Решение № 546 от 30.10.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1252/2025 г.
Районен съд - ПлевенНаказателно направление30.10.2025 г.докладчик Асен Иванов Даскалов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 76/14.11.2024г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, с което на Д. Д. Г. ЕГН: •••••••••• е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните. На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 и чл.226 ал.3 АПК ОСЪЖДА Д. Д. Г. ЕГН: •••••••••• да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорари по АНД №1252/2025г. по описа на РС- ПЛЕВЕН, АНД №47/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №466/2025г. по описа на АС-ПЛЕВЕН. Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен. Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
Мотиви
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН С Наказателно постановление № 76/14.11.2024г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, на Д. Д. Г. ЕГН: •••••••••• е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 471а ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните. Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същото в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: посочва, че разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /“НАРЕДБАТА“/ е обща по своя характер, като АУАН/НП не дават възможност нарушителят да разбере в какво се е изразило нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност; посочва, че административнонаказателните разпоредби на чл.472 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ са неотносими към процесния случай; наред с това отбелязва, че посочената в АУАН/НП дата – 19.02.2024г., не е нито датата на твърдяното административно нарушение, нито - на извършената проверка от органите на БАБХ. На тази основа, счита НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, както и за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателката се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълват, че Наказателното постановление не съдържа диспозитив на твърдяното административно нарушение, в т.ч. – дата, място, обстоятелства на неговото извършване; че не са посочени конкретни действия, с които жалбоподателката не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормалния живот на хората; че не е ясно и кои от визираните в чл.150 ал.1 и ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във вр. чл.12 от Закона за защита на животните, нарушения е извършила Г.. Наред с така претендираните съществени нарушения на процесуалните правила, счита НП и за неправилно, като изтъква, че в Констативен протокол № 3379/24.11.2023г. изрично е отбелязано, че всичките 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения на двора, като са осигурени и дървени къщички, част от помещенията на стари стопански сгради за осигуряване на подслон, фекалиите са събрани в чували от храна, дворът е разкалян – т.е., че твърдяното административно нарушение, не е било извършено. Пледират за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. За ответната страна – ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН - се явява упълномощен адвокат, който оспорва жалбата; счита, че в хода на административнонаказателното производство са надлежно спазени изискванията както на процесуалния, така и на материалния закон. Пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно и правилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. По нейната основателност, след като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001094 /16.05.2024 г. от страна на Л. Е. Й. – гл.инспектор в ОДБХ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. И. В. и нарушителя – Д. Д. Г.. Съставен е за това, че при извършена проверка на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на ОДБХ-ПЛЕВЕН и след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверка на 24.11.2023г. 242 броя кучета, настанени в имот на административен адрес с. •••, е установено, че съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство /четец/, при проверката на 24.11.2023г. и данните от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните – •••, Д. Г. е собственик на 93 /деветдесет и три/ броя кучета, отглеждани в горепосочения имот. Изяснено е, че същите 93 /деветдесет и три/ броя кучета се отглеждат от Г. като домашни любимци /животни компаньони/, видно от Констативния протокола от четири неразделни части с № 003376 до № 003379/24.11.2023год. Също така е изяснено, че като собственик на споменатите животни, Д. Г. нарушава сигурността и спокойствието, както и нормалните условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма до различни институции - в това число до ОДБХ-ПЛЕВЕН, като подателите възразяват срещу лая, виенето, шума, миризмите, мръсотията в самия имот и около него, които са резултат от дейността и отглеждането на големия брой кучета в имота. Отбелязано е, че е съставен Констативен протокол от шест неразделни части, с № 0004039 до № 0004044/ 19.02.2024 год., а за извършената на 24.11.2023г. проверка - Констативен протокол от четири неразделни части, с № 003376 до № 003379/ 24.11.2023 год. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните. При съставяне на АУАН, нарушителят е възразила, че не е извършила така описаното нарушение, като не е изложила конкретни съображения в подкрепа на тази своя позиция. Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата правна квалификация, респ. – преценил като неоснователно, направеното от страна на нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д. Д. Г. ЕГН: •••••••••• е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /чл.472 ал.1 и ал.2 ЗВД/. Съдът намира, че възраженията за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, не могат да бъдат възприети. Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /“НАРЕДБАТА“/, въпреки начина й на формулиране, е достатъчно ясна от гледна точка на задълженията, възложени върху лицата, отглеждащи животни компаньони и не може да се приеме, че в случая, нарушителят е препятстван да разбере в какво се е изразило нарушението, за което е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. Наред с това, разпоредбите на чл.472 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, действително са неотносими към процесния случай, но същевременно, в НП е ясно отбелязано, че административното наказание се налага на основание чл.471а ал.1 ЗВД. На следващо място, в НП не се сочи, че нарушението е извършено на 19.02.2024г., в каквато насока прави интерпретация жалбоподателката; напротив – същата дата е отбелязана като такава, при която са събрани всички относими материали касателно предприетата на 24.11.2023г. проверка от органите на БАБХ – а датата на нарушението, очевидно, е именно 24.11.2023г. По-нататък, както АУАН, така и НП съдържат ясно описание не само на времето, но и на мястото, и на обстоятелствата на извършване на процесното нарушение, поради което не може да се приеме, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.42 ал.1 т.3, 4 или чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Що се отнася до посочването в правната квалификация на разпоредбата на чл.12 ЗЗЖ /и свързаните с тази разпоредба, чл.150 ал.1 и ал.2 ЗВД/, съображения ще бъдат изложени по-долу, тъй като основно се касае за съществото на делото. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Л. Е. Й., М. И. В., както и писмени доказателства /л.10а – 29, 55 – 58 от АНД №47/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Показанията на свидетелите Й. и В., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – Констативен протокол от шест неразделни части, с № 0004039 до № 0004044/ 19.02.2024 год., Констативен протокол от четири неразделни части, с № 003376 до № 003379/ 24.11.2023 год. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря. От друга страна, Съдът не кредитира дадените от страна на Д. Г., обяснения. Според същите, жалбоподателката отглежда обсъжданите 242 броя кучета /93 от които, регистрирани на нейно име/ в имот, собственост на ••• й в с.•••; твърди, че полага грижа за същите животни /“…те се хранят и поят ежедневно, почиства им се периодично, на не повече от ден, два, три, в зависимост от ангажиментите ми…“/; излага съображения в посока на това, че всички животни, установени при процесната проверка, са имали собственик, не са безпризорни/безстопанствени; относно начина на придобиване на толкова голям брой животни посочва, че се касае за т.нар. „осиновяване“ на безпризорни животни, както и за такива, изоставени от собствениците им, претърпели произшествия и прочие. Посочва, че като собственик на животните, не е длъжна да им осигури твърда настилка, а наред с това – не ги връзва, а ги пуска да се разхождат свободно; че не е в състояние да ограничи кучешкия лай, тъй като той е естествена част от комуникацията при този вид животни, както и че нейните животни никога не напускат дома й сами. Специално във връзка с оплакванията за шума и миризмите счита, че се касае за изцяло субективни възприятия. Относно хигиената, счита, че е на съответното ниво и оспорва при процесната проверка да са били установени умрели плъхове, макар че допуска, че „…да - идват, хранят се от кучешката храна, но като цяло гледаме да я съхраним по начин, по който да нямат достъп. Не ползваме отрова, заради животните, които се отглеждат и тяхната безопасност.“. Посочва, че всички животни преминават ветеринарни прегледи, разпределени са по начин, при който да могат да съжителстват помежду си безконфликтно; посочва, че актосъставителката Й. не е пожелала да навлезе във вътрешността на имота. Съдът намира, че така изнесените от страна на жалбоподателката твърдения и интерпретации на факти, са изцяло със защитен характер. Впрочем, част от представените по- горе цитати от нейните обяснения, дори са в посока на административното „обвинение“, защото идват да покажат липсата на адекватна грижа за животните, но и липсата на защита на сигурността и спокойствите на живущите в населеното място, включително – шума от кучешки лай, ниската хигиена и опасностите за общественото здраве. По делото, впрочем, са представени редица неотносими към процесната проверка материали – касаещи предхождащи нея и следващи я, други проверки от страна на ОДБХ- ПЛЕВЕН, множество сигнали и жалби от граждани до различни институции. Поставя се въпроса – ако обясненията на жалбоподателката са действително достоверни и отглежданите от нейна страна 93 /от общо 242 пребиваващи в имота/ кучета не представляват проблем за никого, защо е налице толкова силна обществена реакция? А защо при процесната проверка са били създадени явни обструкции за органите на БАБХ /отразени и в съставения на същата дата, Констативен протокол/ - отказ за допускане в имота, арогантно държане от присъстващи лица- собственици на животни компаньони в проверявания имот и нерегламентирано /въпреки възраженията на проверяващите/, заснемане на проверката, включително – ненадлежни изисквания към контролните органи - да попълнят декларации, че влизат в имота на собствена отговорност за здравето си? Впрочем, следва да бъде подчертано, че в дворовете в населените места от селски тип, принципно е обичайно да се отглеждат най-различни домашни животни, включително – кучета, но в случая с Д. Г., разумният баланс между гледането на своите работи /и животни/ и частната собственост, от една страна и обществения интерес и спазването на нормативната уредба – от друга, очевидно е безвъзвратно загубен, тъй като дори самата бройка /242!/ кучета в един имот, няма нищо общо нито с обичайното, нито – с приемливото за живеене, съжителстване в едно населено място. Същевременно, показанията на свидетелите Й. и В. са изключително подробни относно незадоволителните условия /и хигиена/ в имота на Г., като липсват каквито и да било основания да се счете, че тези свидетели са предубедени или заинтересовани – за разлика от самата жалбоподателка, която явно отстоява собствени убеждения и активизъм, но не държи сметка, че имотът й е част от населено място, в което живеят – и следва да живеят – човешки същества, при това и съобразно чл.55 от КОНСТИТУЦИЯТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – в „…здравословна и благоприятна околна среда“. Ето защо, Съдът счита за неубедителни дадените от страна на жалбоподателката обяснения – и не им отдава вяра, а ги цени единствено като проявление на правото й на защита в настоящото производство. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, „Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на: сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места…“. Видно е, че е предвидено задължение за всяко лице, полагащо грижи за животно компаньон, да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него, с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места. От друга страна, съобразно чл.12 от Закона за защита на животните, „Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.“; на свой ред, както чл.149 ал.1 ЗВД, така и чл.150 ЗВД, предвиждат редица изисквания към условията за отглеждане на животни /чл. 149 ал.1 – „Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.“; чл.150.
Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да: 1. се грижат за животните и да не ги изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му: а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и свобода на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до местата за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване; ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните; 3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.
Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.“. Тук следва да бъде обърнато внимание, че сама по себе си, разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА не предвижда препращане към чл.12 ЗЗЖ, но очевидно, органите на БАБХ са посочили същата разпоредба /ведно с препращанията от нея към разпоредбите на чл.149 ал.1 ЗВД и чл.150 ЗВД/, по собствени съображения за пълнота, касателно условията за отглеждане на животни. Тази своеобразност на правната квалификация, възприета от актосъставителя и административнонаказващия орган, не ограничава правото на защита на нарушителя, тъй като не превръща правната квалификация на нарушението в неясна, въпреки че безспорно, юридическата й прецизност, определено не е безспорна. Отново обаче следва да бъде подчертано – доколкото в хода на процесната проверка са изследвани като цяло условията за отглеждане на животни в имота, стопанисван от жалбоподателката, явно е преценена и необходимост от включване на разпоредбите на чл.12 ЗЗЖ /във връзка с разпоредбите на чл.149 ал.1 ЗВД и чл.150 ЗВД/, в правната квалификация на нарушението. Последното обстоятелство обаче не променя факта, че по същество, касае се за нарушение по чл. 8 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА, като Съдът намира същото нарушение за доказано по несъмнен начин, тъй като към 24.11.2023г., в частен имот в с. •••, жалбоподателката отглежда 93 броя кучета – на нейно име /а още 149 кучета – се отглеждат в същия имот, на името на други физически лица/, при несъответни условия на хигиена, шум от животните, миризми от животните, под обща угроза за обществения ред и общественото здраве. Касае се за екстраординерна по своите размери бройка кучета, отглеждани като животни компаньони – 242 броя, в регулацията на населеното място, при незадоволителна хигиена, неяснота на хранене, разпореждане с фекалии, тела на умрелите кучета, ветеринарен контрол. Очевидно е, че се касае за същинско заобикаляне на разпоредбите на ЗЗН в частта относно отглеждане на животни компаньони, тъй като извън всяко съмнение, отглеждането на такъв огромен брой кучета на едно място, би следвало да бъде поставено и уредено като животновъден обект, а не като собственост на отделни физически лица – без предвидения за животновъден обект, контрол на държавните органи и всички следващи се от това, задължения за стопаните на обекта. Свидетелите Й. и В. са категорични в своите показания, че са извършвали редица проверки на споменатия частен имот, но и към датата на процесната такава, ОДБХ-ПЛЕВЕН е била ангажирана с множество жалби от страна на живущи в с. •••, вкл. – препратени от различни институции в страната /в т.ч.ОМБУДСМАН, НАРОДНО СЪБРАНИЕ/, а всичко това сочи на една обстановка на нетърпимо за жителите на с.••• положение, създадено от отглеждането по описания начин, на меко казано, нетипичен и твърде прекомерен, брой кучета; в този смисъл, без съмнение, отглеждането на животните не съответства и на изискванията на чл.12 от Закона за защита на животните. Тук е мястото да бъде изтъкнато, че не могат да бъдат възприети съображенията на защитата по съществото на делото. Посочва се, че съобразно Констативен протокол № 3379/24.11.2023г., 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения на двора, като са осигурени и дървени къщички, част от помещенията на стари стопански сгради за осигуряване на подслон, фекалиите са събрани в чували от храна, а дворът е разкалян. Действително, налице е такова отбелязване в Част ІV на Констативен протокол № 3379/24.11.2023г., но същото отбелязване, от една страна, нито подкопава достоверността на показанията, дадени от страна на свидетелите Й. и В., а от друга – същото отбелязване не може да претендира за изчерпателност относно условията за отглеждане на животните към 24.11.2023г., още повече, че например в Част ІІ от КП е отбелязано наличие на постоянно движение от страна на кучета в и извън огражденията, в Част ІІІ е отбелязано, че са констатирани чували с храни – гранули, на входа на имота, а извън имота – е констатирано, че се чува лай и се носи неприятна миризма; отбелязано е и че проверяващите са уведомени, че при смърт на някое от множеството животни, то се носи за кремация в гр.СОФИЯ. Видно е, че тези констатации напълно кореспондират с показанията на свидетелите Й. и В., включително – изнесените данни за наличие на умрели плъхове, привличани от гранулите храна, воя и лая на животните, които по собствените си инстинкти започват верижно да издават такива звуци, миризмата от чувалите фекалии, опасността от разнасяне на зарази, паразити, а и не на последно място – липсата на ясна отчетност във връзка с труповете на умиращи кучета, още повече, че не е създаден надлежен канален ред /какъвто би бил налице при регистриран животновъден обект/, за разпореждане с подобни биологични отпадъци. Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, Д. Г. е извършила нарушението по по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните, за което е ангажирана отговорността й – и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - глоба от 1000 до 3000 лв. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, правилно нейният размер е определен в самия минимум – 1000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност в никакъв случай не е по-ниска от обичайната за обсъждания вид нарушение; напротив – от всичко изложено по- горе е видно, че обществената опасност дори се явява завишена, още повече, че се касае за нарушаване не само на условията за отглеждане на животните, но и за увреждане на общественото спокойствие, и за риск за общественото здраве. Следва да бъде подчертано, че горните съображения са в унисон и с практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, намерила отражение например в Решение № 2226 от 30.06.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 412/2025 г., Решение № 2039 от 11.06.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 397/2025 г. Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия орган, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция; наред с това и съобразно дадените задължителни указания от касационната инстанция - Решение № 2200 от 26.06.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 466/2025 г., Съдът дължи произнасяне във връзка със сторените до момента разноски, включително – пред касационната инстанция /чл.226 ал.3 АПК/. В тази връзка Съдът взе предвид, че от страна на административнонаказващия орган са заплатени 480 лева адвокатски хонорар във връзка с АНД №1252/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.22, л.57 от настоящото дело/, 480 лева адвокатски хонорар във връзка с АНД №47/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.253 от същото дело/ и 480 лева адвокатски хонорар във връзка с КАНД №466/2025г. по описа на АС-ПЛЕВЕН /л.16 от съответното дело/. Ето защо и на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 и чл.226 ал.3 АПК, следва да бъде осъдена Д. Д. Г. ЕГН: •••••••••• да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ- ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорари по АНД №1252/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, АНД №47/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №466/2025г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
Цитирани разпоредби
24- чл. 149, ал. 1
- чл. 150
- чл. 471, ал. 1
- чл. 8, ал. 1, т. 2
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 38 ЗА
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 59, ал. 1 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 149, ал. 1 ЗВД
- чл. 150 ЗВД
- чл. 471, ал. 1 ЗВД
- чл. 12 ЗЗЖ
- чл. 55 КОНСТИТУЦИЯТА
- чл. 8, ал. 1, т. 2 НАРЕДБАТА
- чл. 12
- чл. 143, ал. 1
- чл. 150, ал. 1
- чл. 42, ал. 1, т. 3
- чл. 472, ал. 1
- чл. 472
- чл. 473
- чл. 63, ал. 9