РЕШЕНИЕ

№ 208

гр. Попово, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100457 по описа за 2023 година Искът е с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК вр. чл. 141, вр. чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД.

Ищецът КС "П.б.П." със седалище и адрес на управление гр.П. •••••, представлявана от председателя Х.Ц., твърди в исковата си молба, че с Договор за заем № •••/13.07.2020г. ищецът предоставил заем на ответника М. Д. М., в размер на 2000.00 лв. срещу поето от него задължение да върне получената сума, заедно с лихвата, съобразно уговорения погасителен план и разходите към заема. Срокът на заема бил от 13.07.2020г. до 13.07.2022г. Уговорения лихвен процент и разходите били 19%, таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%. Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане, съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размерна 10%. Уговорения ГРП бил 21%, а начина на издължаване на заемът от страна е длъжника бил описан в погасителен план, неразделна част от договора.

Задължението на заемополучателя М. по договора за заем било обезпечено с поръчителство на втория ответник- Д. Х. Д., с които бил сключен договор за поръчителство за цялото задължение по договора за заем, заедно с лихви, неустойки и разноски по събиране на вземането, при което посочения ответник отговарял солидарно със заемополучателя.

Ответникът М. не изпълнявал задължението си за връщане на заема и лихвите в уговорените срокове, като имала просрочена главница в размер на 1810.51 лв., и просрочена лихва в размер на 962.52 лв. за периода 14.07.2020г.-04.08.2023г., или общо дължима сума в размер на 2773.03 лв.

Предвид гореизложеното ищецът моли солидарно да осъди ответниците да му заплатят сумата 2773.03 лв., дължима по Договор за заем № •••/13.07.2020г., включваща просрочена главница в размер на 1810.51 лв., и просрочена лихва в размер на 962.52 лв. за периода 14.07.2020г.-04.08.2023г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ-07.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В с.з. иска се поддържа така както е предявен чрез упълномощен представител-адв. Ц.Х. от ТАК В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника М. Д. М. от гр.П. не е депозирал писмен отговор по исковата молба, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призован за с.з., не се явява, не изпраща представител.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника Д. Х. Д. от гр.П. не е депозирал писмен отговор по исковата молба, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призован за с.з., се явява лично и не оспорва че е поръчител.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От приложения по делото Договор за заем № •••/13.07.2020г., се установява, че КС “П.б.П.” предоставила паричен заем на първия ответник- М. Д. М. в размер на 2000.00 лв. срещу поето от него задължение да върне получената сума, заедно с лихвата, съобразно уговорения погасителен план и разходите към заема. Срокът на заема бил от 13.07.2020г. до 13.07.2022г. Уговорения лихвен процент и разходите били 19%, таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%. Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане, съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размерна 10%. Уговорения ГРП бил 21%, а начина на издължаване на заемът от страна е длъжника бил описан в погасителен план, неразделна част от договора.. Така сключения договор е обезпечен с договор за поръчителство сключен между КС “П.б.П.” и Д. Х. Д., според който същата се задължила солидарно да отговаря с М. Д. М. по сключения договор за заем.

Не се спори, а и от представения РКО се установява, че сумата предмет на договора е предадена на заемополучателя М. Видно от представеното извлечение към 04.08.2023г. заемополучателя дължи просрочена главница в размер на 1810.51 лв., и просрочена лихва в размер на 962.52лв., или общо 2773.03лв. В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства- извлечение от погасителен план, извлечение-справка, договор за паричен заем, договор за поръчителство.

При така установените факти, съда направи следните правни изводи:

Съгласно чл.36, ал.1 от ЗК-“по решение на ОС кооперацията може да образува взаимоспомагателна каса за членове на кооперацията”. В чл.4, т.3 от ЗКИ “взаимоспомагателните каси към кооперациите, които предоставят заеми само на нейни член-кооператори не съставляват банкова дейност и разпоредбите на този закон не се прилага в тези случаи”. Следователно за сключения Договор за заем № •••/13.07.2020г важат общите правила по ЗЗД.

Чл.240, ал.1 от ЗЗД регламентира правото на заемодателя да предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да ги върне. Ако заемателят не върне заетите пари той е неизправен длъжник по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД и за заемодателя възниква възможността да иска връщане на заетите пари/или вещи/, заедно с обезщетение за забавата или пък обезщетение за неизпълнението. В случая съдът намира, че категорично в процеса е доказано, че реално сумата от 2000.00лв. по договора за заем е предадена от заемодателя на заемополучателя М., и тази сума подлежи на връщане. Установено безспорно е и обстоятелството, че заемополучателя не е върнал така предадената му сума, ведно с договорената лихва. Установено е и още, че срока на заема е изтекъл на 13.07.2022г., поради което е изцяло изискуем. В случая ищеца като заемодател претендира връщане на заетите пари в общ размер 2773.03лв., от които просрочена главница- 1810.51 лв., и лихви- 962.52лв., подробно описани както в сключения между страните договор за паричен заем, така и в представената справка извлечение.

Ето защо съда счита, че иска се явява основателен по основание и размер по отношение на първия ответник по делото М. М.. Такъв се явява и по отношение на вторият ответник по делото Д. Д.. Съгласно чл.138 от ЗЗД с договор за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението по неговото задължение. Тъй като очевидно е спазена формата на сключения договор за поръчителство, а и не се оспорва това обстоятелство, че договора за заем е обезпечен с поръчителство, то съда счита, че договора за поръчителство поражда своето правно действие. А поръчителят по договора за заем е солидарно задължен с главния длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.141 ЗЗД.

Поради което съдът счита, че ответниците по делото следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираната сума в исковата молба, а именно сумата 2773.03 лв., дължима по Договор за заем № •••/13.07.2020г., включваща просрочена главница в размер на 1810.51 лв., и просрочена лихва в размер на 962.52 лв. за периода 14.07.2020г.- 04.08.2023г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ- 07.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид това, че твърдяните от ищцовата страна факти не се оспорват и се обосновават от приложените писмени доказателства, съда намира предявените искове за основателни и доказани и ги уважава изцяло в предявените размери.

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените по делото разноски в размер на 687.92лв., от които 110.92 лв. представляващи внесена д.т. и 577.00 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от изложените съображения, съдът