Решение № 870 от 10.12.2009 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 3258/2009 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Велико Търново, 10.12.2009г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Великотърновският районен съд, първи състав в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов при участието на секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдията Данаилов Гр.д. № 3258 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Искове с правно основание чл.82 ал.1 от СК /отм./ и чл.87 от СК /отм./. К.Р.П., като майка и законен представител на малолетната Йоана Ивова Георгиева, твърди в исковата си молба, че ответника е баща на детето. От раждането на детето единствено тя полагала грижи и издържката му. Твърди, че ответникът разполагал с доходи и можел да заплаща издръжка на детето Йоана. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето Йоана, ежемесечна издръжка в размер на по 100 лв., начиная една година преди завеждане на делото и до настъпване на обстоятелсттва, представляващи основание за изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Ответникът И.Г.И. оспорва иска по размер, като твърди, че можел да заплаща месечна издръжка за дъщеря си от 50-60 лв. Твърди, че е полагал грижи и е давал издръжка за детето си за времето година преди завеждане на исковата молба – делели са си с майката разходите, а освен това й предоставил и кредитна карта с наличност 500 лв., която майката изразходила за нужди на детето. Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че ответникът И.Г.И. е баща на детето Йоана Ивова Георгиева, родена на •••г. М айката и бащата живеят разделени от около две години. До м. април 2009г. бащата се е грижил за детето и е давал издръжка за него – по признание на майката. Майката работи по трудово правоотношение, но се грижи и за друго свое новородено дете – Момчил, роден •••г. Освен това майката признава, че бащата й е предоставил кредитна карта с налични в нея 500 лв., от които 420 лв. е разходвала за детето. Не се спори от страните, че майката получава от държавата и подпомагане под формата на т.нар. „детски надбавки” за детето Йоана. По делото бяха ангажирани доказателства за доходите на ответника, според които той получава месечен доход от трудово правоотношение в размер 321.16 лв. Не се събраха доказателства последн ия да дължи издръжка за друго дете и да има други разходи свързани със заплащането на наем и др. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По иск ът с правно основание чл.82 ал.1 от СК /отм./: Съгласно чл.82 ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно по делото се установи, че ответникът И.Г.И. е баща на детето Йоана, като от подаване на исковата молба не е полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето Йоана, които дължи съобразно чл.68 ал.1 от СК /отм./, както и не е заплащал издръжка. Родителите на ненавършилото пълнолетие дете дължат издръжка безусловно, като размерът й, съобразно чл.84 от СК /отм./, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава, като с оглед чл.85 ал.1 от СК /отм./ присъжда издръжка в границите, установени в закона. В настоящият случай малолетното дете има нужда от издръжка, необходима за храна, облекло, грижи т.е. за физическото си развитие, както и с оглед здравословното му състояние. Отчитайки нуждите на детето и неговия интерес, настоящата инстанция намира, че следва да осъди ответника да заплаща на дъщеря си Йоана ежемесечна издръжка в размер на по 80 лв., считано от завеждане на исковата молба – 26.09.2009г., до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, като майката на детето, следва да поеме останалата част от необходимите средства за издръжка на детето, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието му. Съдът намира, че така определената издръжка не ще постави в невъзможност ответни ка да задоволи собствените си нужди на първо място поради това, че същ ия няма задължение за издръжка към други лица, за заплащане на наем, както и, че е в трудоспособна възраст и работи по трудово правоотношение, от ко е то реализира доходи. Що се касае за искът за разликата от 80 лв. до пълният му предявен размер от 100 лв., съдът намира същия за неоснователен и недоказан. Издръжка в искания предел предел би затруднила крайно ответникът и би го поставил в невъзможност да задоволи собствените си нужди. От друга страна не се събраха доказателства за наличие на изключителни нужди на детето и невъзможност същите да бъдат задоволени, което да мотивира съда да уважи в цялост ищцовата претенция. Не се събраха доказателства и за налични към момента нужди на детето Йоана, изискващи допълнителни и в повече от обикновеното средства за задоволяването им – според приложения социален доклад на ДСП В.Търново към момента основните потребности на детето са задоволени. По иск ът с правно основание чл.87 от СК /отм./: Съгласно чл.87 от СК издръжка за минало време може да се претендира най-много за една година преди завеждане на иска. Предвид признанието на майката, че ответникът е осигурявал издръжка за детето Йоана до м. април 2000г., а освен това е осигурил и сумата 420 лв., чрез предоставената й от бащата и разходвана от майката кредитна карта, искът за издръжка от 100 лв. месечно за минало време, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка. При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати по сметката на ВТРС сума в размер на 115.20 лв., представляваща държавна такса върху определената издръжка за детето, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от изложените съображения, съдът