Мотиви към Решение № 260087 от 8.9.2020 г. на Районен съд - Варна по дело № 3206/2020 г.

М О Т И В И към решение по НАХД № 3206 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав. По отношение на обвиняемата П.Г.М. - родена на •••г•••, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, с ЕГН ••••••••••, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същата деяние по чл. 329, ал.1 от НК, за това че през периода от 31.01.2020г. до 29.07.2020г. в гр.Варна, местност „Боровец - север", като пълнолетно работоспособно лице през продължителен период от време не се занимавала с общественополезен труд, като получавала нетрудови доходи по неморален начин - чрез проституция. Предлага се М. да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да й бъде наложено административно наказание. В съдебното заседание представител на ВРП не се явява. В съдебно заседание обв.М. се явява лично. Признава вината си. В дадената й последна дума моли за минимално наказание. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемата П.М. е родена на •••г. Тя била физически и психически здрава. Въпреки това не полагала общественополезен труд, а от 15-годишна възраст, за да си набави доходи, се занимавала с проституция. Обв.М. предлагала сексуални услуги на лица от мъжки пол срещу заплащане, като тарифата й била между 20 и 30 лв., в зависимост от услугата. Получаваните от клиентите пари, тя използвала за лични нужди. Тези средства обв.М. не декларирала пред съответните органи и не заплащала данъци върху тях. Същата била регистрирана като криминален контингент към IV РУ-ОД-МВР-Варна и била позната на полицейските служители като лице, което се занимава с проституция. В периода от 31.01.2020г. до 29.07.2020г. обв.М. била многократно задържана от органите на полицията за извършване на неморална дейност -проституция, като при задържането й на 31.01.2020г., 11.02.2020г., 13.04.2020г., 07.05.2020г. и 10.05.2020г. на същата били съставени предупредителни протоколи по ЗМВР - да не упражнява такава дейност. На 31.01.2020г. свидетелят В. В.-полицейски служител в Четвърто РУ-Варна при преминаване по стария път Варна-Бургас, в м-т „Крушките“ видял обв. да стои отстрани на пътя. Свидетелят я задържал и отвел в сградата на Четвърто РУ-Варна, където снел сведения на обвиняемата, в която тя заявила, че проституира в м-т „Крушките“. Св.В. съставил спрямо обвиняемата протокол за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен и неморален начин и я запознал с наказателната отговорност по чл.329, ал. 1 НК. На 11.02.2020г. и на 13.04.2020г., свидетелят Ж.Т. - полицейски служител в Четвърто РУ-Варна съставил спрямо обв.М. протоколи за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, с който я предупредил за наказателната отговорност по чл.329, ал.1 НК- „да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин". На тези дати на обвиняемата били снети писмени сведения от полицейския орган, в които тя посочила, че се занимава с проституция. Заявила, че предимно проституира в местност "Побити камъни“, като рядко излизала на стария път гр.Варна-гр.Бургас. На 07.0.2020г. и на 10.05.2020г., свидетелят И. И. - полицейски служител в Четвърто РУ-Варна съставил спрямо обв.М. протоколи за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, с който я предупредил за наказателната отговорност по чл.329, ал.1 НК- „да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин". На тези дати на обвиняемата била задържана, след като била установена да проституира на стария път гр.Варна-гр.Бургас, в местностите „“Боровец“ и „Крушките“. На същата били снети писмени сведения от полицейския орган, в които тя посочила, че се занимава с проституция, като посочила и тарифите си за предлаганите сексуални услуги. Въпреки множеството предупреждения обв.П.М. продължила да посещава посочения път, за да проституира и не извършвала общественополезен труд, като чрез проституция получавала нетрудови доходи. На 29.07.2020г. около 13.00 ч. св.Т.М. пътувал от гр.Долни Чифлик, обл.Варна за гр.Варна. Преминавайки с автомобила по „стария" път за гр.Бургас, непосредствено преди отбивката за местност „Боровец" забелязал обв.М., която стояла на пътя и махала с ръка на преминаващите автомобили. Обв.М. била облечена предизвикателно и поведението й показало на св.М., че предлага сексуални услуги. Св. М. се приближил с автомобила към нея, спрял и отворил прозореца. Тя го попитала дали иска „свирка" и той поискал да разбере цената. Казала му, че ще му струва 20 лв. и той се съгласил. След това обв.М. се качила на предна дясна седалка и упътила св.М. до усамотено място в близост. Когато спрял колата, св.М. извадил банкнота от 20 лв. и я дал на обв.М.. След това тя започнала да извършва услугата, за която й било платено - орален секс. Около 5 минути по-късно към автомобила се приближили полицейски служители - св.М. и св.Т. и провели беседа със св.М., който разказал за извършената сексуална услуга. Служителите на реда поканили св.М. и обв.М. в сградата на РУ за изясняване на случая. Видно от приложените по делото справки от НОИ, ТД-НАП-гр.Варна и Дирекция „Бюро по труда"-Варна, за времето от 01. 01.2019г. до 30.07.2020г. обв.. М. не е получавала обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за безработица и не е подавала такива заявления, не е била регистрирана в бюрото по труда. Същата нямала действащи трудови договори, не се е самоосигурявала, не е подавала декларации за здравно осигуряване и не е плащала такива вноски. Видно от изисканите и приложени по делото справка, ведно с прокурорски актове /постановление за отказ от 03.06.2019г. по пр. пр.№6247/2019г. и постановление за отказ от 27.07.2018г. по пр. пр.№9406/2018г, двете преписки по описа на ВРП/, спрямо обв.М. са водени преписки за престъпления против собствеността. От прокурорския акт от 03.06.2019г. по пр. пр.№6247/2019г. става ясно, че обвиняемата се занимава с проституция. По делото е приобщена справката съдимост за обв. М., от която е видно, че тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съдът изцяло кредитира самопризнанието на обв.М., тъй като то кореспондира с останалите доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.М., Ж.Т., М. М., И. И. и В. В., тъй като същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа обстановка. Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва. Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно – от показанията на свидетелите Т.М., Ж.Т., М. М., И. И. и В. В., кредитирани от съда, писмените доказателства – справки от НОИ, ТДНАП, Дирекция „Бюро по труда"- Варна, протоколи за предупреждения по реда на чл.65 ЗМВР, справка съдимост, справка от УИС на ВРП, ведно с приложени актове, както и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемата. След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че: Обв. П.Г.М. - родена на •••г•••, българка, българска гражданка, с основно образование, неоммъжена, не работи, неосъждана, с ЕГН •••••••••• е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 329, ал.1 от НК, тъй като през периода от 31.01.2020г. до 29.07.2020г. в гр.Варна, местност „Боровец - север", като пълнолетно работоспособно лице през продължителен период от време не се занимавала с общественополезен труд, като получавала нетрудови доходи по неморален начин - чрез проституция. Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице. За да е осъществено от обективна страна престъплението по чл.329 ал.1 от НК е необходимо да са налице всички признаци на състава, а именно: деецът да е пълнолетно работоспособно лице; същият продължително време да не се занимава с общественополезен труд; да води паразитен начин на живот и живее от нетрудови доходи и съзнателно да не желае да се занимава с общественополезен труд. От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма на вината пряк умисъл. Деецът следва да съзнава и да не желае да работи, а да ползува нетрудови доходи за съществуване. В конкретния случай по делото няма спор, че в инкриминирания почти седем месечен период обв.М. е била пълнолетна, няма данни да страда от психически или физически заболявания, поради което същата се явява работоспособна- може да полага труд и да реализира доходи от него, като въпреки това не е полагала общественополезен труд. В тази насока са както нейните обяснения (в тях обв. потвърждава, че се издържа от проституция защото няма други доходи), така и приложената към делото справка от ТД на НАП Варна. Видно от последната в ТД на НАП няма регистрирани ТД на името на обвиняематаа, за същата не са постъпвали вноски за социално и здравно осигуряване, същата не е регистрирана и като самоосигуряващо се лице. От друга страна по безспорен и категоричен начин, от всички събрани по делото доказателства, бе установено, че в този почти седем месечен период М. си е набавяла доходи по неморален начин – чрез проституция. В тази насока са нейните обяснения давани в хода на досъдебното производство и съдебното производство, че проституира от 15-годишна възраст, подкрепени изцяло от всички останали събрани по делото доказателства – писмени, гласни и веществени. От показанията на свидетелите Ж.Т., В. В., И. И. и М. М. се установява, че подсъдимата многократно е била задържана по ЗМВР именно с оглед на това, че проституира на пътя гр.Варна – гр.Бургас като са и били съставяни съответните предупредителни протоколи. Показанията на тези свидетели се подкрепят изцяло от приложените по делото предупредителни протоколи по ЗМВР и приложените към тях обяснения от обвиняемата. Видно от цитираните писмени доказателства почти ежемесечно обвиняемата е била установявана от полицейски служители да проституира на пътя гр.Варна – гр.Бургас. От показанията на св. Т.М. се установява, че на 29.07.2020год. подсъдимата отново е била на пътя гр.Варна, гр. Бургас и е проституирала. Същата е била облечена предизвикателно, приканила свидетелят предложила си услугите (предложила му да му направи фелацио), казала и цена. Дори на тази дата обв. е започнала да осъществява секс-услугите, които е предложила на свидетелят М., но е била прекъсната от полицейските органи. Това обаче по никакъв начин не води до несъставомерност, защото неморалната дейност не е осъществена не поради някакви лични подбуди на М., а поради това, че в този момент там са се появили полицейски служители. А това, че М. е била на пътя именно с цел да проституира се доказва по безспорен начин от нейното поведение, действия и от показанията на св.М., който е ползвал услугите й. Няма спор, че закон който да забранява проституцията в РБ няма. Липсата на такъв закон обаче не влече несъставомерност защото от обективна страна, за да е осъществен състава на престъплението по чл. 329, ал.1 от НК е достатъчно дейността, чрез която се набавят доходи да е неморална ( да се осъществява по неморален начин). Че набавянето на средства чрез проституция противоречи на общоприетите правила за поведение (морала) няма спор, като в тази насока са и задължителните указания дадени в ТР № 29/ 29.11..1984год. на ОСНК. Тази дейност, съгласно общоприетите разбирания на обществото, макар и в 21 век, все още представлява неморална такава. В Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г., ОСНК, е дадено определение на понятието „проституция”, а именно извършване на развратни действия с другиго, срещу получаване на облага, която щом е занаят, няма еднократен характер, а е дейност на системно извършване или най-малкото на повтарящо се действие за продължителен или определен период от време. Доколкото всички събрани по делото доказателства сочат на това, че М. се е издържала чрез проституция в продължение на седем месеца (факт който не само, че не се оспорва от самата обвиняема, а напротив потвърждава се в депозираните от нея обяснения). Както бе посочено по-горе в мотивите съгласно константната съдебна практика, за да е налице този елемент следва да бъде установено, че неморалната дейност е била осъществявана не по-малко от четири месеца в рамките на година като не се изисква дейността да е осъществявана ежедневно. От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и ги е искала. Умисълът на обвиняемата се извежда по категоричен начин от нейните действия. Не работи и не търси работа (последното се установява от приложената справка от Агенцията по заетостта, видно от която М. не е регистрирана като безработна), продължава да проституира въпреки многократните предупреждения, че дейността която извършва е неморална и въпреки реализиране на наказателна репресия срещу нея за същото деяние. При горните констатации и тъй като прецени че обвинението против подс. П.М. е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 329, ал.1 от НК. Относно вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното: При определяне характера на отговорността на подсъдимата, съдът съобрази, че по отношение на същата са налице материалноправните предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл. 329, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или „ Пробация ”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Като съобрази гореизложеното съдът намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемата е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.329, ал.1 от НК законова санкция е „Лишаване от свобода до две години” или „ Пробация ”, обв.М. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК, от деянието й не са причинени имуществени вреди и липсват налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. При горните констатации съдът освободи обв. П.М. от наказателна отговорност и й наложи административно наказание “Глоба”, съгласно размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието. За да определи наказанието на обв., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обв.М. прие следното: Като смекчаващо отговорността обстоятелство на обв.М., съдът отчете изразеното в хода на ДП критично отношение към стореното, а в съдебното производство- съжаление за извършеното, чистото й съдебно минало, младата й възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчита обстоятелството, че са налични данни за противоправна дейност извън инкриминирания период. Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, че семейното и имотно състояние на обвиняемата (безработна, живуща на квартира), прецени, че следва да й наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на чл.78а от НК. Затова й наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимата да не върши други престъпления. По гореизложените съображения, съдът постанови решението си. СЪДИЯ при ВРС: