Решение № 744 от 6.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 505/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване. Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, чрез адв. Д. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 35 796, 48 евро, от които: 9 706, 63 евро направени разходи за външни услуги, 19 313, 25 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 6 776, 60 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 4 252, 21 лева разноски по делото. Въззивникът/ответникът - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди, че от приетата по делото комплексна експертиза се установявало, че разходите за външни услуги и собствени материали били в по-малък размер от доброволно изплатеното застрахователно обезщетение. Според вещото лице Н., признатите разходи за услуги и резервни части били в размер на 102 079, 82 евро. Относно разходите за вложени материали, вещото лице Н. сочил, че средната разумна стойност на ремонта е 120 000 - 130 000 лева/средно около 65 000 евро/. Според въззивника, съдът не е съобразил клаузата на р. VІІ, т. 4 от Общите условия към застрахователната полица, че при частична загуба обезщетението не можело да надхвърля разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му към датата на застрахователното събитие. Относно разходите за огнеупорни материали, СГС също не е обсъдил клаузата на р. VІІ, т. 4 от Общите условия към застрахователната полица. На следващо място твърди, че били неправилни изводите на първоинстанционния съд за неприлагането на клаузата подзастраховане на „Машини, съоръжения и оборудване“ и „Загуба на материал“, поради застрахована съвкупност по смисъла на чл. 401 от Кодекса на застраховането/КЗ/. Относно наличието/липсата на подзастраховане приложение следвало да намери клаузата на р. VІІ, т. 3 вр. с р. ІІІ, т. 1 от Общите условия към застрахователната полица. Коефициентът на подзастраховане е 0, 6143%, който трябвало да бъде приложен към направените разходи за възстановяване на щетите. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Подадена е въззивна жалба и от ответника – ЗАД „Алианц България“, чрез адв. М. К. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 49 374, 44 евро, от които: 13 388, 45 евро направени разходи за външни услуги, 26 638, 96 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 9 347, 03 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 5 856, 12 лева разноски по делото. Въззивникът/ответникът - ЗАД „Алианц България“ счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост на правните изводи. Твърди, че посочената в полицата застрахователна сума от 178 160 000 евро за машини съоръжения и оборудване/МСО/ била подадена от застрахования единствено за нуждите на сключване на застрахователния договор и не съответствала на стойността на активите по предоставения от ищеца амортизационен план. Според този ответник, ищецът не е доказал, че застрахованото имущество включвало конкретни вещи с обща стойност 567 223 414, 50 лева. Правните изводи на съда относно вида на процесния застрахователен договор и липсата на предпоставки да се приложи подзастраховане, били лаконични и необосновани. Твърди, че при уговорена в застрахователния договор сума по имуществена застраховка, която е по ниска от застрахователната стойност на веща, винаги е налице подзастраховане. Според практиката на ВКС, подзастраховане било неприложимо само в случаи при застраховка на бъдеща реколта/решение № 161 от 24.11.2010г., по т.д. № 724/2009г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение № 128 от 12.07.2010г., по т.д. № 969/2009г. по описа на ВКС, ІІ т.о./. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба на ЗАД „Алианц България“, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Подадена е въззивна жалба и от ответника – „Дженерали застраховане“ АД, чрез юр. Т. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 49 374, 44 евро, от които: 13 388, 45 евро направени разходи за външни услуги, 26 638, 96 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 9 347, 03 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 5 856, 12 лева разноски по делото. Въззивникът/ответникът - „Дженерали застраховане“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. На първо място твърди, че на основание чл. 376, ал. 6 от Кодекс на застраховането/КЗ/, застрахованият имал право да претендира застрахователно обезщетение само от водещия застраховател, който единствено притежавал активна процесуална легитимация. Липсвала правна логика, когато законът ти давал право да водиш дело само срещу водещия застраховател, да се води дело срещу останалите съзастрахователи. На следващо място твърди, че обжалваното решение е неправилно поради липса на пасивна материално правна легитимация, на горепосоченото основание. Твърди, че съгласието от третите ползващи се от застраховката лица, се отнасяли единствено и само до размера на доброволно заплатеното обезщетение от водещия застраховател. За търсената от ищеца горница, липсвало съгласие от лицата материално правно легитимирани да я претендират и получат. На следващо място твърди, че правилно бил определен процентът на подзастраховане от водещия застраховател по смисъла на чл. 389, ал. 2 вр. с чл. 401 КЗ. На последно място твърди, че липсвали мотиви досежно основателността на претенцията за законна лихва. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Постъпил е в срок отговор на тази въззивна жалба, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Подадена е въззивна жалба и от ответника – „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. И.-С. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 25 921, 57 евро, от които: 7 028, 93 евро направени разходи за външни услуги, 13 985, 45 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 4 907, 19 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 3 079, 19 лева разноски по делото. Въззивникът/ответникът - „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано. На първо място твърди, че съдът неправилно приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение, тъй като договорът за застраховка бил сключен в полза на трети лица и нямало отмяна на тази уговорка. Видно от писмо съгласие от 30.10.2019г., International Finance corporation /IFC/ е дал съгласие само сумата от 502 622, 42 евро да бъде платена по банкова сметка на ищеца. IFC не възразявал „Стомана индъстри“ АД да упражнява правата по полицата, но не е предоставил правото да претендира и получи застрахователното обезщетение. Ето защо само IFC е активно легитимиран да получи застрахователното обезщетение, на основание чл. 398, ал. 5 КЗ. На следващо място твърди, че съдът неправилно приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение от „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, тъй като по делото нямало отказ или представено съгласие от бенефициентите за получаване на застрахователно обезщетение и за предявяване на иск срещу него от „Стомана индъстри“ АД. На следващо място твърди, че по делото не били доказани безспорно настъпилите вреди, за които се търсило допълнително обезщетение по съдебен ред, над доброволно изплатеното такова. В решението липсвала преценка на доказателствената съвкупност за подлежащите на установяване факти от ищеца. Според него, съдът следвало да съобрази заключението на комплексната експертиза, с разяснението на вещото лице Н., че разходите за външни услуги били на стойност 102 079, 82 евро. Останалите разходи не били необходими и относими разходи, защото били общо оформени, не касаели електродъговата пещ и били прекомерни, както и повторно фактурирани. Съдът неправилно присъдил обезщетение за огнеупорни материали, които са консуматив и се подменяли обичайно в определен период, според това колко време е работила пеща. Според въззивника, неправилно и в противоречие с р. VІІ, т. 4 от Общите условия по договора за застраховка, че обезщетението при частична загуба не можело да надхвърля разходите за възстановяването му към деня на настъпване на застрахователното събитие. Счита, за неправилен изводът на съда за неприложимост на уговореното подзастраховане, като се смесвали правилата на чл. 388-389 КЗ с правилото по чл. 401 КЗ. Според процесната полица имуществото на ищеца било застраховано по групи като единен обект, а не като отделни вещи и били застраховани всички рискове по индивидуализирани групи имущества, в съответствие с чл. 386, ал. 2 и чл. 389, ал. 2 КЗ. В случай на частична щета, пълният размер на възстановителната стойност на веща се дължала само при пълно погиване, за разлика от частична щета/т. 5.1 от ОУ/, при която възстановителната стойност е само горна граница на обезщетението/т. 2/ и не можела да надхвърли разходите необходими за възстановяване на увреденото имущество/т.4/. Счита, че следвало да се приложи процент на подзастраховане от 0, 6139 за имуществото в група „Машини, съоръжения и оборудване“. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Постъпил е в срок отговор на въззивна жалба на „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Подадена е въззивна жалба и от ответника – „Застрахователна компания „Уника“ АД, чрез юр. М.-И. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 61 718, 05 евро, от които: 16 735, 56 евро направени разходи за външни услуги, 33 298, 70 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 11 683, 79 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното й заплащане и е осъден да заплати 7 331, 40 лева разноски по делото. Въззивникът/ответникът - „Застрахователна компания „Уника“ АД счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по отношение на определения размер на обезщетение. На първо място твърди, че съдът неправилно приел, че ищецът е застраховал съвкупност от вещи. Според него, водещият застраховател правилно е определил процента на увреждане и коефициента на подзастраховане. Ето защо, ЗК „Уника“ АД е изплатил в пълен размер припадащата й се част от обезщетението, съразмерно на процентния дял на участие в застрахователния договор. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Постъпил е в срок отговор на въззивна жалба на „Застрахователна компания „Уника“ АД, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. В частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца - „Стомана индъстри“ АД за горницата над процесните суми във въззивното производство, както и в частта, с която са уважени исковете срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2 ГПК Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че с полица № 0888017210000016 е сключен договор за застраховка „Имущества всички рискове“, между „Стомана индъстри“ АД и петимата ответници във въззивното производство, в качеството им на съзастрахователи. Уговореното участие в покритието на рисковете по договора е 20 % за ЗАД „Алианц България“, 20 % за „Дженерали застраховане“ АД, 25 % за ЗК „Уника“ АД, 14, 5 % за ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и 10, 5 % за ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД. Страните по договора са уговорили, че водещият застраховател е ЗАД „Алианц България“. Договорът е сключен в полза на АйЕфСи – Интернешънъл Файнанс Корпорейшън, САЩ, Алфа банк А.Е.- Гърция, Алфа Банк А.Е. – клон Лондон, „Обединена бълкарска банка“АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“АД. Предмет на договора са имуществена застраховка за всички рискове в застраховани индустриални обекти в град Перник на ул. „Владайско въстание“ № 1 и складове на пристанище Бургас, пристанище Лом, пристанище Варна, пристанище Русе, пристанище Свищов, Сид-Пак, Девня. Определена е застрахователна стойност като възстановителна стойност на всички обекти. Страните са уговорили, че лимитът на отговорността за машини, съоръжения и оборудване е застрахователната сума от 178 160 000 евро/неправилно посочена в превода като 187 160 000/ и са договорени изменения в общите условия към полицата, касаещи изключения на покрит риск и посочване на съответната разпоредба от новия КЗ, на местата където е посочена разпоредба от отменения КЗ. Страните по делото не спорят, че на 18.05.2017г. е настъпило застрахователно събитие, както и че водещият застраховател доброволно е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 502 622, 42 евро, от които 238 795, 81 евро вреди за имуществото. За горницата над таза сума са вреди от прекъсване на дейността и не са включени в предмета на делото във въззивното производство. За да уважи предявените искове за главници, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че направените от ищеца разходи за възстановяване на ЕДП 3 са в размер на 173 380, 65 евро за външни услуги и материали, 265 499, 28 евро за вложени собствени материали и резервни части и 81 952, 93 евро за огнеупорни материали за възстановяване на пещта, както и че тези разходи са били необходими за възстановяване на увреденото имущество. Тези факти се установявали от извънсъдебно им признаване от ответниците, чрез възприемане предложението на експертите относно определяне на обезщетението по възложените от тях частни експертизи. Приел, че в хипотезата, в която застраховката е сключена по отношение на съвкупност от вещи, с оглед разпоредбите на закона, уреждащи този вид застраховка, позоваването на подзастраховане е изключено, тъй като по дефиниция застрахователят се е съгласил да покрие определени рискове спрямо имущество, което е индивидуализирано най-общо по местонахождение и родов признак, без да е индивидуализирано конкретно по начин, отличаващ вещите от други такива от същия род/вид. Ето защо, неправилно е приложен коефициентът за подзастраховане и се дължи обезщетението за направените разходи за външни услуги и материали в общ размер на 66 942, 27 евро и в частта относно разходите за огнеупорни материали до размера на претендираната сума от 46 735, 16 евро от всички ответници, която е по-малка от установената по делото и сумата от 133 194, 80 евро разходи за вложените собствени материали, за които суми ответниците отговарят съобразно посочените в застрахователния договор проценти, чрез които разпределят риска помежду си. За да отхвърли като неоснователни възраженията за погасяване по давност на вземанията приел, че застрахователното събитие е настъпила на 18.05.2017г. и исковете са предявени на 18.05.2020г., който е последният ден преди изтичането на тригодишния срок по чл. 378, ал.1 КЗ. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното: Неоснователни са възраженията на въззивниика/ответника – „Дженерале застраховане“ АД, за недопустимост на решението по отношение на него, поради липса на пасивна легитимация и правен интерес, при определен водещ застраховател. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 376, ал. 6 КЗ е установена единствено в интерес на застрахования и урежда правото му на избор от кого да претендира и получи застрахователно обезщетение, в цялост от водещия застраховател или всеки един от останалите съзастрахователи по застрахователния договор, съобразно размера на уговореното им участие в покритието. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 376, ал. 2 КЗ, че при договор за съзастраховане между застрахован и водещ застраховател, последния действа от името и за сметка на няколко застрахователи. Това означава, че по силата на закона договорът е сключен с всеки един от останалите съзастрахователи. Следователно при настъпване на застрахователно събитие всеки един от застрахователите е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, на основание чл. 343, ал. 1 КЗ. Още повече, че разпоредбата на чл. 376, ал. 6 КЗ е диспозитивна материално правна норма и се прилага ако застрахователният договор не е за покриване на голям риск и не е уговорено друго. Законодателят винаги урежда суброгацията с императивни правни норми, при която правото на иск принадлежи на лице различно от носителя на материалното право предмет на делото. Немислимо е пасивната процесуална легитимация на ответника и то при условията на процесуална суброгация на водещия застраховател, да бъде уредена по уговорка между страните в съзастрахователния договор. Ето защо, тази правна норма урежда единствено и само материалноправната легитимация на останалите съзастрахователи и е въпрос по същество на правния спор. Освен това, в раздел VІІ, т. 8 от общите условия за Имуществено застраховане за всички рискове на индустриални обекти на ЗАД „Алианц България“ е уговорено, че при застраховане на увреденото имущество при повече от един застраховател, застрахователят дължи обезщетение само за частта от вредите пропорционална на застрахователната сума и сбора на застрахователните суми по всички застраховки. В тази клауза от общите условия няма разграничение между многократно застраховане при няколко застрахователи или договор с няколко съзастрахователи. Това означава, че са налице и кумулативните условия по чл. 376, ал. 6, изр. първо, пр. последно КЗ застрахователния договор е за голям риск за имуществени вреди/309 760 000 евро/ и е уговорено друго в ОУ. По тези съображения е неоснователно и възражението, че на горепосоченото основание обжалваното решение е неправилно поради липса на пасивна материално правна легитимация, . Неоснователни са възраженията на „Дженерале застраховане“ АД и „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, че обжалваното решение е неправилно поради липса на пасивна материално правна легитимация, тъй като липсвало съгласие от третите ползващи се от застраховката лица, че дадените такива се отнасяли единствено и само до размера на обезщетението заплатено от водещия застраховател, и че за търсената от ищеца горница, липсвало съгласие от лицата материално правно легитимирани да я претендират и получат. Първоинстанционният съд правилно е установил, че всяко едно от третите лица, в чиято полза е сключен застрахователния договор - АйЕфСи – Интернешънъл Файнанс Корпорейшън, САЩ, Алфа банк А.Е.- Гърция, Алфа Банк А.Е. – клон Лондон, „Обединена бълкарска банка“АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“АД са дали изрично писмено съгласие, застрахователното обезщетение да бъде изплатено на ищеца – „Стомана Индъстри“ АД, включително и правото да претендира обезщетение, надвишаващо размера на приетата за плащане сума/л. 155-168, както и л. 507 – 516, т.д. 505/21г. по описа на СГС/. Тези изявления са ясни, конкретни и недвусмислено установяват материалната правна легитимация на ищеца. Невярно е твърдението на въззивника - „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, че съдът неправилно приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение от него. Видно от даденото съгласие на бенефициентите/л. 155-168, т.д. 505/21г. по описа на СГС/, този ответник е посочен с името „ДЗИ Дженеръл Иншуранс“ ЕАД“, но следва да се приеме, че се отнася за съзастрахователя - „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД. Неоснователни са възраженията на въззивниците, че правните изводи на първоинстанционния съд относно вида на процесния застрахователен договор и липсата на предпоставки да се приложи подзастраховане, били лаконични и необосновани. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в хипотезата на чл. 401 КЗ, когато застрахователният договор е сключен за съвкупност от вещи е изключено позоваването на подзастраховане, съгласно разпоредбите на чл. 389 КЗ. В процесния случай, са застраховани машини, съоръжения и оборудване на стойност 178 160 000 евро, за които липсва каквато и да е индивидуализация освен тяхното най-общо описание и посочване на местонахождение в няколко населени места. При договора за застраховка на съвкупност от вещи няма конкретизация на застрахованото имущество. Това означава, че няма как да се извърши съпоставка на стойността на застраховано имущество и застрахователна сума към датата на сключване на застрахователния договор, и подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застрахованата съвкупност от машини, съоръжения и оборудване. Застраховката на съвкупност от вещи е предвидена изрично законодателно като възможност да се застраховат не конкретни имуществени права, а определяеми такива по уговорен признак към датата на настъпване на застрахователно събитие, тъй като в противен случай се поставя въпроса за липсата на предмет и застрахователен интерес. В този смисъл са и правните доводи в цитираната от ищеца практика на ВКС – определение № 50112 от 06.03.2021г., по т.д. № 2768/2021г. по описа на ВКС. Освен това, по време на действието на застрахователния договор, застрахованият може да придобие или отчужди различни по вид, количества и стойност машини, съоръжения и оборудване. В неговото покритие може да се включи новопридобито имущество или да се отчужди такова. При всяка една от тези хипотези, е почти невероятно придобитото или отчужденото имущество да съответстват по стойност с първоначално застрахованото. Това означава, че винаги ще е налице подзастраховане или надзастраховане, което обезмисля съществуването и приложението на разпоредбата на чл. 401 КЗ. Още повече, че в отговор на задача седма – за възстановителната стойност на застрахованото имущество машини и съоръжения, вещите лица са изследвали данни от счетоводството и тази стойност е 178 160 000 евро. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разликата между 567 млн. лева и 253 млн. лева са начислени амортизации за периода и последната сума е балансовата стойност на машини и съоръжения. В отговор на задача осма – за възстановителната стойност на ЕДП 3, вещите лица са изследвали данни от счетоводството, според които тя е в размер на 48 473 010 лева. Ето защо, в процесния случай не е налице подзастраховане дори и да се прилагаше разпоредбата на чл. 389 КЗ. Невярно е твърдението на въззивника „ДЗИ Общо застраховане“ АД, че СГС не е съобразил заключението на комплексната експертиза, с разяснението на вещото лице Н., че разходите за външни услуги са на стойност 102 079, 82 евро, че останалите разходи не са необходими и относими разходи, защото били общо оформени и не касаели електродъговата пещ, и били прекомерни, както и повторно фактурирани, както и че било присъдено обезщетение за огнеупорни материали, които са консуматив и се подменяли обичайно в определен период, според това колко време е работила пеща. От приетото от първоинстанционния съд комплексно заключение на вещите лица – Д. Г. и Л. Н., се установява, че общият размер на разходите на ищеца заплатени за предоставени от трети лица услуги и резервни части, свързани с ремонта на ЕДП 3 е 429 897, 77 лева, който експертът металург по частната експертиза е намалил с 230 247 лева и признал 199 650, 77 лева/отговор на 1-ва задача/. Според дадените обяснения в съдебно заседание от вещото лице Н., сумата от 212 000 лева без ДДС по фактура за ремонт на процесната пещ е много, защото били купени и вложени много части, малко се ремонтирало и е основно монтаж. Според вещото лице, разумната стойност за ремонта е 120 000 и 130 000 лева. Вещото лице заявило, че не може да отговори дали дейностите за ремонт на ЕДП 3 за 212 000 лева е извършен от „Сигма ис“/л. 1415, гръб от т.д. 505/2021г. на СГС/. В отговор на задача втора – за общата стойност на вложените от ищеца материали за ремонта на ЕДП 3, вещите лица са установили счетоводни записвания за 546 705, 44 лева/128 865, 28 лева + 417 840, 16 лева/. В отговор на задача трета – за общата стойност на вложените от ищеца огнеупорни материали за ремонта на ЕДП 3, вещите лица са установили счетоводни записвания за 160 286, 61 лева. На поставени въпроси са отговорили, че не могат да отговорят дали осчетоводените материали са използвани в ремонта на ЕДП 3“/л. 1418 от т.д. 505/2021г. на СГС/. Съгласно разпоредбата на чл. 182 ГПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват с оглед тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Счетоводството е редовно водено, въз основа на първични счетоводни документи и ищецът може да се ползва от доказателствената им стойност. В доказателствена тежест на ответниците е да оборят този извод, че счетоводството е нередовно водено или записванията са извършени въз основа на неверни първични документи. Такова доказване няма извършено и самото оспорване не е достатъчно да обори доказателствената стойност на счетоводните записвания. В подкрепа на тези обстоятелства е и извънсъдебното признание на водещия застраховател в писмата до третите заинтересовани лица, че приема констатациите на ангажирания по случая комисар „Bulgarian Loss Adjusters“/л. 103-108, т.д. 505/2021г. на СГС/. Още повече, че за присъдените главници съдът се е съобразил само с неоспорените от страните разходи и съобразно заключението на горепосочения доклад, където са извадени всички спорни разходи от застрахования и е приспаднал останалите претенции, които са отхвърлени с влязло в сила решение на съда. По вече изложените съображения е неоснователно и възражението на въззивнците - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, че съдът не е съобразил клаузата на р. VІІ, т. 4 от Общите условия към застрахователната полица, че при частична загуба обезщетението не можело да надхвърля разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му към датата на застрахователното събитие. Основателно е възражението на въззивника - „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, че липсвали мотиви досежно основателността на претенцията за законна лихва. Правната квалификация на иска за законна лихва за забава/обезщетението за забавено изпълнение/ е чл. 409 КЗ. С оглед основателността на исковете за главници, досежно своята акцесорност, основателни са и исканията за заплащане на законна лихва за забава върху всяка една от главниците считано от предявяване на исковата молба – 18.05.2020г. до окончателното им заплащане. Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство, в размер на заплатено адв. възнаграждение от 30 000 лева с включен ДДС. Видно от своевременно представените доказателства са били договорени и реално платени по банков път, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е възражението на въззивниците по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззиваемият претендира 30 000 лева с ДДС/25 000 без ДДС/. Минималният размер на адв. възнаграждение е 21 956 лева без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното възнаграждение превишава с 3 044 лева минималния размер. Делото представлява фактическа и правна сложност, тъй като са подадени пет въззивни жалби, всяка една по три иска, с множество и различни правни доводи, поради което не е прекомерно и не следва да се намалява. Следователно въззивниците следва да се осъдят да заплатят на въззиваемия разноски за въззивното производство, съобразно съотношението, в което са обжалвали решението. Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, неоснователно е искането на ответниците за присъждане на разноски за тази инстанция, поради което следва да се отхвърли като неоснователно. Предвид гореизложеното, първоинстанционното решението е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК. Мотивиран така, Софийският апелативен съд