Решение № 3964 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 906/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от директора на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - град Стара Загора против Решение № 209 от 23.08.2024 г., постановено по АНД №339/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък с което е отменено наказателно постановление № 24-2400002 от 13.02.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - град Стара Загора. Касаторът твърди, че така постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Необоснован бил доводът на Районен съд К., че АУАН не е подписан от нарушителя. Твърди, че неправилно било прието, че липсвала яснота относно това кога е извършено нарушението. Според касатора датата на нарушението е индивидуализирана в достатъчна степен предвид обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на продължаваност през целия месец септември 2023 г. и е установено от документи, съставени от административния нарушител, а именно списък за код 11- Нощен труд за месец септември 2023 г., както и извлечение от ведомост за заллати (фиш) за месец септември 2023 г, на С. Д. С. (в които фигурират 12, 50 ч. нощен труд). С оглед на гореизложеното счита, че не е нарушено правото на защита на нарушителя. Нарушението било правилно квалифицирано, тъй като работодателят разрешава полагането на нощен труд от трудоустроен работник без неговото съгласие, което е нарушение на нормата именно на чл.140, ал.4, т.4 от КТ. И че не е необходимо нарушението да е във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ, който сочи, че за нощен труд се счита този, който се полага от 22, 00 часа до 06, 00 часа, тъй като положеният нощен труд от С. Д. С. е отчетен като такъв от самия нарушител. По подробни изложени в касационната жалба съображения моля съдебното решение да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – град Стара Загора, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по жалбата – „ Балкан инвест“ ЕООД, чрез процесуалния си представител и в представеното писмено становище оспорва касационната жалба, като твърди, че решението на районния съд е постановено при правилно приложение и в съответствие с материалния закон. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че при така събраните доказателства - писмени и гласни, първоинстанционният съд правилно е решил, че не са налице достатъчно доказателства за извършеното нарушение от страна на нарушителя. Административен съд – Стара Загора, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, което съответства на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение № 209 от 23.08.2024 г., постановено по АНД №339/2024 г. по описа на Районен съд – К. е отменено наказателно постановление № 24-2400002 от 13.02.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - град Стара Загора, с което, на „Балканинвест“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/, е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 4 от Кодекса на труда. За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, РС К. е приел, че при извършена проверка на 22.11.2023 г. на място в предприятието „Балканинвест“ и по представени писмени документи е установено, че работодателят „Балканинвест“ ЕООД през месец септември 2023 година е разрешил на територията на предприятието полагане на нощен труд от С. Д. С. /трудоустроен работник/ без нейно съгласие. Въз основа на така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът е приел, че в конкретния случай, при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като АУАН и НП страдат от редица пороци. АУАН и НП не отговаряли на изискванията на императивните норми съответно на чл.42, ал.1, т.3, 4 и 5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление липсвала яснота относно това кога е извършено нарушението. Било посочено, че нарушението е извършено през месец септември 2023 г., а след това се сочело, че „Балканинвест“ ЕООД е в нарушение от 01.10.2023 г. Според съда липсвало ясно, точно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. От обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление не става ясно в какъв часови диапазон работничката С. Д. С. е полагала нощен труд. Била налице и непълнота на акта и на наказателното постановление в частта им относно спазване на изискванията съответно на чл.42, ал, 1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като е следвало да се посочи, че посочената като нарушена норма на чл.140, ал.4, т.4 от КТ е във връзка с чл. 140, ал.2 от КТ. В мотивите си съдът не е възприел становището на жалбоподателя, че АНО е следвало да посочи като относима и разпоредбата на чл.140а, ал.1 от КТ, като счита, че тази разпоредба не е относима в случая. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – К. също така е допустимо като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство. Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат. Настоящата инстанция намира, че неправилно е прието, че АУАН и НП страдат от сочените от съда пороци. Противно на твърденията на съда, АУАН е подписан от управителя на дружеството нарушител. Правилно е посочено в НП, че нарушението е извършено през месец септември, а именно, когато се твърди, че работникът е полагал нощен труд. Приетите от съда доказателства, в това число и фиш за заплата и график за работно време, от който е видно, че Д. е работила на смени и в определени дни е полагала нощен труд в определен часови диапозон. АНО не е следвало да посочи точните часове на полагане на нощен труд, както е прието от съда. Нарушението е извършено в условията на продължаваност и е достатъчно ясно описано какво е нарушението. Не е налице и непълнота на правната квалификация на деянието. В нормата на чл. 140, ал.1, т.4 изрично е записано, че се забранява нощен труд на трудоустроен работник без негово съгласие и че е необходимо АНО да посочи и нормата на чл. 140, ал.2 от КТ, в който е дадена легална дефиниция на термина „нощен труд“. Съдът не възприема мотивите на съда, че С. С. е полагала нощен труд. В първоинстанцинното производство спорът е правен и се отнася до това полагала ли е С. нощен труд и следвало ли е в качеството на трудоустроен работник да се изисква нейно съгласие. В разпоредбата на чл. 140а, ал. 1 от КТ е предвидено, че „работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд”, е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 140, ал. 2 от КТ. С нея законодателят е въвел дефиниция на понятието „работници и служители, полагащи нощен труд”, с нея са въведени особени специфични правила при полагане на нощен труд, докато разпоредбата на чл. 140 от КТ е обща, тя регламентира общо часовия диапазон, в който се приема, че се работи през нощта, регламентира общо задълженията на работодателя и забраните за полагане на нощен труд за определен кръг от лица. В този смисъл е безспорната практика на съдилищата както на гражданските, така и на административните. От горната правна регламентация следва да се приеме, че нощен е трудът, който се полага във времето от 22.00 часа до 06.00 часа; а когато в редовното работно време на работници и служители, или при работа на смени, в една от смените се включва най-малко 3 часа нощен труд, те се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Законът отчита обстоятелството, че работата може да бъде извършвана не само през нощната, а и през дневната част от денонощието, както е например при работа на смени. За да се смятат работници и служители за такива, които полагат нощен труд, и за да им се предоставят правата, свързани с полагането на нощен труд, респ. за да възникне за работодателя задължението да изпълни предписания от здравните органи, определящи като противопоказен този труд, съответните работници и служители трябва да полагат най-малко три часа нощен труд, определен по правилата на чл. 140. ал. 2 КТ. При изпълнението на трудовата си функция при двусменния режим на работа С. С. не е полагала "нощен труд“ по смисъла на цитираните разпоредби. Това се установява както от фиша й за заплата за месец септември 2023 г., така и от графика за работа за месец септември 2023 година Следователно не се установява работодателят да е нарушил забраната по чл. 140, ал.1 т.4 от КТ, а именно без съгласие да трудоустроен работник да го е задължил да полага нощен труд. Така, при наличните събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, настоящият касационен съд намира, че действително, не е установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.4т.4 от КТ от страна на ответника по касация, в качеството му на работодател, а именно - през месец септември 2023 година е разрешил на територията на предприятието полагане на нощен труд от С. С. Ето защо и на основание чл. 218, ал.1 от АПК настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - К. не са налице и съответно не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд - К. е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и същото следва да бъде оставено в сила. .С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдя разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.І /първо/, във връзка с ал.1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд