Решение № 4936 от 4.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1600/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „ИК Груп“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Сандански, обл. Благоевград, [улица], представлявано от управителя Т. Ч., подадена чрез адвокат М. С., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., изх. № 02-010-2600/1573 от 03.09.2024 г., издадено от П. С. - Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - [населено място], с което по подадено от „ИК Груп“ ООД Заявление за подпомагане с УИН 01/160519/07503 за кампания 2019 г. са извършени намаления и редукции на сумите по заявените схеми и мерки (СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, Схема специално плащане за култури – памук (П.), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива заводите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1 /НР) и са наложени санкции, с които на оспорващото дружество изцяло е отказано подпомагане. В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен неправилен и необоснован, без да се сочат конкретни отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Според жалбоподателя по отношение на парцелите, чиято недопустимост е посочена като точка 1- площи без правно основание, не е налице твърдяното от административния орган липса на правно основание. Оспорващата страна счита, че е изпълнила всички свои задължения, не е заявявала недопустими за подпомагане площи, поради следва да получи претендираното от нея финансово подпомагане. Иска се да бъде отменено изцяло оспореното уведомително писмо и да бъдат присъдени направените в производството разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С., която прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба иска от съда да отправи до СЕС преюдициално запитване по два въпроса - 1. Следва ли разпоредбите на чл. 32. § 2 и на чл.33. § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че земеделски площи, които са на разположение на кандидата и отговаря т на критериите за „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, не могат да бъдат изключени от подпомагане на основание на национални разпоредби, които предвиждат допълнителни условия за допустимост?2. Допустимо ли е националното законодателство (чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП във връзка с чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ) да предвижда допълнителни условия за допустимост на площите за подпомагане, кои го не произтичат от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и ако тези условия противоречат на правото на ЕС, трябва ли националният съд да приложи пряко регламента и да остави без приложение националните разпоредби? (л.19, 20). Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Х., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждението на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното от дружеството-жалбоподател искане за отправяне до СЕС на преюдициално запитване по преждепосочените въпроси изразява становище за неоснователност на същото и че не следва да бъде уважено. Представя и писмени бележки. В съдебното производство са събрани писмени доказателства и е приобщено в цялост адм. дело № 25/2023 г. по описа на БлАС. Назначена е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като заключението на вещото лице е прието от съда. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: На 13.05.2019 г. „ИК Груп“ ООД е подало Заявление с УРН /уникален регистрационен номер/ 684109 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г. с УИН 01/160519/, като е заявено подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/; Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/ и Компенсаторни плащания в планински райони /подмярка 13.1/НР1/07503 (на л.12–л.23 от адм. дело № 25/2023 г. на БлАС). Министърът на ЗХГ е издал Заповед № РД09-228/28.02.2020 г., с която е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2019 г. като част от СИЗП, който е актуализиран за 2019 г. чрез дешифрираране на нова цифрова ортофотокарта на страна от самолетно и сателитно заснемане от 2019 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Техническия инспекторат на ДФЗ - РА, и областните и общинските структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой Б. са извършени административни проверки на декларираните данни в заявлението на кандидатстващото търговско дружество (вж. резултати на л.22 – л.24 от адм. дело № 25/2023 г. на БлАС). Въз основа на резултатите от проверките е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., изх. № 02-010-2600/15736 от 05.08.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място], с което по депозирано от дружеството Заявление за подпомагане с УИН 01/160519/07503 за кампания 2019 г., са извършени намаления и редукции на сумите по заявените схеми и мерки и са начислени неудържани санкции. В табличен вид са посочени по схеми и мерки исканите суми, намаленията, редукциите и оторизираните суми /Таблица 1/, както и изплатените суми /Таблица 2/. В уведомителното писмо под Таблица 1 са посочени ставките за схема/мярка /лв/ха/ за Кампания 2019 г. и е посочено какво отчитат съответно Колона 1 - “Схема/мярка, заявена за подпомагане“, Колона 2 - “Искана сума“, Колона 3 - “Намаления“, Колона 4 - “Редукции“, Колона 5 - “Намаления поради достигане на таван на субсидията“ и Колона 6 - „Оторизирана сума“. По същия начин под Таблица 2 са описани колоните в същата, а в края на уведомителното писмо са посочени размерите на начислени неудържани санкции: по СЕПП; по СПП; по Подмярка 13.1/НР1; по Подмярка 13.2/НР2 и по Мярка12/натура 2000 (л. 7 – л. 10 от адм. дело № 25/2023 г. на БлАС). Това уведомително писмо е било оспорено от „ИК Груп“ ООД пред БлАС, който с Решение № 2522/20.12.2023 г., постановено по адм. д.№ 25/2023 г. по описа на съда, е отменил изцяло Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., изх. № 02-010-2600/15736 от 05.08.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – [населено място]; върнато е делото като преписка на административния орган за повторно произнасяне по подаденото заявление от „ИК Груп“ ООД, при спазване на дадените от съда в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на БлАС е влязло в законна сила на 27.01.2024 г. При повторното разглеждане на преписката е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., изх. № 02-010-2600/1573 от 03.09.2024 г. от П. С. - Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ - [населено място], с което по подадено от „ИК Груп“ ООД Заявление за подпомагане с УИН 01/160519/07503 за кампания 2019 г. са извършени намаления и редукции на сумите по заявените схеми и мерки (СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, Схема специално плащане за култури – памук (П.), Компесаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1 /НР) и са наложени санкции, с които на оспорващото дружество изцяло е отказано подпомагане, а именно: по СЕПП – 21 392.13 лв.; по ЗДП – 13 486.34 лв.; по СПП – 4116.60 лв.; по Подмярка 13.1/НР 1 – 19 328.00 лв.; по Подмярка 13.2/НР 2 – 670.64 лв.; по СПК – 324.00 лв. и по Мярка 12/ Натура 2000 – 466.58 лева (л.7-26 от адм. д. № 10913/2024 г. на АССГ). Това уведомително писмо е съобщено на адресата на 16.10.2024 г., видно от товарителница (л.27 от адм. д. № 10913/2024 г. на АССГ). Уведомителното писмо е било оспорено пред АССГ, който с Определение № 22711/07.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10913/24 г. по описа на АССГ, е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на БлАС. По делото е назначена СТЕ, като заключението на вещото лице е прието от съда (л.49-179). В заключението си вещото лице е посочило в таблица заявените за подпомагане имоти от жалбоподателя за Кампания 2019 г. по номер и местонахождение от директни плащания парцели, съответно по схеми/мерки и размерът на площта им поотделно за всяко БЗС и общо за всяка мярка/схема. Също така в таблица ВЛ е посочило констатираните от него площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, при обработката на подаденото от оспорващото дружество заявление. Вещото лице е обобщило, че дружеството-жалбоподател не е предоставило правни основания за ползване на заявените за подпомагане за Кампания 2019 г. парцели, като това е отразено в табличен вид. Към заключението си ВЛ е приложило скици и снимков материал на парцелите, заявени от „ИК Груп“ ООД за подпомагане за Кампания 2019 г. – 120 броя, които подкрепят изводите на специалиста. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните, прието е от съда, който го кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано. При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалба е неоснователна по следните съображения: Процесното уведомително писмо е издадено от материално, териториално и по степен компетентен административен орган – П. С., в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощена със Заповед № 03-РД/1969 от 10.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л.34-37 от адм. д. № 10913/2024 г. на АССГ). Съгласно ЗПЗП и Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, фондът е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка /чл.11, ал.1 от ЗПЗП/. Той е акредитиран за единствена разплащателна агенция /РА/ за Република България и според чл.30 и сл. от ЗПЗП, осъществява функциите си въз основа на Интегрирана система за администриране и контрол /И./. Тази система е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления, генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените от съответното лице схеми и мерки за подпомагане или се намалява или отказва заплащането им поради причини, заложени в нормативната уредба. Такъв административен акт е и процесното уведомително писмо. Съгласно чл.20, т.2 и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на Фонда и го представлява, а съгласно чл.20а, ал. 1 от същия закон, той е Изпълнителен директор и на РА, като организира и ръководи дейността й и представлява същата. Според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В този смисъл е и разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ. В случая такова оправомощаване е налице с оглед преждецитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ, поради което съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното писмо е в предвидената от закона писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, тъй като съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че в развилото се административно производство не са допусни съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и оспорващата страна не твърди да са извършени такива от страна на административния орган. След влизането в сила на Решение № 2522/20.12.2023 г., постановено по адм. д.№ 25/2023 г. по описа на БлАС и връщането на преписката на административния орган, същият се е съобразил с дадените в съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона и е издал мотивиран акт. Административният орган в колоните на таблиците и допълнително в разясненията след таблиците се е позовал на разпоредби от различни нормативни актове и регламенти, съотнесени към конкретни факти за всеки от посочените имоти/парцели/, от които става ясно защо за съответния имот не следва да се отпуска финансова помощ. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Оспореното уведомително писмо не е в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращащата норма на ал. 4 на същия законов текст, Агенцията намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. От заключението на вещото лице се установява, че заявените за подпомагане имоти от жалбоподателя за Кампания 2019 г. по номер и местонахождение от директни плащания парцели, съответно по схеми/мерки и размерът на площта им поотделно за всяко БЗС и общо за всяка мярка/схема, е посочило, че констатираните от него площи, са заявени от повече от един земеделски стопанин, при обработката на подаденото от оспорващото дружество заявление. Вещото лице е обобщило, че дружеството-жалбоподател не е предоставило правни основания за ползване на заявените за подпомагане за Кампания 2019 г. парцели, като това е отразено в табличен вид. Към заключението си ВЛ е приложило скици и снимков материал на парцелите, заявени от „ИК Груп“ ООД за подпомагане за Кампания 2019 г. – 120 броя, които подкрепят изводите на специалиста. Установените несъответствия в декларираните площи, посочени от страна на административния орган в процесното писмо, не са опровергани с допустимите доказателствени средства, а се подкрепят от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, и което съдът е кредитира изцяло като обосновано. Ето защо, може да се направи обоснован извод, че правилно и законосъобразно административният орган е приел, че са налице визираните в чл.43, ал.3 от ЗПЗП хипотези – че за заявените от оспорващото дружество площи, за които е отказано финансово подпомагане, са били заявени от две или повече лица и застъпването на площите не е отстранено, както и че заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33, ал.1 от ЗПЗП, както основателно твърди процесуалния представител на ответника, с което е спазен материалният закон от страна на ответнатата страна при издаването на уведомителното писмо. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Обжалваното уведомително писмо е в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл.2 от ЗПЗП и не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. По изложените съображения съдът счита жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, тъй като не е налице отменително основание по смисъла на чл.146 от АПК. При този изход на делото и предвид разпоредбата чл.143, ал.3 от АПК настоящият съдебен състав счита за основателна своевременно предявената претенция на ответната страна за присъждане на направените разноски по делото в общ размер на 2320.00 ( две хиляди триста и двадесет) лева, от които: внесена сума за възнаграждението на вещото лице в размер на 2120.00 лв.; и 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2, във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение, тъй като същото не е в предвидения максимален размер, а е в минимален размер предвид чл.25, ал.2, във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено от процесуалния представител на жалбоподателя с писмена молба, депозирана в БлАс на 10.03.2025 г. са поставени два въпроса - 1. Следва ли разпоредбите на чл. 32. § 2 и на чл.33. § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че земеделски площи, които са на разположение на кандидата и отговаря т на критериите за „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, не могат да бъдат изключени от подпомагане на основание на национални разпоредби, които предвиждат допълнителни условия за допустимост? 2. Допустимо ли е националното законодателство (чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП във връзка с чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ) да предвижда допълнителни условия за допустимост на площите за подпомагане, кои го не произтичат от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и ако тези условия противоречат на правото на ЕС, трябва ли националният съд да приложи пряко регламента и да остави без приложение националните разпоредби? По това искане процесуалният представител на ответника е изразил становище в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2025 г., според което липсва основание за отправяне на преюдициално запитване по всеки от формулираните въпроси, тъй като в случая не е необходимо тълкуване на правото на ЕС, тъй като приложимото национално право е ясно. Според настоящия съдебен състав националният съд, който е съд по прилагането на правото на ЕС, не е длъжен да сезира Съда на ЕС винаги, когато се постави въпрос за тълкуването на приложима норма на това право. Съгласно чл. 629, ал. 2 от ГПК, съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване за тълкуване на приложима за случая правна норма от правото на Съюза, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Съдът отбелязва, че от страна на жалбоподателя по първия поставен въпрос липсват изложени мотиви относно наличие на противоречие на конкретни текстове от националното право с общностното право. По отношение на втория въпрос според съда същият не е ясен и конкретен, имащ отношение към конкретния случай. По отношение на посочения Регламент (ЕС) № 1307/2013 във втория въпрос не са конкретизирани конкретни текстове от този регламент, за да се прецени дали посочените разпоредби от националното законодателство (чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП във връзка с чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ) на кои точно разпоредби от регламента следва да се приложат. От друга страна, за да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на съюзните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Сезирането трябва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на националното право, нито фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство, както е в конкретния случай. За да възникне необходимост съдът да отправи преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностите разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Искането за преюдициално произнасяне от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, а не до решаването на конкретен правен спор. С поставените от жалбоподателя въпроси се цели недопустимо тълкуване на национални правни норми и фактически въпроси, които са предмет на доказване по делото, а не на норми от правото на ЕС. Ето защо, отговор на поставените хипотетични въпроси на жалбоподателя от СЕС не е допустим, нито е необходим. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че такова задължение не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато нормата на правото на ЕС вече е била тълкувана. В конкретния случай предпоставките за отправяне на преюдициално запитване не са налице. Посочените в питането разпоредби от: Регламент (ЕО) № 1698/2005; Регламент (ЕО) № 65/2011 и Регламент (ЕО) № 2988/1995, са неприложими в конкретния казус, нито пък липсва съмнение относно тълкуването на посочените общностни правни норми, а също така не се сочат и конкретни национални норми, които да са нарушени или да са в противоречие с общностни такива. Поставените въпроси се отнасят до принципни положения, без да са посочени конкретни текстове от даден национален нормативен акт при първия въпрос, поради което поставянето им за решаване на конкретното дело е недопустимо. Нито един от формулираните въпроси не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право, такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в съдебното производство и подлежащи на доказване в същото. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отправяне на искане за постановяване на преюдициално заключение до СЕС по поставените 2 въпроса от оспорващата страна, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, чл.143, ал.3 от АПК, чл. 629, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Благоевградският административен съд