Решение № 319 от 28.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на адв. С. Л. Т., ЕГН •••••••••• в лично качество на заинтересовано лице и в качеството му на представляващ СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ ВИТОША“, ЕИК 131025903, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 22, ет. 2, ап.1 срещу ОТКАЗ № 20241209205157/11.12.2024г. по повод на заявление А15, вх. № 20241209205157 / 09.12.2024 г., по партида на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“, ЕИК 131025903. Жалбоподателят излага несъгласие с отказа да се впише по партидата на сдружението заличаване на С. Л. Т., ЕГН ••••••••••, като представляващ Сдружение "РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША" ЕИК 131025903 и като член на Управителен съвет на Сдружение "РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША" ЕИК 131025903. Излага се, че С. Т. е избран и вписан в ТРРЮЛНЦ като представляващ и член на УС на сдружението от пререгистрацията на 31.01.2018 г. - вписване 20180131080259. Жалбоподателя сочи, че съгласно чл. 26 на Устава на сдружението мандатът на управителния съвет „започва на 1 юли …и завършва на 30 юни следващата календарна година“, т.е мандата на вписания управителен съвет на сдружението е изтекъл съобразно устава на 30.06.2018 г. или преди 6 години. Излагат се доводи, че дори и да се приеме, че управителния съвет изпълнява функциите си до избор на нов, то мандата на същия не следва да бъде над 5 години, тъй като това обстоятелство противоречи на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Излага се, че към подаденото Заявление е представена молба- уведомление от 26.08.2024г., приета от И.И. от името на Сдружение "РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША" ЕИК 131025903, с която С. Т. изявява желание да бъде освободен от длъжностите „представляващ“ и „член на Управителния съвет“ на Сдружение "РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ ВИТОША" ЕИК 131025903 и да бъда заличен от ТРРЮЛНЦ. Независимо от това не били предприети съответните действия. Излага се, че в ЗЮЛНЦ не е уредена хипотеза, при която да се защитят интересите на лице, което поради бездействието на сдружението продължава да фигурира като член на УС, като жалбоподателят Т. се позовава на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, с твърдения, че е налице непълнота в закона. Поради това се сочи, че подобни на разглежданата хипотеза са уредени в чл. 141, ал. 5 и чл. 233, ал. 5 от ТЗ, в които се предвижда, че при бездействие на дружеството съответното лице може само да заяви за вписване заличаването си като управител, респ. член на съвет. Поддържа се, че няма основание да се приеме, че липсата на разпоредба в ЗЮЛНЦ, уреждаща случай на бездействие на сдружението с нестопанска цел да заяви за вписване прекратено членство в управителния орган, е била цел на законодателя. Поради това и с оглед празнотата в закона, следва да се попълни чрез правоприлане по аналогия на разпоредбите на чл. 141, ал. 5 и чл. 233, ал. 5 от ТЗ. Поради това и се оспорват доводите на ДЛР, че не може да се прилага по аналогия хипотезата на заличаване на управител на ООД по негово искане. Излагат се и аргументи, че отказът е незаконосъобразен, като постановен при нарушаване на процесуалните правила, като ДЛР не е дало указания на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението и да представи посочения посоченото в отказа решение на ОС на сдружението. С оглед изложеното се иска от съда да отмени атакувания отказ и да постанови вписването на посочените промени по партидата на сдружението. В представен отговор на жалбата АВТРРЮЛНЦ поддържа изложените доводи в отказа. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление А15, вх. № 20241209205157/09.12.2024 г., подадено по партида на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“, ЕИК 131025903 за вписване заличаване на С. Т. като представляващ и като член на УС. Заявлението е подадено от С. Т. в качеството му на представляващ СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ ВИТОША“. Към заявлението са приложени - уведомление – молба от С. Т. в качеството му на представляващ сдружението и член на УС до ОС на сдружението, в което същият заявява, че на иска да бъде освободен от длъжността представляващ и член на УС. Прави се и искане за свикване на ОС на сдружението, с дневен ред освобождаването му от длъжност. Уведомлението е прието на И.И. от името на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“, ЕИК 131025903 на 26.08.2024 година. Към заявлението е приложена и уведомление- молба до ДЛР при ТРРЮЛНЦ с обяснения за качеството на заявителя. На 11.12.2024 г. е поставен атакувания отказ, като е посочено, че към заявление, образец А15 не е приложено решение на ОС за освобождаване на С. Т. като член на УС и представляващ, като единствено ОС е компетентно да вземе такива решения, съгласно чл. 265, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ и чл. 19, т.3 от устава на сдружението. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването (доколкото предмет на обжалване е свързана с необходимите реквизити на пълномощното на изрично упълномощения адвокат, съдът намира, че следва да разгледа този въпрос при преценка основателността на жалбата), поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Както е посочено и в решение 144/09.09.2024 г. на ВКС по т.дело 1822/2024 г. оставката е субективно преобразуващо право, което води до едностранно прекратяване на правоотношение /трудово, служебно, в изпълнение на публична дейност, органно, членствено и др./ като насрещната страна се подчинява на предизвиканата от упражняването му правна промяна (така и в цитираните решение № 13/2010 г., решение 1/2017 г. по к. д. № 6/2016 г., решение № 2/2018 г. по к. д. № 8/2017 г. на КС и др.). За да настъпи тази последица, оставката трябва да бъде резултат от свободно формирана воля и да е достигнала до знанието на насрещната по правоотношението страна. В правоотношенията между сдружението и членовете на управителните му органи се прилагат и общите правила на чл. 280 – 292 ЗЗД, вкл. и правилата на чл. 287 относно прекратяване на мандатните правоотношения. Тълкувани в съвкупност характеристиките на мандатното правоотношение между член на УС на сдружение с нестопанска цел, и разпоредбите на чл. 25 ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ (възпроизведени в чл. 19, т.3 от обявения устав на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“), и чл. 287 от ЗЗД, сочат на извод, че необходимостта да се вземе решение за освобождаване на член на УС е свързано с прекратяване на мандатното правоотношение между съответния член на управителния орган и сдружението в хипотезата на чл. 287, предл.