Решение № 1800 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 484/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.25з от Закона за МВР и чл.38 от Закона за защита на личните данни. Образувано е по жалба на Д.В.Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, срещу Решение № 369005-68/14.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Враца, с което е отказано заличаването на личните данни и криминалистичната му регистрация по част от посочените в заявлението полицейски регистрации. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и при нарушение на принципите за пропорционалност и защита на личните данни. Навеждат се доводи, че за всички посочени регистрации е налице ••••••••••••••••• след •липсва правно основание МВР да продължи да съхранява личните, биометричните и дактилоскопичните му данни; административният орган е извършил единствено формална проверка по Инструкция № 8121з-748/2014 г. без конкретна и индивидуална преценка на данните и без да съобрази практиката на ВАС и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно полицейските регистри; продължаващото съхранение на данни нарушава чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.5, пар.1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и чл.5, пар.1, б. „е“ от Директива (ЕС) 2016/680. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и задължаване на МВР да заличи всички лични данни за жалбоподателя от криминалистичните и информационните масиви, съхранявани по повод приключили наказателни производства, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директор на ОДМВР – Враца, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че за част от регистрациите сроковете за съхранение по Инструкция № 8121з-748/2014 г. не са изтекли и с оглед характера и множеството извършени деяния продължаващото съхранение е необходимо за целите на наказателното преследване и превенцията. Жалбата е подадена от адресат на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси се засягат от отказа за заличаване на данни, подадена е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради това е процесуално допустима. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С писмено заявление вх.№ 369005-46/11.07.2025 г. Д.В.Ц. е поискал от директора на ОДМВР – Враца да бъдат заличени личните му данни, включително биометрични и дактилоскопични, съдържащи се в информационните масиви на МВР по редица полицейски регистрации, образувани по повод •••. От представената служебна справка за • и от приложената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя в минал период са били водени няколко наказателни производства, част от които са приключили с ••, други – с оправдателни • или прекратяване. Към датата на заявлението всички •• са • или са изтекли изпитателните срокове, като по отношение на всяко от осъжданията е настъпила абсолютна • по чл.88а, ал.1 от НК. Във връзка със заявлението е изготвена подробна справка по отделните ЗМ/ДП/НОХД, въз основа на която директорът на ОДМВР – Враца е постановил Решение № 369005-68/14.10.2025 г. С него се уважава искането частично, като е разпоредено заличаване на личните данни на жалбоподателя по редица стари полицейски регистрации, свързани с дела, по които наказателната отговорност е отдавна заличена и е отказано заличаване за останалите регистрации, между които: – •••••••••••••••••••••• – ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. В мотивите на решението административният орган приема, че въпреки настъпилата по НК •, продължава да съществува необходимост от съхраняване на данните в криминалистичните масиви на МВР с оглед тежестта на ••, множеството осъждания и необходимостта от информация за целите на превенцията и разследването на престъпления. Позовава се на Инструкция № 8121з-748/2014 г., според която за конкретните случаи сроковете за съхраняване на данните не били изтекли. Решението е съобщено на жалбоподателя, който го оспорва в законоустановения срок пред съда. Посочените факти са безспорни между страните и се установяват от съвкупността на събраните доказателства. По делото като доказателства са приобщени писмените документи, съдържащи се в административната преписка. При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от директора на ОДМВР – Враца, който съгласно чл.25з, ал.2 от ЗМВР е компетентен да се произнася по искания за заличаване на данни в информационните фондове на МВР. Решението е в писмена форма и съдържа мотиви. Нарушения в тази част не се констатират. Спорът е относно материалната законосъобразност и съответствието на акта с принципите на защита на личните данни и практиката на националните и европейските съдилища, в контекста, както на национално законодателство, така и на чл. 17, а) от Регламент 2016/679 и на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, с оглед даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. тълкуване по приложение на закона, което е задължително за всички национални юрисдикции. Националното право урежда в чл.25, ал.1 от ЗМВР правомощието МВР да обработва лични данни за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления. Съгласно чл.25д, ал.1 ЗМВР данните се съхраняват не по-дълго от необходимото с оглед целите, за които се обработват, а според чл.25з лицето може да поиска коригиране или заличаване на данните, когато те са неточни, непропорционални или ненужни. Доколкото обаче полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, то тя попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от Директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни. Приложение намират и чл.7 и чл.8 от Хартата на основните права на ЕС и чл.8 от ЕКПЧ, според които правото на личен живот и защита на личните данни може да бъде ограничавано само когато това е необходимо в демократичното общество, преследва се легитимна цел и е пропорционално. От националното наказателно право – чл.85-88а НК – следва, че ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• ЕСПЧ в решенията си по делата „• срещу •“ (2008 г.), „• срещу •“ (2020 г.) и др. приема, че безсрочното или прекомерно съхраняване на ДНК профили, отпечатъци и други идентификационни данни на лица, срещу които няма висящо наказателно производство или които са реабилитирани/оправдани, представлява намеса в правото по чл.8 ЕКПЧ и е непропорционално, когато не е налице убедителна необходимост за това. В случая директорът на ОДМВР – Враца е отказал заличаването на няколко конкретни полицейски регистрации(въпреки че други са били заличени), както следва: ЗМ 13/27.02.2002 г. – РУ Козлодуй за престъпление по ••• Производството е приключило със споразумение по НОХД 319/2005 г., •, •; ЗМ 2291/23.11.2004 г. – РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК (•). Производството е приключило с • по НОХД 226/2003 г., •; ЗМ 551/22.03.2004 г. – РУ Враца ••••••••••••••••••••••••; ЗМ 1045/25.05.2004 г. – РУ Враца за •••••••••••••.Данните са били използвани във връзка с НОХД 319/2005 г. Безспорно е също така, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6, включително при настъпилата реабилитация. При съпоставка обаче между правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680. С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ, СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, •••••••••••••••••••••на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), чл. 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и чл. 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставяне на тази информация на субекта на данните) от Директивата. В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, ••••••••••••••••••••••••. В конкретния случай, в хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които да се достигне до извод, че съхранението на данни на жалбоподателя повече от 22 години след регистрацията, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Така посочените срокове не са преценени дали са подходящи в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви в и д от Директивата в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора, дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация в случаите, в които наказателното производство е приключило все още е необходимо. От тези стандарти следва, че органите на МВР са длъжни да извършат реална, индивидуализирана преценка – дали в конкретния случай, с оглед времето, характера на престъпленията и поведението на лицето, съществува актуална и реална необходимост данните да се пазят. Липсата на такава преценка води до нарушение на принципа на пропорционалност. По делото е безспорно, че по всички посочени в заявлението полицейски регистрации •••••••••••••••••••••, наказанията са изтърпени и по силата на чл.88а, ал.1 НК е настъпила абсолютна реабилитация, към момента на постановяване на решението срещу жалбоподателя •••••••••••••••••••••••••. Въпреки тези данни административният орган е приел, че необходимостта от съхраняване на личните данни по част от регистрациите „не е отпаднала“, като основава извода си единствено на вида на престъпленията и на това, че сроковете по Инструкция № 8121з-748/2014 г. не са изтекли. В оспореното решение отсъстват каквито и да било данни за актуална ••••, свързан с ••, анализ на това защо, при настъпила реабилитация, запазването на данните е необходимо за целите по чл.25 ЗМВР, обсъждане на времето, изминало от деянията (повече от 20 години), на на лицето •••. Тази формална преценка не отговаря на изискванията, произтичащи от чл.25д и чл.25з ЗМВР, от Директива (ЕС) 2016/680. Фактът, че в подзаконовата Инструкция са предвидени определени „максимални срокове“ за съхранение, не освобождава органа от задължението по всеки конкретен случай да провери дали реално е налице необходимост от по-нататъшно обработване на данните. Подзаконов нормативен акт не може да дерогира изискванията на закона и на правото на ЕС. Освен това, след реабилитацията наказателната регистрация не може да се използва като основание лицето да бъде •• – това би обезсмислило института на реабилитацията и би противоречало на чл.85–88а НК. Продължаващото съхраняване на биометрични и дактилоскопични данни в криминалистични масиви фактически поддържа • •, което е в разрез с целта на института. Особено значение има и обстоятелството, че данните, за които е отказано заличаване, се отнасят до деяния, извършени в периода 1998–2005 г. – повече от две десетилетия преди постановяване на оспореното решение. В този дълъг период не се установяват нови престъпления от страна на жалбоподателя. При такава фактическа ситуация поддържането на неговата криминалистична регистрация в масивите на МВР представлява непропорционална намеса в правото му на • • и защита на данните и е несъвместимо с чл.8 ЕКПЧ и с чл.5, пар.1, б. „е“ от Директива (ЕС) 2016/680. Следователно, ответникът, отказвайки изтриване на личните данни на жалбоподателя, не е изследвал въпроса, относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени, с оглед спазване на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и поради това е постановил незаконосъобразен акт. Независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Предвид горното, обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. При този изход на спора и по направеното искане от жалбоподателят за присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно, тъй като списък с направени разноски не е приложен по делото. Производството по чл. 248 ГПК е пряко свързано с представянето на списък на разноските, доколкото само при представен списък по чл. 80 ГПК страната може да иска изменение на решението – в този смисъл и т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца,