на проекти с вх. № •••• г., поради което главният архитект на Община Ив. е бил длъжен да издаде разрешение за строеж в срок до 17.11.2022 г., съгласно чл. 148, ал.4, предл. последно от ЗУТ „Разрешението за строеж се издава с 7 – дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект“. Горното било установено при проверка, извършена от служители на РДНСК – Хасково на 08.12.2022 г. в Община Ив. и е отразено в Констативен протокол № •••••• С горното арх. Г. М. А. виновно бил нарушил разпоредбата на чл. 148, ал.4, предл. последно от ЗУТ и бил осъществил състава на чл. 232, ал.1, т. 5 от ЗУТ. Нарушението било извършено в Общинска администрация Ив. – гр. Ив., ул. „България“ № 49 на 18.11.2022 г. – датата след изтичане на 7 – дневния срок по чл. 148, ал.4, предл. последно от ЗУТ. На осн. чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ, съгласно предоставените му със Заповед № •••• г. на Началник ДНСК правомощия по чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ, АНО е наложил на арх. Г. А. М. „глоба“ в р-р на 1000 (хиляда) лева. В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели лицата Д. Б. Б. И Д. Б. Х. – служители на РДНСК – Хасково, извършили и присъствали на проверката и съставили Констативния протокол, както и съответно актосъставител и свидетел по съставяне на Акт № Х-3 от 19.01.2023 г. Установената фактическа обстановка е обективирана в посочения по– горе констативен протокол и Акт и се потвърждава от показанията на двамата свидетели, извършили проверката, отразена в Констативния протокол, а именно, че към момента на проверката не е било издадено разрешение за строеж или каквото и да е произнасяне от главния архитект по подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви. Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез юрк. Н. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на подробно изложените възражения. Моли при условията на алтернативност, тъй като не било налице имуществена вреда, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира съдебно – деловодни разноски в р-р на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. АНО чрез юрисконсулт У. моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че НП е издадено правилно и законосъобразно, съгласно изискванията на ЗАНН, при установено вина на нарушителя. Били спазени материалния и процесуалния закон. По отношение възражението пояснява, че същото било взето под внимание и отхвърлено с подробни мотиви в НП. Действително срока за издаване на разрешение на строеж можело да бъде удължен, но имало специална процедура в ЗУТ, съгласно която главния архитект можел да изисква допълнително документи и данни от възложителя, ако това се налага. В случая обаче главния архитект не бил искал такива данни, поради което счита, че срока за издаване на разрешително за строеж е просрочен. По отношение на размера на наложеното наказание, същото било минимално по размер - 1000лв. В случая нямало как да се наложи по- лека санкция, тъй като били налице последователно извършени редица нарушения. Не претендира за разноски. Правни съображения. Делото е родово и местно подсъдно на РС – Ив.. Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на управителя на дружеството на 23.03.2023 г. Жалбата е постъпила в РДНСК - Хасково на 04.04.2023 г., а в РС - Ив. на 21.04.2023 г., като е заведена под вх.№ 1158/21.04.2022 г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна. НП № ••• от 27.02.2023 г. на Н-к РДНСК - Хасково, е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му със Заповед № •••• г. на Началник ДНСК правомощия по чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ, в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Това налага извода, че НП е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. В случая съгласно чл. 148, ал.2 от ЗУТ Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а съгласно ал.4 от същия член Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. ………..Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. В конкретния случай, видно от приложените към административно наказателната преписка Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, страници от различните части на инвестиционния проект и справка от деловодната програма на Общината е видно, че Заявлението е постъпило в Общината на 01.08.2022 г., в горната му част е поставена резолюция за главния архитект и отделните части на инвестиционния проект са били одобрени от него на 15.08.2022 г. Това обстоятелство обуславя, извода, че към 10.11.2022 г. е имало налице одобрен инвестиционен проект и главният архитект е следвало да издаде разрешението за строеж в 7 – дневен срок от постъпване на заявлението. Действително съгласно изискването на чл. 171, ал.1 от ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им и в хипотезата на чл. 174, ал.1 от ЗУТ, държавните органи и възложителят могат да изискват от лицата по чл.171 доказателства за наличието и валидността на застрахователен договор и тези лица са длъжни да представят тези доказателства (документи) в 7-дневен срок от писменото им поискване, но това не спира процедурата по издаване на разрешението за строеж или респ. да удължи по някакъв начин законоустановения срок. Единствено, в случай, че възложителят констатира неизпълнение на задължението за сключване и поддържане на застраховка от лицата по чл. 171, той може да спре всички плащания, които им дължи. Ето защо, съдът не приема аргумента на жалбоподателя, че при констатиране на липса на изискуем документ, касаещ задължителната застраховка, след изискването му от лицето по чл. 171 от ЗУТ и след неговото представяне започва да тече нов 7 – дневен срок. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че изискването да се представи тази задължителна валидна застраховка е било съобщено на възложителя „••••••“ ЕООД, с писмо изх. № 30-00-586/1 от 28.11.2022 г., т.е. след изтичане на 7 – дневния срок за издаване на разрешението за строеж. От друга страна това писмо е било изпратено на възложителя от Кмета на Общината, който не е и компетентен да издава разрешения за строеж и да изисква отстраняване на нередовности по подадени заявления за издаване и одобряване на строителни книжа, които да прекъсват срока по чл. 148, ал.4, предл. последно от ЗУТ. В чл. 5 от ЗУТ ясно са разграничени функциите на Кмета на Общината и на Гл. архитект на Общината във връзка с устройството на територията. Видно от приложеното заявление за издаване разрешение за строеж, на същото е поставена резолюция към арх. А.. Независимо, че липсва дата и доколкото жалбоподателят не сочи обективни причини за неиздаване на разрешението в срок, освен изискването на застраховка, съдът приема, че същият е бил запознат своевременно със заявлението и е липсвала основателна причина за издаване на съответното разрешение за строеж в законоустановения срок. Санкционната норма по чл. 232, ал.1, т.5 от ЗУТ предвижда, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по- тежко наказание, длъжностно лице, което: ………..в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за ………….издаване на разрешения за строеж.…. При така приетото за установено от фактическа страна, АНО законосъобразно е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 148, ал.4 от ЗУТ., за което нарушение е предвидена глоба в размер от 1000 до 20000 лв. За така установеното нарушение АНО е наложил глоба в размер на 1000 лв., което е минималния размер и е съобразен с наличните по делото доказателства. В случая не може да се приеме, че се касае за „маловажен случай“, тъй като с констативния протокол е установено поредица от случаи на неиздаване на разрешение за строеж в законоустановения срок. Предвид горното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. По разноските. На осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт и АНО има право на разноски. Доколкото обаче такива не се претендират, то съдът счита, че не следва да се произнася по разноските. Воден от изложеното и на основание чл. 63 ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът