Решение № 169 от 18.12.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 470/2023 г.

Производството е по чл. 318 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. П. П. – защитник на частната тъжителка Н. И. Н., срещу присъда № 7 от 15.02.2023 г., постановена по НЧХД № 669/2021 г. по описа на РС – И С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата П. Д. И., с ЕГН: ••••••••••, за невиновна в това, че на 19.07.2021 г. в с. С общ. Ие разгласила позорно обстоятелство за Н. И. Н. пред Й с думите – „Н. е завзела землището. Няма животни, а взема субсидии. Н. прави злоупотреби с европейски средства“, както и че на същата дата е казала нещо унизително за честа на Н. И. Н. пред Н Г с думите – „Н. е мошеник, лъжкиня и некоректна“, поради което я е оправдал по повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по чл. 147, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 НК. Съдът възложил на частния тъжител Н. Н. осъществените от подсъдимата И. разноски в производството – сумата от 3 500 лева. В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила от частния тъжител Н. въззивна жалба срещу присъдата, с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна като й бъде наложено справедливо наказание. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи за несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно липсата на субективния елемент при разгласяването на позорните обстоятелства, тъй като макар от приобщените по делото документи от Министерство на земеделието и храните да е видно, че се твърди наличие на административни нарушения, не е установено да са налагани актове за установяването на такива. Твърди се и неправилност на извода на съда за несъстовомерност на обидата, като изречена в отсъствието на частната тъжителка, тъй като при отправяне на инкриминираните изрази същата е знаела, че лицата, на които ги казва се намират в договорни отношения с частната тъжителка и чрез тях изразите ще стигнат до знанието й. Срещу подадената въззивна жалба е постъпило писмено становище от подсъдимата П. Д. И.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, като се иска присъдата да бъде оставена в сила, а подсъдимата – призната за невинна по всички обвинения. В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и допълнението към нея. Обръща внимание, че представените от защитата доказателства не доказват получаването на субсидии от страна на тъжителката, което се твърди, че е предмет на проверка в първоинстанционното производство. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимата да се признае за виновна. Защитникът на подсъдимата – адв. Я. Я., в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд моли постановената присъда да бъде потвърдена. Подсъдимата поддържа казаното от защитника й и отрича да е казвала думите, за които е предадена на съд. Моли да бъде оправдана по повдигнатите й обвинения. Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата правилност и законосъобразност, поради което съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърден. След собствена оценка на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, доказателства и доказателствени средстава, както и въз основа на събраните пред въззивната инстанция доказателства, въззивният съд установява фактическа обстановка, която съвпада с установената и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани. От фактическа страна се установява следното: Чатната тъжителка Н. Н. от 2012 година е управител и едноличен собственик на капитала на „А А-Н Н“ ЕООД. През 2018 г. в полза на дружеството било издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 232 от 08.08.2018 г., собственост на „А А-Н Н“ ЕООД. В качеството на притежател на регистриран животновъден обект в землището на с. С община Имежду дружеството и кмета на община Ибил сключен договор за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, тъй като в преддоговорния процес тъжителката декларирала, че притежава животновъден обект, в който се отглеждат пасищни селскостопански животни, както и 24 говеда. През 2019 г. – 2021 г. „Б А“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала св. Д П – син на подсъдимата П. И., започнало да се занимава с животновъдство на територията на с. С като животновъдният обект на дружеството се намирал в близост до животновъдния обект на частната тъжителка Н.. На 07.06.2021 г. св. Д П депозирал сигнал, в който било посочено, че „А А-Н Н“ ЕООД източва ерво средства и има виртуални животни. Въз основа на сигнала на св. П Инспекторатът по чл. 46 от ЗА към МЗХ започнал проверка на животновъдната дейност на „А А-Н Н“ ЕООД. На 17. 07. 2021 г. св. Д П получил писмо на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА към МЗХ, в което били обективирани част от резултатите от извършените проверки, следствие на депозирания от свидетеля П сигнал. В него било посочено, че е установено, че „А А-Н Н“ ЕООД има сключени договори за аренда на имоти от общинския поземлен фонд с кмета на община Ии изрично, че при извършената проверка в животновъдния обект не са налице едри преживни животни и са констатирани нарушения. Непосредствено след получаване на писмото на ръководителя на Инспектората свидетелят П запознал майка си – подсъдимата И., със съдържанието на писмото. Във връзка с развиваната от „Б А“ ЕООД дейност св. П искал да сключва договори за аренда със собственици на недвижими имоти в землището на с. С като за целта майка му – подсъдимата И., в качеството на пълномощник на дружеството, следвало да проведе разговори с хора от селото. Така на неустановена дата през втората половина на месец юли 2021 г. подсъдимата провела среща в с. С със свидетеля Й М и поскала дружеството на сина й да обработва под аренда притежаваните от него ниви, като предложила по-висока рента. Свидетелят М отказал, като обяснил, че частната тъжителка Н. обработва нивите. Тогава подсъдимата И. казала, че Н. не гледа крави, а само взима пари незаконно по европейски средства. На неустановена дата през втората половина на месец юли 2021 г. подсъдимата провела среща в с. С със свидетеля Н Г и отново поискала дружеството на сина й да обработва под аренда притежаваните от него ниви. Свидетелят Г отказал, като обяснил, че за него подсъдимата И. е непознато лице и във всеки един момент може да си тръгне, докато тъжителката Н. е местна и добре позната на хората от селото. При споменаване на името на Н. подсъдимата се подразнила и казала, че Н. е лъжкиня и мошеничка. Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите Й М (частично), Н Г (частично), Д П (частично), частично от обясненията на подсъдимата, както и от писмените доказателства по делото, а именно: Договор за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския фонд земеделие № ПМЛ-2019-2, Заявление с вх. № Юл-58/11.03.2019 г., протоколи по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, , сигнал с рег. № 70-2760/07.06.2021 г., ведно с приложенията към него, Доклад № ВД- 859/09.03.2021 г., Доклад от С П – ръководител на инспекторат по чл. 46 ЗА, Писмо на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА към МЗХ с вх. № 70- 2760/15.072021 г., Писмо от началника на РУ-Иотносно притежаваните от „Б А“ ЕООД превозни средства, два броя справки от АПИ относно регистрираните в системата на ТОЛ камери и трафик броячи за движение на МПС с рег. № СО8640СС на 19. 07. 2021г., автоматични справки от Държавен фонд „Земеделие“, копие от писмо № 02-2600/4805#11 от 01.09.2023. от ДФЗ. При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се солидаризира напълно с направените фактически изводи от страна на първата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил изцяло събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като не са допуснати нарушения във връзка с обсъждането им. Същите са анализирани съгласно тяхното действително съдържание и взаимовръзка. Настоящият състав намира, че по несъмнен начин от показанията на свидетелите Й М и Н Г е установено, че подсъдимата при разговор с тях и при отсъствие на пострадалата е изрекла думите: „Н. не гледа крави, а само взима пари незаконно по европейски средства“ и „Н. е лъжкиня и мошеничка“. Правилно са кредитирани и показанията на св. Д П, от които се установява, че инкриминираните думи са изречени от подсъдимата след като е била запозната със съдържанието на писмото на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА, относно извършената проверка на дружеството, собственост на тъжителката Н.. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е направил детайлен анализ на доказателствата, посочил е изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации. Констатирал е изчерпателно съществуващите противоречия в гласните доказателствени източници относно датата на осъществяване на изпълнителните деяния и е изложил аргументирани и убедителни доводи защо възприема едни и не възприема други, като стореният доказателствен анализ в тази му част не се нуждае от коригиране. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата. Ето защо въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а следва да отговори изчерпателно на възраженията на защитата. Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователно твърдението в жалбата за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на субективния елемент при разгласяването на позорните обстоятелства. Клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им. Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанциония съд, че в случая целта на подсъдимата е била да съобщи определени факти, обективно основани на нейната увереност за истинността им. Подсъдимата е имала непосредствени наблюдения, потвърдени с отговор на писмо на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА към МЗХ с изх. № 70-2760 от 15.07.2021г., че частната тъжителка и дружеството на което тя е управител и едноличен собственик на капитала „А А-Н Н“ не отглеждат животни. В отговора е посочено, че „А А-Н Н“ има сключени договори с кмета на община Иза наем и аренда на имоти от Общинския поземлен фонд във връзка с отглеждане на животни, както и че при извършена проверка в животновъден обект, стопанисван от „А А-Н Н“ не са установени животни. Правилно първоинстанционият съд е кредитирал показанията на св. Данчо П относно факта, че подсъдимата е била запозната с посочения отговор на писмо на ръководителя на Инспектората, тъй като именно това е наложило подсъдимата в качеството си на представител на „Б А“ ЕООД да проведе срещи с цел сключване на договори за аренда със свидетелите Й М и Н Г, собственици на недвижими имоти в с. С. Осъществяването от подсъдимата на обективните и субективните признаци на описаните в частната тъжба престъпления са били предмет на първоинстанционното производство, а не получаването на субсидии от страна на тъжителката, както неправилно се поддържа от повереника й. Документ, издаден от компетентните административни органи, е достатъчен, за да създаде обективна увереност у подсъдимата, че изложените в документа обстоятелства са се осъществили, така както е посочено в него и не е било необходимо за тази цел да бъдат налагани Актове за установяване на административни нарушения. Обобщавайки изложеното, настоящият въззивен състав прие, че с поведението си подсъдимата И. не е реализирала субективните признаци на състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът намира за неоснователно и последното от наведените в жалбата оплаквания, а именно, че в случая се касае за обида, нанесена в присъствието на подсъдимата. Съставът на обидата е очертан в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК. Според посочената разпоредба обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице. Това означава, че обиденият трябва да е в състояние да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява. Несъмнено е, че по действащия наказателен закон е наказуема само присъствената обида. Неприсъствената /задочната/ обида е несъставомерна. Единственото изключение е ако лицето, което е възприело обидните думи е нарочно натоварено да предаде тези думи на пострадалия. Обстоятелството, че лицата, пред който са изречени думите се намират в договорни отношения с подсъдимата не е достатъчно, за да обоснове увереност, че същите непременно ще предадат думите на пострадалата. В конкретния случай липсват каквито и да е доказателства, подсъдимата изказвайки инкриминираните думи да е целяла и да е била убедена, че същите неизменно ще бъдат предадени на тъжителката. Подобна обективна и субективна насоченост не се установява в производството. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският