Решение № 13 от 20.2.2020 г. на Административен съд - Силистра по дело № 338/2019 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика. Производството по делото е образувано по жалба на Р.В.К. ••• срещу Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Силистра, потвърдена с Решение № 19-РД06-0040/ 17. 12. 2019 г. на директора на РД „Социално подпомагане“-Силистра, с която ѝ е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2019-2020 г. Жалбоподателката счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му.Твърди, че е представила искания документ на 27. 11. 2019 г. Посочва, че при контактите си със служителите на ответника не е останала с впечатление, че е необходимо да прави нещо допълнително. В проведеното съдебно заседание на 03. 02. 2020 г. назначеният на жалбоподателката служебен адвокат изтъква допълнителни доводи относно материалната незаконосъобразност на постановеното решение. Ответната по жалбата страна – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра, чрез процесуалния си представител - юрисконсулта З., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед - потвърдена. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало с молба – декларация вх. № ЗСП /Д/СС/3265 от 04. 10. 2019 г., с която оспорващата е поискала от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра отпускането на целева помощ с електроенергия за семейството ѝ, състоящо се от нея и съпруга ѝ В.К.. Макар в заявлението като член на семейството ѝ да е посочен и синът им В.К., съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2 от ППЗСП, същият не следва да се включва в състава на семейството. В декларацията оспорващата е посочила, че тя и съпругът ѝ са с настоящ адрес •••. В деня на подаване на заявлението Р.К. е била уведомена, че същото е прието с нередовност и/или липсващи документи и е необходимо да се предприеме промяна на настоящия адрес на съпруга ѝ, за което и е предоставен 14-дневен срок (л. 15 от делото). Във връзка с така подаденото заявление-декларация на 25. 10. 2019 г. социален работник извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и изготвя социален доклад. В него е отразено, че съставът на семейството отговаря на декларираното – мъж на 73 и жена на 67 години, със сключен граждански брак, но от справка от среда за междурегистров обмен Regix от 04. 10. 2019 г. е видно, че съпругът е с различен настоящ адрес от декларирания в заявлението, а именно •••• от 09. 06. 2000 г. Направено е позоваване на чл. 27, ал. 3 от ППЗСП, относно това, че социалната анкета включва проверка в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес, …“. Посочено е също така, че на семейството е даден 14-дневен срок за отстраняване на различието между декларираният и действителният настоящ адрес на съпруга на заявителката. Преценено е, че средно месечния доход на членовете на семейството за предходните шест месеца не надвишава диференцираният доход за отопление, но е предложено да бъде отказана поисканата целева помощ поради неотстраняване на констатираната нередовност относно настоящия адрес в дадения срок. Със заповед Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е отказал да отпусне помощ за отопление за сезон 2019/2020 година. Отказът е обоснован с обстоятелството, че в дадения 14-дневен срок лицето не е представило изисканите доказателства съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 / 16. 05. 2008 г. във вр. с чл. 26, ал. 8 ППЗСП, че действителният заявен настоящ адрес на съпруга ѝ съвпада с декларирания настоящ адрес в заявлението за отпускане на целева помощ. Заповедта е връчена на оспорващата на 14. 11. 2019 г. Същата е обжалвана пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Силистра с жалба, постъпила 28. 11. 2019 г., т.е. подадена в срок съгласно чл. 84, ал. 1 АПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 / 16. 05. 2008 г. С решение № 19-РД06-0040 от 17. 12. 2019 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Силистра е отхвърлил жалбата на Р.К., мотивирайки се с това, че даденото указание за отстраняването на нередовността в заявлението не е отстранена в дадения 14-дневен срок. След получаването на решението на директора на РД „Социално подпомагане“ Силистра, оспорващата е упражнила правото си по чл. 13, ал. 6 ЗСП във вр. чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК да оспори Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. (първоначалния административен акт) пред съда, като във връзка с подадената жалба е образувано настоящото производство. Оспорената в настоящото производство заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност (чл. 4, ал. 4 Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.) и в предписаната от закона форма. При издаването на акта обаче от страна на органа са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съображенията за това са следните: С уведомлението от 04.10. 2019 г. на заявителката е указано, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 26, ал. 8 от ППЗСП в 14-дневен срок следва да предприеме „промяна на настоящия адрес на г-н К.“. В уведомлението не е указано в какво точно се състои нередовността, респ. какъв следва да е новият адрес на лицето и че е необходимо същият да съвпада с адреса по заявлението, не са указани и последиците от неотстраняването на констатираната нередовност. В тази връзка следва да се коментира, че доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСП съдържа особени правила само относно продължителността на срока за изправяне на нередовности или представяне на липсващи документи, приложение следва да намери общата разпоредба от чл. 30, ал. 2 от АПК, предвиждаща задължение за органа да укаже на страната неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията. В настоящия случай според органа в приетото заявление е допусната нередовност. Неизправянето на нередовностите в указания срок влече като последица прекратяване на административното производство на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК, а не разглеждане на искането по същество и постановяването на отказ за отпускане на помощта. Съвсем различна би била хипотезата, ако вмененото задължение беше за представяне на документи, свързани с удостоверяване на материалноправните предпоставки за отпускане на помощта съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 10 и 11 от ППЗСП, а не се касаеше за нередовности, свързани с допустимостта на заявлението. В посочения случай непредставянето на документите би било основание за отхвърляне на искането. Тази хипотеза обаче не е налице. Като е дал на страната непълни указания за изправяне на нередовността, не я е предупредил за последиците от неизпълнението на даденото указание и е разгледал по същество нередовното заявление органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяна на постановеното решение. Освен гореизложеното е необходимо да се коментира обстоятелството, че административният орган не е взел предвид изменението в чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., обн. ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28. 06. 2019 г. Изменението въвежда като специфично изискване при извършването на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад социалният работник да посети настоящия адрес, посочен в заявлението. Явно е, че именно настоящият адрес, на който лицето живее и който е посочен в заявлението, а не този, който е заявен в НБД „Население“, е от значение за отпускането на помощта. Разпоредбата очевидно цели да даде предимство на реалното фактическо положение относно местоживеенето на лицето, вместо на факта, че същото не е изпълнило своевременно задължението си да заяви промяната на настоящия си адрес съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР. В това отношение цитираната разпоредба от наредбата се явява специална по отношение на чл. 8 от ППЗСП, предвиждащ, че социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета, както и по отношение на чл. 27, ал. 3, т. 1 ППЗСП, предвиждащ, че социалната анкета включва проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес. В конкретния случай, след като социалният работник е посетил адреса на семейството, установил е, че и двамата съпрузи пребивават на него, в напреднала възраст са, имат здравословни проблеми и не притежават недвижими имоти, от които да получават доходи, в това число и в гр. ••••, е дал приоритет на това, че съпругът на заявителката има заявен настоящ адрес в гр. ••• от 2000 г. и въз основа на тази констатация е дал предложение за отказ на целевата помощ. Посоченият подход обаче очевидно е неправилен предвид коментираното по-горе изменение в чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Освен това настоящият адрес на лицето не попада сред материалноправните основания по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 10 и 11 от ППЗСП, определящи правото на семейството да получи помощ за отопление. Посочването на настоящия адрес е от значение само за определянето на териториалната компетентност на органа, но не и за преценка на факта дали лицето има или няма право на съответната помощ (в този смисъл Решение № 6050 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2015. г., VI о.). В настоящия случай освен неизпълнението на дадените указания за изправяне на нередовности, от административния орган не са обсъждани други основания за отказ за отпускане на помощта. Въз основа на коментираното по-горе заключение относно спецификите на производството по отпускане на помощ за отопление оспорената заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон. Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ето защо същата следва да се отмени и преписката да се изпрати на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Силистра за произнасяне по молбата-декларация на оспорващата съобразно изложените по-горе указания във връзка с приложението на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра