Решение № 40 от 28.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 31/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по ЧНД №1046/2023г. на Районен съд – Варна, по което с определение, влязло в сила на 11.05.2023 г. било определено общо наказание на осъдения А. В. К. по НОХД № 7124/2011г. на ВРС и НОХД № 3514/2011г. на ВРС, пробация с мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1 и 2 за срок от 2 години и 6 месеца, и по т. 6 – безвъзмезден труд с продължителност от 100 часа в рамките на 2 години и 6 месеца. Счита се, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НК, тъй като по делото се е произнесъл ВРС вместо местно компетентния РС Провадия по чл. 39 ал. 1 от НПК, произтичащо от последното осъждане по НОХД № 573/2012г. на РС Провадия, влязло в сила на 24.05.2014г. Иска се производството да бъде възобновено, определението – отменено, а наказателното производство - прекратено. Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Защитниците на осъденото лице, адв. С. и Н., в писмено становище по съществото на делото, подробно обосновават правилността на искането за възобновяване. Считат, ВРС е следвало да изпрати по компетентност производството на ПРС, постановил присъдата, последно влязла в законна сила, а именно 573/2012г., и като не с сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място намират, че производството трябва да бъде прекратено предвид липсата на предмет с оглед изтеклата давност за изпълнение на наказанията, наложени с присъди по НОХД № 3514/2011г. и НОХД № 7124 / 2011г. и двете по описа на PC Варна, отчетено в Решение № 222 от 16.08.2023г., постановено по ВЧНД № 715/2023г. на ВОС. Осъденият К. не се явява в заседанието на настоящата инстанция. Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С Определение от 25.04.2023 година, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК по ЧНД № 1046/2023 г. по описа на Районен съд — Варна, 22 състав, на осъдения А. В. К. е определено едно общо наказание между наложените му по НОХД № 7124/2011 година и № 3514/2011 година на същия съд — „пробация“, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 ч. в рамките на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Определението е влязло в сила на 11.05.2023 година и не подлежи на проверка по реда на касационното производство. Искането е подадено в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество се явява частично основателно. Проверката по извънредния способ в рамките на правомощията по чл. 424 ал. 1 от НПК установи: По ЧНД № 1046/2023 година, Районен съд - Варна е изискал и приложил справка за съдимост на А. В. К., съдържаща множество осъждания, последното от които по НОХД № 573/2012 година на Районен съд - Провадия с влязла в сила присъда на 24.05.2014 година. Поради това, съгласно чл. 39, ал. 1 НПК и задължителните указания по ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, е следвало да прецени, че компетентен да определи общо наказание между наложените на осъдения К. с отделни присъди е Районен съд - Провадия. Споделят се аргументите на главния прокурор, относно императивно предвидената компетентност, нарушаването, на която води до съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и като последица, обосновава отмяна на съответния съдебен акт. Независимо от цялостната процесуална хронология, предшестваща образуването на ЧНД № 1046/23г. на ВРС, ВРС е следвало да проследи цялостната информация по съдимостта на К. и да отчете, че съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Защото „Тази подсъдност има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл. 38 НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата за най-тежкото престъпление, нито дали това е по- горен по степен съд или не. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и тя не може да бъде променяна по усмотрение на съда. Тя е приложима както в случаите на чл. 25 във вр. чл. 23 НК, така и на чл. 27 НК. За да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Това обстоятелство му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 НК или не, както и дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 НК.“ – съображение по т. 3 от ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС. Следователно, определяйки общо наказание на осъдения А. В. К. вместо Районен съд - Провадия, ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Нарушението е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на дело № 1046/2023 година по описа на Районен съд - Варна, 22 състав. Искането е неоснователно в частта на становището, че след възобновяване на производството същото следва да бъде прекратено, без да са изложени от главния прокурор никакви аргументи, относими към чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК. Защитата на осъдения намира, че прекратяването е дължимо поради предвид изтеклата давност за изпълнение на наказанията, наложени с присъди по НОХД № 3514/2011г. и НОХД № 7124/2011г. по описа на PC Варна. Съставът на ВАпС прецени, че следва да бъде разграничено правомощието по прекратяване на наказателното производство по чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, когато е изтекла предвидената в закона давност погасяваща наказателното преследване, от прилагането на давността, погасяваща изпълнението на наказанието от компетентните органи, какъвто съдът не е. В този смисъл са и Решение № 154 от 28.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 261/2023 г., II н. о.; Решение № 97 от 6.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 809/2023 г., I н. о.; и др. К. е осъдено лице, наказателната му отговорност е реализирана и водените срещу него наказателни производства отдавна са приключили с влезли в сила съдебни актове. Съответно и неуместно е обмислянето на прилагане на чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК. На следващо място, от предвидените в чл. 24 от НПК хипотези, основание, относимо към настоящото производство, би могло да бъде правилото ne bis in idem, но материалите по делото не съдържат информация, че е налице друго, по-рано завършило с влязъл в сила съдебен акт, наказателно производство, по което да е било извършено цялостно групиране по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК на наказанията, налагани на К.. Съответно, необосновано е прекратяване по чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. Нещо повече, подбирайки част от наложените на К. с отделните осъждания наказания, неотчитайки замяната на наказанието пробация по НОХД № 3514/11 г. с лишаване от свобода със самостоятелен последващ съдебен акт, ВРС е допуснал и нарушение на материалния закон по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК. Основателно се сочи от защитата на осъдения, че са налице материалноправни предпоставки за групиране на коментираните наказания с други, наложени му при последвали осъждания. В становището на защитниците са обсъждани паралелни произнасяния: определението по ЧНД № 372/22г. на ПРС и въззивната му проверка с решение по ВНОХД № 715/23г. на ВОС. Служебно изисканите от ВАпС съдебни актове установяват, че и по ЧНД № 372/22г. ПРС незаконосъобразно е стеснил рамката на подлежащите на групиране наказания, вместо да направи обстоен анализ на съдимостта на К., като единствено компетентния съд по чл. 39 ал. 1 от НПК предвид последната влязла в сила присъда по НОХД № 573/2012г. на ПРС. Отделно от това, изисквайки препис от определението от 25.04.2023г. на ВРС, влязло в сила на 11.05.2023г., в съдебното заседание на 18.05.2023г. ПРС е могъл да съобрази, че до момента не е извършвано цялостно групиране на наказанията на осъдения и в акта си по ЧНД № 372/22г. да упражни пълноценно правомощията си. Изложеното дотук изключва възможността след възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 1046/2023г. на ВРС производството да бъде прекратявано. Необходимо е материалите по делото да бъдат изпратени на компетентния Районен съд Провадия, който да изпълни задълженията си по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК и да приложи правилата по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК по отношение на определянето на общо наказание на осъдения К.. В това производство съдът дължи и следва да отдаде особено внимание към последиците от замяната на наказанието пробация по НОХД № 3541/11г. на ВРС с наказание лишаване от свобода, като отчете задължителните указания на ТР№ 6/2014г. и ТР№ 3/2017г. на ВКС. На следващо място, при определяне на общото наказание, съдът трябва да приспадне изтърпените части от наложените наказания по чл. 25 ал. 2 и 3 от НК – от значение за изясняване на правното положение на осъденото лице и евентуалното му възползване от периоди на задържане по правилото на чл. 59 ал. 3 от НК. Едва след формиране на съвкупността, определянето на общо наказание, приспадане на изтърпените части, в произнасянето по чл. 416 ал. 2 от НПК на прокурора би могло да се обсъжда изтекла ли е или не давност за изпълнението му. Предвид установеното нарушение, отстраняването на което изисква промяна на компетентния да разгледа делото съд, институционалната компетентност на апелативен съд Варна, обхващаща съдебните райони на РС Варна и РС Провадия, и процесуална икономия, след възобновяване на производството и отмяната на акта на РС Варна, материалите по делото следва да бъдат изпратени директно на РС Провадия за образуване на производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК. Препис от настоящото решение следва да бъде изпратен на РС Варна. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,