Решение № 9304 от 28.10.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1519/2025 г.

Административен съд - Пловдив1 отделение28.10.2025 г.докладчик Здравка Диева

Диспозитив

Отменя Заповед ОП № 105/26.06.2025г. на Административния ръководител на ОП - Пловдив. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му. Съдия:

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 9304

Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180701519 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

В. И. П., [населено място], [улица], ••• [ЕГН], следовател в ОСО при Окръжна прокуратура /ОП/ - Пловдив, обжалва т. II от Заповед ОП № 105/26.06.2025г. на Административния ръководител на ОП - Пловдив, с която на основание чл.327 ал.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ й е обърнато внимание за неизпълнение на задълженията по чл.203 НПИ и допускане на необосновано забавяне на разследванията, което се дължи на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работата.

  • Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните предпоставки за законосъобразност, освен което е немотивирана и не съответства на целта на закона.

Посочено е, че със Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на Административния ръководител на ОП – Пловдив, на основание чл.140 ал.1 т.1 и ал.3 ЗСВ и раздел I т.2 от Методически насоки за работа на административните ръководители на прокуратура при упражняване на правомощията по глава XXVI „Дисциплинарна отговорност“ по ЗСВ, утвърдени с Протокол № 30/21.11.2018г. на ПК на ВСС, е образувана проверка за установяване наличие на дисциплинарно нарушение вр. със Справка за извършена проверка по преписка № 1867/2025г. по описа на ВКП, отдел 10 Инспекторат относно забавяне на разследването по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, по което оспорващото лице е водещ разследването следовател. Проверката е била възложена на Г. Г. – Заместник Окръжен прокурор на ОП – Пловдив, който с писмо № 1868/2025г. изискал от П. да представи писмено становище относно Справка по преписка № 1867/2025г. по описа на ВКП, касаеща хода на разследването по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив. Поддържа се, че според съдържанието на справката – при проверката на ДП № 239/2018г. е констатирана неритмичност на проведеното разследване и необосновано забавяне на същото, като е депозирано предложение за ангажиране дисциплинарна отговорност на П.. Предвид описаните данни, жалбоподателят счита, че предметът на проверката с цел ангажиране на дисциплинарна отговорност на лицето, е спазване на чл.203 НПК по отношение конкретното разследване по ДП № 239/2018г., по което е представено изисканото от П. становище на 05.05.2025г. На 30.06.2025г. й е връчена обжалваната заповед и доклад № 1868/22.05.2025г. на Зам. Окръжен прокурор Г. Г., послужил за издаване на оспорения административен акт. Твърди се, че според съдържанието на двата акта – проверката е обхванала допълнително шест досъдебни производства /ДП/, водени от П., по които разследването е продължило повече от две години, като за пет от тях е констатирано неритмично водене / ДП № 302 от 2021г.; ДП № 192/2021г.; ДП № 68/2023г., ДП № 82/2022г. – приключени към момента; ДП № 237/2021г. и 120/2019г./. В тази вр. е посочено, че с оспорената заповед е обърнато внимание за неизпълнение задълженията по чл.203 НПК и допуснато необосновано забавяне на разследванията, поради което се счита да е налице съществена разлика между фактическия състав на нарушението – формулирания при образуване на проверката за установяване на данни за дисциплинарно нарушение със Заповедта от 24.03.2025г., по който са поискани обяснения по ДП № 239/2018г. и този, по който е наложена мярката по чл.327 ал.1 ЗСВ. Счита се, че са взети предвид допълнителните 6 бр. ДП, по които не е предоставена възможност за представяне на обяснения и становище съгласно чл.313 ал.1 ЗСВ. В реда на изложеното се твърди нарушение на принципа за гарантиране правото на защита и с позоваване на чл.313 ал.2 ЗСВ се поддържа допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обосноваващо извод за незаконосъобразност на заповедта. С арг. от установената съдебна практика е посочено, че процедурата за реализиране на дисциплинарна отговорност за нарушение на служебни задължение по чл.307 ЗСВ е регламентирана с императивни норми – чл.308-328 ЗСВ, като с нормата на чл.327 ЗСВ е предвидено при незначително нарушение да не се налага дисциплинарно наказание, а възможност за обръщане на внимание. По отношение процедурата по чл.327 ЗСВ няма изрични правила в ЗСВ, поради което се счита да са приложими основните процедурни правила на административното производство, гарантиращи изясняване на обстоятелствата относно вина и деяние, в обхвата на които е и правото на защита. По тези съображения заповедта се счита за незаконосъобразна и е поискана отмяната й.

Алтернативно се поддържа нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл.327 ЗСВ поради несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Заявено е отсъствие на виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на оспорващото лице, изразяващо се в бездействие и довело до неоправдано забавяне на възложено за разследване ДП. С позоваване на съображенията в становището, представено относно ДП № 239/2018г., е посочено във вр. с тезата на административния орган – действително е налице фактическа и правна сложност на обследвания казус, но въпреки проблемите в хода на производството – юридическото образовани е професионалния опит на водещия разследването са достатъчни за преодоляването им, че именно с оглед спецификата на обследваното деяние – юридическото образование и професионален опит на следователя са причината за провеждане на обстойно разследване и усилия чрез различни способи на доказване да се преодолее липсата на категоричност в СМЕ по отношение нарушенията на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, и причинната им връзка с настъпилата смърт на пострадалото лице. Поддържа се спазване на основното задължение на разследващия орган – изясняване на фактическата обстановка детайлно, пълно, ясно и обективно, към което се е стремила следовател П. и е изтъкнато, че въпреки забавянето в хода на разследването, наблюдаващият прокурор не е намерил основания за отстраняването й от делото и възлагането му на друг следовател.

Счита се, че при извършената проверка не е отчетена натовареността на жалбоподателя с разследването и на други наказателни производства за целия период от 05.07.2018г. до приключване на проверката. В тази вр. анализът относно натовареност касае единствено среднодневната натовареност за периода 2018-2025г., без отчитане на брой разпределени за работа ДП, ведно с тяхната фактическа и правна сложност. Заявено е, че в периода от 05.07.2018г. до момента следовател П. е водила разследването по общо 15 бр. ДП за деяния по чл.123 ал.1 НК или чл.134 ал.1 НК /5 ДП за лекарски грешки и 10 ДП за трудови злополуки/, успоредно с които е протичало разследване на дела за деяния по чл.255, чл.253 – престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи; чл.282 – престъпления по служба; чл.219 – общи стопански престъпления; чл.227б НК – престъпления против кредиторите, както и дела с непълнолетни лица. Всички те се отличават с голям обем събирани доказателства, сложност на експертизите, анализ на разнообразна по вид и характер нормативна база и съдебна практика. Твърди се неотчетена натовареност по брой ДП по години, сравнена с натовареността на други следователи от отдела, както и на средната такава за страната.

Посочено е, че при проверката вр. с издаване на оспорената заповед аритметично са сборувани броя на регистрираните от следователя следствени действия в УИС, без отчитане на фактическата и правна сложност на делата, по които са провеждане конкретните процесуално-следствени действия – в УИС не са предвидени показатели, отчитащи сложност и продължителност на процесуално-следствените действия. Като пример са посочени разпитите на свидетели по ДП с предмет разследване на деяния по чл.255, чл.123, чл.253 НК, отличаващи се с продължителност по-голяма от обичайната и сложна фактология, възпроизвеждана от свидетеля и отразявана в протокол от следователя, които признаци нямат показател в УИС за завишаване коефициента на натовареност. Тоест, времевия порядък за разпит над 3 часа и такъв за 30-40минути се отразяват в системата с еднаква тежест при отчитане на натовареността. Ведно с това е посочено, че според доклада /стр.31/ - среднодневната натовареност на жалбоподателя в повечето години е над средната и за незначителен брой години около средната. В тази вр. се поддържа, че според съдебната практика по този вид дела е възприето, че натовареността на магистрата не е единствен показател за положения труд и следва да бъде съобразявана фактическата и правна сложност на конкретното производство, по което е допуснато забавяне и на останалите дела, по които е възложено разследване, което не е направено в случая. Вместо това, проверката е обхванала 6 бр. ДП, по които разследването протича над две години, като за тях са изброени хронологично извършени следствени действия, но без отчитане на фактическа и правна сложност, обем събрани материали и специфика на конкретното производство. По допълнителните ДП не е предоставена възможност на лицето за обяснения и становище относно причините, довели до забавяне на разследването, а от 6-те бр. допълнително проверен ДП – 4 бр. са приключили преди издаване на заповедта, като за едно са постъпили допълнителни писмени указания по хода на разследването след доклад в РП – Пловдив, и второто от 25.03.2025г. и към момента се намира в РП –Пловдив на доклад. Предвид данните извода за системност и пропуски при движението на делата и организацията на работата, се счита за необоснован, тъй като не е извършена обобщена преценка за поведението на лицето във вр. с работата.

Изтъкнато е и обстоятелството на неотчитане брой разгледани и приключили ДП за периода 2018-2025г., съпоставен с този на други следователи от отдела и в страната, вкл. не са взети предвид изпълнените от П. следствени поръчки и работата й в ЕЗР. Не е извършена проверка за наличие на предходни провинения или поощрения. Предвид това заповедта се счита за несъразмерна – до момента няма наложени дисциплинарни наказания, през 2017г. П. е поощрена със заповед на Главен прокурор на РБ с отличие „Служебна благодарност“, ведно с което в заповедта отсъстват констатации за отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните функции на магистрат. Поддържа се липса на мотиви в заповедта относно съобразяване с тежест на нарушение, форма на вина, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя, индивидуалната му натовареност и натовареността в органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението.

Посочено е още, че от 2015г. и до момента жалбоподателят полага грижи за родителите си, диагностицирани с онкологични заболявания, което обстоятелство дори при стремеж да не повлиява пряко върху работата, безспорно на моменти повлиява емоционално и физически върху ефективността й.

  • Ответникът Административен ръководител на Окръжна прокуратура - Пловдив оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна. В ход по същество представляващ административния ръководител – ЗАМ. Окръжен прокурор А. Викова поддържа неоснователност на жалбата. Твърди се, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, мотивирана и при спазване на всички процесуални изисквания. Вътрешната проверка е възложена със Заповед № 48/24.03.2025г. на Административния ръководител на ОП – Пловдив, като повод е било конкретно ДП № 239/2018г. – констатации по него са отразени при проверка на отдел Инспекторат при ВКП. Проверяващият е изложил в подробен доклад конкретни случаи на бездействие и несвоевременно и неадекватно планиране на работата при изпълнение на служебните задължения на следовател П.. Фиксирано е неизпълнение на задълженията й по л.203 НПК, в резултат на което е допуснато необосновано забавяне на 6 от делата. Жалбоподателят е уведомен за започналата проверка с възможност за представяне на писмени обяснения, което гарантира упражняване на правото на защита. Поддържа се, че вътрешната проверка е образувана по повод на едно дело, но в заповедта от 24.03.2025г. е посочено, че се проверява цялостното работно натоварване и организация на цялостния процес, а не само на конкретното ДП. В заповедта са възприети отразените в доклада факти и обстоятелства, поради което са спазени всички административно-производствени правила. Счита се, че административният ръководител е направил правилна преценка за тежест на нарушението, налагайки най-леката възможна административна дисциплинираща мярка – „Обръщане на внимание“. Това съответства на принципа на съразмерност и целта на мярката – превенция, а не наказание. Мярката цели повишаване на дисциплината и вниманието при изпълнение на служебните задължения и не засяга пряко статута на следователя. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В оспорената заповед е отразена дата 30.06.2025г. и подпис на жалбоподателя /л.111 от номерацията на преписката на ОП - Пловдив/ с текст „получих заповед и доклад“. В хипотеза на връчване на административния акт на посочената дата при отсъствие на други данни за съобщаване/връчване, следва, че подадената на 14.07.2025г. жалба е в 14 дн. срок по чл.149 ал.1 АПК, посочен в заповедта. Оспорването е от адресат на неблагоприятен административен акт, осъществено в срок, поради което допустимо.

  1. Заповед ОП № 105/26.06.2025г. е издадена от Административния ръководител на Окръжна прокуратура– Пловдив, на основание чл.327 ал.1 ЗСВ, съгласно която норма: „Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им.”. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. Допуснатата грешка в собственото име на следовател П. е отстранима по реда на чл.62 АПК.

Фактически основания във вр. с данните от преписката: В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че Административният ръководител на Окръжна прокуратура – Пловдив се е запознал с материалите от проверка за установяване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения или пропуски по образуването и движението на делата или по организацията на работата на водещия разследването и наблюдаващия прокурор по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО към ОП – Пловдив, пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП – Пловдив.

  • Съдържанието на обстоятелствената част е с обхват - ДП № 239/2018г. по описа на ОСО към ОП – Пловдив, пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП – Пловдив.

В констативната част /“Установих: …“/ е отразено изпращане на справка на прокурор от отдел 10 Инспекторат при ВКП от извършена проверка на пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП-Пловдив, ДП № 239/2018г., в която е установена неритмичност на проведеното разследване и необоснованото му забавяне, като са констатирани множество периоди на бездействие, сумарно за общ период от 3 години и 1 месец. Фактическата установеност от проверката обусловила извод за неизпълнение на задълженията по чл.203 НПК от страна на водещия разследването следовател В. П. и допуснато необосновано забавяне на разследването. Справката е постъпила в ОП – Пловдив на 13.03.2025г. /л. 7 и сл. от преписката на ответника/ и съдържанието й касае ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, пр.пр. № 6901/2018г. ДП е образувано на 05.07.2018г. и приключено към момента на изготвяне на справката – 27.02.2025г.

  • Констатирана е неритмичност на разследването, без уточнение какво означава ритмичност на разследване по конкретен стандарт за изпълнение задълженията на следователя, тъй като съгласно чл. 203 ал.1 и ал.2 НПК: „Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.; Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.“, а всяко конкретно ДП може да изисква различни срокове за събиране на необходими доказателства за разкриване на обективната истина, в зависимост от сложност и обем. Освен това, в справката отсъства съпоставка между предмета на конкретно провереното ДП и приложимите закони, правилници, наредби, във вр. с указанията на наблюдаващ прокурор, както и сроковете за изготвяне на експертизи, брой свидетели с времеви порядък на проведените разпити. Справката съдържа описани извършени действия по разследването в годишен хронологичен порядък и е отчетено обстоятелството на налични други служебни ангажименти през 2020г., но такива не са съобразени за останалите годишни периоди от 2018г. до 2025г. Вписани са само извършени процесуални действия в конкретни месеци от съответната година, по отношение на което обстоятелство е последвал извод за необосновано забавяне на разследването, но без съпоставка със служебната дейност по други ДП в същите и останалите месеци през проверяваните годишни периоди, както и без данни за натовареност на следователя, както и обем и сложност на отделните разследвания в тяхната количествена цялост. От една страна – изводите в справката съобразяват наличието на обективни фактори за продължителност на разследването – 6г. и 7 м. /СМЕ, комплексна СМЕ, допълнителна СМЕ, кореспонденция с БЛС – София, УМБАЛ Каспела ЕООД, МЦ Хасково ЕООД, АПМП Медикус 1 ООД Хасково, РЗОК – Хасково; множество разпитани свидетели и др./, а от друга – приемат общ период на необосновано забавяне на разследването от 3г. и 1м., ведно с липса на упражнен контрол и надзор от наблюдаващия прокурор. Изводите не са основани на съпоставка с цялостната дейност на следователя в обхвата на проверявания период – без отчетени брой възложени ДП, обем на събираните доказателства в работените ДП за проверявания период, брой приключени за същия период ДП и приоритетно – сложност и тежест на обследваните деяния. Изводите в справката се основават само на цифров резултат, но същият не разкрива обективно цялостната дейност в проверявания период и процесуалното поведение на следователя по конкретното ДП не е съобразено с дейността му по останалите възложени ДП в същия период.

В констативната част от заповедта е отразена Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на административния ръководител на ОП – Пловдив относно образуване на проверка за установяване на наличие на данни за дисциплинарно нарушение /л.8 и сл. от преписката на ответника/, с която жалбоподателят е запознат. На основание чл.140 ал.1 т.1 и ал.3 ЗСВ и установени в справката на ВКП сериозни слабости в работата на следовател В. П. и наблюдаващ прокурор – М. П., със заповедта е възложено на ЗАМ. Окръжен прокурор Г. Г. да извърши проверка с оглед установяване на данни за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.307 ал.3 ЗСВ или за допуснати пропуски и нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата от страна на прокурор П. и следовател П. вр. с констатираното в справката от извършена проверка на ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив. Административният ръководител на ОП – Пловдив е разпоредил при проверката да се изяснят всички факти с оглед установяване на релевантните обстоятелства във вр. с преценката за търсене на виновно неизпълнение на задълженията от следовател П. за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване /натовареност, фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки и други от обективен и субективен характер/. Срокът за приключване на проверката е определен на два месеца.

  • Следва да бъде отбелязано, че заповедта не съдържа период на проверявани дела във вр. с разпореденото - установяване на данни за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.307 ал.3 ЗСВ или за допуснати пропуски и нарушения по образуването и движението на делата, но разпоредителната част на акта за образуване на проверката е с обхват не само конкретното ДП № 239/2018г.

Проведеното административно производство е описано в оспорената заповед: Зам. Окръжен прокурор Г. се е запознал със справката на ВКП и е изискал справка за натовареност на следовател П. от 05.07.2018г. до 23.03.2025г. и за средната натовареност в посочения период /л.10 от преписката на ответника/. Постъпила е справка за индивидуалната натовареност „на атестирания“, за среднодневна натовареност на следовател в съответния орган на съдебната власт, както и среднодневна натовареност на следовател в органите на съответното ниво в Следствен отдел в ОП-Пловдив, за следовател П./л.24, 25 и 26/ - видно е, че жалбоподателят е с натовареност над средно-дневната натовареност на следовател в страната за проверявания период, с изкл. на 2020г., в която е на нивото на същата. Освен това надхвърлящата среднодневната натовареност може да бъде определена на висока /2018г. – средна за страната 1, 3 / следовател П. с 1, 69; 2019г. – средна за страната 1, 41 спрямо с 1, 49; 2020г. – идентични, 1, 3; 2021г. – 1, 38 спрямо 1, 45; 2022г. – 1, 33 спрямо 1, 62; 2023г. – 1, 32 спрямо 1, 39; 2024г. – 1, 31 спрямо 1, 67; 2025г. – 1, 28 спрямо 1, 59.

  • Показателни за натовареността на жалбоподателя са и данните относно брой действително отработени дни за всеки годишен период и обща натовареност в брой актове, както и възложени в периода дела с мнение за съд спрямо тези с мнение за прекратяване и спиране. В тази насока и според доклада на проверяващия зам. Окръжен прокурор Г. /стр.31/ - среднодневната натовареност на жалбоподателя в повечето години е над средната и за незначителен брой години около средната.
  • Ведно с това се отбелязва отсъствие на предмет на всяко дело, което не позволява обективна преценка на действителната тежест на натовареността и води до извод за неспазване разпорежданията на административния ръководител, ясно вписани в заповедта за образуване на проверката – по отношение обективните фактори за преценката за виновно неизпълнение на задълженията: натовареност, фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки и други от обективен и субективен характер.

Проверяващият прокурор е изискал и справка за неприключили дела към 23.04.2025г. на следовател П. с продължителност на разследването над 2 години /л.36/ - в справката са отбелязани 7 дела /л.35/ - №№ 120/2019г., 192/2021г., 237/2021г., 302/2021г., 34/2022г., 82/2022г., 68/2023г. По отношение на тази справка зам.окръжен прокурор Г. е изискал от жалбоподателя материалите по ДП №№ 120/2019г., 192/2021г., 237/2021г., 302/2021г., 82/2022г., 68/2023г. за проверка – 29.04.2025г. /л.38/, но без предоставена възможност за становище или представяне на писмени обяснения по отношение продължаващо разследване по конкретните ДП повече от 2 години. Същите са представени /л.61 и предходните от преписката на ответника/ – ДП № 302/2021г. - 4 тома; ДП № 68/23г. – 7 тома; ДП № 192/2021г. – 12 тома; ДП № 82/2022г – 6 тома; ДП № 237/2021г. – 5 тома; ДП № 120/2019г. – 5 тома. Две от ДП са били на доклад в РП – Пловдив.

  • При възприет доклад от проверката в оспорената заповед, следва извод за потвърден от административния орган период, посочен от проверяващия Зам. Окръжен прокурор.

В хода на проверката са изискани данни и за отсъствие от работа – независимо по какви причини /л.11/. Представените са за период 23.07.2028г.- 20.03.2025г. /л.15-17/ Проверяващият прокурор е предоставил възможност на следовател П. да представи в 10 дн.срок от получаване на поканата – становище относно справката на ВКП, касаеща хода на разследването по ДП № 239/2018г. /л.12 – 27.03.2025г./.

  • Следва извод за несъответствие между обхвата на заповедта за извършване на проверката и предоставената възможност от извършващия проверката за представяне на становище само по ДП № 239/2018г.

Следовател П. представила становище относно справката на ВКП по отношение ДП № 23982018г. /л.50 и сл./: Поддържала е, че изводите за необосновано забавяне и липса на разследване в продължителен период от време са направени единствено на база регистрирани процесуално следствени действия в УИС и документирани такива, съдържащи се по делото, без отчитане фактическата и правна сложност на обследвания казус, както и спецификите на воденото разследване за допусната лекарска грешка/немарливост. Пояснено е, че диспозицията на нормата – чл.123 ал.1 НК е бланкетна, поради което е необходимо да бъде запълнена с конкретни разпоредби, регулиращи дължимото поведение на лекаря – ЗЗдр., ЗЛЗ, Вътрешни правила на лечебното заведение, Наредби за оказване на съответния вид помощ, Стандарти за конкретната медицинска дейност, Правила по клинични пътеки, НРД и др. Предвид това е заявено, че проучването на относимата нормативна база изисква технологично време от страна на разследващия орган. Освен това нормативните актове очертават общата рамка, като спецификата на медицинските действия се основават и на медицинската наука и правила от практиката, при което са били необходими СМЕ. Намирането на високоспециализирани практикуващи медици за целите на експертизата също изисква технологично време, а от друга страна - трудно се намират необходими специалисти по делата за лекарски грешки, ведно с които обстоятелства – в експертизите липсва категоричност и еднозначност. Именно проучването на допълнителни материали при отсъствие на действащи медицински стандарти по хирургия е действие, което не подлежи на регистрация – както по делото, така и в УИС. Тоест, обхвата и сложността на регулираните обществени отношения, намиране на експерти за СМЛ, както и проверка на относимата съдебна практика - представляват дейности, които не подлежат на регистрация по делото и в УИС. Поддържано е, че писмени доклади не са изготвяни, но редовно е уведомяван наблюдаващия прокурор за всички особености, като съвместно са обсъждани и съгласувани основните процесуално-следствени действия. Представени са подробни данни по ДП № 239/2018г., които разкриват действителната сложност на разследването / майката на починалото лице не е дала съгласие за аутопсия в ЛЗ и в жалбата е изразила съмнение, че с престоят на трупа на синът й в ЗЛ са възможни действия от страна на болничното заведение по заличаване на доказателства за виновността на конкретни медицински лица; в конкретния случай не е бил уведомен дежурен следовател, който да предприеме процесуално-следствени действия в условията на неотложност; образувано е било НП, разпределено на принципа на случаен избор и при подадена жалба на 05.07.2018г. в 11ч., при смърт на лицето на 04.07.2018г. в 18.15ч., на 05.07.2018г. в 14.36ч. са предприети незабавни действия по разследването – изземване на трупът, но на 05.07.2018г. в 14ч. в УМБАЛ Каспела ЕООД е била извършена аутопсия при липса на съгласие на майката; описани са сложните СМЕ, като първата е за реаутопсия поради предходната аутопсия, в резултат от която вътрешните органи не са били на анатомичното им място и е била нарушена автентичността на СМЕ по този начин; медицински одит, извършен от ИАМО-София в срок от два месеца, през който период не са извършвани следствени действия поради необходимост от изчакване на резултата от одита; постъпване на данни за предходни заболявания на пострадалия; опис на всички действия до 2020г. и непланирани процесуално-следствени действия в периода на пандемията: 16.03.2020г.-16.05.2020г., вкл. при отчитане на предстоящи разпити на медицински лица, ангажирани с борбата против вируса; от началото на 2022г. до м.юли 2022г. ДП се е намирало във ВМА – София, където е протичала СМЕ по писмени данни; всички останали дати и месеци са в хронологична последователност по години; поради отсъствие на наблюдаващия прокурор - отпуск и болничен през м.12.2024г. и 01.2025г., не е било възможно извършване на ПСД, вкл. пострадалите лица са адресно регистрирани извън района на действие на ОС при ОП-Пловдив, което е отнемало време за осигуряването им за съответното ПСД/. Изтъкнато е обстоятелството на натовареност на следователя и по други НП с фактическа и правна сложност, вкл. и множество дела за лекарски грешки и трудови злополуки. Акцентирано е на необходимост във вр. със справката на ВКП – да се приложи и справка за всички активно извършени ПСД в периодите от месеците, за които ВКП е посочила липса на ПСД по ДП № 239/2018г.

  • Становището съдържа подробни данни в хронология с дати и вх.номера на материалите, обосноваващи извод за голям обем материали, подлежащи на проучване с цел – предприемане на следващи законосъобразни и обосновани процесуално-следствени действия /ПСД/. Описани са предприетите ПСД за всяка от годините на разследването, както и къде се е намирало ДП за всеки конкретен период, вкл. обсъжданията с наблюдаващия прокурор на всяко действие, въз основа на което обсъждане той е давал своевременни указания, както и необходимостта от допълнителни действия след всички експертизи. Изтъкнато е с основание, че в конкретиката на фактите по обследвания казус – съществено значимо за разследването е било, че от една страна има основание за ангажиране на наказателна отговорност, но от друга – липсва конкретно нормативно определено правило, което да е източник на задължение, чието неизпълнение или подценена необходимост от прилагане, да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Тази е основната причина за забавяне в приключването на разследването. Без да е необходимо да бъдат преповтаряни изложените от следовател П. данни, се съобрази, че справката на ВКП не е цялостна и обективна, тъй като не е отчетена спецификата на случая, изискваща задълбочено проучване, което обстоятелство именно е забавило разследването, но е от съществено значение за аргументиране тезата на разследващия следовател. Видно от представената информация, следовател П. е извършвала последователно необходимите ПСД, освен което своевременно е обсъждала с наблюдаващия прокурор събраните материали с цел – своевременни последващи действия. Видно е също, че следовател П. задълбочено е изследвала тематиката и спецификата на случая, за да достигне до обективен извод. Продължителността на периодът е обоснован с необходимост от множество действия и сложност при съпоставка между констатациите и приложимите норми.
  • Жалбоподателят с основание счита, че справката на ВКП е основана само на регистрирани действия в системата и документирани по делото, като обследваният случай обективно е изисквал много повече действия от регистрираните и документирани, които подробно са описани в становището на следователя.

Докладът на Зам. Окръжен прокурор Г. е представен на 22.05.2025г. в изпълнение на заповедта от 24.03.2025г. – в срок /л.82 и сл. от преписката на ответника/. В същия са описани проверените ДП № 23982018г. и дела, разследването по отношение на които продължава повече от 2 години, с констатации на проверяващия. Преценено е, че независимо от високата фактическа сложност, е установена неритмичност на проведеното разследване и необосновано забавяне на същото, независимо от обективни причини – пандемията, голяма част от свидетелите са медицински лица и изготвянето на СМЛ, възложени на лекари от ВМА София. За проверените ДП с продължителност над 2 години са вписани констатации за неводено ритмично разследване, но без съпоставка с натовареността на следовател П. и без справка за ПСД в периодите, за които е установено, че не са извършвани ПСД по проверените ДП. За ДП № 120/2019г. не е констатирано забавяне от страна на следовател Порязва. В изводите е посочено, че проверените дела с продължителност над 2 години са с фактическа и правна сложност, но това не оправдава бездействие от разследващия орган. С доклада жалбоподател П. е запозната на датата, на която й е връчена заповедта.

  • При съпоставка между констатациите в доклада и тези в справката на ВКП по отношение ДП № 239/2018г. следва извод за припокриване на вписаните данни, независимо, че проверяващият орган се е запознал с конкретното ДП и натовареността на следовател П.. 2. Изводи на административния ръководител, обосновали издаване на оспорената заповед: ДП № 239/2018г. е водено за престъпление по чл.123 ал.1 НК и се отличава с фактическа и правна сложност, като за изясняване на казуса се изисква проучване на относими нормативни документи, регламентиращи конкретната медицинска дейност, назначаване на експертизи с анализиране на техните заключения, провеждането на разпити и др. Административният ръководител е споделил становището на следовател П. в частта относно бланкетна диспозиция на нормата на чл.123 ал.1 НК и необходимост от запълване от конкретни нарушения на разпоредби и нормативни актове, като е вписано, че задължение на органите на досъдебното производство е не само да ги посочват, но и да обосноват причинната връзка между конкретно нарушение и настъпил вредоносен резултат. Отразено е още, че формалното посочване на текста на чл.123 ал.1 НК в актовете на органите на ДП, вкл. и в обвинителния акт – е в нарушени на разпоредбите на НПК, гарантиращи правото на защита на обвиняемите лица и останалите страни. Извън това е вписано съображение за родовата компетентност на този вид престъпление – ОС като първа инстанция и провеждането на разследванията от следователи, което е в пряка връзка с тяхното образование и голям опит.
  • Следва извод за отсъствие на конкретни мотиви относно нарушение на чл.203 НПК във вр. с фактическо основание за издаване на заповед по чл.327 ал.1 ЗСВ. Административният ръководител е изложил съображения във вр. със становището на следовател П., каквито липсват в доклада, но не е преценил обективно подробните данни в становището, които са представени в хронология във вр. с констатациите за необосновано забавяне на разследването. Позоваването на родовата компетентност на вида престъпление и юридическото образование, вкл. голям опит, не представляват мотиви. Образованието и опитът са обективни фактори, които са от значение за разследването по всяко ДП, но при издаване на административния акт по чл. 327 ал.1 ЗСВ е необходимо предпоставките за прилагане на нормата да са обосновани с индивидуализиращи факти и обстоятелства за забавяне на разследването, обвързани с процесуалното поведение на следователя, при съобразяване действителната му натовареност и при отчитане на сложността на възложените ДП. В заповедта не е посочена конкретна дата или период, обсъдени при съпоставка с подробните данни в становището по справката на ВКП, представени в хронология. Административният ръководител е възприел наличието на обективни причини за забава – извънредното положение и въведените противоепидемични мерки; затруднения при разпити на свидетели – медицински работници, пряко ангажирани със заболели от вируса; забава в изготвянето на заключения по назначените СМЕ, КСМЕ, възложени на специалисти от ВМА – София, но не е съобразил описаните в становището на следовател П. ПСД при съпоставка с периодите на забава в справката на ВКП, идентично посочени в доклада. Тоест, становището не е обсъдено в цялост, като административният ръководител дължи самостоятелна преценка относно всички събрани данни при проверката.

В обобщение – за ДП № 239/2018г. заповедта не е мотивирана от фактическа страна, последиците от което са идентични и при недостатъчни мотиви, тъй като от една страна – правото на защита на адресата на административния акт се осъществява във вр. с фактическите основания за издаването му, а от друга – съдът преценява законосъобразност на акта с проверка на фактическите му основания.

По отношение натовареност на следовател П. е направено позоваване на справката за среднодневна натовареност – следователска дейност и е посочено, че е с по-ниска натовареност спрямо този показател за 2018г., 2021г., 2022г., 2023г., 2024г., около средната през 2020г. и над – през 2019г. и 2025г. Това противоречи на констатацията в доклада - среднодневната натовареност на жалбоподателя в повечето години е над средната и за незначителен брой години около средната.

Вписано е, че за целия период са възложени 103 ДП и са приключени 98 разследвания, който положителен резултат не е отчетен. Предвид заявеното в становището по доклада за необходима допълнителна информация за извършени ПСД от следовател П. в периодите на установени бездействия в справката на ВКП, административният ръководител е изискал допълнителни данни на 20.06.2025г. /л.102/ и са предоставени на диск справки от УИС за извършени ПСД в конкретните периоди. В заповедта е представена информация само за 2019г. като период с дълго бездействие: в този период следовател П. е работила по общо 43 дела и в края на годната са приключени 15, а докладите по чл.203 и чл.226 НПК са 16. ПСД са извършени по 21 дела, а не по 43, като е посочено, че конкретното отразяване на извършените действия е изцяло ангажимент на следователя и въвеждането на всяко действие в УИС е във вр. с отчитането на натовареността.

  • Необходимо е да бъде отбелязано, че административният ръководител макар да е изискал допълнителна информация, не е съобразил, че обективната преценка за натовареност не следва да произтича от брой ПСД като цифров резултат, а от действителната фактическа и правна сложност на ДП, разследвани от конкретния следовател. В тази насока отсъстват съображения и съпоставки с останалите следователи в ОСО при ОП – Пловдив.

Относно проврените дела с продължителност на разследване над две години: Възприета е констатацията в доклада и е посочено, че констатираните пропуски в работата на следовател П. – неизпълнение на задълженията по чл.203 НПК и допускане на необосновано забавяне на разследването, се дължат на несвоевременно и неадекватно планиране на обема работа.

  • Административният ръководител не е изложил конкретни съображения по всяко от ДП, тъй като са за различни престъпления, ведно с което възприетата забава е с дни или месец между предходно извършено ПСД. Не е отразен стандарт или времеви критерий, въз основа на който обективно се преценява в каква хипотеза е налице забава и дали ритмичност представлява извършване на ПСД всеки месец. Отсъства преценка въз основа на обективните фактори, посочени в заповедта за извършване на проверката - фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки.

Предвид изложеното, административният орган е посочил в оспорената заповед, че се налага да бъде отстранено несвоевременното и неадекватно планиране на работата, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител с цел постигане на оптимална и ефективна организация на работата.

  1. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата / л.16 /.

При уважени доказателствени искания на жалбоподателя в хода на съдебното производство са приети писмени доказателства.

Ответникът представи на електронен носител справки за натовареност на следователите – сумарно за 2018-2025г., с данни за натовареността на следовател П. и средната натовареност на следователите в ОСО при ОП-Пловдив, спрямо индивидуалната натовареност на жалбоподателя и за работа по ДП за период, разпределени по следователи, вкл. справка за брой разследвани ДП от следовател в ОСО при ОП-Пловдив по години за разглеждания период, както и на разследваните от сл. П. за същия период, като бяха изискани писмени справки за – натовареността на жалбоподателя за периода 2018-2025г., за всяка година поотделно; за средната натовареност на ден на следовател в ОСО при ОП – Пловдив спрямо индивидуалната натовареност на жалбоподателя по ДП и СП по години за 2018-2025г.; справка за среден брой разследвани ДП от следователите в ОСО при ОП – Пловдив по години за периода 2018-2025г. и справка за разследваните от жалбоподателя като следовател в отдела за същия период.

Изискана и представена е последната атестация на жалбоподателя /л.79 и сл./ - според извлечение от Протокол № 50 от заседание на ВСС на 8.10.2015г. е приета комплексна оценка от атестирането на В. П. – „Много добра“, 92 точки /много добро изпълнение на работата/. Видно от формуляра, жалбоподателят е с оценка от предходна атестация също „Мнго добра“ и има Европейска диплома от университет в •••, образователна степен магистър по международно наказателно право и е назначена в ОСО при ОП-Пловдив на 23.04.1997г. Определена е да работи в група за разследване на икономически престъпления и има много добри правни познания с умения за прилагането им. Умее да планира и оптимално да организира действията си по разследване на ДП, като правилно анализира и преценява правнорелевентните факти със значение за делото. Професионално разпределя и групира служебните си ангажименти и задачи, съобразно тяхната значимост. Експедитивна е и дисциплинирана при изпълнение на служебните си задачи. В тази насока е и становището на Комисията по професионална етика при ОП – Пловдив, л.86 и сл. В същото е вписано, че жалбоподателят е много добре подготвен професионалист, квалифициран и компетентен.

Жалбоподателят представи и е приета справка за приключени ДП, неоспорена от ответника /л.40, 41/, в която са вписани основания по НК, каквито отсъстват в справките на ответника. В тази вр. е посочено в писмено становище на жалбоподателя /л.24 гръб/: приключените от нея ДП за периода от 05.07.2018г. до момента са 98бр.; от тях 7 бр. са за трудови злополуки или лекарска грешка по чл.123 НК: „Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.“, 9 бр. – за деяния по чл.134 НК: „Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва: …“. По всички тези 16 бр. ДП разследването е протичало в периода на разследване на ДП № 239/2018г. или в част от този период, като са извършвани разпити на множество свидетели, проучвана е разнообразна нормативна база, назначавани са сложни експертизи. Десет от всички приключени ДП са били за деяния по чл.255 НК: „Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: …“, съставляващи фактическа и правна сложност, съдържащи изключително голям обем от материали от проведени ревизии, подлежащи на анализ. По тези дела също са проведени разпити на голям обем свидетели и са назначавани сложни експертизи. Поддържа се, че в случая липсва виновно неизпълнение на служебните задължения.

Тези твърдения на жалбоподателя не са оспорени от ответника.

При липса на допълнителни разяснения към таблицата в справка на л.47 и сл. следва, че жалбоподателят в цифрово отношение е сред най-високите стойности /вкл. натовареност общо следователска дейност/ – 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г., 2024г., 2025г. От справка на л.88 и сл. се установява, че по критерий общо разгледани дела за периода /годишни периоди 2018г.-2025г./ - жалбоподателят отново е сред следователите с най-високи цифрови стойности.

  1. В разпоредителната част на оспорената заповед е посочено, че се обръща внимание на В. П. за неизпълнение на задълженията й по чл.203 НПК и допускане на необосновано забавяне на разследванията, което се дължи на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работата.

Нормата на чл.203 НПК е наименувана „Задължение за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване“, поради което следва да се съобрази приоритетно законосъобразното разследване. Заповедта, докладът и справката на ВКП не съдържат нито едно обстоятелство относно пропуск на следовател П. при провеждане на разследването от аспект – неговата законосъобразност. При отсъствие на събрани и анализирани всички факти и обстоятелства за разкриване на обективната истина – прокурорът не би могъл да състави обвинителен акт /чл. 246 НПК/. Професионализмът на жалбоподателя е потвърден с оценката от последна и предходна атестация, както и от становището на Комисията по професионална етика при ОП – Пловдив. Заповедта не съдържа текст или алинея от чл.203 НПК, за да може да бъде преценено кое задължение от обхвата на нормата е възприето за нарушено.

По отношение необосновано забавяне на разследванията се установи в съдебното производство само забавяне по ДП № 239/2018г., но не бе доказана тезата за неговата необоснованост. За допълнително проверените ДП също не бе доказана необоснованост на забавянето, което както бе посочено е в рамките на дни или месец спрямо извършени предходни СПД. За времевия порядък на СПД не са представени от ответника действащи стандарти в ОП – Пловдив, с които са запознати следователите, при което и задължени да ги спазват като обективен критерий за своевременно предприети СПД.

За възприетото несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работата не са налице съображения в заповедта, които да могат да бъдат преценени във вр. с действаща норма или задължение, дефиниращи своевременното и адекватното планиране на работата.

В съдебната практика е възприето, че при налагане на мярката „обръщане на внимание”, която е вътрешноорганизационна с дисциплиниращ и превантивен ефект, следва да се съобразяват не само данните относно срочността при изпълнението на служебните задължения, а е необходимо да се направи цялостна преценка на всички относими обстоятелства във връзка с причините за забавяне на производството, натовареността на магистрата, организацията на работата му и професионалното му поведение. Преценката следва да бъде основана на обективни критерии, въз основа на които административният орган предприема вътрешноорганизационни мерки спрямо съдии, прокурори, следователи, целящи привеждане на организацията им на работа във вр. с изискванията на закона и правилата, утвърдени от административния ръководител.

4.1. В случая е било налице основание за изискване на обяснения и/или становище от следовател П. по отношение резултата от справката на ВКП. Становище е представено, но не е предоставена възможност за представяне на същото и по другите ДП, проверени в обхвата на проверката, възложена със Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на административния ръководител на ОП – Пловдив.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено само ДП № 239/2018г. по описа на ОСО към ОП – Пловдив, пр.пр. № 6901/2018г. по описа на ОП – Пловдив, но предвид обхвата на акта за проверка не следва извод за съществено несъответствие. При проверявани и други ДП, е налице съществено нарушение на административно-производствените правила при издавена на обжалвания административен акт, изразяващо се в непредоставяне на възможност да бъдат представени писмени обяснение или становище и за допълнително проверените ДП, които са извън справката на ВКП.

Представянето на писмени обяснения или становище е право на лицето, гарантиращо му възможност за участие в проверката и излагане на конкретни съображения за установените забави по движението на ДП. От значение за основателността на твърдението за допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед препратката към реда по чл.314 ЗСВ от текста на чл.327 ал.2 ЗСВ, е наличието или отсъствието на нарушени и /или ограничени права на проверяваното лице. Въпросът дали нарушаването на правото на защита на магистрата е основание за отмяна на заповедта по чл. 327 ЗСВ като нарушение по чл. 146 т. 3 АПК се преценява според конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В този смисъл, компетентният орган следва да съблюдава императивните правила на АПК, регламентиращи изясняването на фактите и обстоятелствата за случая, да събере необходимите доказателства, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованото лице и да обсъди обясненията и възраженията му, ако такива са дадени /чл.34, 35, 36 АПК/. По отношение акта по чл. 327 ЗСВ не се предвижда изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато е налице по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания, като напр. изслушване на магистрата или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313 ал. 1 ЗСВ. Затова отмяна на акт по чл. 327 ЗСВ поради процесуално нарушение изисква допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствени правила, гарантиращи правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно и това съответно да рефлектира върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за осъщественото от него правомощие. Нарушения от обхвата на посочените се установяват в случая, поради което твърдяното от жалбоподателя отменително основание е налице.

Следовател П. е била лишена от възможност да представи становище по всяко от ДП в обхвата на проверката /без ДП № 239/2018г./, което представлява нарушение на чл.34 и чл.35 АПК. Пропускът в административното производство обосновава извод и за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Това е така, защото не са изяснени причините за кратките забави в хода на 6-те ДП, за които бе посочено, че са от порядъка на дни или месец, месеци спрямо предходно осъществени ПСД. Съобрази се още, че твърдението на жалбоподателя относно 6-те бр. допълнително проверени ДП и по-конкретно: 4 бр. са приключили преди издаване на заповедта, не е оспорено от ответника. Видно от преписката – допълнително проверените ДП са в голям обем /посочени по-горе томове за всяко/, като за едно са постъпили допълнителни писмени указания по хода на разследването след доклад в РП – Пловдив, а второто от 25.03.2025г. е било в РП –Пловдив на доклад.

За проверените в хода на проверката ДП аритметично са сборувани броя на регистрираните от следователя следствени действия в УИС, без отчитане на фактическата и правна сложност на делата, обем събрани материали и специфика на конкретното производство.

4.2. Дори да бъде прието, че не е налице съществен пропуск в административното производство, изразяващ се в лишаване на проверяваното лице да представи становище за конкретните 6бр. ДП, се съобрази, че при проверката не е спазено разпореденото от административния ръководител: установяване на релевантните обстоятелства, необходими за обективна преценка за търсене на виновно неизпълнение на задълженията от следовател П. за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване - натовареност, фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки и други от обективен и субективен характер. Докладът не съдържа информация за фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки, а в заповедта също отсъстват мотиви в тази насока за 6-те ДП. Съображение за фактическа и правна сложност е налице само относно ДП № 239/2018г., но без съпоставка с обхвата на дейността на следователя за периода 2018г.- 2025г. по критерии – брой дела с фактическа и правна сложност, вид обследвани деяния и други обективни критерии.

При отсъствие на данни за фактическа и правна сложност на делата през периода 2018г.-2025г., разпределени на следовател П., обективно не е възможно да се прецени дали 6 бр. ДП /2021г. – 3 бр., 2023г. – 2 бр., 2022г. – 1 бр./ спрямо останалите за съответните години обосновават извод за системна забава или за инцидентни прояви. Сложността на ДП е обективен фактор, ведно с натовареността на всеки следовател и следва да бъде съобразяван приоритетно при преценка за издаване на акт по чл.327 ЗСВ.

След като административният ръководител е изискал за обективна преценка относно търсене на виновно неизпълнение на задълженията от следовател П. за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване – установяването на натовареност, фактическа и правна сложност на възложените ДП и преписки и други от обективен и субективен характер, неизпълнение на възложеното при проверката не преодолява задължението на административния орган за обосноваване на наложената дори и най-лека мярка с принципа за съразмерност по см. на чл.6 АПК. В тази вр. се съобрази, че няма оспорване на данните, представени от жалбоподателя за брой и вид ДП, изискващи множество и продължителни ПСД, анализ на сложни експертизи и ревизионни актове, като и задълбочени познания в трудовото, медицинското и данъчното право. Големият обем материали и необходимостта от проучване и анализи за целите на ДП изисква време, което не се отчита, а и не е предвидено да се отчита в системата като ПСД.

В тази насока се съобрази, че обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата му, а не на наличието на други обективни причини, сред които с особено голямо значение са висока служебна натовареност и фактическата и правна сложност на разглежданите дела. Последнопосочение се установиха по делото, тъй като няма спор, че данъчните, медицинските и трудовите норми във вр. със съответните деяния по НК се преценяват като по-натоварващи от останалите дела.

Преценката дали натовареността на съответния следовател, съобразена с материята на ДП, които разследва и с останалите му задължения, позволява обективно да извършва всички процесуални действия своевременно и законосъобразно по см. на чл. 203 ал.1 НПК, трябва да се прави за всеки конкретен случай и на тази база да се обоснове извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Натовареността и експедитивността следва да бъдат съпоставени и обсъдени при съизмеримост в търсене на баланс. За да бъде направен извод, че конкретното нарушение е израз на несвоевременно и неадекватно планиране обема на работата, е необходимо извършването на обобщена преценка за поведението на следователя във връзка с работата му. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се на обективни фактори, а не на виновно поведение, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини. Същите е необходимо да бъдат установени безсъмнено, което не е налице в случая, предвид изложените по-горе съображения при описание на данните от административното производство / отсъствие на предмет на всяко ДП в справките, което не позволява обективна преценка на действителната натовареност и води до извод за неспазване разпорежданията на административния ръководител, ясно вписани в заповедта за образуване на проверката – по отношение обективните фактори за преценката за виновно неизпълнение на задълженията; становището на следовател П. по ДП № 239/2018г. съдържа подробни данни в хронология с дати и вх.номера на материалите, обосноваващи извод за голям обем доказателства, подлежащи на проучване с цел – предприемане на следващи законосъобразни и обосновани ПСД; съществено значимо за разследването е било, че от една страна има основание за ангажиране на наказателна отговорност, но от друга – липсва конкретно нормативно определено правило, което да е източник на задължение, чието неизпълнение или подценена необходимост от прилагане, да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт; справката на ВКП не е цялостна и обективна, тъй като не е отчетена спецификата на случая, изискваща задълбочено проучване, изискващо време и особено внимание, които обстоятелства именно са забавили порядъка на разследването, но те са от съществено значение за аргументиране тезата на разследващия следовател; следовател П. задълбочено е изследвала тематиката и спецификите на случая, за да достигне до обективен извод; от 6-те бр. допълнително проверен ДП – 4 бр. са приключили преди издаване на заповедта, като за едно са постъпили допълнителни писмени указания по хода на разследването след доклад в РП – Пловдив, и второто от 25.03.2025г. и към момента се намира в РП –Пловдив на доклад; др./. Обследваният случай по ДП № 239/2018г. обективно е изисквал много повече действия от регистрираните и документирани, които подробно са описани в становището на следователя.

Административният ръководител не е преценил обективно подробните данни в становището, които са представени в хронология във вр. с констатациите за необосновано забавяне на разследването. Не представляват мотиви /фактически основания - позоваването на родовата компетентност на вида престъпление и юридическото образование, вкл. голям опит. Както бе посочено, образованието и опитът са обективни фактори, които са от значение за всяко ДП за разследване на конкретния вид престъпление, но при издаване на административния акт по чл. 327 ал.1 ЗСВ е необходимо предпоставките за прилагане на нормата да са обосновани с индивидуализиращи факти и обстоятелства за забавяне на разследването, обвързани с процесуалното поведение на следователя. Административният ръководител е възприел наличието на обективни причини за забава – извънредното положение и въведените противоепидемични мерки; затруднения при разпити на свидетели – медицински работници, пряко ангажирани със заболели от вируса; забава в изготвянето на заключения по назначените СМЕ, КСМЕ, възложени на специалисти от ВМА – София, но не е съобразил описаните в становището на следовател П. ПСД при съпоставка с периодите на забава в справката на ВКП, идентично посочени в доклада. Тоест, становището не е обсъдено в цялост, като административният ръководител дължи самостоятелна преценка относно всички събрани данни при проверката. Административният ръководител макар да е изискал допълнителна информация, не е съобразил, че обективната преценка за натовареност не следва да произтича от брой ПСД като цифров резултат, а от действителната фактическа и правна сложност на ДП, разследвани от конкретния следовател. В тази насока отсъстват съображения и съпоставки с останалите следователи в ОСО при ОП – Пловдив. Приетите по делото справки потвърждават високата натовареност на следовател П., а данните от атестацията й отричат изводи за несвоевременно и неадекватно планиране на обема работа, както и допускане на необосновано забавяне на разследванията.

Следва извод, че по отношение на нарушението – необосновано забавяне на разследванията, не е извършена цялостна преценка със съпоставка между натовареността на следователя в конкретния времеви период и поведението му, при съобразяване с обективни фактори. Информацията в становището на следовател П. относно справката на ВКП за ДП № 23982018г. опровергава констатациите за бездействие по разследваното, довело до необоснованото му забавяне, а неоспорените данни за приключили преди издаване на оспорената заповед пет ДП, за които е прието, че са над двегодишен срок, обосновават извод за липса на основание за издаване на обжалвания административен акт, при съобразяване с високата натовареност на жалбоподателя и цялостното му професионално поведение.

Съдебната практика константно приема, че нормата на чл.327 ЗСВ систематически се намира в Глава шестнадесета, Раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет, поради което по естеството си "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции и макар да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административно дисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения при разследването или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Конкретиката на фактите не обосновава извода на административния ръководител, като по отношение натовареността на следовател П. не са съобразени и съдебно установени факти - Решение № 2325 от 14.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 10143/2021г., VI о., за периодите 2019 и 2020г.

По изложените съображения жалбата се приема за основателна.

Мотивиран така, съдът

Цитирани разпоредби

36