Решение № 69 от 29.4.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 227/2025 г.

Производството е по глава ХХI от НПК. С присъда № 4/09.01.2025г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 914/24 на РРС, подсъдимият С. Р. М. е признат за НЕВИНЕН, в това, че на ••.••.••••г. пред младши полицейски инспектор Д.И.И. разгласил позорни обстоятелства за С. Ю. С. от гр.Кубрат, обл. Разград и му приписал престъпление по чл.345а, ал.3 от НК- без надлежно разрешително държи наркотични вещества, като заявил: „Познавам братята С. и К. отдавна. За тях съм чувал, че са агресивни и конфликтни, също така, че употребяват алкохол и наркотични вещества, след което търсят физическа саморазправа. Винаги съм се чудил, че такива хора като К. и С., които всеки в гр.Кубрат знае, че употребяват алкохол и наркотични вещества, как са станали адвокати и как хората разчитат на тях за помощ. Около тях през годините винаги е имало проблеми, изразяващи се в побой, породено от тяхната агресия и конфликтно поведение“, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпелине по чл. 147, ал. 1 пр. 1 и 2 от НК. Отхвърлен е изцяло предявения от С. Ю. С. против подсъдимия С. Р. М. граждански иск за причинени неимущестевин вреди от извършеното престъпление, в размер на 5000 лева като неоснователен и недоказан. Присъдата е обжалвана от частният тъжител С. С. с доводи за незаконосъобразност, неправилно, необоснованост и постановяването й в нарушение на закона. Твърди се, че съдът е извършил неправилна оценка на събраните доказателства и е достигнал до погрешни изводи. Престъплението е доказано по безспорен начин, като подсъдимият не е доказал истинността на разпространените от него факти. Във въззивната жалба и в допълненията към нея са изложени подробни съображения в подкрепа на доводите. Изразява се становище, че оправдателната присъда следва да бъде отменена и постановена осъдителна такава, като на подсъдимия бъде определено съответно наказание. Иска се предявеният граждански иск да бъде изцяло уважен като основателен и доказан. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от тъжителя С. и от неговите упълномощени повереници адв.С. М. и адв.Я. П., двамата от РАК. Подсъдимият С. Р. М. не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по жалбата. Упълномощеният му защитник адв.С. В. от АК- Разград счита жалбата за неоснователна, а присъдата за законосъобразна и правилна, поради което иска да бъде оставена в сила, по подробно изложените съображения. Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното: Въззивната жалба е неоснователна. От фактическа страна е прието за установено следното: Подс. С. Р. М. е роден на ••.••.••••г. в гр.Кубрат, живее в с.•••••, общ.Кубрат, обл.Разград, български гражданин, има средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият и частният тъжител С. се познавали от ученическите си години. В последните години между тях имало проблеми. Тъжителят С. С. работел като адвокат в гр.Кубрат, като срещу него и срещу брат му К. С. през годините имало различни полицейски преписки и производства. Една сутрин служител на РУ Кубрат отишъл при С. М. и му разказал, че преди няколко дни братята С. С. и К. С. били изкарали баба си от къщата, през нощта и я изкъпали с маркуч. Когато направили това братята били употребили алкохол и искали да им повдигнат обвинение за извършеното от тях. Казал му, че били чули, че и той имал проблеми с тях и го помолил да каже всичко, което знаел за двамата братя и какво бил виждал да правят. По този повод на ••.••.••••г. мл.ПИ И. приел сведение от С. Р. М., в което е записано, че познава братята С. и К. от дълги години, разказва за възникнал конфликт между него и С. от 2020г., пред заведение «••••» в гр.Кубрат. Споделя, че за тях бил чувал, че употребявали алкохол и наркотични вещества, и също че били агресивани и конфликни личности. Твърдял, че всички ги е страх от тях, защото били адвокати. И около тях през годините винаги имало проблеми изразяващи се в побой породен от тяхната агресия и конфликтно поведение. Изразил е и учудване, че не знае как такива хора като тях, за които всички в гр.Кубрат знаели, че употребяват алкохол и наркотични вещества били станали адвокати и как им се доверяват клиентите. В края на сведението е отразено, че записаното не е изготвено саморъчно от подсъдимия, а от приелия ги полицай, за което подс. М. се подписал, че е вярно записано. Копие от сведението е приложено на л.253 от АНД № 111/2024 на РС-Кубрат, приложено към настоящето дело. От приобщеното като доказателство по делото АНД № 324/2024г. по описа на РС-Търговище и АНД № 111/2024г. по описа на РС-Кубрат образувани по УБДХ, е видно, че С. С. е бил оправдан поради несъбиране на достатъчно доказателства подкрепящи извършване на непристойни действия от негова страна. Към това дело са приложени и много други преписки, по които С. С.е проверяван, включително и дело за домашно насилие упражнено от него срещу неговата баба – Ф.Ю.А., сдържат се сведения от различни лица, докладни от полицейски служители и други. От приложените по АНД № 111/24 на РС-Кубрат материали е видно, че сведението дадено от подсъдимия е по повод изготвена докладна записка по повод проверка по жалба вх. № 812102-479/18.04.2023г. по описа на ОД МВР- Разград, приложена на л.210-л.215 от същото дело, в която е цитирано сведението от С. М.. След отвод на съдъиите от РС –Кубрат по АНД № 111/24 делото е образувано под номер АНД № 324/24 на РС-Търговище по УБДХ, приключило с решение № 46/25.04.2024г., с което С. С. е оправдан. По АНД № 324/2024г. на РС-Търговище е приложено делото съдържащо сведението от подсъдимия, копие от което тъжителят С. е изискал и получил, видно от молбата му вх № 6759/19.08.2024г., приложена на л.34-35 от делото на РС Търговище. Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства събрани по делото, а именно: обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите Х.С., Т.Ш.Р., частично показанията на св.К. С.. Съответства и на приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които са приети и приобщени към делото: сведение от С. М., АНД № 324/2024г. по описа на РС-Търговище и АНД № 111/2024г. по описа на РС-Кубрат, Постановление от 26.03.2024г. на РП-Разград, Заповед за задържане на лице, Решение по АНД № 92/2020г. по описа на РС-Кубрат, препис извлечение от Решение по АНД № 40/2010г. по описа на РС-Кубрат, извлечение от деловодната система по АНД № 175/2007г. по описа на РС Кубрат, докладни и други приложени по тези дела, свидетелстов за съдимост на подсъмия и други. Тя не се опровергават от приетите от въззивната инстанция писмени доказателства. Русенският районен съд законосъобразно и правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Т.Р., който е незаинтересован от изхода на делото и свидетелства за обстоятелства на които е станал свидетел. Свидетелят не познава тъжителя, няма данни да има някакви конфликти или каквито и да е било взаимоотношения с него. В показанията си, той коментира за инцидент, на който е бил пряк свидетел, което го е убедило, че това което бил чувал от други познати от гр.Кубрат било вярно, а именно, че тъжителя С. С. и брат му са закачливи и проблемни хора. Показанията на този свидетел са последователни, логични и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Кредитирани са с доверие показанията на свидетелката Х.С., относно поосченото, че е била свидетел на конфликт с нанасяне на удари между С. С. и бившия й приятел и подаване на жалба от тяхна страна. Тези нейни показания кореспондират с отразеното в приложеинте към делоот писмени одкаазетлстав и в справката за подадени сиглани срещу С. С., приложена на л.58 от делото на РС-Русе. От нея е видно, че за случая, който сочи свидетелката е образувана преписка № 290000-5617/21.08.2023г по нейна жалба /посочена под № 9 в справката/. В тази справка под № 7 е отразена и друг сигнал подаден от същата свидетелка на 22.05.2023г. срещу С. С.. Правилно са кредитирани частично показанията на св идетеля К. С., който е брат на тъжителя и поради роднинската си връзка е заинтересован от изхода на делото, още повече, че дадените сведения се отнасят не само за С. С., а и за самия него. Неговите показания са кредитирани само в частите им, в които кореспондирата с останалите събрани по делото доказателства, а именно досежно изясняване на обстоятелството, че брат му С. С. е бил арестуван за 24 часа на ••.••.••••г., след скандал в заведение „•••••“ в гр.Кубрат и отказ за изпълнение на полицейско разпореждане, и че за тази случка било образувано УБДХ; както и досежно обстоятелството, че С. С. е бил осъден за инцидент през 2020г. относно конфликт и хвърляне на цигара в лицето на подсъдимия С. М.. В останалата им част показанията свидетеля К. С. правилно не са кредитирани с доверие, тъй като те съдържат виждането на свидетеля за причините за възникване на посочените два инцидента и неговото мнение за неправилност на съдебно решение, с което бил осъден неговия брат при конфликта през 2020г. с подс. М.. В тези им части те не кореспондират на събраните по делото доказателства, като правилно съдът е осъобразил, че твърденията за намаляване на работа след ареста нямат отношение към настоящето дело и даденото от подсъдимия сведение, тъй като ареста на тъжителя не е извършен заради даденото сведение, а е следстиве на скандал в заведение „•••••“ в гр.Кубрат и отказ за изпълнение на полицейско разпореждане. При съвкупият анализ на доказателствата, съдът е направил законосъобразни и правилни изводи, които се споделят от настоящият състав. Въззивната инстанция намира, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден на съд от обективна и субективна страна. Както правилно е съобразил районният съд употребените в сведението изрази не покриват обективните признаци на престъплението клевета. За да е осъществен състава по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК инкриминирани те изрази трябва да съставляват твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление, които да са факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които накърняват доброто му име в обществото. Според практиката изразена в Решение № 79/2016 г. по н. д. 302/2016 г. III н. о. безспорно положение в правната доктрина и в съдебната практика е, че за да е налице клевета, осъществена посредством разгласяване на позорно обстоятелство, не е достатъчно последното да е неистинско и да е укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиквайки еднозначна отрицателна оценка на обществото. Необходимо е твърденията да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, т. е. съобщените от извършителя факти, отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Думите на подсъдимия изписани в дадено сведение на ••.••.••••г. от полицай И. и потвърдени с подписа от подс. М., в частта им: „За тях съм чувал, че са агресивни и конфликтни, също така, че употребяват алкохол и наркотични вещества, след което търсят физическа саморазправа. Винаги съм се чудил, че такива хора като К. и С., които всеки в гр.Кубрат знае, че употребяват алкохол и наркотични вещества, как са станали адвокати и как хората разчитат на тях за помощ“, не съдържат в себе си конкретика, а представляват съждение и умозаключение на подсъдимия и негово предположение, което е лишено от конкретност. Относно думите на подсъдимия в частта им: „Познавам братята С. и К. отдавна.…… Около тях през годините винаги е имало проблеми, изразяващи се в побой, породено от тяхната агресия и конфликтно поведение“, също имат характер на умозаключеине, което освен това не е неистинско. Това е така, тъй като по делото са събрани множество писменни и гласни доказателства, от които е видно, че около С. С. дейстиветлно са възникнали множество конфликти и проблеми, като някои от тях са породени от неговото поведение. Това са конфликта 2020г. с подсъдимият; конфликта с приятеля на свидетелката С.; конфликт от ••.••.••••г. в бар „•••••“, с полицейски служители, при който С. е бил задържан за 24 часа. Правилни са изложените съображения на първата инстаниця и относно второто обвинение- по чл.147, ал.1, пр.2 от НК. Предмет на клеветата изразяващ се в умишлено преписване на престъпление, следва да съдържа конкретна информация за точно определено обстоятелство, да се препише престъпление другиму, с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. Със своите действия подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по смисъла на чл. 147, ал.1, пр.2 от НК. За да е налице престъпление по чл.354а, ал.3 от НК е необходимо без надлежно разрешително той да е придобил и държал високорисково наркотично вещество. В изявленията си подсъдимият не е твърдял, че тъжителя държи наркотични вещества, а е споменал, че е чувал, че употребява такива. Употребата на наркотични вещества не означава непременно тяхното придобиване или държане, нито подсъдимият в сведението е посочил какви са те, дали се касае за високорискови наркотични вещества или не. Не е налице и субективната страна на престъплението клевета. У подсъдимият липсва изискуемия от закона пряк умисъл, тъй като той изнася свои съждания, пресъздава общи чути обстоятелства, без конкретни факти, с увереността за тяхната истинност, а не с цел да наклевети тъжителя и да навреди на името му в обществото. С оглед изложеното инкриминираното деяние е несъставомерно както от обективна така и от субективна страна, поради което законосъобразно и правилно подсъдимият е признат за невинен и оправдан изцяло. Правилно е отхвърлен и предявеният граждански иск от тъжителя за причинени му неимуществени вреди от престъплението, като в тази насока настоящият състав изцяло споделя съображенията изложени от първата инстанция. Законосъобразно не са присъдени и претендираните от тъжителя разноски. Настоящият състав констатира допуснати процесуални нарушения от Русенския районен съд, изразяващи се в следното: НЧХД № 914 /24 по описа на РС-Русе е образувано след като НЧХД № 117/2024 на РС-Кубрат е изпратено по подсъдност на РРС. Тъжбата е приложена по НЧХД 117/24 на на РС-Кубрат, на л.3 от делото. В Разпореждане № 1228/22.05.2024г., с което е насрочил делото в открито съдебно заседание /приложено на л.5-6 от делото на РРС/, Русенският районен съд е посочил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, без никаква конкретика, включително и относно обстоятелствата по чл.81 ал.3 от НПК. В разпореждането си не е посочил датата, мястото на деянието, конкретните клеветнически думи, не е определил и конкретно правната квалификация на престъпление, за което предава на съд подсъдимия. Посочил е единствено престъпление по чл.147 ал.1 от НК, а в присъдата то е детаилизирано като такова по чл.147 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК, като в мотивите вече са отграничени и изразите отнасящи се до двете отделни предложения по ал.1 на чл.147 от НК. Така съдът не е изпълнил законовите изисквания на чл. 252 ал.4 от НПК, като конкретните думи и изрази и конкретната правна квалификация са посочени за първи път в присъдата. Независимо дали в тъжбата е конкретно описано престъплението, това не обвързва съда, като задължение на съда е въз основа на фактите изложени в тъжбата да посочи датата, мястото на деянието, конкретинет думи и и правната квалификация. Това е така, тъй като не тъжителя, а съдът следва да определи точно иконкретно рамките на обвинението, по които подсъдимият следва да се защитава, а съдът да се произнесе с присъдата си. В конкретният случий русенският районен съд е нарушил правата на подсъдимия да разбере точното обвинение, за което е предаден на съд и не е изпълнил задълженията си по чл.252 ал.4 от НПК. В случая не се касае за съществено процесуално нарушение, тъй като с постановената оправдателна присъда подсъдимят е получил максимална защита на своите права. С оглед на това не се налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. На следващо място в същото разпореждане е посочено, че Разпореждането е изготвено на 22.05.2024г. в гр.Никопол и по НЧХД № 914/24 на НРС. Касае се за допуснато процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените такива, тъй като не е нарушило правата на страните по начин налагащ отмяната на крайния съдебен акт и ново разглеждане на делото. С оглед гореизложеното възивната жалба енесонователан, а първоинстанционтаа присъда е закоонсъабразан и правина и следва да ъбде потъвредан изцяло. Предвид изхода на делото не следа да бъдат присъждани претендираните от тъжителя съдебни разноски. Подсъдимият не е претендирал съдебни разноски, поради което съдът не му присъжда такива. На основание чл.346 от НПК настоящето решение не подлежи на обжалване. Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК, съдът