Решение № 3337 от 15.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6630/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Държано предприятие „Научно-производствен център“, представлявано от Г. И. Ц. чрез адв. М., е обжалвало наказателно постановление /НП/ №11-01-1053 от 18.03.2024г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че описаното нарушение, не съответства на действителната фактическа обстановка, както на посочената за нарушена разпоредба, а НП е необосновано и немотивирано, без да са събрани всички относими доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят и неговия защитник не се явяват. Наказващият орган чрез юрк. М., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установило извършеното нарушение, което не можело да се квалифицира като маловажен случай, а санкцията била заплатена от Държавното предприятие, за което представя доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, ако надвишава минималните размери. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на Държано предприятие „Научно-производствен център“ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че към 31.12.2021г. в гр. София като организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.7 от ЗФУКПС не е осигурило чрез директора – Г. И. Ц. разделяне на отговорностите по вземане на решения, изпълнение и осъществяване на контрол в предприятието - нарушение на чл.7, ал.1, т.8 от ЗФУКПС. НП е издадено въз основа на АУАН №11-01-1053/19.09.2023г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП. Разпитани по делото са свидетелите С. В. П. - актосъставител и Г. К. Т. - присъствал при съставяне на акта, според които при възложена от директора на АДФИ финансова инспекция се установило, че макар на осн. чл.7, ал.1, т.8 ЗФУКПС директорът на държавното предприятие да е отговорен за разделяне на отговорностите по вземане на решения, изпълнение и осъществяване на контрол, предвид че предприятието е организация от публичния сектор по смисъла на чл.2 от същия закон, не е въвела политики, които осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, както и не е определила процедури по управление на риска, а такива контролни дейности следвало да се прилагат и трябвало да включват най-малко политика и процедура по законосъобразност. В тази връзка се установило, че по правилата на функциониране системите за финансово управление и контрол в централното управление в Държавното предприятие, следвало да се извършва контролна дейност на предварителен контрол от финансов контрольор, а тази длъжност, според изпратено писмо изх.№1202-9/03.07.2023г. се осъществявала от директора на Държавното предприятие - Г. И. Ц.. За което нарушение на дружеството и на директора били съставен два отделни акта в присъствие на представил на дружеството, на когото бил предявен. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Макар подадената жалба да е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, на осн. чл.79б, ал.4, вр. ал.2 от ЗАНН производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като НП е влязло в сила в частта относно наложената имуществена санкция от датата на плащането, което според представените доказателства в съдебно заседание е станало на 17.05.2024г. и сумата от 500 лева е постъпила по сметка на АДФИ. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, тъй като производството е прекратено, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – АДФИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане на делото в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят да бъде осъден да заплати. Водим от горното съдът