Решение № 398 от 22.2.2021 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3196/2020 г.

Производството е образувано по жалба на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД – гр.Карлово, ЕИК 115877038, против Решение № 373/ 25.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което са оставена без уважение жалба вх. № РД-16-4480/ 11. 11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив и жалба вх. № РД-16-4622/ 24.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. Жалбодателят е направил две искания за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, като по първото е формиран частичен мълчалив отказ /по отношение заявените т.3 -т.8 от искането/, а по второто е формиран мълчалив отказ. С обща жалба са оспорени и двата мълчаливи отказа, а с оспореното решение жалбата е оставена без уважение. По отношение първото искане е дадено исканото разрешение по отношение заявените с т.1 и т.2, а именно неотложни плащания за заплати и осигуровки за м.септември, 2020 г. За останалите искания е формиран мълчалив отказ. За да остави жалбата без уважение горестоящият административен орган е посочил, че към представените фактури не са представени договори, свързани с основната дейност на жалбодателя, сключени с конкретни доставчици, както изисква законът, а представеният договор за правна помощ е свързан с обжалване на РД и неиздаден РА, при което същият не е свързан с основната му дейност. По отношение второто искане е посочено, че не са представени доказателства, нито дори има твърдения, че задълженията за заплати и осигуровки за месеците юли и август 2020 г. не са изплатени, са представени документи единствено за м.септември 2020 г., но за този месец вече било дадено разрешение по предходното искане. Решението е законосъобразно. Съгласно чл.229, ал.2 от ДОПК „Преценката от органа по ал. 1 /дали да се издаде исканото разрешение по чл.229/ се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства. При липсата на други доказателства представените фактури и договорът за правна помощ /който освен това не е свързан с основната дейност на дружеството, както правилно е посочено в оспореното решение/, дори и да носят информация за задължения на дружеството, не са достатъчни да бъде направен извод, че е налице някоя от хипотезите на чл.223, ал.3 от ДОПК, при наличието на които може да бъде дадено исканото разрешение. Доказателствената тежест за това, че е налице хипотеза на неотложно плащане, е за лицето което иска даването на разрешение, при което направеният извод за законосъобразност на първият мълчалив отказ /частичен/ е законосъобразен. Що се отнася до вторият мълчалив отказ, към представеното искане по чл.229 от ДОПК също не са приложени доказателства, от които да бъде направен извод, че е налице хипотеза на неотложно плащане. Представените платежни нареждания за постъпили по сметката на лицето суми по мярката „60/40“ и заявлението за кандидатстване за изплащане на средства по тази мярка не представляват доказателства, от които да може да бъде направен какъвто и да е извод в тази насока, а изложените съображения за несеквестируемост на тези суми е извън предмета на производството по чл.229 от ДОПК, съответно извън предмета на настоящото производство. Както вече се каза доказателствената тежест за това, че е налице хипотеза на неотложно плащане, е за лицето което иска даването на разрешение, при което при наличните доказателства направеният извод за законосъобразност на втория мълчалив отказ също е законосъобразен. Поради изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят да заплати на НАП – гр.София разноски в размер на 100 лв. Мотивиран от изложеното, съдът