Решение № 1075 от 2.10.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2317/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по подадена жалба от С. Г. М., ЕГН – ••••••••••, гр.•••••••••••, в качеството на длъжник, против Разпореждане с изх.№ 3368/22.07.2025г. на ЧСИ ••••••••••, с което е отхвърлено искането да бъде извършена повторно заключение за пазарната стойност на СОС 56784.525.60.10.1, ведно с прилежащи части 20.84/529 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.525.60; СОС 56784.525.60.10.2, ведно с прилежащи части 15.01/529 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.525.60, СОС 56784.525.60.10.3, ведно с прилежащи части 35.85/529 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.525.60, СОС 56784.525.60.8.4, ведно с прилежащи части 29.01/529 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.525.60. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови съдебен акт, по силата на който да се върне изпълнителното дело със задължителни указания към съдебния изпълнител за допускане на повторно заключение за пазарната стойност на гореописаните самостоятелни обекти на собственост. От „•••••••••, чрез адв.В. В., е депозирал възражение, че жалбата е изцяло неоснователна. Не претендира разноски по делото. От А. К. М., в качеството на длъжник, И. Г. М., в качеството на длъжник, ••••••••••, представлявано от А. К. М., е депозиран писмен отговор, с който са посочили, че са запознати със съдържанието на жалбата, депозирана от С. Г. М. срещу Разпореждане с изх. № 3368 от дата 22.07.2025г., с което е била оставена без уважение нейната молба - Искане с вх. № 21948/21.07.2025 по делото. Считат жалбата за процесуално допустима, депозирана на основание чл.435 ал.2 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване. Взимат становище, че жалбата е основателна предвид изложените в нея мотиви. От „•••••••••••, длъжник, не е депозиран отговор по жалбата. От ЧСИ •••••••••••, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Излага аргументи, че на основание чл. 485, ал. 4 от ГПК, началната цена за първата продан е 80 % от стойността на вещта. След като не се явят купувачи, законодателят е уредил намаляването на началната цена с 10 % за втората продан. В случай че и втората продан бъде обявена за нестанала, съдебният изпълнител е длъжен отново да възложи на вещо лице изготвянето на оценка, като се прилага редът по чл. 485, ал. 1 от ГПК. В този етап от производството - третата публична продан - не съществува правно задължение за уведомяване на страните за изготвената оценка, нито им се предоставя възможност да я оспорват. Това следвало пряко от чл. 485, ал. 6 от ГПК, който ограничава правото на възражения и изискванията за цена спрямо данъчната оценка само до първата публична продан. Законодателят е отчел факта, че при нова първа публична продан /трета, пета, и т.н./ се е стигнало, защото вече има нестанали публични продани, при които не се явил наддавач, който да плати обявената начална цена. При всяка следваща нечетна продан, каквато е и процесната, се прилагат ал. 1 и ал. 4, но не и ал. 2, ал.3 и ал.5 на чл.485 от ГПК, и затова липсва правна възможност за оспорване на заключението в тази фаза на изпълнителното производство. Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана. С жалбата на С. Г. М. против Разпореждане с изх.№ 3368/22.07.2025г. са направени възражения, че съдебният изпълнител неправилно не е уважил нейното искане, заведено с вх. № 21948 /21.07.2025г. за извършване на повторно заключение. По-конкретно се позовава на фактология, според която, след извършена проверка по делото, на 15.07.2025г., била установила, че по възлагане от съдебния изпълнител има изготвено заключение от вещото лице Д. с вх. № 21258/14.07.2025, с което той е дал оценка на гореописаните недвижими имоти. За възлагането и за изготвяне на заключението съдебният изпълнител не е направил уведомяване на длъжниците, при положение, че имат правен интерес. След като установила, че има изготвено заключение, и било връчено на електронната поща на 18.07.2025 го проучила в детайли. По този начин установила, че заключението на вещото лице Д. е неправилно и необосновано. Вещото лице е изготвило оценката, обективирана в заключение с вх. 21258/14.07.2025., без да извърши оглед на имотите, които оценява, затова не е бил приложен и актуален снимков материал. Същият е оценил обектите след оглед отвън, при положение, че нямат директен достъп откъм улицата. Поддържа, че липсата на снимков материал с актуална дата сочи на непрофесионален и формален подход от страна на оценителя, което ангажира вината му за извършено противоправно деяние. Допълнително обстоятелството е, че последната актуална оценка е от м.12.2023г. и е изминал немалък период, който обуславя възможни промени в имота, относими при оценяването. На следващо място, дадената от вещото лице оценка за стойност не кореспондирала с приложените от вещото лице пазарни аналози, а липсата на извършен оглед означава, че не е установено действителното състояние на имотите. Въз основа на тази необосновано и неправилно изготвена оценка, частният изпълнител следвало да определи начална цена за първа продан на въпросните имоти. С Уведомление с изх. № 15185 / 21.07.2025 била уведомена, че е насрочена публична продан в периода 02.08.2025г. - 02.09.2025г. на тези имоти. Началната цена е определена като 80% от стойността на имотите, съгласно чл.485 от ГПК. В тази връзка оспорила заключението на в.л. Д. и поискала извършването на повторно заключение на същите тези имоти от посочено от нея вещо лице. ЧСИ неправилно бил установил нейното искане, защото съгласно постановеното разпореждане, той е приел, че искането е за извършване на нова оценка и в тази връзка е отхвърлил „искане за извършване на нова оценка“, а в действителност искала да упражни правата си за назначаване на повторно заключение по чл.485 от ГПК. Основанието за искането извеждала както от закона, така и от мотивите в постановените съдебни актове от Окръжен съд Пловдив по същото изпълнително дело. Те са постановени по жалбите на ипотекарния дължник „•••••••••, съдържащи искане за извършване на нова оценка и за спиране на пубична продажба, а именно по възз.гр.д. № 931/2025г. по описа на X гр.с. при ОС Пловдив и по възз.гр.дело № 1410/2025г. по описа на VII гр.с. при Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, че искането за повторно заключение е основателно. Ако се приеме, че обявената в периода 02.08.2025 - 02.09.2025 продан не е първа публична продан, не било ясно защо имотите се продават на начална цена, определена от ЧСИ като 80% от тяхната стойност. Счита, че всяка продан, която е първа по ред след прекратяване на предходна, следва да бъде третирана като нова „първа“ продан, при която се прилагат всички специални защитни механизми, включително правото на повторно заключение. Позовава се на чл.494 от ГПК, затова, че взискателят има право да направи искане да се извърши нова публична продан. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., намира, че жалбата е неоснователна. От известната хронология по изпълнителното дело става видно, че първоначалната оценка на обектите е определена на основание чл. 485, ал. 3 от ГПК като средно аритметична стойност от депозираните заключения на вещи лица в Протокол от 23.11.2020 г., както следва- Заключение от вещо лице Д. Д., вх. № 15318/12.10.2020 г., приложено по изпълнителното дело /л. 463 - 481/, Заключение от вещото лице К. М. Г., вх. № 18230/18.11.2020 г„ приложено по изп. дело /л. 649 - 667/, Заключение от вещото лице В. И. О., вх. № 18326 /20.11.2020 г., приложено по изп. дело /л.626-644/. Тъй като, по изп. дело е констатирано, че процесният недвижим имот е част от капитала на „••••••••••, установено след справка в ТР на 17.10.2023 г., затова, според съдебния изпълнител, за да се възпрепятства възможността да се обжалва евентуално постановление за възлагане на процесния имот поради причина, че собственикът „не е бил уведомен“, след като по делото е констатирано прехвърлянето към патримониума на „••••••••• е било изпратено Уведомително писмо с изх. № 19524/17.10.2023 г. С молба вх. № 31149/22.11.2023 г. от „••••••••••, е оспорена определената стойност на процесния имот, и е направено искане за назначаване на повторно заключение и в тази връзка е депозирано заключение от вещото лице К. М. Г., вх. № 34184/22.12.2023 г. /л. 1319 -1369/, приложено по изп. дело. Изготвена е нова средно аритметична стойност, обективирана в протокол от 11.01.2024 г./л. 1398-1399/. Въз основа на молба вх. №38011/10.12.2024 г. от взискателя •••••••• / на л. 2550-2551/ е назначено вещо лице, което да определи съответна идеална част от дворно място към всеки от отразените в кадастралната карта обекти. Депозирано е заключение вх. № 03045/29.01.2025 г. от в. л. инж. Д. Д. /л. 2610- 2614/ и е съставен протокол от 25.02.2025 г. за определяне на начална цена на осн. чл. 485, ал. 3 от ГПК. /л.2643/ за всеки от процесните обекти. Проведени са публични продани за времето от 07.03.2025 г. до 07.04.2025 г./л. 2648, 2655/, обявени за нестанали с протоколи на ЧСИ от 08.04.2025 г., поради липса на наддавателни предложения /л. 2915 - 2918/. Въз основа на молба с вх. № 10711/09.04.2025 г. /л. 2938/ от взискателя „•••••••••• е проведена публична продан от 18.05.2025 г. до 18.06.2025 г. /л. 3041, 3035/, обявена за нестанала относно процесните имоти. С молба с вх. № 18484/23.06.2025 г. взискателят „•••••••••••• ООД е направило искане за насрочване на нова публична продан. С Разпореждане от 30.06.2025 г. /л. 3380- 3381/ е назначено вещо лице за изготвяне на нова оценка досежно процесиите имоти. Депозирано е заключение вещо лице Д. Д., вх. № 21258/14.07.2025 г., приложено по изп. дело на л.3459-3478. Съгласно чл.485 ал.1, изр.1 /Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм., бр. 86 от 2017 г./ - Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Съгласно алинея 2 - Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва. Алинея 3 дефинира, че - При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки. Съгласно алинея 4 - Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота. Съобразно алинея 5 - Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена. Съгласно алинея 6 - Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан. Разпоредбата на чл.485 от ГПК е императивна и допуска изготвяне на заключения за оценки на процесните за изпълнителното производство имоти само при определени налични предпоставки. Както се установи от материалите по делото, проведени са публични продани за времето от 07.03.2025 г. до 07.04.2025 г., които са обявени за нестанали. Проведена е била и следваща публична продан от 18.05.2025 г. до 18.06.2025 г. също обявена за нестанала относно процесните имоти. След като, съгласно алинея 6 - Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан, с основание съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на страната за извършване на повторно заключение за пазарната стойност. По отношение на разпоредбата на чл.494 от ГПК, на която се позовава жалбоподателката, то същата регламентира условията за нова следваща продан, но не въвежда задължителна предпоставка за допускане на повторно заключение за изготвяне на нова оценка. По смисъла на разпоредбите на чл.485 и чл.494 от ГПК, под първа публична продан се разбира първата по ред публична продан по изпълнителното дело, а не всяка нова публична продан след всяка втора, обявена за нестанала. Предвид на съдържанието на нормата на чл.485, ал.6 от ГПК за приложимостта на правилата на ал. 2, 3 и 5 само при извършване на първата публична продан, то при следващите публични продани допустими за приложение само ал.1 и ал.4 от чл.485 от ГПК. Определянето на нова начална цена не е равнозначно на първоначална оценка на имота, която може да бъде оспорена по реда на чл.485, ал.2 от ГПК. Цитираната от жалбоподателката съдебна практика не е относима към процесния казус. Обжалваното Разпореждане с изх.№ 3368/22.07.2025г. се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.