Решение № 5328 от 9.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „АБ“ АД, против Наказателно постановление № НП-1/26.02.2024 г., издадено от заместник- министър на икономиката и индустрията, с което на основание чл. 34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗАРИДСНПНП. С жалбата наказателното постановление е атакувано по съображения, свързани с неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и се излагат доводи за неоснователното налагане на санкция в съответния размер, тъй като не били изследвани всички относими обстоятелства. Жалбоподателят се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и на самостоятелно основание водещи до нужда от отмяна на наказателното постановление. с оглед необходимостта от посочване на промяна в обстоятелствата. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наказващият орган - Заместник-министър на икономиката и индустрията, редовно призован, се представлява от упълномощения му процесуален представител, който по същество на спора моли жалбата да бъде оставена без уважение, респективно – оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството - жалбоподател „АБ“ АД е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България и е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /Регистъра/, за извършване на икономически дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, за което му е издадено Удостоверение № 1015/26.08.2020 г., доп. от 04.12.20 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход и Удостоверение № 1109/03.09.2020 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 „Транспорт на нефт и продукти от нефтен произход" от ЗАРИДСНПНП. На 09.01.2024 г. в Министерството на икономиката и индустрията, с адрес гр. София, ул. „Славянска" Г.9 8 е извършена проверка по документи, в хода на която е извършена съпоставка на данните вписани в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за регистрираните дейности на дружеството с актуалното състояние по партидата на същото в Търговския регистър. В хода на проверката Д. Й. установила, че на дата 06.12.2023 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписана промяна в Съвета на директорите Заличен е Т.П.П. Вписани са: Д.Г.Ч.а, Т.Ц.Ч., Н.Ц.Ч.а. Св. Д. Й. преценила, че към момента на проверката - 09.01.2024 г., за която бил съставен КП № 1001/09.01.2024 г., дружеството не е подало заявление за промяна в обстоятелствата - вписване на новите членове на Съвета на директорите на дружеството от 06.12.2023 г. в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като законоустановеният 7-дневен срок за подаване на Заявление за промяна на обстоятелствата в Министерството на икономиката и индустрията, който е изтекъл на 13.12 2023 г, за което съставила АУАН № 99/23.01.2024, с което повдигнала спрямо дружеството административно наказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗАРИДСНПНП. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Заместник-министър на икономиката и индустрията, издал обжалваното Наказателно постановление с което на основание чл. 34 ЗАРИДСНПНП наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6ЗАРИДСНПНП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Д. Й., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – материалите по административно наказателната преписка. Съдът се довери на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. При така установената фактическа обстановка по-горе, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, при спазване на преклузивните срокове по смисъла на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, но в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания, визирани в ЗАНН, свързани с всички изискуеми от закона реквизити – описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. При така формулираното административно обвинение /и в акта, и в наказателното постановление/, неправилно е посочена вписаната промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър, тъй като на 06.12.2023 г. е заличен Т.П.П., като член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място е вписана единствено Д.Г.Ч.. В противоречие с материалния закон административно - наказващият орган неправилно е установил вписаната промяна по партидата на дружеството в Търговския регистър, като е отразил, че е заличен Т.П.П. - член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място са вписани Д.Г.Ч., Н.Ц.Ч.а и Т.Ц.Ч.. Видно от предоставеното по делото извлечение от Търговския регистър, на 06.12.2023 г. е заличен Т.П.П., като член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място е вписана Д.Г.Ч.. Същевременно, на 11.07.2022г е заличен Ц.Ч. - член на Съвета на директорите на „АБ“ АД и на негово място са вписани Н.Ц.Ч.а и Т.Ц.Ч.. С това безспорно е накърнено правото на защита на жалбоподателя, на когото е неизвестно, към кой период следва да се защитава по отношение на вмененото му деяние и в какво се изразява същото. Непълното, неточно и некоректно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението препятства възможността на санкционирания да разбере административното обвинение и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Въпреки гореизложеното, съдът намира, че следва, че следва да разгледа спора и по същество. От доказателствата по делото безспорно се установява, а и не се спори, че дружеството - въззивник „АБ" АД е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за осъществяване на икономическа дейност и притежава Удостоверение № 1015/26.08.2020 г., доп. от 04.12.20 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход и Удостоверение № 1109/03.09.2020 г. за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 „Транспорт на нефт и продукти от нефтен произход" от ЗАРИДСНПНП. Според чл. 21, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, при промяна на обстоятелствата п о чл. 17 от ЗАРИДСНПНП, лицето, получило регистрация, е длъжно в 7- дневен срок от настъпване на промяната да подаде заявление до Министъра на икономиката и индустрията и да приложи документи, удостоверяващи промяната. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗАРИДСНПНП към заявлението за регистрация се прилагат следните документи: декларация за изпълнение на общите условия за регистрация по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6, както и на специалните условия по чл. 8, ал. 3, т. 5 и 6 по образец, утвърден с наредбата по чл. 4, ал. 4 ЗАРИДСНПНП. Според чл. 17, ал. 2, т. 6 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗАРИДСНПНП, обстоятелствата, че регистрираното лице е търговец по смисъла на Търговския закон, както и кои са неговите управители и членове на органите за управление, представляват данни, които подлежат на деклариране пред Министъра на икономиката /сега - пред Министъра на икономиката и индустрията/. От приложената справка от Търговския регистър се установява, че на 06.12.2023 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписана промяна в Съвета на директорите: заличен е Т.П.П., а е вписана Д.Г.Ч.а, поради което в 7-дневен срок, считано от 06.12.2023г., дружеството - въззивник е следвало да заяви пред Министъра на икономиката /сега - Министъра на икономиката и индустрията/ настъпилата промяна в идентификационните си данни, както и да приложи документи, доказващи тази промяна. Съдът намира обаче, че в случая се касае за маловажно нарушение по см. на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба "маловажен случай" е този, при който неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът достигна до извод, че конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид, като съобрази от една страна обстоятелството, че се касае за първо нарушение. На следващо място, доколкото се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие в законоустановения срок за предприемане на нормативно определено поведение, от значение за преценката за обществената опасност на нарушението е срокът на закъснението - в случая той е 25 дни. Същевременно, следва да се отчете и фактът, че съществува забрана за лицата, изпълняващи публични функции да изискват представяне на допълнителни доказателства относно данните и документите, вписани в търговския регистър. Съгласно чл.23, ал.6 от ЗТР ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Наличието па ЕИК дава възможност за общодостъпен, свободен и безплатен достъп до цялата актуална публична информация за търговеца, която може да се намери на сайта на търговски регистър. Предвид всичко изложено съдът намери, че конкретното нарушение разкрива по - ниска степен на обществената опасност, съпоставено с други нарушения от същия вид и наказващият орган е следвало да предупреди писмено дружеството - въззивник, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да му налага имуществена санкция. Ето защо съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление и на друго основание, а именно-противоречие с материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът