Решение № 1510 от 28.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10595/2021 г.

Производството е по реда на чл.92, ал.3 Закон за автомобилните превози /ЗАП/, обнародван ДВ бр.82 от 17.09.1999г., в сила от същата дата - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 25.02.2011г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Образувано е по жалба на Г. Б. С., подадена срещу наказателно постановление №42-0001427, издадено на 08.06.2021година от директор Регионална дирекция”Автомобилна администрация” /РД”АА”/ София към Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” /ИА”АА”/, с което в качеството на водач, му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.105, ал.1 ЗАП - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 25.02.2011г., за това, че на 12.05.2021година, около 12: 35часа, в град София, Околовръстен път Бояна, с посока кв.”Драгалевци”, управлявайки товарен автомобил, марка”MERCEDES”, категория N3, собственост на юридическо лице, е извършвал обществен превоз на товари от кв.”Княжево” до кв.”Враждебна”, като при извършената проверка не е представил пътен лист по образец - административно нарушение по чл.89, т.2 Наредба №33 от 03 ноември 1999година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредба №33/1999г./, издадена от министъра на транспорта, обнародвана ДВ бр.101 от 23.11.1999г., в сила от същата дата - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.86 от 01.11.2016г. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Развити са съображения в насока допуснати нередовности, поотделно и заедно с характеристиките на съществени, при оформяне съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното производство, съпоставено с приложимите изисквания по чл.42, т.3, т.4 и т.7 /нов чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.7/ ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Освен това се твърди несъответност с приложената административнонаказателна разпоредба, както неспазено изискване по чл.40, ал.1 ЗАНН. Пред съда административнонаказаният Г. Б. С., в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призован, не се явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник, но чрез депозирани “писмени бележки”, вх. №98596/07.04.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 17-18 от делото/, изразява позиция, по същество идентична с формулираната в жалбата, като искане и доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата, освен в съпроводителното писмо, с което депозираната жалба, ведно с административнонаказателната преписка, е изпратена в съда, в насока наличие на предпоставки атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено в съответствие с приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни разпоредби и при изрично направено възражение за прекомерност, в случай на основание да бъде уважено искане за присъждане в полза на жалбоподателя на деловодни разноски, формирани от заплатено адвокатско възнаграждение на ангажиран защитник. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите, развити в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в хода на съдебното производство в писмен вид от жалбоподателя и обсъди събраните доказателства и наличните по делото материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка касателно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: На 12.05.2021година, по обедно време, около 12: 35часа, изпълнявайки служебните си задължения като екип инспектори при РД”АА” София, свидетел н.с., съвместно с колегата си а. Г.ев, спрял за проверка на превозното средство и на водача, товарен автомобил, марка”MERCEDES”, при придвижването на последния на територията на столичния град, по Околовръстен път, в участъка при кв.”Бояна” и в посока към кв.”Драгалевци”. При положение, че по представените документи водачът бил установен като Г. С., както, че управляваният от последния товарен автомобил /от категория N3/ бил собственост на юридическо лице, контролните органи, имайки и предпоставките да приемат, че се реализирал обществен превоз на товари на територията на Република България и по маршрут кв.”Княжево” - кв.”Враждебна” в град София, изискали от С., в качеството на водач, да представи в пълен обем документите, които следвало да са налични у него по време на работа, а именно тези по чл.100, ал.1, т.1-3 Закон за движението по пътищата, но и по чл.89 Наредба №33/1999г. При констатация, че “в момента на проверката не представя пътен лист по образец”, от страна на контролните органи, конкретно от инспектор при РД”АА” София - а. Г.ев, в присъствието на свидетел н.с., се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето срещу жалбоподателя Г. Б. С., ЕГН •••••••••• и с адрес град София, ..., бланков №.., за установяване на административно нарушение по чл.89, т.2 Наредба №33/1999г., от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 12.05.2021година, около 12: 35часа, в град София, Околовръстен път Бояна, с посока кв.”Драгалевци”, управлявайки товарен автомобил, марка”MERCEDES”, категория N3, собственост на юридическо лице, С., в качеството на водач, е извършвал обществен превоз на товари от кв.”Княжево” до кв.”Враждебна”, като при направена проверка от контролни органи не е представил пътен лист по образец. Така съставен, актът бил предявен, подписан, макар с възражение и препис от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 12.05.2021година. Въз основа на акта, на 08.06.2021година последвало издаването на атакуваното наказателно постановление №42- 0001427 от директор РД”АА” София, упълномощен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя Г. С., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.105, ал.1 ЗАП, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед жалбата, доводите от защитната теза на жалбоподателя, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, съобразено с естеството на самото нарушение и начина на установяването му, по делото са събрани гласни доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, свидетел по акта н.с., който е бил ангажиран с участие в извършването на проверката, т.е. с установяването на нарушението, освен с образуването на административнонаказателното производство, както са приобщени писмени материали, изключително такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка и при неизпълнени от въззиваемата страна конкретни указания, дадени от съдията-докладчик с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, конкретно писмо, адресирано до жалбоподателя, рег.№52-00-56- 5588/17.06.2021г. по описа на РД”АА” София и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление - заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед №589/31.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА”АА” и длъжностна характеристика за длъжност инспектор при РД“АА” София, включително с удостоверено връчване с дата на актосъставителя а. Г.ев. За отбелязване е, че с приоритетно значение, от гл.т. установяване или не на значимите за административнонаказателното обвинение факти, в случая са гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетел н.с., ангажиран в процедурата по образуването на административнонаказателното производство, в качеството на свидетел по акта, съставен от колегата му а. Г.ев, който от своя страна не е бил разпитан в съдебното производство поради продължителен болничен, но и непосредствено ангажиран с установяването на самото нарушение, сформирайки с колегата си Г.ев екипа, спрял за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, съотв. изискал и проверил представените от С. документи. За отбелязване на следващо място е, че още в началото на разпита на свидетеля е бил предявен процесният акт за установяване на административно нарушение, при което и отново за отбелязване е, че свидетелят добросъвестно, от дистанцията на времето, но и на опитността в аспекта на служебните си ангажименти, пречупени през призмата на направената констатация, в крайна сметка е бил колеблив, споделяйки възприятията си, на фона на посоченото в съдържанието на акта. Същият е заявил, че се касае за непредставяне на пътен лист, “който е необходим за обществен превоз на товари, по образец”, без спомен обаче, дали в случая се е касаело “за непредставяне изобщо на пътен лист или за представяне на такъв, но не по следващия се образец”, включително на фона на отразения в съдържанието на акта “маршрут, по който се е движило конкретното моторно превозно средство, което по принцип се прави в пътния лист, но е възможно да е бил написан по думите на водача”. Предвид изложеното, съобразно доводите, с които е обоснована защитната позиция на санкционираното лице, развита в жалбата и в депозираните в допълнение “писмени бележки”, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че атакуваното наказателно постановление е било връчено на санкционираното лице на 21.06.2021година, а жалбата е била депозирана, при спазване на правилото по чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.60, ал.1 ЗАНН - при административнонаказващия орган, на 28.06.2021година, според поставения на титулната страница печат с входящ номер, при това подадена по пощата на 24.06.2021година, видно от клеймо на пощенски плик, ксерокопие от който налично по изпратената в съда административнонаказателна преписка, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане за оценка на основателността. Съдът на свой ред преценява, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, на практика с основание приоритетно да сподели, макар не буквално, доводите от защитната теза, развита в жалбата, в насока допуснати нередовности в административнонаказателното производство, с характеристиките на съществени процесуални нарушения, неподлежащи на саниране в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на административнонаказания, а единствено обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. За да формира правните си изводи, съдът с приоритет оценява, че както в съдържанието на акта, така и на атакуваното наказателно постановление, направеното фактическо описание на вмененото на С. нарушение не дава възможност ясно и по недвусмислен начин да се разбере, точно в какво се е изразило, респ. е предмет на административнонаказателното обвинение, а на следващо място и да се оцени, налице ли е корелация между фактическа и юридическа формулировка на деятелността на С.. Съдът конкретно има предвид, че органите на административнонаказателното производство последователно са посочили, че С., в качеството на водач и извършвайки обществен превоз на товари на територията на страната, по маршрут от кв.”Княжево” до кв.”Враждебна” в град София, “в момента на проверката не е представил пътен лист по образец”, но при липса на конкретизация, дали се касае за непредставяне изобщо на пътен лист, на непредставен такъв по нормативно утвърдения образец, представляващ приложение №11 към Наредба №33/1999г. или на непредставяне на коректно и в пълнота попълнен пътен лист по образец от страна на С. в момента на проверката и при поискване от контролните органи, според състава, съдържанието на акта и на наказателното постановление, при това от гл.т. рамки на административнонаказателното обвинение, се явява оформено в разрез с приложимите принципни правила на административнонаказателното производство и на изискванията, конкретно произтичащи от относимите разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 /предишен чл.42, т.4/ ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, спазването на които не е самоцел, а се явява гаранция за правото на защита на санкционираното лице, възникващо с образуването на административнонаказателното производство, както и създава предпоставки за пълноценно реализиране на правомощията на съда в настоящото производство. Показателно по казуса е, на фона на формираната и анализирана по-горе доказателствена съвкупност, че дори събраните в производството пред съда гласни доказателства, чрез показанията на свидетел Сергиев, не установяват точно случилото се, а съвсем отделен е въпросът, но в подкрепа на правния извод по изхода на делото, констатацията, че дори на фона на възприетото фактическо и юридическо описание на вмененото на С. нарушение, е налице липса на съответност и с приложената административнонаказателна разпоредба, тази на чл.105, ал.1 ЗАП, последната категорично без логика да бъде приложена, освен от гл.т. предвиден /фиксиран, а и практически най- висок/ размер на административното наказание, от гл.т. наличието, като част от съдържанието на ЗАП, на явяващи се специални и подлежащи на преценка, с оглед възможна приложимост по казуса, включително от гл.т. характеристики на субекта на нарушението, както признаци от обективната страна на вмененото нарушение, с акцент на формата на изпълнителното деяние, административнонаказателни разпоредби - тази на чл.93, ал.2 ЗАП или тази на чл.105, ал.3 ЗАП. В заключение, именно в аспекта на изложеното, макар да няма основание да сподели доводите от защитната теза, да се касае за съществени процесуални нарушения, съставянето на акта за установяване на нарушението в случая в присъствието само на един свидетел, последният обаче очевидец и ангажиран с установяването на самото нарушение, освен това и индивидуализиран, макар не при стриктно изпълнение на изискванията по чл.42, ал.1, т.7 /предишен чл.42, т.7/ ЗАНН, но все пак достатъчно, за да бъде идентифициран и с възможност да бъде призован за разпит в настоящото съдебно производство, съдът в крайна сметка приема да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, поради което съобразено със становището по крайния изход на делото, а и при липсата на отправено в този смисъл искане от страна, в частност от жалбоподателя, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