Решение № 659 от 11.6.2010 г. на Административен съд - Бургас по дело № 636/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „ СИМОС ” ООД, гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.203, вх.А, ет.2, ап.4 представляван от управителя Василка Михайлова Посталкова против решение № 13 от 15.02.2010 год., постановено по н.а.х.д. № 434 по описа за 2009 год. на Районен съд - Царево. Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – Директора на РИОСВ гр.Бургас, редовно уведомен, в писмено възражение оспорва жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, тъй като нарушението не е доказано по безспорен начин и моли да бъде уважена. Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е изменил наказателно постановление № 69/27.10.2009 год. на Директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на основание чл.35, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на касатора е наложена административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лв., за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ и §32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ, в частта му досежно размерите на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лв. и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно. За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда по открит способ дървени въглища, с неорганизирано изпускане на емисии. Описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗЧАВ, което нарушение е извършено от жалбоподателя и поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Размера на наказанието е в границите на нормативно-определения размер, но при индивидуализацията му административно-наказващия орган не го е съобразил с разпоредбите на чл.27, ал.2 ЗАНН, поради което съдът го е определил на 2500 лв.. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Настоящия състав намира, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В съдебното решение правилно е прието, че жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда дървени въглища по открит способ, което е в нарушение на ЗЧАВ, доколкото съгласно § 32 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЧАВ забраната по чл.11, ал.5 от с.з. за изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ се прилага към действащите съоръжения за производство на дървени въглища от 30.03.2008г., а към останалите - от датата на влизане в сила на закона - 09.01.2007г. Самият начин на производство на дървени въглища – по открит способ, изключва практически възможността да бъдат извършени каквито и да било замервания. Това обстоятелство се извежда от нормата на чл.2 от Наредба № 6/26.03.1999 година за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, видно от която на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии. Неорганизираното изпускане на вредни вещества не подлежи на измерване, тъй като при този способ няма комини и вредните емисии се изпускат неорганизирано, което е забранено по силата на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ. Цитираната от жалбоподателя Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии не може да намери приложение именно поради факта, че в настоящия случай изпускането им в атмосферния въздух става неорганизирано, т.е без изпускащо устройство(комин). Доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура, са неоснователни. При съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени всички законови изисквания, за което първоинстанционния съд е изложил подробни мотивите, които не следва да се преповтарят от настоящата инстанция. В своето решение първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, правилно е приел, че с оглед целите на превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, размерът на наказанието следва да бъде определен към средния размер на имуществената санкция, предвидена от законодателя в нормата на чл.35, ал.2 от ЗЧАВ, а именно 2500 лв., който се възприема и от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав