Решение № 4448 от 31.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 941/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Административното дело е образувано по жалба на М. И. Д. с [ЕГН] и адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], подадена против Заповед № 374з-194 от 24.10.2024г. на Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, с която му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендира, че преди издаване на акта са били събрани доказателства само и единствено в посока обосноваване на отказ. Твърди, че предупредителния протокол по чл.65 от ЗМВР не е сред основанията за отказ по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ и той и в момента живее на семейни начала с лицето, което е наранил, и имат две деца. Излага, че ако органът е бил взел предвид материалите в ДП № ЗМ-125/21324г. по описа на РУ Червен бряг и № 2798/2024г. по описа на РП Плевен, е следвало да направи извод, че е налице опасност за личността и имуществото на жалбоподателя и неговите най-близки роднини, съответно има основание за издаване на исканото разрешително. На последно място излага доводи във връзка с издаденото на баща му като ЕТ разрешително за оръжие, и че в момента той изпълнява функциите на последния поради заболяване. Иска отмяна изцяло на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с даване на задължителни указания. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения, не претендира разноски. По отношение реализираните обороти от заведението излага, че размерът на сумите няма значение, тъй като самият факт, че има някакъв бизнес е достатъчна предпоставка за опасност. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата поради липса на основателна причина за издаване на исканото разрешение, претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление до Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен рег.№ 374000-6546/09.10.2024г. (л.33), с което е поискано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоохрана и инкасова дейност. Към заявлението са били приложени необходимите писмени документи (л.34-43), а именно: Декларация по чл.58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; Свидетелство за завършено средно образование; Удостоверение от АСМП по психиатрия д-р И. Н. гр. Червен бряг, че е психично здрав и не се води на диспансерен учет; Удостоверение на Национална следствена служба, че срещу лицето няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; Свидетелство за съдимост, от което е видно, че лицето не е осъждано. Към заявлението не са били приложени мотиви, обосноваващи необходимостта от издаване на исканото разрешение. Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е било изпратено запитване рег.№ 374000-6547/09.10.2024г. (л.44) до РС Червен бряг дали Д. през последните три години задължително е настаняван в лечебни заведения по Глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекуван за употреба на наркотични вещества. В отговора на РС Червен бряг (л.45) е посочено, че няма образувани частни наказателни дела в този съд за задължително настаняване в лечебно заведение по Глава пета, раздел II от Закона за здравето или лечение за употреба на наркотични вещества на лицето М. И. Д.. От ПИ в група ОП инспектор М. И. е била изготвена справка рег.№ 374р-12784/16.10.2024г. (л.46) до Началника на РУ Червен бряг, в която е посочено, че след извършена справка в информационната система на МВР е установено, че Д. не е осъждан, но има данни за завеждан заявителски материал срещу него: ЗМ-173/1998г. по описа на РУ Ябланица за престъпление по чл.244-245 от НК (разпространение на подправени парични знаци) и ЗМ-609/2001г. по описа на РУ Червен бряг за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ и ал.2, б.“а“ от НК (ПТП с телесна повреда по непредпазливост). Изложено е още, че няма данни да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични вещества, да е нарушавал обществения ред на територията на РУ Червен бряг или да са му налагани ограничителни мерки по ЗЗДН, както и че е създал условия за съхранение на огнестрелно оръжие в дома си. От инспектор М. Н. по заявлението също е била изготвена справка с рег.№ 374р-12926/18.10.2024г. (л.47) до Началника на РУ Червен бряг, в която е изложена същата информация за регистрираните срещу Д. два броя заявителски материали, както и е посочено, че има данни последният да контактува и поддържа контакти с лица от криминалния контингент на територията на гр. Червен бряг, и че към лицето има проявяван оперативен интерес. Информацията от цитираните справки е била обобщена от мл. експерт Н. Г. в справка рег.№ 374р-12991/21.10.2024г. (л.32) до Началника на РУ Червен бряг, в която е посочено основанието, на което се иска издаването на разрешителното („оръжието е необходимо за самоотбрана и инкасова дейност“), направен е извод, че заявителят не е обосновал необходимост от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и не е приложил никакви документи, доказващи тази необходимост. Предложено е на М. Д. да бъде изготвено и връчено съобщение за допълнителни мотиви относно необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана. На 21.10.2024г. на Д. е било изпратено съобщение рег.№ 374000-6922 (л.31) по повод подаденото заявление, в което заявителят е бил уведомен, че заявлението не е достатъчно обосновано, като физическо лице по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, както и от предоставените писмени мотиви – което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. На заявителя е бил предоставен на основание чл.34, ал.3 от АПК 3-дневен срок да представи писмени доказателства относно необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие. В отговор на 23.10.2024г. оспорващият е депозирал допълнителни мотиви (л.26), в които е изложил, че като служител на ЕТ „Мариян 78 – И. Д.“ пренася финансови средства до банката в гр. Плевен, плаща ежемесечно ток и вода на каса в „Изипей“, пътува ежеседмично до гр. София и други градове за закупуване на стоки, като пренася пари и стоки със значителна стойност. Посочил е, че печалбата на фирмата не е достатъчна, за да наеме лицензирана фирма за охрана, не може да си позволи промяна на обслужващата банка, а едноличният търговец, който е извършвал тези дейности в миналото и за целта има издадено разрешително, поради здравословното си състояние вече не ги извършва и това обосновава необходимостта от издаване на разрешително за заявителя, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ – за служебни цели – охрана на собствеността и инкасова дейност. Към мотивите са били приложени доказателства – служебна бележка от ЕТ, фактура за закупени хранителни стоки, разписка за платена електрическа енергия чрез „Изипей“ и разписка за безкасово плащане чрез постерминал на НАП на осигуровки. Със справка рег.№ 374р-13182/24.10.2024г. (л.17), изготвена от мл. експерт в РУ Червен бряг до началника на управлението, е предложено на М. Д. да бъде изготвена и връчена заповед за отказ от издаване на разрешение за дейности с късо нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана като физическо лице, тъй като заявителят по никакъв начин не е обосновал наличие на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Посочено е още, че изложената причина по чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ – за служебни цели, не кореспондира със заявлението за придобиване на оръжие за самоотбрана като физическо лице, тъй като физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие само за някоя от изброените в чл.6, ал.3 от закона граждански цели. Производството е приключило с постановяването на оспорената Заповед № 374з-194 от 24.10.2024г. на Началник на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен (л.14), с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на М. И. Д.. Мотивите на органа са, че лицето е подало заявление за придобиване на оръжие за самоотбрана, като физическо лице, а не като юридическо лице съобразно сочената от него причина „за служебни цели“ – охрана на собствеността и инкасова дейност. За придобиването на оръжие за граждански цели изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Д. не е доказал наличие на потенциално съществуваща опасност от засягане на неговата или членовете на семейството му физическа неприкосновеност. Обсъдени са посочените от лицето основания, които мотивирано са приети за неоснователни. Направен е извод, че заявителят не е обосновал с конкретни факти и обстоятелства необходимостта от издаване на исканото разрешение, и е постановен оспореният отказ. Към административната преписка е приложена преписка с рег.№ 374000-158/09.01.2023г. по описа на РУ Червен бряг, образувана по сигнал на жената, с която Д. живее на съпружески начала, за нанесен й от последния удар с юмрук, в следствие на което тя е получила охлузване и подуване в областта на лявото око. Преписката е приключила с Протокол за предупреждение по чл.62, ал.5 от ЗМВР (л.24), с който Д. е бил предупреден да не заплашва с извършване или да не извършва противоправни деяния спрямо личността, живота, здравето и собствеността на Д. Г. М., с която е живял на семейни начала, да не я обижда, да не й нанася физическо и психическо насилие, и да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, и че при неспазване на горното носи отговорност по конкретно посочени разпоредби на НК. По искане на оспорващия по делото са приети заверени копия от документи по досъдебно производство № 2798/2024г. по описа на РП Плевен (ЗМ № 125/2024г. на РУ Червен бряг) – л.86-90. От тези доказателства се установява, че досъдебното производство се води срещу П. И. В. от гр. Червен бряг за това, че на 23.03.2024г. в гр. Червен бряг, в ресторант „Ропотамо“ – собственост на И. М. Д., противозаконно е унищожил чужда недвижима вещ – витражно стъкло на ресторант „Ропотамо“ (престъпление по чл.216, ал.1 от НК) и че на същата дата в ресторанта чрез бутане с ръце в гърдите, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. В. Й., изразяваща се в счупване на долния край на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднено движение на лявата ръка (престъпление по чл.133 от НК). В о.с.з. на 17.12.2024г. е разпитана като свидетел майката на жалбоподателя. Последната излага, че във връзка с търговската дейност на ЕТ, на съпруга й е било разрешено оръжие, но поради заболяването му и на същите мотиви искат сина й да има разрешително за оръжие. Сочи, че тя има генерално пълномощно да представлява ЕТ, изпълнява всички негови задължения пред банки и институции, договори, които се сключват с фирми, с доставчици, т.е. с пълномощното извършва цялата дейност на фирмата. Когато посещава банкови клонове да внася пари, е придружавана от сина си, ходят винаги двамата и е притеснително докато пътуват. Потвърждава, че заявлението на сина й за разрешение на дейности с огнестрелно оръжие е с цел да й бъде охрана, когато тя осъществява задължение на фирмата по внасяне на суми. Излага, че нямат голям поток от клиентела, по времето на боледуването на съпруга й са били затворили, отворили са чак през пролетта на 2024г., не работят до късно, дори понякога почиват повече дни отколкото е необходимо, защото нямат работа, нито имат толкова клиенти. По искане на ответника, от оспорващия са представени трудов договор и длъжностна характеристика на М. Д. за длъжността „салонен управител“ в ЕТ „Мариян 78 – И. Д.“ гр. Червен бряг, извлечения от сметка в ОББ за периода м. май – м. ноември 2024г, разписки от „Изипей“ АД офис Червен бряг за захранване на сметката на ЕТ и за заплатен ток от същия, фактури за закупени хранителни стоки от търговеца (л.102-142). От представените банкови извлечения се установява, че за горния период от 7 месеца, в сметката на ЕТ са внесени 1000 лв. в клона на ОББ в Б. С. през м. октомври и 1290 лв. в клона на ОББ в гр. Плевен през м. септември, както и 1000 лв. през м. ноември чрез „Изипей“ АД. През м. декември 2024г. сметката е захранена с 1800 лв. отново чрез „Изипей“ АД офис Червен бряг – разписка на л.129. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК (обжалваният акт е връчен на Д. на 28.10.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 11.11.2024г., вх.№374000-7435). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – от Началника на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен по постоянния адрес на заявителя (чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ) и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити по чл.59 от АПК. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В изпълнение на чл.34, ал.3 от АПК на оспорващия е предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за наличието на основателна причина за необходимостта от самоотбрана. Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че преди издаване на акта са били събрани доказателства само и единствено в посока обосноваване на отказ. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ, законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам – чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. Това дали и с какви факти ще мотивира причината за издаване на разрешително, съответно – дали ще посочи доказателства за изложените факти е изцяло в преценката на заявителя. Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби. Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона, поради което възраженията на жалбоподателя по отношение образуваното ДП № ЗМ-125/21324г. по описа на РУ Червен бряг и № 2798/2024г. по описа на РП Плевен са неоснователни. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение или за продължаване на срока на вече издадено такова, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Самото досъдебно производство е образувано за престъпления против други лица – за увреждане имуществото на И. М. Д. и за нанесена средна телесна повреда на трето лице. Обстоятелството, че сбиването е станало в стопанисвания от ЕТ „Мариян 78 – И. Динков“ ресторант „Ропотамо“ не води до извод за съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя или неговото семейство (съпруга и деца). Видно от доказателствата по делото, самият едноличен търговец има разрешително за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия. Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл.87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт, т.е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице да изложи и докаже конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като абсолютно необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Съобразно изискванията на закона тази нужда за „самоотбрана“ следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. За да се обоснове нужда в тази насока, извод за опасност и съответно за основателна причина може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти и обстоятелства, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, т.е. действителна необходимост от притежаването на оръжие. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост“ като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Динков не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие. Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел също не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Извършената от административния орган проверка несъмнено е установила, че в системата на МВР няма постъпили сигнали и жалби за посегателства или заплахи спрямо личността на оспорващия и притежаваното от него имущество. По останалите причини, посочени от оспорващия като основания за издаване на исканото разрешение: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни възможности, които имат различен правен режим. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ обосновава трайно застъпен в съдебната практика извод, съгласно който физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Служебната ангажираност на М. Д. към едноличния търговец не може да бъде причина за издаване на заявителя като физическо лице на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за служебни цели. Ако работата на заявителя крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, едноличният търговец, с който лицето има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни. От друга страна, както бе посочено, самият търговец има издадено такова разрешително именно за тези цели – както сам излага оспорващият и свидетелят. Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с пренасяне на големи парични суми, са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. Заявлението е подадено от Динков в качеството му на физическо лице, но с доводи, свързани с изпълнение на задълженията му по трудово правоотношение. При това положение, в случай на наличие на сочените обстоятелства, оръжие може да му бъде зачислено, но по друг ред и от неговия работодател. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател – юридическо лице или търговец. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие с цел самоохрана (каквато причина е посочена в заявлението), тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Въпросните служебни цели – охрана на собствеността и инкасо дейност, обективно биха могли да бъдат постигнати посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. Както правилно е посочил и административният орган, съществува и възможността за плащане и превеждане на суми по банков път или чрез интернет банкиране. Обстоятелството, че в сведенията и в мотивите на заповедта е посочен протоколът за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР е неотносимо към спора, тъй като същият не е послужил като основание за постановяване на оспорения отказ. В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ Червен бряг е административния орган, който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска без основателна причина разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от жалбоподателя аргументи. В обобщение, необходимостта от осигуряване на самоотбрана следва да е обвързана с конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателства срещу живота, здравето или имуществото на заявителя или неговото семейство. Такава непосредствена и тежка заплаха, която да оправдава повишения риск от притежаване и носене на огнестрелно оръжие, не е установена в настоящия случай. Неоснователни са твърденията на оспорващия, че липсата на банков клон на ОББ води до необходимостта от внасяне на суми в брой в клонове на банката в Б. С. и Плевен и няма друг начин за захранване на сметката на ЕТ. От представените банкови извлечения и разписки се установява, че за 7 месеца пари в офиси в двата града са били внесени само два пъти, но сметката може (и е била) захранена чрез офис на „Изипей“ АД в гр. Червен бряг, т.е. възможно е извършването на такава операция от населеното място, в което търговецът развива дейността си, и не е необходимо пътуването с парични суми до други градове. Твърденията на майката на оспорващия, че всеки път или трябва да отиде и да плати такси в Изипей, или да отидат в Плевен и да внесат парите, т.е. че по-изгодно е внасянето на сумите в самия банков клон, се опровергава от доказателствата по делото. Видно от банковите извлечения, за всяко от двете внасяния в брой е удържана такса обслужване в размер на 20 лева, докато при захранване на сметката чрез „Изипей“ АД офис Червен бряг са удържани такси в размер на 6, 04 лв. (за превода от 1000 лв.) и 7, 46 лв. (за превода от 1800 лв.). Следователно внасянето на пари в брой в банков клон не е по-изгодно от захранването на сметката на ЕТ чрез Изипей. Показанията на разпитания свидетел и банковите извлечения пък опровергават твърденията на оспорващия, че пренася значителни суми в брой от оборота на заведението, за да ги внесе в банката в брой. По думите на свидетеля, оборотът на заведението е толкова малък, че се чудят как да закрепят бизнеса, освободили са работниците, клиентелата е малка, не работят до късно, дори понякога почиват повече дни отколкото е необходимо, защото нямат работа. Както вече бе изложено, за 7 месеца пари в брой са внасяни само два пъти, и то в неголеми размери – 1000 лв. и 1290 лв. Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на оспорващия в с.з., че самият факт, че лицето има някакъв бизнес е достатъчна предпоставка за опасност, съответно е основание за издаване на исканото разрешително. Да се приеме за основателна тезата, че за всеки субект, развиващ стопанска дейност, е налице потенциална опасност и следва да му се разрешава придобиване и носене на огнестрелно оръжие, би противоречало на целите на ЗОБВВПИ и въведения с него строг разрешителен режим при наличието на реална, а не хипотетична опасност. По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на делото, заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена, поради което следва да бъде уважена. В полза на ОД на МВР Плевен – юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на оспорения административен акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав,