Решение № 847 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 142/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и следв. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ. Делото е било образувано по искова молба от „Тони 1307” ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – [населено място], община [област], [област], представлявано от управителя му Н. М. В., с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Р. А. Р. от АК - [област], с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], адвокатска кантора •••, против Община, с ЕИК ••• и адрес: [населено място], •••, с посочена цена на иска, в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството-ищец имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от отказана от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на парични субсидии за 2018, 2019 и 2020 год. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи земеделски земи, както и законна лихва за забава/мораторна/, общо в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, произхождаща, както следва: върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 07.07.2022 год. до датата на завеждане на иска; върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 04.08.2021 год. до датата на завеждане на иска и върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата на завеждане на иска, както и законната лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. В исковата молба ищецът моли също така, при уважаване на иска, да му бъдат присъдени направените от ищеца деловодни разноски. В исковата молба се сочи, че дружеството „Тони 1307” ЕООД е сключило, в качеството на наемател, договор за наем с ответника Община Кърджали, на земеделски земи от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на [населено място], община [област], като договорът бил с №••• от ••• год. и имал за предмет - отдаване под наем на земеделски земи с обща площ 51.198 дка, които са част от поземлен [имот номер], целият с площ 111.198 дка. Твърди се, че от този имот, 67.124 дка попадали в обхвата на актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, девета категория. Твърди се също, че няколко дни по-късно - на 14.02.2017 год., с Догово𠹕••, Община Кърджали отдала под наем на лицето Д. Р. Е. земеделски земи от общинския поземлен фонд, с обща площ 60 дка, в землището на [населено място], община [област], които били част от поземлен [имот номер], целият с площ 111.198 дка и в този договор било посочено, че от имота, 67.124 дка попадат в обхвата на актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, девета категория. В исковата молба се твърди също така, че и двата договора - този сключен с ищеца, и този сключен с Д. Р. Е., не било уточнено и отграничено, коя реална част от поземлен [имот номер] се отдава под наем на наемателите, а също така, не било ясно колко и кои точно от земите, попадащи в обхвата на актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, са предоставени под наем на всеки от двамата наематели по договорите. Ищецът твърди, че поради тези неясноти и липса на конкретизация в договорите за наем, са му били отказани плащания от Държавен фонд „Земеделие“ по подадени от него заявления по мерки относно предоставени му под наем земеделски земи за 2018, 2019 и 2020 години, като отказите на ДФ „Земеделие“ били съответно за кампания 2018 год. - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с Изх.№02-090-2600/8605#6 от 07.07.2022 год.; за 2019 год. - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с Изх.№02-090-2600/15729 от 04.08.2021 год. и за 2020 год. - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с Изх.№02-090-2600/2883 от 10.03.2022 год. В исковата молба се твърди, че при това положение, отказите на ДФ „Земеделие“ да му се платят парични суми по подадените заявления са по вина на Общината, предвид на неуточнени и неконкретизирани по количество, качество и местонахождения земеделски земи - предмет на горепосочените договори за наем, като се сочи, че в писмата на ДФ „Земеделие“ и потвърждаващите ги заповеди на министъра на земеделието изрично било посочено, че причини за отказите са застъпването /дублиране/ на земите по двата договора за наем и непопадането на част от тях в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане”. Ищецът твърди също, че не може да включи отдадените му под наем земеделски земи в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане”, нито е могъл да знае, колко и кои от предоставените му под наем земи са включени в този слой, както и че общината като наемодател е следвало да му предостави достатъчни по количество такива земи с договора за наем, за да може успешно да кандидатства пред ДФ „Земеделие“ за изплащане на съответните парични субсидии. Според ищеца, по такъв начин съответните органи и длъжностни лица на Община Кърджали с действията си по сключване и подписване на Договор за наем с №••• от ••• год., са причинили на дружеството „Тони 1307” ЕООД имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер на отказаната му от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на финансови субсидии за 2018 год., в размер на ••• лева, за 2019 год., в размер на ••• лева и за 2020 год., в размер на ••• лева или общо за трите години, в размер на сумата от ••• лева. Поради това и на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ, чл.1 т.3 и чл.1281 ал.11 т.6 и чл.204, ал.4 от АПК, в исковата молба се моли да бъде осъдена Община Кърджали, с ЕИК •••, да заплати на ищеца „Тони 1307” ЕООД, с ЕИК •••, сумата ••• лева като обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от отказана от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на парични субсидии за 2018, 2019 и 2020 год. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи земеделски земи, както и законна лихва за забава/мораторна/, както следва: върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 07.07.2022 год. до датата на завеждане на иска, върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 04.08.2021 год. до датата на завеждане на иска и върху сумата ••• лева, в размер на ••• лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата на завеждане на иска, както и законната лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. При уважаване на иска се претендира да бъдат присъдени направените от ищеца деловодни разноски. С Определение №108 от 12.06.2023 год., постановено по настоящото административно дело №142/2023 год. по описа на съда, така предявения иск от „Тони 1307” ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – [населено място], община [област], [област], представлявано от управителя му Н. М. В., с [ЕГН], против Община Кърджали, с адрес – [населено място], ••• с ЕИК •••, с посочена цена на иска, в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, е бил оставен без разглеждане, като със същото определение е било прекратено и производството по делото. Това определение е било обжалвано в срок с частна касационна жалба пред Върховния административен съд, като с Определение №1455 от 08.02.2024 год., постановено по адм.дело №8709/2023 год. по описа на ВАС – Трето отделение, е отменено Определение №108 от 12.06.2023 год. постановено по административно дело №142/2023 год. по описа на Административния съд – Кърджали, за прекратяване на производството по делото и исковата молба на „Тони-1307“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], община [област], подадена срещу Община Кърджали, е върната, за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото в Административен съд – Кърджали, по същото са проведени две открити съдебни заседания, в които са събрани допълнителни писмени и гласни доказателства. Призован редовно за съдебните заседания, ищецът „Тони 1307” ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – [населено място], община [област], [област], се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат Р. Р. от АК – [област], който заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Счита, че фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, се потвърждават от проведените съдебни заседания, като заявява, че основанията да търсят гражданска отговорност за причинени вреди, под формата на пропуснати ползи са тези, които са били за подписване на Договор за наем с ищеца, от 09.02. 2017 год. и тъй като във всички уведомителни писма, с които му е отказано да му бъдат платени съответни финансови помощи и субсидии, те се свеждат до неправилно подписан и неправилно изпълнен договор за наем и това се твърди. В тази връзка сочи първо, че ищецът не е бил въведен във владение, както е редно да бъде направено, а именно - да се покажат на място земите, тъй като ставало въпрос за 52 дка земи, т.е. той, подписвайки договора и протокола в някакъв кабинет в Община Кърджали, не знаел точно къде се намират неговите имоти, като местоположение и граници. Твърди, че нямало данни ищецът да е бил въведен в конкретни имоти, с конкретни граници, като това не било достатъчно да бъде направено само със специалист от Общината, а следвало да бъде направено и с геодезист, който, съпоставяйки скиците на имотите, на място да покаже къде са границите. Сочи, че това не било направено, което водело до друг проблем, а именно - по-късно, на 14.02.2017 год., се подписал отново договор за наем на същия имот с №•••, но с друго лице, като и в този случай, по същия начин, не било направено разграничение на имота – коя част е на ищеца и коя част е на другото лице – Д. Е., т.е. имотите не били разграничени по площ и по граници. Сочи, че в договора било отбелязано, че от тези имоти има една част - 67.124 дка, които попадат в специализирания слой площи, допустими за подпомагане и че тези площи, които са важни за получаването на субсидии, също не били конкретизирани, тъй като и в двата договора било посочено, че има земи, които са към този специализиран слой, но не било уточнено, кои са тези земи за двамата наематели, за да могат те да кандидатстват за парична помощ за субсидиране. Излага довод, че в уведомителните писма било посочено, че една от причините за отказите е дублиране на земи и действително имало такова дублиране и че като сбор земи, отдадени на двамата наематели, те били точно колкото е целия имот – 111 дка, но не ставало ясно, коя реална част на кого е и колко от тези реални части попадат в специализирания слой площи, допустими за подпомагане. Твърди в този смисъл, че причината за отказите да бъдат изплатени помощи била именно тази - че не били уточнени в договора за наем, при неговото изпълнение, кои земи на кого са и какво представляват, тъй като се правела проверка от ДФ „Земеделие“, а като не са уточнени земите, нямало как да се направи тази проверка, а оттам да се установи, че не са достатъчни за специализиран слой площи, допустими за подпомагане и най-важното - наистина било налице дублиране на земи, защото не било разграничено кой от двамата наематели какво притежава (!?). Твърди също, че това се отразявало на проверката и на искането за изплащане на субсидии, тъй като във всички писма било посочено, че причините за отказ са дублиране на площите и неуточняване и непопадане на част от земите в този специализиран слой, а това било задължение на Общината – да посочи точно кои са земите, кои попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, което било важно за субсидирането, както и на всеки един от двамата наематели, колко от тези площи са дадени, съответно, колко от тези предадени площи попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Счита, че в този смисъл има връзка между сключването на договора и изпълнението му, с отказите на ДФ „Земеделие“ – РА да изплати финансови субсидии, като по този начин се ангажирала гражданската отговорност на Община Кърджали, която не предложила необходимите условия, причинявайки щети на ищеца под формата на пропуснати ползи, за да може същият, въз основа на тези земи, получени под наем от Общината, да получи и съответните субсидии, а той затова бил кандидатствал. Счита също, че има връзка между тези факти и обстоятелства и Община Кърджали следва да бъде ангажирана да понесе отговорност за причинени щети, под формата на пропуснати ползи. По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и да присъди на ищеца направените деловодни разноски. Ответникът по иска – Община Кърджали, редовно призоваван за съдебните заседания, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк. Р. И., който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, като заявява, че поддържа съображенията, изложени в депозирания отговор на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, с който се иска да бъде осъдена Община Кърджали да заплати, като обезщетение, сумата от ••• лева, за причинени на дружеството имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, произтичащи от отказана финансова помощ от ДФ „Земеделие“, под формата на парични субсидии за 2018 год., 2019 год. и 2020 год., по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи земеделски земи, както и мораторната лихва върху сумата, като неоснователен и недоказан иск. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че липсва причинно-следствена връзка между подписания договор за наем на общински земеделски имот и отказаната от ДФ „Земеделие“ финансова помощ. Сочи, че за да възникне отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки – противоправни действия или бездействия, вреди и причинно-следствена връзка между действието или бездействието и вредите. Счита, че в тази връзка, през целия съдебен процес не била установена такава причинно-следствена връзка, като и трите предпоставки не били налице, поради което счита, че предявеният иск е неоснователен и по основание, и по размер. Сочи на следващо място, че според Тълкувателно решение №3/2021 год. на ВКС от 13.01.2023 год., причинените от деликт пропуснати ползи, каквито се твърдят в случая, трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност и пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Излага довод, че в случая, Община Кърджали е изпълнила договорното задължение, като същата е сключила договор, подписан доброволно от ищеца, който се е съгласил със съответните клаузи в него и се е съгласил и за бъдещия стопански риск, който е единствено за негова сметка, както и че в целия процес за предоставяне на имота, съгласно сключения договор, Община Кърджали е изпълнила своите задължения, като в случая не е налице нито една от предпоставките за възникване на отговорност по ЗОДОВ. Сочи, че Община Кърджали е предоставила имота като мера за пасище, а не го е предоставяла за получаване на субсидии и тя няма такъв ангажимент. В тази връзка, счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от незаконосъобразен акт и твърдените вреди от пропуснати ползи, които в случая са недоказани по основание и размер, поради което моли съда да го отхвърли. Моли също така, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение до максималния размер, поради големия размер на материалния интерес по делото. По делото, преди съдебното заседание, от ответника - община Кърджали, чрез процесуалния й представител – ст.юрк.Р. И., е депозиран и отговор на исковата молба, в който същата се оспорва като недопустима и неоснователна. В депозирания отговор са развити подробни доводи и съображения, както по отношение недопустимостта на така предявената искова молба, така и по отношение нейната неоснователност. В писмения отговор ответникът заявява също, че оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане по същество като недопустима и съответно, да бъде прекратено производството по делото, а алтернативно – да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмения отговор моли, също така, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че предявеният иск е неоснователен. Намира, че в хода на съдебното производство не се е установило наличието на съвкупността от факти, които предполагат осъществяването на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че сключеният договор за отдаването под наем на земеделска земя с Община Кърджали, не носи белезите на административен акт, не е проявление на административна дейност, нито на публичните функции на Общината. Също така, счита, че неяснотите в сключения договор, послужили като основание на ДФ „Земеделие“, за отказване на субсидии са били видими за ищеца, още към момента на сключване на договора и не следва Общината да понесе последиците, заради отказаните му парични помощи. С оглед на тези съображения счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен и предлага съдът да постанови решение в този смисъл. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Исковата си претенция в случая ищецът обосновава най-напред със сключения от него Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, с Община Кърджали, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.вх.рег.№••/••• год., Акт ••, том •• /л.5-л.7, л. 87- л. 92 /. По силата този договор за наем, нa основание чл.37и, ал.1 и ал.3 и ал.12, във връзка с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, Решение №34 от 25.02.2016 год. /л. 33- л. 52 / и Решение №53 от 24.03.2016 год. /л.53-л.70/ на Общински съвет - Кърджали и Протокол от 27.04.2016 год. на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ /л.71-л.79/, Община Кърджали, като наемодател, е предоставила, без търг или конкурс, за временно и възмездно ползване на ищеца „Тони - 1307“ ЕООД, като наемател, за срок от 6/шест/ стопански години/от 2016/2017 год. до 2021/2022 год. вкл./, земеделска земя от общинския поземлен фонд/ОПФ/, с площ от 51.198 дка, като част от поземлен имот с №•••, целият с площ от 111.198 дка, в землището на [населено място], община [област], при подробно описаните граници в договора, от които 67.124 дка попадащи в обхвата на актуалния допустим специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 35 броя животински единици – говеда, с регистриран животновъден обект №•••, находящ се в землището на [населено място], срещу наемна цена за 1/една/ стопанска година в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, платима ежегодно по посочената в чл.5 от договора схема. С този договор, земеделската земя – предмет на същия, е била предоставена на наемателя за ползване като пасище, мера, съобразно начина й на трайно ползване/НТП/, т.е. за пашуване. Към момента на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 год., този Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е с изтекъл срок, като през цялото действие на договора, наемателят не е оспорил нито решенията на Общински съвет - Кърджали, нито решението/протокола/ на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на които е бил сключен, нито пък клауза от договора или действие по него. Същият е подписан от ищеца и е породил своето законосъобразно действие, като няма спор, че за периода на действие на договора, ищецът е ползвал предоставената му под наем, без търг или конкурс, земеделска земя, съобразно предназначението й. Ясно е, че подписвайки договора за наем, ищецът доброволно се е съгласил със съответните клаузи в него и бъдещият стопански риск е единствено за негова сметка. По делото от ищеца е представен и е приет като доказателство в съдебно заседание Протокол от 09.02.2017 год. за предаване на имот - общинска собственост, във връзка с договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади /л.148/, с който, в изпълнение на чл.2, т.2.1 от Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем срок от 6 стопански години на общински пасища, мери и ливади, представляващ: поземлен [имот номер] по Картата на възстановената собственост на землище [населено място], община [област], с площ 51.198 дка, начин на трайно ползване: Пасище и мера, категория IX, находящ се в местността „•••”, комисия в състав: 1. Ю. Р. - ••• в отдел ••• и 2. А. С. - ••• в отдел ••• в Общинска администрация – Кърджали, е извършено фактическо предаване на общинския имот, на А. Н. В. - Н., управител на „Тони - 1307” ЕООД [населено място] - наемател по цитирания договор за наем, като протоколът е подписан от двамата членове на комисията, предали имота и от управителя на дружеството – наемател на същия. По доказателствено искане на процесуалния представител на ищеца, до разпит като свидетел в съдебно заседание на 16.05.2024 год. е допуснат А. М. С., който е един от служителите на Общинска администрация - Кърджали, вписан в Протокола от 09.02.2017 год. за предаване на имот - общинска собственост, в изпълнение на чл.2, т.2.1 от Договора №••• от ••• год. за отдаване под наем срок от 6 стопански години на общински пасища, мери и ливади. В показанията си свидетелят заявява, че работи в Община Кърджали, в Дирекция „•••“, като и през 2017 год. е работил на същата длъжност и че с отдаването под наем на общински земеделски земи се занимава отдел „Стопански дейности и земеделие“, който е към същата дирекция. На въпрос, дали е е подписвал протокол през 2017 год. за предаване на общински земи на „Тони 1307“ ЕООД, свидетелят отговаря, че са минали 7 години и че това му е била работата и са подписвали стотици договори и протоколи, като заявява, че конкретно за този протокол няма спомен, но че условията са били такива и че при получаване на договора се подписва и протоколът, като това ставало в кабинета, при получаване на договора, който се заверявал пред нотариус. Свидетелят отговаря положително, че заедно с договора е подписан и протокола, като те са от една и съща дата. На друг въпрос отговаря, че за този имот няма спомен дали е ходил на място, в землището на [населено място], община [област], за да покаже на наемателя земите, които му се отдават под наем и че преди е ходил на място, за да показва земите, но сега вече не ходел, като отново заявява, че не си спомня дали е ходил през 2017 год. На въпрос, когато ходят на място да показват земите, водят ли геодезист, за да покаже границите, свидетелят заявява, че вече не се занимава с това. Във връзка с подписването на договорите и на протоколите за предаване на имотите на наемателите, свидетелят С. пояснява, че лицето се подписва, че получава договора и след като върне заверен екземпляр от договора пред нотариус, тогава му дават протокола и че такава е практиката. Отново заявява, че няма спомен, дали е ходил на място да предава земи в землището на [населено място], община [област], а на въпрос, как наемателят разбира къде е имотът и къде са му границите, свидетелят заявява, че не може да коментира. На въпрос, някой показва ли на наемателите къде се намират земите, които вземат под наем, свидетелят С. отговаря, че те идвали и се уговаряли с началниците и си имало експерти, които ходят на обекта, но това ставало, когато животновъдът заяви, че иска да му се покаже имотът. Следва да се посочи, че видно от този Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, земеделската земя – предмет на същия, е била предоставена на наемателя за ползване като пасище, мера, съобразно начина й на трайно ползване/НТП/, т.е. за пашуване. Към момента на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 год., този Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е с изтекъл срок, като през цялото действие на договора, наемателят не е оспорил нито решенията на Общински съвет - Кърджали, нито решението/протокола/ на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на които е бил сключен, нито пък клауза от договора или действие по него. Договорът за наем е подписан от ищеца и е породил своето законосъобразно действие, като не се спори, че за периода на действие на договора, ищецът е ползвал предоставената му под наем, без търг или конкурс земеделска земя, съобразно предназначението й. Ясно е, че подписвайки договора за наем, ищецът доброволно се е съгласил със съответните клаузи в него, съответно и с предмета на договора за наем – описаният в него земеделски имот във вида и състоянието, в което се е намирал и бъдещият стопански риск е бил единствено за негова сметка. На следващо място, исковата си претенция в случая ищецът по-нататък обосновава и със сключения от Община Кърджали, като наемодател, Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, с Д. Р. Е. от [населено място] •••, община [област], като наемател /л.9-л.14, л.80-л.85/. По силата този договор за наем, нa основание чл.37и, ал.1 и ал.3 и ал.12, във връзка с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, Решение №34 от 25.02.2016 год. /л. 33- л. 52 / и Решение №53 от 24.03.2016 год. /л.53-л.70/ на Общински съвет - Кърджали и Протокол от 27.04.2016 год. на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ /л.71-л.79/, Община Кърджали, като наемодател, е предоставила, без търг или конкурс, за временно и възмездно ползване на Д. Р. Е. от [населено място] •••, община [област], като наемател, за срок от 6/шест/ стопански години/от 2016/2017 год. до 2021/2022 год. вкл./, земеделска земя от общинския поземлен фонд/ОПФ/, с площ от 60.00 дка, като част от поземлен имот с №•••, целият с площ от 111.198 дка, в землището на [населено място], община [област], при подробно описаните граници в договора, от които 67.124 дка попадащи в обхвата на актуалния допустим специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 18 броя животински единици – говеда, с регистриран животновъден обект №•••, находящ се в землището на [населено място], срещу наемна цена за 1/една/ стопанска година, в размер на •••/•••/ лева, платима ежегодно по посочената в чл.5 от договора схема. Ясно е, че към момента на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 год., и този Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е с изтекъл срок. Исковата си претенция в случая ищецът обосновава и с Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадени от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, изискани от съда и приети като доказателства по делото, както следва: за кампания 2018, с Изх.№02-090-2600/8605#6 от 07.07.2022 год. /л.94-л.112/; за кампания 2019, с Изх.№02-090-2600/15729 от 04.08.2021 год. /л.117-л.120/; за кампания 2020, с №02-090-2600/2883 от 10.03.2022 год. /л.124-л.127/. С тези уведомителни писма са наложени намаления на исканите като подпомагане суми и са оторизирани суми по съответните схеми и мерки, заявени за подпомагане. Във всяко от тези уведомителни писма е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. При това положение, след като анализира и прецени приобщените по делото писмени и гласни доказателства, за да се произнесе по така подадения иск, с посочено в него правно основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 и чл.204 от АПК, съдът от правна страна намира следното: Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съответно е регламентирано, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а според ал.2 на същия текст, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Съгласно ал.3 на чл.204 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а според ал.4, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. От цитираната нормативна уредба следва, че за да бъде допустим предявеният иск по ЗОДОВ, то на първо място същият следва да се основава от фактическа страна на твърдения за вреди, причинени, пряко и непосредствено, от незаконосъобразен административен акт, като този акт следва да бъде отменен по съответния ред или оспорването му да бъде предявено заедно с иска за обезщетение. В процесния случай ищецът не твърди вредите в посочения размер на исковата сума да произтичат от отменен като незаконосъобразен индивидуален или общ административен акт или подзаконов нормативен акт, като с исковата молба не е и предявено оспорване на какъвто и да е административен акт. Казано по друг начин, в исковата молба не се твърди наличието на предварително отменен административен акт, както и не са наведени доводи за наличието на нищожен или оттеглен от издателя му административен акт по смисъла на чл.204, ал.3 от АПК, нито пък с предявеният иск е съединена и жалба срещу административният акт, от който да се поддържа произтичането на пропуснатите ползи. Според настоящия състав, няма никакъв спор, че описаните по-горе два броя договори за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, сключени от Община Кърджали, като наемодател и посочените в тях лица, вкл. по единият от тях ищеца, като наематели, по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като административни актове, а не могат да бъдат квалифицирани и като административни договори по смисъла на чл.19а от АПК. Касае се за едни обичайни гражданскоправни отношения и по-конкретно - за наемно правоотношение, което не възниква по силата на административен акт, а със сключването на договор за наем, с който договор наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определената наемна цена. Следва да се отбележи, че тъй като в случая се касае за отдаване под наем на земи от общинския поземлен фонд, като основание за сключването на тези договори за наем е посочена разпоредбата на чл.26а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, съгласно която, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, когато земите са пасища, мери или ливади. От анализа на съдържанието на тези два договора за наем, предвид изложеното по-горе, е ясно, че изискванията на тази законова разпоредба са спазени по отношение и на двата договора за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които, съгласно чл.4 от ЗОДОВ, са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи, при или по повод изпълнението на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините, за дейността на администрацията се включват следните елементи, които следва да са кумулативно налице: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен акт/съгласно чл.204, ал.3 от АПК/, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност/което се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно чл.204, ал.4 от АПК/; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца/била тя имуществена или неимуществена/; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под „вредоносен резултат“/„вреда“/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на някой от тези елементи на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред или казано по друг начин, липсата само на един от елементите на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ или липсата на една от характеристиките на подлежащите на обезщетяване вреди по см. на чл.4 от ЗОДОВ е основание за отхвърляне на предявения иск, а освен това, по силата на чл.204 от АПК, иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове може да се предяви след отмяната им по съответния ред. Съдът в настоящия състав намира, че в конкретния случай категорично липсва първият от посочените елементи на фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ, а именно -в настоящия случай не само че не е налице отмяна на административен акт по съответния ред, а въобще липсва такъв административен акт, който да бъде отменен, доколкото двата договора за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, категорично не са административни актове, а както бе посочено и по-горе, те не могат да бъдат квалифицирани и като административни договори по смисъла на чл.19а от АПК. Освен това, относно съдържанието и изпълнението на сключения от ищеца Догово𠹕•• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, не е имало спорове, вкл. и съдебни такива, този договор е с изтекъл срок, като през цялото действие на договора, наемателят не е оспорил нито решенията на Общински съвет - Кърджали, нито решението/протокола/ на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на които е бил сключен, нито пък клауза от договора или действия по него. Относно твърденията в исковата молба, а и поддържани от процесуалния представител на ищеца, за противоправни действия, респ. бездействия на ответника, съдът намира за нужно да отбележи, че един акт, респ. действие или бездействие на административен орган е незаконно, когато противоречи на закона или на друг нормативен акт или когато те не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. В чл.203 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ са употребени термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за които няма легално определение. Предвид смисъла на разпоредбите на чл.250, чл.256 и чл.257 от АПК, следва да се приеме, че фактическото бездействие представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение за административен орган или длъжностно лице, т.е. това са случаите, когато самата правна норма регламентира дължимото фактическо действие, но такова според настоящия състав, категорично не се установява да е налице. Незаконосъобразното действие или бездействие на орган или длъжностно лице, освен това, следва да е при или по повод изпълнение на административна дейност, а административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната и местната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения, тя е изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавна власт, като съдът счита, че в случая, сключването на договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади от страна ищеца, като наемател, с община Кърджали, като наемодател, и съответно, последващите действия във връзка с изпълнението на този договор за отдаване под наем, по никакъв начин не са проявление на такава административна дейност. Най-сетне, в така предявения иск е посочено, че същият се предявява с правно основание чл.204, ал.4 от АПК, като се твърди, че съответните органи и длъжностни лица на Община Кърджали, с действията си по сключване и подписване на Договор за наем с №••• от ••• год., са причинили на дружеството „Тони 1307” ЕООД имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер на отказаната му от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на финансови субсидии, за 2018 год, за 2019 год. и за 2020 год., в посочените размери. По повод тези твърдения в исковата молба, съдът намира за необходимо да разясни следното: Според чл.128 от АПК, подведомствени на административните съдилища са и исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица/чл.128, ал.1, т.6, предл. I/първо/, също посочен като основание в предявения иск. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК/чл.203 – чл.207 от АПК/. Горните правни норми предпоставят приложимостта на този специален ред за търсене на обезщетения, само когато претендираните вреди са пряк и непосредствен резултат от правни актове на административен орган, които са обявени за незаконосъобразни, както и/или от незаконосъобразни фактически действия/ бездействия на длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност от тези органи, съответно от длъжностни лица, т.е. вредата, чиято обезвреда може да иска едно лице, следва да е следствие на акт на административен орган или на фактическо действие или бездействие на длъжностно лице при този орган и да е при или по повод на изпълнявана административна дейност. На второ място, незаконосъобразното действие или бездействие на административен орган или на длъжностно лице може да бъде само фактическо/или материално/ действие, което се предприема или извършва без правно основание - нормативен или административен акт, респ. бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Незаконосъобразно действие по смисъла чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото незаконосъобразното правно действие е незаконосъобразен юридически акт, който или е незаконосъобразен административен акт и в този случай отговорността пак ще бъде по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за вреди от незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на гражданското право, осъществена от държавен орган, който е юридическо лице/какъвто именно е и настоящия случай – сключен договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади/ и в този случай отговорността за вреди ще бъде по правилата на гражданското право. Същото, между впрочем, се отнася и за незаконосъобразното бездействие на административен орган - ако то се състои от фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок по чл.57 от АПК по искане да се издаде ненормативен административен акт, това бездействие по дефиницията на чл.58, ал.1 и ал.4 от АПК е приравнено на административен акт - мълчалив отказ или мълчаливо съгласие. Мълчаливият отказ на администрацията, според ВКС в мотивите към т.4 на ТР №3 от 22.04.2004 год. не е фактическо действие, а юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на органа на администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите на чл.256 и чл.257 от АПК. Юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предвид горното е ясно, че действията преди и при сключването и подписването на Договора с №••• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като фактически /или т.нар. материални/ действия, които са предприети или извършени без правно основание, било то нормативен или административен акт. Договорът е сключен на ясни законови основания – чл.37и, ал.1, във вр. с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ и след изпълнение на процедурата, разписана в нормите на чл.37и, ал.3 – ал.6, ал.8 и ал.12 от ЗСПЗЗ, видно от представените от ответника и приети в съдебно заседание писмени доказателства, т.е. те са в изпълнение на една ясно регламентирана в закона дейност. От това следва, че всички тези действия на съответните органи и длъжностни лица от Община Кърджали категорично не са фактически/или материални/ действия, а са правни действия, като таково правно действие е и сключването и подписването на посочения договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, на който ищецът заявява, че основава така предявения иск. Казано по-просто, в случая липсват фактически действия или действие, чиято незаконосъобразност да се установява от настоящия съд, пред който е предявен и искът за обезщетението. Най-сетне, съдът намира за крайно несъстоятелно твърдението, изложено в исковата молба, че ищецът „Тони 1307” ЕООД не можел да включи отдадените му под наем земеделски земи в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, нито могъл да знае колко и кои от предоставените му под наем земи са включени в този слой и че общината, като наемодател, следвало да му предостави достатъчно по количество такива земи с договора за наем, за да можел успешно да кандидатства пред ДФ „Земеделие“, за изплащане на съответните парични субсидии. Договорът с №••• от ••• год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е сключен от ищеца, като наемател, с Община Кърджали, като наемодател, нa основание чл.37и, ал.1 и ал.3 и ал.12, във връзка с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ. Нито в разпоредбата на чл.37и от ЗСПЗЗ, която съдържа 13 алинеи, нито в разпоредбата на чл.24а от с.з., която съдържа 13 алинеи, в които разпоредби детайлно са регламентирани реда, изискванията и условията за отдаване на земи от общинския поземлен фонд под наем или аренда, в т.ч. и без търг, не съществува разпоредба, която да изисква, респ. да въвежда задължение за съответната община, да предоставя под наем или аренда земи, в които да има площи, които да са включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, а още по-малко пък съответната община да има задължение да ги поддържа за периода на действие на съответния договор в състояние, в което тези площи да бъдат годни за включване в този специализиран слой. Близко до ума е, че създаването и поддържането на такива площи, които отговарят на изискванията и могат да бъдат включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, си е ангажимент на земеделския стопанин, който ползва и стопанисва предоставената му под наем или аренда земеделска земя, но това по никакъв начин не може да бъде вменено като задължение на наемодателя или арендодателя, т.е. на съответната община. Така, предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че в настоящия случай безспорно се установява, че не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, а всъщност такъв административен акт не е и налице, не е налице нито незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице от община Кърджали, при или по повод изпълнение на административна дейност, което мотивира съда да квалифицира предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. По изложените съображения, с решението по настоящото дело, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При този изход на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ урежда въпроса с разноските при разгледан по същество иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. при допустим иск. При този изход на спора искането на ответника Община Кърджали за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Така, в полза на Община Кърджали следва да се присъди сума, в размер на 360.00 лева, определена при приложението на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни дела с материален интерес, каквото е и настоящото дело, възнаграждението е от 100 до 360 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в максимално предвидения в посочената норма размер от 360.00 лева, тъй като по делото са проведени три открити съдебни заседания, като и в трите упълномощения процесуален представител на ответника се е явявал, изразявал е становища по допустимостта и основателността на така предявения иск, представял е относими по делото доказателства, а освен това, в указания му срок, преди първото съдебно заседание е депозирал и писмен отговор на исковата молба. Следва, в тази връзка, да се вземе предвид и значителния материален интерес по делото – предявеният иск е в общ размер на ••• лева, от които посочена цена на иска – ••• лева и лихви в размер на ••• лева, като се претендира и присъждането на законна лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.203 от АПК, съдът