Решение № 186 от 25.10.2022 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 100/2021 г.

Производство на стоки с цел продажба; организиране и провеждане на курсове за обучение; Консултантски и посреднически услуги; покупка на стоки и други вещи с цел продажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; комисионна, спедиционна лизингова, информационна, рекламна дейности, предоставяне на ксероксни, факс или други услуги; строителна, селскостопанска и сервизна дейности, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство след лиценз, превоз на пътници и товари в страната и чужбина; външнотърговска дейност - импорт-експорт, реекспорт, търговия на едро и дребно; Представителство на местни и чуждестранни физически лица и юридически лица в страната и чужбина, реклама, маркетинг, мениджмънт, сделки с интелектуална собственост; Посредничество при покупко-продажба и наеми на недвижими имоти, управление, експертизи, експертни оценки, аварийни констатации, сертификация и други дейности, незабранени от нормативните актове; Организиране и функциониране на „Интернет зали", интернет провайдерство, търговия с хадруерни и софтуерни продукти, програмиране и създаване на софтуерни продукти; всички други незабранени от закона сделки или услуги, като тези, за конто се изисква разрешение на държавен орган, след получаването му. Докато били съдружници, а ищецът Х. Г. и управител на дружеството, произвеждали и продадвали магнитни сувенири. Ищецът Х. Г. изработвал дизайна на сувенирите, а Ф. Ф. се занимавал с производството и разпространението им. Със Свидетелство за регистрация на марка № 80010/ 04. 04. 20212 г. в Патентното ведомство на РБългария е регистрирана търговска марка на името на „Би-Юник“ ООД. На 04. 04. 2013 г. бил сключен Договор за отстъпване за ползване на продукт, обект на авторско право между „Би-Юник“ ООД и художникът Я. К. Я.в. „Би-Юник“ ООД е закупило правото да използва под формата на цифрови файлове 30 броя нарисувани от художника картини. Представено е от ответниците Свидетелство за регистрация на промишлен дизайн в Патентното ведомство на Република България № 7791/ 11. 04. 2013 г. за регистриране на 26 броя изображения на промишлен сдизайн на магнитни сувенири с приложени към свидетелството изображения. На 09. 10. 2013 г. ищецът Х. Г. и ответницата Е. Ф. сключили Договор за прехвърляне на дружествени дялове, с който ищецът прехвърлил чрез продажба срещу сумата 1 000 лева дружествените си дялове в „Би-Юник“ ООД и било прекратено учстието му като съдружник в дружеството. След напускането на „Би-Юник“ ООД, ищецът Х. Г. учредил „Стелиса Прототайп“ ЕООД с предмет на дейност: Специализирани дейности в областта на дизайна; производство на стоки с цел продажба; покупка на стоки и други вещи с цел продажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; външно и вътрешнотърговска дейност - импорт-експорт, реекспорт, търговия на едро и дребно; представителство на местни и чуждестранни физически лица и юридически лица в страната и чужбина, реклама, маркетинг, мениджмънт, сделки с интелектуална собственост; комисионна, спедиционна, лизингова, информационна или други услуги; рекламна дейност; дейности в областта на фотографията; консултантски и посреднически услуги; организиране и провеждане на курсове за обучение; извършване на всякаква друга основна, помощна и странична /съответно лицензирана/ незабранена от закона търговска дейност по смисъла на чл.1 от Търговския закон. Ищецът твърди, че около средата на 2014 г. създал поредица от колажи, които използвал за изработване на магнитни сувенири във формата на правоъгълник, елипса и прилеп. Първоначално изработвал магнитите на магнитно фолио, а впоследствие на мукава. През м. април 2015 г. основата от мукава била заменена с такава от бирен картон. След около едно година, ищецът установил, че ответниците Ф. Ф. и Е. Ф. започнали да произвеждат и разпространяват в търговската мрежа копия от неговите произведения- магнитни сувенири с отпечатани колажи с основа от бирен картон. На гърба на магнитните сувенири вместо да посочат ищеца като техен автор, бил вмъкнат текст „Time to pay back“, което са превежда като „Време за разплата“. В края на 2016 г. и началото на 2017 г. ответниците И. И. и Н. Т. станали съдружници в „Би-Юник“ ООД. Ищецът е представил и е приет по делото 1 бр. цифров носител /CD/ с папки „ dokazatelstva_2016“, в която са записани 17 бр. снимкови файла, изобразяващи оригиналите на създадените от него произведения и направените от ответниците Ф.и копия на същите, които ищецът закупил през 2016 г. и папка „ dokazatelstva_2020“ със записани 65 бр. снимкови файла с копия на авторските произведения на ищеца, които закупил през 2020 г. от търговски обекти и приложени касови бележки. Приложени са и отпечатани на хартиен носител. Ищецът е е представил и е поискал да се приемат като доказателства 14 378 бр. заготовки за магнитни сувенири с приложен към тях опис с твърдение, че са били изработени и заплатени от него през 2015 г., но не успял да ги продаде в търговската мрежа, тъй като ответниците по делото продавали копия на произведените от него изделия. Приложени са на хартиен носител снимки на изделията. На осн. чл. 204 от ГПК е назначен и извършен оглед на изделията с помощта на вещо лице. Същото е дало и е прието заключение, че съдържащите се в осем кашона заготовки на магнитни сувенири отговарят по брой, вид и качество на описаните в приложения опис. Ищецът е представил и 2 листа, формат А4, съдържащи сканирани изображения на 8 бр. магнитни сувенири, копия на негови произведения, закупени от него на 08. 07. 2022 г. от магазини в гр. Ловеч и лист, съдържащ сканирани изображения на касови бележки за извършените от него разходи в размер на 144, 58 лв. за закупуването на сувенирите. По делото е разпитан като свидетел К. П.. Същият дава показания, че познава ищеца и ответника Ф. Ф. и бил чувал от тях за съвместната им фирма „Би – Юник“ ООД за производство на магнити. Навсякъде, където бил пътувал виждал магнитни сувенири, основно изработени от бирен картон, най-често във формата на картата на българия, правоъгълни, елипсовидни ив други форми. Дизайна на магнитите бил на ищеца Х. Г.. През м. юни 2014 г. заедно с ищеца пътували в страната – Ловеч, Троян, Трън, Велинград, Перперикон, Чудните мостове, пещерата Бачо Киро, Ягодинската пещера, Дяволското гърло и други места. Заснемали обекти. Х. Г. направил снимки на над 3000 обекта с фотоапарат „ГоПро“, представляващ специализиран фотоапарат за заснемане с дронове, който можел да се използва и ръчно. На свидетеля са предявени писмени доказателства, съдържащи изображения на магнити, извадка от съдържанието на файл „ Velikden.cdr“ /стр. 150-156/ и същият заявява, че това са магнитите, които е виждал на пазара с изображения, направени от ищеца, освен с тези на морето. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявените иске са с правно основание чл. 95 от ЗАПСП. Съдебната практика приема, че чл. 95 от ЗАПСП урежда иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. В случая, ищецът претендира заплащане на обезщетение от ответниците за извършено от тях нарушение чрез използване от тях на обекти на авторско право, чиито автор е ищеца, без негово съгласие. След многократно уточняване на основанието на предявения иск, ищецът твърди, че ответниците са използвали поредица /общо 148 на брой/ от изображения на негови произведения чрез нерагламентиран достъп до негов ftp сървър, съхранени във файл с име „Velikdenl.cdr". Тези изображения /снимки/ ищецът направил на 06. 06. 2015 г. – след прекратяване на участието му като съдружник в „Би-Юник“ ООД, със собствения си фотоапарат GoPro. Видно от представения от ответника CD, съдържащият се на него файл със снимков материал, озаглавен „Velikdenl.cdr" е създаден на 19. 04. 2014 г. Според чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, всяко произведение на художествената литература, науката и изобразителното изкуство, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото и да е обективна форма, е подлежащ на закрила по този закон обект на авторско право. Такъв обект са и фотографиите. Съобразно чл. 5 от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП, до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Ищецът не е ангажирал надлежни доказателства в срока по чл. 143 от ГПК, изискващи специални знания в областта на графичния дизайн, както му е указано с първоначалния доклад по делото, установяващи авторството на процесните изображения, нито в кой период от време са създадени. Ответниците не оспорват авторството му, но оспорват периода, в който са създадени. Не са посочени доказателства във връзка с твърдението му, че снимките, съдържащи се във файла „Velikdenl.cdr" са направени със собствения му фотоапарат на 06. 06. 2015 г., т. е. след напускане на „Би-Юник“ ООД. Безспорно е между страните, че ищецът Х. Г. и ответникът Ф. Ф. през 2010 г. учредили „Би-Юник“ ООД и че дейността на дружеството била свързана с производство и продажба на магнитни сувенири. Ищецът бил съдружник в дружеството до 09. 10. 2013 г., когато продал дружествените си дялове на ответницата Е. Ф.. Ответниците „Би-Юник“ ООД и Ф. Ф. са изложили твърдения, че всички дизайни за сувенири, с които работи търговеца и за чието авторство претендира ищеца, са създадени по време на съдружието на ищеца в „Би- Юник“ ООД и по повод дейността на дружеството. Не са налице каквито и да било доказателства по делото, че някой от ответниците е използвал нерегламентиран достъп до сървър на ищеца, където да са съхранявани процесните изображения. След като по делото няма други данни, следва да се приеме, че дизайна на магнитните сувенири е изработен от ищеца по време, когато е бил съдружник и управител на „Би-Юник“ ООД. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. Страните се спорят, че ищецът е бил управител на „Би-Юник“ ООД, поради което създаденото правоотношение между него и дружеството има мандатен характер /договор за поръчка/ и следва да се счита за служебно правоотношение по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП. Според чл. 41, ал. 2 от с. з., работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. С тази разпоредба на закона се дава право на работодателя да придобие правото на изключително използване на произведението. Тъй като липсват доказателства за други уговорки, изработените от ищеца дизайни на сувенири по повод участието му като съдружник в дружеството могат да се ползват от последното без разрешение на ищеца и без възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства ответниците физически лица да са произвеждали и използвали без негово съгласие процесните магнитни сувенири. По изложените съображения, съдът приема, че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Воден от изложеното, съдът