Решение № 120 от 18.4.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 192/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК. С молба с вх. № 5881/06.12.2023 г. взискателят по изпълнително дело (ИД) № 20211720400519 „Сънфудс България“ ЕООД е поискал налагането на запор върху вземанията на длъжника Д. К. А. по наличните банкови сметки в „•••“ АД. Със свое постановление от 07.12.2023 г. съдебният изпълнител – Д. В., ДСИ при СИС към РС Перник, е оставила молбата без уважение с мотиви, че поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК и на длъжника трябва да се назначи особен представител, преди да се пристъпи към изпълнителни действия. Срещу това постановление е постъпила жалба от взискателя „Сънфудс България“ ЕООД, с която се иска отмяна на постановения отказ. Жалбата е връчена на длъжника Д. К. А. на адрес ••• чрез майка, но отговор не е подаден. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Производството по изпълнително дело № 20211720400519 е образувано на 05.11.2021 г. по молба на „Сънфудс България“ ЕООД за принудителното събиране на вземанията му срещу Д. К. А. по изпълнителен лист от 12.07.2021 г., издаден по ч.гр.д. № 2040/2021 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ГПК на постоянния му и настоящ адрес – •••, както е приел съдебният изпълнител със свое постановление от 03.05.2022 г. В молбата си за образуване на изпълнителното дело от 05.11.2021 г. взискателят „Сънфудс България“ ЕООД е поискал извършването на справка за наличните банкови сметки на длъжника Д. К. А. и за налагане на запор върху вземанията по тези сметки. Съдебният изпълнител е извършил такава справка на 21.12.2021 г. Видно от същата, длъжникът има две открити банкови сметки в „•••“ АД. Въпреки това ДСИ не е наложил запор върху тях. Именно върху вземанията по тези сметки взискателят е поискал налагане на запор с горепосочената нова молба за същото от 06.12.2023 г., за което е получил обжалвания изричен отказ. При така установената фактическа обстановка и като обсъди доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, Окръжен съд Перник приема от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт - чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 436, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Поканата за доброволно изпълнение има за основна цел да даде възможност на длъжника да изпълни доброволно задълженията си в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1, изр. 1 ГПК. В нея се съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение (чл. 428, ал. 2, изр. 1 ГПК). Когато обаче, както и в случая, изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срок за доброволно изпълнение не се дава, тъй като такъв вече е бил даден с връчването на заповедта – чл. 412, т. 8 ГПК. Вместо това се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело ведно с копие от изпълнителния лист – чл. 428, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК. С поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани (чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК). Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, се посочва денят, в който ще се извърши описът, като той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение (чл. 449, ал. 1 ГПК). Когато изпълнението се насочва върху имот, едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот (чл. 449, ал. 2 ГПК). От системното тълкуване на всички тези норми следва, че в срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не може да пристъпи към принудително изпълнение, но е длъжен да го обезпечи съгласно поисканото от взискателя. На следващо място, това обезпечаване чрез налагане на запор или възбрана следва да се извърши преди изготвянето на покана за доброволно изпълнение, за да може поканата да изпълни и друга своя функция, а именно – да даде възможност на длъжника да се защити своевременно по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК при насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Предвид изложеното, след като е допустимо налагането на запор и възбрана преди изготвянето на покана за доброволно изпълнение, на още по- голямо основание това е допустимо, когато вместо покана съдебният изпълнител изпраща съобщение за образуване на изпълнителното дело. При изложените дотук общи съображения се налага изводът, че в конкретния случай съдебният изпълнител съдебният изпълнител в противоречие с процесуалния закон е дал срок за доброволно изпълнение и е изчаквал длъжникът да получи поканата, без да удовлетвори своевременно искането на взискателя в молбата за образуване на делото и да наложи запор върху вземанията по откритите банкови сметки на длъжника веднага след получаването на данни за това (21.12.2021 г.). Това е така, защото обстоятелството дали е изпратена и получена или как е получена поканата за доброволното изпълнение се явява без значение за обезпечаването на принудителното изпълнение. Този извод се отнася и до последващата молба на взискателя да наложи запор по въпросни банкови сметки, отказът по която молба се обжалва в настоящото производство. Ето защо, на съдебния изпълнител следва да се укаже незабавно да наложи поискания запор. За да може обаче съдебният изпълнител да реализира законосъобразно принудителното изпълнение, след като го е подготвил, той задължително следва да уведоми длъжника за наложените запори и възбрани с цел да осигури обсъденото право на защита. Ето защо, законодателят е предвидил, че когато поканата или съобщението по чл. 428 ГПК не са действително връчени, а чрез фикцията по чл. 47 ГПК (залепване на уведомление), съдебният изпълнител трябва да назначи особен представител на длъжника – чл. 430 ГПК. От сравнителното тълкуване на актуалната редакция на разпоредбата (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) с предходната следва, че в тази хипотеза съдебният изпълнител е длъжен служебно да назначи особен представител на длъжника, а не при поискване от взискателя. За тази цел взискателят следва да внесе авансово определения депозит за това назначение, като в противен случай съдебният изпълнител разполага с правомощието да прекрати изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. В конкретния случай, в нарушение на закона, след като поканата е била връчена по реда на чл. 47 ГПК, съдебният изпълнител е изчаквал взискателят да инициира назначаване на особен представител, вместо служебно да започне такава процедура. Установи се, че процесната жалба е връчена на длъжника чрез майка на същия адрес, на който преди това поканата е връчена чрез залепване на уведомление. Следователно на съдебния изпълнител следва да се укаже да направи опит да връчи по общия ред запорното съобщение до длъжника ведно със съобщение по чл. 428 ГПК и копие от изпълнителния лист. Едва при неуспех следва да пристъпи към служебно назначаване на особен представител, на когото да връчи тези документи. В обобщение, обжалваният отказ следва да се отмени, като на съдебния изпълнител се укаже незабавно да наложи искания запор. Следва да се дадат и допълнителни указания да се направи опит запорното съобщение до длъжника да се връчи на постоянен адрес по общия ред ведно със съобщение по чл. 428 ГПК и копие от изпълнителния лист, като при неуспех да се пристъпи към служебно назначаване на особен представител, на когото тези документи да се връчат. Така мотивиран, съдът