Решение № 593 от 3.12.2021 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1020/2021 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „••• ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по пълномощие от адв. ••• от Адвокатска колегия Хасково, против Наказателно постановление № НП-00-1 от 29.06.2021 г. на Управителя на НЗОК, с което за нарушение на чл. 30, т. 7 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., вр. чл. 77 от ЗЗО и на основания чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: На основание Заповед № РД-25-259/26.04.2021 г. комисия в състав от длъжностни лица служители на НЗОК извършили проверка относно контрол по изпълнение на договор № 041124/10.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ в „••• ЕООД гр. Велико Търново, изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по цитирания договор. В изпълнение на заповедта за проверка било посетено на място лечебното заведение, а Заповедта за осъществяване на контролното производство била връчена на управителя на дружеството - жалбоподател. В изпълнение на горното и за нуждите на проверката по предварително изготвена справка били изискани здравните досиета на 31 диспансеризирани ЗОЛ от пациентската листа. Дружеството-жалбоподател, чрез неговия управител, отказало достъпа до всички здравни досиета на ЗОЛ. За това обстоятелство последната предоставила на проверяващите декларация, в която посочила, че поради липса на съгласие на пациентите за предоставяне на информацията им на трети лица се отказва достъп. Декларацията била саморъчно написана и подписана управителя на дружеството на 12.05.2021 г. За удостоверяване на горното бил съставен протокол с № РД-25-259-1 от същата дата, който бил връчен и подписан без възражения от управителя. Контролният орган е приел, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 30, т. 7 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., вр. чл. 77 от ЗЗО. За констатираното нарушение е съставен АУАН, надлежно връчен и също подписан без възражения. Срещу АУАН не са постъпвали и писмени възражения. Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на размер на 150.00 лева. Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен и категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. С оглед на установено се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение. С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 30, т. 7 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., която регламентира, че изпълнителят на извънболнична.медицинска помощ е длъжен да осигури на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането и контрола на извършените дейности и чл. 77 от ЗЗО, която императивно сочи, че физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК и на Националната агенция за приходите исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. При това правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на изпълнителя на медицинска помощ на основание чл. 105е, ал. 1 от ЗЗО, която норма предвижда санкция за ИМП, който възпрепятства длъжностните лица на НЗОК да упражнят правата си и да изпълнят задълженията си по закона. В случая е допуснато предписано в закона неизпълнение на задължения от страна на юридическото лице – търговско дружество. Съгласно нарушената норма от ЗЗО физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят не само документи на контролните органи, но и сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяването на здравното осигуряване. От изложеното следва, че видът и носителят на исканата информация се определят по субективна преценка от контролния орган, а ако същият не е компетентен да разчита, анализира, обобщава и съпоставя същата с друг вид информация, то това би имало значение за законосъобразността на извършваната проверка и нейните резултати. В случая изпълнителното деяние се състои в непредоставянето на контролен орган на НЗОК на здравните досиета и поставянето на същия в невъзможност да извърши възложената му проверка. В процесният случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. По отношение на наложената имуществена санкция в размер на 150 лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 105е, ал. 1 ЗЗО е относително определена в границата от 50 до 150 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е обсъдил добросъвестно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което обосновано е индивидуализирал санкцията в максималния предвиден размер, отчитайки обстоятелствата около нарушението и неговата тежест, както и вторичните вредни последици свързани с невъзможността за упражняване на контрол върху здравното осигуряване в страната и свързаните с него обществени отношения. В този смисъл не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът