Решение № 174 от 19.6.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 190/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 2 58 и следв. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ф. К. Ч., представляван от адвокат Г.А., насочена срещу решение № 62/17.02.2025 год., постановено по т.д.№ 285/2024 год., с което ВОС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Ф. К. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес в град Варна, иск с правно основание чл.74, ал.1 ГПК за отмяна на решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, седалище град Варна, проведено на 28.05.2024г., по т.1 за избор на В П М за член на Съвета на директорите. Решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила. В предявената въззивна жалба се излагат доводи за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че считано от 17.11.2022 год. /влизането в сила на Решение № 65/07.07.2021 год., постановено по ВТД № 195/2021 год. по описа на АС – Варна/ съставът на СД на АД е спаднал под законоустановения минимум. Горното е признато от дружеството в съставени от него множество документи /ГФО за 2022 год. и др./. Въззивникът излага правни доводи и сочи относима съдебна практика, че при непопълнен състав управителният орган не може да приема валидни решения, вкл. за свикване на ОС. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Строителен и технически флот“ АД, в който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба. Претендира се присъждането на разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Въззивната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните не се оспорва следната фактическа обстановка, установена и от ВОС, както следва: Дружеството „Строителен и технически флот“ АД е с вписан в ТРРЮЛНЦ състав на СД: М А П, И П Д и С Я С с мандат, изтичащ на 31.07.2020 год. На 26.06.2020г. е проведено ОСА за избор на нов съвет на директорите (СД), като за членове са били избрани И П Д, С Я С (членове и на предходния СД) и В П М (т. 7.1, 7.2 и 7.3 от дневния ред и Протокола от ОСА от 26.06.2020г., наличен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ). Решението на ОСА от 26.06.2020 г. касателно избора на нов състав на съвета на директорите не е вписано в Търговския регистър по партидата на „Строителен и технически флот“ АД. Протоколът на ОС от 26.06.2020 год. обективира на първо място решение за преизбиране на двама от заварените членове – И Д и С Я С /чл. 233, ал.4 ТЗ/. Протоколът не обективира нарочно решение за освобождаване от длъжност на члена на заварения СД - М А П, но този резултат се съдържа имплицитно в решението за избор на нов член - В П М. Решенията на ОС от 26.06.2020 г. са били атакувани с иск по чл. 74 ТЗ от акционера Ф. Ч. (т.дело № 927/2020 г. на ВОС) като с акта на въззивната инстанция – решение № 65 от 07.07.2021 г. по в.т.д. № 195/2021 г. на Варненски апелативен съд, решението по т. 7.2 за избор на В П М за член на СД е било отменено. С определение № 50618 от 17.11.2022 г. по т. д. № 2514/2021 г. на ВКС, 2-ро т.о., въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Отмяната на решението на ОС за избор на В М влече и отмяна на имплицитно включеното в съдържанието му решение за освобождаване от длъжност от заварения член М А П. Следователно – считано от 17.11.2022 год. /датата на влизане в сила на Решение № 65 от 07.07.2021 г. по в.т.д. № 195/2021 г. на ВАпС/, персоналният състав на СД на „Строителен и технически флот“ АД съвпада с вписания такъв в ТРРЮЛНЦ: М А П, И П Д и С Я С. Междувременното изтичане на мандата на М.Петкова няма автоматичен прекратителен ефект за членството й в СД. Това е така, защото мандатното правоотношение с членовете на СД, на които е възложено управлението на даденото дружество възниква от решението на ОСА по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ. Това мандатно правоотношение не се прекратява ex lege, а чрез изрично решение на ОС на акционерите или чрез едностранно предизвестие в хипотезата на чл. 233, ал.5 ТЗ. Да се приеме обратното би означавало всякога в хипотезата на чл.233, ал.1 ТЗ при липса на проведено събрание на акционерите за преизбиране или избор на нов състав на СД и изтекъл мандат на стария такъв, последния да е възпрепятстван да изпълнява правомощията си на основен орган на управление на търговското дружество, какъвто резултат не може да се сподели да е бил преследван с установяване мандатност на членовете на СД. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че към датата на свикване на процесното ОС с решение на СД от 18.03.2024 год. дружеството не е било с непълен/непопълнен състав на СД под законоустановения минимален брой членове. Разрешението по Решение № 282 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2537/2017 г., II т. о., ТК, за нищожност на решенията на СД, на което въззивникът се позовава, е неприложимо в настоящия казус. Въпросът за конституираните органи на управление, за последиците от отмяната на предприети от ОС промени в състава на съветите, има правен характер. На посоченото основание ирелевантно е как дружеството – ответник е обозначило състава на СД в дружествени документи или ГФО. Още повече, че съобразно заявената процесуална позиция по предявения иск, страната изрично е оспорила, че управителният й орган не е в непълен състав и под законоустановения минимум членове. Процесното извънредно ОС е свикано с решение от 18.03.2024 год., прието с гласовете на двама от тримата членове на СД, т.е. при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласуване на колективния орган /чл.238, ал.1 и ал.2 ТЗ/. Следователно – налице е редовно свикване по реда на чл. 223, ал.1 ТЗ. Липсва твърдяното нарушение на закона, въведено като единствено отменително основание на предявения констититутивен иск с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ. Наведените в пледоарията по същество доводи, че дори и да е конституирано в пълен състав, заседанието на СД не е свикано по надлежен ред, не следва да се разглеждат по същество. На първо място въззивният съд следва да отчете, че по отношение на предявения иск са приложими дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, т.6, че е недопустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал.1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Ищецът е въвел конкретни основания за отмяна на решенията. Разглежданото основание за отмяна има характера на допълнително такова и е въведено в процеса след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ, поради което не подлежи на разглеждане по същество. Поради съвпадение в крайните изводи решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено в обжалваната част макар и по различни съображения. Разноски: Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 2500 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Съдът съобрази, че производството по делото е протекло без събиране на доказателства и в едно съдебно заседание. Предметът на разглеждане е свързан само с един правен въпрос. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на изложеното дължимото възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 1800 лева. Следва да бъде съобразено и че към датата на договаряне няма нормативен акт, който да въвежда изискване за минимални размери на договорените адвокатски възнаграждения. Така мотивиран, съдът