Решение № 144 от 29.3.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 157/2023 г.

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК. Делото е образувано по жалба с вх. № 195/24.02.2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил (ДРС), подадена от Л. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща Д. Д., чрез адв. Г.Д. от КАК, насочена против Разпореждане по пр.вх. № 140/08.02.2023 г. на ДСИ при КРС, с което съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на настоящия жалбоподател поради обстоятелството, че длъжникът е с настоящ адрес в РГърция, а за събирането на вземания за издръжка от лице, находящо в друга европейска държава, следвало да се извърши по реда на чл. 637-638 ГПК. Към жалбата не са приложени доказателства. В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство, доколкото и такава не е конституирана понастоящем. По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Сочи, че е налице друг специален ред за събирането на присъдената издръжка. След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното: От фактическа страна е установено, че с молба вх. № 140 от 06.02.2023 г. взискателят е представил пред СИС при КРС изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 405/2021 г. на КрС и е поискал образуването на изпълнително дело против длъжника М. Д.а. Взискателят е освободен от задължението за плащане на държавна такса по арг. от разп. на чл.83, ал. 1, т. от ГПК. С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на настоящия жалбоподател поради наличието на специален ред за събиране на присъдените суми, позовавайки на установен настоящ адрес на длъжника в Република Гърция. При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. В случая се твърди, че длъжникът има вписан както постоянен, така и настоящ адрес на територията на гр. Кюстендил, заради което разпоредбата на чл. 637 от ГПК била неприложима. При поддържаните доводи следва да се посочи, че в основата на изпълнителното производство е диспозитивното начало. Условие за започването на производството е сезирането на съдебния изпълнител с молба на взискателя. Местна му компетентност пък е уредена с нормата на чл. 427 ГПК, която в своята ал. 1 предвижда, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението; движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника; 3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане; местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника; имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. При така уредената компетентност на съдебния изпълнител, който е държавният орган, натоварен с провеждане на принудителното изпълнение, е ясно, че в конкретния случай местоизпълнението на паричните задължения, които произтичат от вземане за издръжка, ще се определи съгласно чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. взискателят може да избере съдебния изпълнител между този по постоянния и настоящия адрес на длъжника и своя постоянен и настоящ адрес. От това следва, че дори и длъжникът да има настоящ адрес на територията на друга страна-европейска или не, при налични данни, че взискателят е с такъв на територията на съдебния район на КОС, то сезираният съдебен изпълнител е местно компетентен да разгледа постъпилата молба, като образува изпълнително дело, ако тя отговаря и на останалите условия за редовност, респ. след поправянето й по реда на чл. 129 от ГПК, ако страда от недостатъци (такива в случая са налице т.к. молбата е депозирана от Д. Д. в качеството му на баща на Л. Д., чрез адв. Г. Д., но валидни действия по упълномощаване в случая може да извърши единствено детето Л. Д. – лично и със съгласието на своя баща Д. Д.. В т.см. е значимо тук, че процесуалната дееспособност е диференцирано уредена в зависимост от постепенното напредване на възрастта в три етапа: период на малолетие (до 14 години), непълнолетие – от навършени 14 до ненавършени 18 години и гражданско пълнолетие – от навършване на 18 г. Съгласно чл. 3 от ЗЛС малолетните до навършване на 14-годишна възраст са напълно недееспособни, като според чл. 129, ал. 1 СК родителите им са техни законни представители. В този период те могат да извършват валидни процесуални действия чрез тях. В периода на непълнолетие лицата са ограничено дееспособни и следва да извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си (спр. чл. 28, ал. 2 ГПК), а с навършването на 18 г. придобиват пълна дееспособност, заради което могат да извършват процесуални действия лично.). Нещо повече, съгласно Закона за гражданската регистрация, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. В този смисъл са налични данни по делото – изготвена е служебна справка от НБДН, от която е видно, че длъжникът има вписан както постоянен, така и настоящ адрес в гр. Кюстендил. Това, че фактически пребивава в друга държава – в тази насока единствено посоченият от взискателя адрес на длъжника в РГърция, не предполага процедура по чл. 638 от ГПК, т.к. тя касае признаване на чуждестранни решения – постановени в държава-страна от Хагската конвенция от 2007 г., от български съд, каквато не е настоящата хипотеза. Дори да се приеме обаче, че фактическото пребиваване на длъжника е на адреса, посочен в сезиращата молба, процесуалният закон е предписал способи за връчване на съдебни книжа в подобни случаи, вкл. и по пощата с обратна разписка, като в тази насока са налице и общностни правила, установени с Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“). Иначе, българското съдебно решение се признава в друга държава членка от съответния компетентен съд, без да се изисква каквато и да било специална процедура и без да е възможно да се оспори самото признаване. При изложените мотиви този съдебен състав приема, че действията на ДСИ при КРС, обективирани в атакуваното разпореждане, са незаконосъобразни, а депозираната жалба – основателна. Ето защо то ще бъде отменено, като изпълнителното дело ще бъде върнато за продължаване на процесуалните действия при мотивите, изложени в този съдебен акт. По разноските: В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и произнасяне в т.см. не се следва. По обжалваемостта: Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал. 4 от ГПК. Водим от гореизложеното, съдът