първо от ЗЗД – при оттегляне на поръчката. Именно ОС се явява органа на сдружението, който може да вземе това решение. В хипотезата на подадена остава от член на управителния орган/представляващ, ОС на ответното сдружение, което съгласно чл. 19, т.3 от обявения устав избира и освобождава членовете на УС на сдружението, вкл. и президента, не разполага с правомощията да приеме или да не приеме посочената оставка. В случая е приложима хипотезата на чл. 287, предл. 2 от ЗЗД – отказ на довереника да изпълнява поръчката. Решението на ОС би имало само констативен характер. По тези съображения доводите на ДЛР за необходимостта да е налице решение на ОС за освобождаване на С. Т. като председател/президент и член на УС са неправилни. От представените към заявлението документи обаче Съдът намира, че не се установява правоотношенията между С. Т. и СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“ да са прекратени с връчване на уведомлението – молба на 26.08.2024 година, доколкото молбата не е връчена на лице, което представлява сдружението. Видно е от отбелязванията по партидата на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“, ЕИК 13102590, сдружението се представлява от тримата вписани представляващи заедно и поотделно. Уведомлението с оставката обаче не е връчено на някой от останалите двама представляващи Е.Б. или А.К., а на член на управителния съвет – И.И., който обаче няма представителна власт по отношение на сдружението, съответно не може да приема валидно изявления от името на сдружението. Поради това и молбата не е породила търсения ефект на прекратяване на мандатното правоотношение. Следователно, не е възникнало обстоятелството, което подлежи на вписване по партидата на дружеството. От друга страна, ако се приеме, подадената оставка е породила конститутивен ефект, съответно е довела до прекратяване на мандатното правоотношение между С. Т. и СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ-ВИТОША“, постановеният отказ се явява законосъобразен по следните съображения: Проверката за допустимостта на заявеното обявяване обхваща и проверката относно лицето, от името на което се иска съответното вписване или обявяване, т. е. дали от изхожда от оправомощено лице по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Оправомощени лица по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ са лицата, посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, като по отношение на заявления като процесното, подадени за вписване на промени по партидата на регистрирано сдружение, това са законните представители на сдружението (чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ), упълномощени от тях адвокати (чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ) или други пълномощници (чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Нормата е императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това субекти. Всяко друго лице, което заяви вписване, заличаване или обявяване от името на търговеца, извън лимитативно изброените от закона лица, не е нелитимирано да направи това, като вписването, извършено по искане на такова лице, ще е недопустимо. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическото лице с нестопанска цел се представлява от управителния си орган. В конкретния случай в ТРРЮЛНЦ са вписани лицата, които осъществяват представителството на СНЦ „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ- ВИТОША“ - тримата вписани президенти, сред които е и С. Т.. Ако обаче мандатното правоотношение на С. Т. е прекратено с подадената оставка, то същият вече не е надлежен представител на сдружението. Вписването на законните представители на сдруженията в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ има оповестително, не и конститутивно действие, което се отнася и за вписването на промените относно законните представители на сдружението. Поради това и когато в регистърното производство са представени доказателства за прекратяване на представителната власт на лица, вписани като законни представители на сдружението, длъжностното лице следва да съобрази тези доказателства при упражняване на правомощията му по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, съответно да прецени дали заявлението изхожда от надлежно оправомощено лице. Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 15, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, с която се предвижда специална легитимация за новоизбрания, но невписан управителен орган да представлява съответното юридическо лице в производството пред ТР - това е едно от изключенията по чл. 15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, като се отчита настъпилия вече ефект на прекратяване на мандатното правоотношение във вътрешните отношения между съответното юридическо лице и освободения управителен орган. Противно на доводите на жалбоподателя, от императивния характер на нормата на чл. 15, ал.1 от ЗЮЛНЦ следва невъзможността за прилагане по аналогия на нормите на чл.141, ал.5 от ТЗ, съответно чл. 233, ал.5 от ТЗ, относно възможността управител/член на СД да бъде заявител в производството пред ТРРЮЛНЦ. В този смисъл са и разясненията, дадени и в т. 5 от ТР от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС. И щом тази разпоредба не може да се приложи по аналогия и за съдружника в ООД, който е заявил прекратяване на участието си в дружеството, на още по-малко основание може да се приложи по аналогия тази разпоредба относно вписвания по партидата на юридическите лица с нестопанска цел (аргументи и от решение № 43 от 28.02.2020 г. по т.д. № 314/2020 г., ТК, ІІ ТО. на ВКС). Касае се за специални норми, които уреждат изключения от общите правила, поради което не могат да се прилагат по аналогия като общо правило за неуреден в ЗЮЛНЦ случай. Поради това и в конкретния случай следва да се приеме, че заявлението изхожда от ненадлежно легимитирано лице, поради което и поставеният отказ е правилен като краен резултат. За пълнота следва да се отбележи, че С. Т. като президент на сдружението е имал възможността да свика и ОС - чл. 17