Решение № 2171 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на И. К. И. с [ЕГН], адрес [населено място], [жк] [улица], срещу Заповед № 12041з-293/ 17.06.2024 г., издадена от началника на Зонално жандармерийско управление – Русе към дирекция „Жандармерия“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ в МВР. С оспорената заповед на И. К. И., заемащ длъжността „старши полицай“ в група 01 от сектор „Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ – Г. О. на Зонално жандармерийско управление – Русе, за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на т. 9 от Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе, и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят счита, че от дисциплинарно наказващия орган не е спазено изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта да бъдат посочени времето и мястото на нарушението. Намира и че от ДНО неправилно се твърди нарушение на разпореденото в т. 9 от Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе, доколкото те касаят задължения на служителите единствено през времето на пътуването им до и от мястото на изпълнение на задачите, а в случая се претендира неизпълнение на задължения на самото място – установъчен пункт в [населено място], които принципно са регламентирани с чл. 56, ал. 2 от Инструкция № 8121з-939/ 02.12.2014 г. на МВР за патрулно-постовата дейност. По същество от отспорващия се развиват доводи, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието. От съда се иска да отмени оспорената заповед на началника на ЗЖУ – Русе, претендира се присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото адв. Д. Д. от АК – Габрово, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея. В допълнени в хода на устните състезания изтъква, че не е доказано Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе да са довеждани до знанието му, вкл. чрез евентуалното им обнародване. Ответникът - началникът на Зонално жандармерийско управление – Русе към дирекция „Жандармерия“, ГД „ЖСОБТ“ в МВР, оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, не претендира разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Заповед № 12041з-293/ 17.06.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе, с която за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на т. 9 от Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе, и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на мл. инспектор И. К. И. с [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Между страните не се спори и от доказателствата по делото /кадрова справка на л. 80 и л. 81/ се установява, че последният от 04.01.2021 г. и през 2024 г. е заемал длъжността „старши полицай“ в група 01 от сектор „Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ – Г. О. на Зонално жандармерийско управление – Русе. Административното производство по издаването на оспорената заповед е започнало по повод проверка на непосредственото изпълнение на патрулно-постова дейност/ППД/ и контрол на пътното движение/КПД/, състояла се в 3: 40 ч. на 06.03.2024 г., на разпореден установъчен пункт в [населено място], където служители от ЗЖУ – Русе, изпълнявали съответната дейност, разпоредена със Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на Дирекция „Жандармерия“ и Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе, съгласно График УРИ 12041р-1547/ 27.02.2024 г. и График УРИ 12041р-1563/ 27.02.2024 г., утвърдени от началника на ЗЖУ – Русе. Нарядът, времето и участъка на даването му и участието в него на старши полицай И. К. И., заедно с полицай Т. Х. Х. от ЗЖУ - Русе, се установяват от посочените графици и от ежедневна ведомост на личния съставна група 01 СППДММ /л. 58 – л. 68 от делото/. В проверката на непосредственото изпълнение на ППД са участвали гл. инспектор Б. Б. – началник Сектор в ОД на МВР – Велико Търново и инспектор Г. И. – полицейски инспектор в ОД на МВР – Велико Търново, които са действали в изпълнение на график рег. № 366р-4625/ 27.02.2024 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. За резултатите от проверката е изготвена Справка рег. № 366р-5481/ 07.03.2024 г. на ОД на МВР – Велико Търново, изпратена на ЗЖУ – Русе с писмо рег. № 366р-5716/ 12.03.2024 г. в деловодството на зоналното управление Съгласно изложеното в справката, към момента и на мястото на проверката служителите от ЗЖУ – Русе, изпълняващи дейност като автопатрул със служебен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер] са се намирали в посочения автомобил, като след няколко силни почуквания от проверяващите, старши полицай И. И. излязъл от задната врата на товарния сектор. Същият бил без поставена боди камера, въпреки че с Приемо-предавателен протокол № 331/ 23.08.2022 г. му е зачислена такава и не се спори, че е получил същата. Отново според отразеното в справката, след проведен разговор по телефон с ОДЧ при РУ - Е., същият заявил, че за последно е разговарял с екипа в [населено място] /посочените служители в ЗЖУ и мл. инспектор С. Н. от РУ – Е./ около 0: 00 ч., след което те не са докладвали относно изпълнението на задачите. От участвалите/присъствалите при проверката служители са дадени писмени сведения, както следва: Сведение № 12041о-105/ 04.04.2024 г. от гл. инспектор Б. Б., Сведение № 12041р-2381/ 01.04.2024 г. от мл. инспектор И. И., Сведение № 12041р-2408/ 02.04.2024 г. от мл. инспектор Т. Х. и Сведение № 12041о-103/ 03.04.2024г. от мл. инспектор С. Н., като последните трима са изложили своите версии за случилото се. Изготвена е и посочената по-горе Кадрова справка № 6812р-3544/ 19.04.2024г. за професионалния стаж и заеманите длъжности в МВР, получените отличия и награди, наложени дисциплинарни наказания за мл. инспектор И. К. И. – старши полицай в група 01 сектор „ППДММ“ – Г. О. от ЗЖУ - Русе. Въз основа на констатациите в справката от РУ – Велико Търново, началникът на ЗЖУ – Русе е издал Заповед № 12041з-135/ 20.03.2024 г., с която е разпоредил извършването на проверка по постъпилите данни за извършени дисциплинарни нарушения от мл. инспектор И. И. и мл. инспектор Т. Х. и е определил е състав на проверяващата комисия. Заповедта е доведена до знанието на мл. инспектор И. И. на 20.03.2024 година. За резултатите от извършената проверка назначената комисия е изготвила Справка УРИ 12041р-2826/ 19.04.2024 г., с която е предложeно налагане на мл. инспектор И. К. И., на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. До мл. инспектор И. е отправена Покана №12041р-2905/ 23.04.2024 г. за запознаване със справката и материалите от извършената проверка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, връчена на служителя на датата на издаването й. Същият е представил Сведение № 12041р-2930/ 24.04.2024 г., в което е направил възражения срещу констатациите и изводите на проверяващата комисия. Последвало е издаването на обжалвана Заповед № 12041з-293/ 17.06.2024 г. на началника на ЗЖУ - Русе, с която след обсъждане на установените факти и възраженията на служителя, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на мл. инспектор И. К. И. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Съгласно отразеното в мотивите на заповедта, на 06.03.2024 г. в [населено място], на разпореден установъчен пункт при изпълнение на ППД на територията на РУ – Е. като автопатрул със служебен автомобил на ЗЖУ – Русе „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер], мл. инспектор И. се е намирал в служебния автомобил, който бил с работещ двигател, като е излязъл от задната врата, след неколкократно силно почукване по корпуса на автомобила. За времето от 21: 15 ч. до 23: 00 ч., а от началото на работната смяна до часа на проверката - 03: 40 часа, са били проверени 3 МПС и 5 лица, служителят е бил без поставена боди камера, въпреки че в информационната карта било отразено, че е получил такава. С бездействието си мл. инспектор И. е нарушил т. 9 от Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ – МВР и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе: от мястото на изпълнение на задачата, служителите да водят наблюдение и имат готовност заизпълнение на задачите по ООР и оказване на съдействие при необходимост и за проверка на МПС и ППС за установяване на лица, незаконно преминали държавната граница, както и такива, съпричастни към извършването на транспорт на нелегални мигранти. Заповедта е връчена на наказания служител на 08.07.2024 г. и е порена от него с жалба подадена пред АСВТ, чрез директона на ЖСУ – Русе, на дата 18.07.2020 година. В хода на съдебното производство от ответника e представена административната преписка по издаване на обжалвания акт, съдържаща описаните по-горе документи. По искане на жалбоподателя, от неучастващо в производството лице – началника на РУ – Елена са представени намиращи се при него документи – Информация за силите и средствата от ОД на МВР – Велико Търново, изпълняващи задълженията си с автомобилис монтирани GPS устройства за временто от 07: 00 часа на 05.032024 г. до 07: 00 часа на 06.03.2024 г. и справка за извършена проверка за извършено дисциплинарно нарушение от мл. инспектор С. Н. – служетел в РУ – Елена. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт и преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 211 от ЗМВР. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна. След служебно извършената проверка съдът намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е постановена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Със същата е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, този вид наказания се се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Към 17.06.2024 г. И. К. И. е заемал длъжност „старши полицай“ в група от сектор „Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ – Г. О. на Зонално жандармерийско управление – Русе. В случая заповедта е издадена от началника на посоченото зонално управление, заемащ ръководна длъжност по отношение на наказания служител, съответно дисциплинарното наказание е наложено от орган притежаващ необходимите за това правомощия, което прави оспорената заповед валиден административен акт. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени претендираните нарушения, разпоредбите, които са нарушени, наложеното дисциплинарно наказание и правното основание за налагането му, както и редът за обжалване на заповедта. Посочени са и доказателствата, въз основа на които нарушението е прието за установено, а освен това дисцирплинорнонаказващият орган изрично се е позовал на изготвената от проверяващата комисия Справка УРИ 12041р-2826/ 19.04.2024 г., в която са подробно обсъдени установените при проверката обстоятелства и подкрепящите ги доказателства. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 от ЗМВР /сред които попада и претендираното/, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая е издадена Заповед № 12041з-135/ 20.03.2024г. на началника на ЗЖУ – Русе, с която е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка за резултатите от нея. Назначената комисия е извършила проверка, изготвила е справка и е събрала писмени материали и обяснения, вкл. от лицето по отношение на което е проведена проверката, описани са установените факти и е дадено заключение по констатираното нарушение. Справката съдържа както достатъчно данни за извършено нарушение и извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и посочване на всички събрани доказателства, вкл. такива от други проверки, допустими на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Проверяваният служител е бил запознат с материалите от проверката и резултатите от нея. В съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР до мл. инспектор И. И. е изпратена покана за даване на писмени обяснения, в отговор на която служителят е представил такива. Съобразно датата на изготвяне на справката от проверяващата комисия и тази на издаване на оспорената заповед, дисциплинарното производство е проведено и приключило в срока по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 196 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага съответно на това нарушение дисциплинарно наказание. Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на държавния служител в системата на МВР. Видовете дисциплинарни нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като за ангажирането дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Дисциплинарнонаказващият орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В разглеждания случай в обжалваната заповед нарушението е описано по следния начин: на разпореден установъчен пункт при изпълнение на ППД на територията на РУ – Елена като автопатрул със служебен автомобил на ЗЖУ – Русе „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер] мл. инспектор И. се е намирал в служебния автомобил, който бил с работещ двигател, като е излязъл от задната врата, след неколкократно силно почукване по корпуса на автомобила. За времето от 21: 15 ч. до 23: 00 ч., а от началото на работната смяна до часа на проверката - 03: 40 часа, са били проверени 3 МПС и 5 лица, служителят е бил без поставена боди камера, въпреки че в информационната карта било отразено, че е получил такава. При това фактическо описание на нарушението е прието, че служителят не е изпълнил задълженията си по т. 9 от Заповед № 484з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГДЖСОБТ – МВР и т. 7 от Заповед № 12041з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе: от мястото на изпълнение на задачата, служителите да водят наблюдение и имат готовност заизпълнение на задачите по ООР и оказване на съдействие при необходимост и за проверка на МПС и ППС за установяване на лица, незаконно преминали държавната граница, както и такива, съпричастни към извършването на транспорт на нелегални мигранти. Деянието е квалифицирано като дисципрлинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Задълженията на служителите, осъществяващи ППД и КПД, са уредени в различни нормативни актове, като приложение в случая намира Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, издадена от министъра на вътрешните работи /Инструкцията/. Според чл. 56, ал. 2 от Инструкцията на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Цитираната норма сочи, че именно на установъчния пункт служителят е длъжен да е извън МПС за осъществяване на ППД, като обходът пеша се извършва в указаните за пункта граници. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията, за всеки участък за обслужване се изготвя указание за изпълнение на ППД (образец приложение № 2), което се утвърждава от съответните длъжностни лица. Указанието следва да има регламентираното в чл. 29, ал. 3 от Инструкцията съдържание, като по настоящото дело такова указание не е представяно и от ответника не се твърди да е било изготвяно. Същевременно установеното при проверката пребиваване на мл. инспектор И. в служебния автомобил, е квалифицирано като нарушение на цитираните по-горе заповеди, издадени от директора на ГД „ЖСОБТ“ и от началника на ЗЖУ – Русе. С така извършената квалификация на деянието ДНО е приложил неправилно закона, като е подвел фактите под несъответстващо правно основание. Допуснатото нарушение на служебната дисциплина е такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Инструкцията представлява подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение на ЗМВР и въз основа на делегирани със същия закон правомощия /чл. 14, ал. 3 от ЗМР/. Като такъв разпоредбите й са задължителни за съблюдаване от адресатите, до които се отнася, в частност до служителите на МВР, осъществяващи патрулно-постова дейност, сред който кръг лица попада и жалбоподателят. Цитираните разпоредби от двете заповеди са непрецизно посочени, същите са неотносими към установената и приета от дисциплинарнонаказаващия орган фактическа обстановка и нямат отношение към претендираното нарушение. Както се посочи, задължението на служителите от наряда е на съответния установъчен пункт да стоят извън автомобила и да извършват патрулно-постова дейност, е разписано в инструкцията на министъра на вътрешните работи, към тази инструкция изрично препращат и двете цитирани от ДНО заповеди – т. 10 от Заповед № 848з-836/ 21.02.2024 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ и т. 8 от Заповед № 1204з-93/ 27.02.2024 г. на началника на ЗЖУ – Русе. Пребиваването на мл. инспектор И. в служебния автомобил към момента на проверката, позиционирането му в хода на проверката, сочат, че същият не е бил в състояние да изпълнява вменените му служебни задължения по чл. 56, ал. 2 от Инструкция №8121з-929/ 02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Независимо от това дисциплинарнонаказващият орган не е посочил конкретното правно основание, позовавайки се на съответните нарушени разпоредби от Инструкцията. Същият е квалифицирал деянието като нарушение на текстове от цитираните заповеди, които обаче са неотносими към установените факти, доколкото касаят поведението на служителите по време на пътуването до и от мястото на изпълнение на задачата. Така, като краен резултат, ДНО е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя за деяние, което същият не е извършил, като същевременно мл. инспектор И. не е наказан за действително допуснатото от него нарушение на служебната дисциплина. Неправилната правна [жк], извършена със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, представлява нарушение на материалния закон, допуснато при постановяване на административния акт и е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения съдът намира жалбата на И. К. И. за основателна, което налага отмяната на оспорената заповед заналагане на дисциплинарно наказцание, като незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби на закона. При този изход на делото разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат, а и такива не са поискани. Основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане направените по делото разноски. Същата е своевременно заявена и доказана чрез представянето на Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2025 г. /л. 7/, имащ характера и на разписка за получаване от адвоката на договорената в него сума. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 800, 00 лв. и за държавна такса в размер на 10, 00 лв., или общо 810, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът